Св. мчци Карп и Папила

Житие на свети мъченици Карп и Папила
и пострадалите с тях

   Светите мъченици Карп и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от младини били християни. За всички жители на града и околността представлявали пример на християнски добродетели. Като гледали техния праведен живот, мнозина се обръщали към истинския Бог и ставали християни.

   По-късно Карп бил избран за епископ на град Тиатир. А Папила приел чин дякон при него.

   В средата на третия век, при император Деций Траян, настонало жестоко гонение против християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си служители на име Валерий, да принуждава християните да се отричат от вярата си, а тия, които се противят, да погубва.

   В Тиатир било устроено тържество в чест на идолите. Валерий заповядал на всички жители да вземат участие в него. Карп и Папила не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за причината на отсъствието им. Те обяснили, че вярват в истинския Бог и че затова не могат да вземат участие в езическото жертвоприношение.

   Императорският пратеник заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за присмех на езичниците. Мислел по тоя начин да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те смятали за позорни само обезчестните дела. Наказанието заради истината считали за чест.

   След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се откажат от сановете си и да се поклонят на боговете.

   - Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора – казал им той, - не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на смърт. Но жал ми е за вас. Желая ви доброто.

    По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и големите победи на римляните над техните врагове.

    Епископът и дяконът безстрашно опровергали думите му, като доказали безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на човеците.

    Озлобен срещу тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и сам мислел да отиде.

Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и тъй отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя почивка.

   Тичайки подир конете, епископът и дяконът намирали утеха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог чрез чудно видение ги укрепил в трудния подвиг.

   Пристигнал в Сарди, Валерий отново повикал при себе си двамата изповедници. И пак почнал да ги убеждава да се отрекат от вярата си. Но се почувствал посрамен от твърдия им отговор.

    Скоро дошъл в Сарди и верният църковен служител Агатодор, който бил безгранично предан на епископа и дякона.

Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите верният Агатодор предал душата си на Бога.

   Императорският пратеник заповядал да оставят тялото му без погребение. Но през нощта християните го погребали.

   На другия ден Валерий казал на Карп и Папила:

   - Вашият безумен слуга понесе наказанието, което заслужи със своето упорство. Но вие сте хора умни и образовани. Нима не разбирате какво е за вас полезно? Нима и вие искате да загинете, както той загина?

   - Ти го наричаш безумен – заявил епископ Карп, - а ние облажаваме неговата смърт. Като него желаем да умрем за Христа.

   Същото потвърдил и дякон Папила.

   Валерий заповядал да откарат духовниците-изповедници в Пергам. Господ Бог им внушил непрекъснато твърдост и търпение.

    Пратеникът на императора повикал епископа и му казал:

   - Боговете жалят за твоята старост. Дават ти сила. И тъй, бъди благодарен и им въздай нужната чест. Аз почитам старостта ти и ти давам добър съвет. Ако обаче продължиш да упорстваш, това повече аз не ще мога да търпя!

   Карп отговорил кротко и внушително:

   - Не мога да считам добър оня съвет, който води от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Ти казваш, че почиташ старостта ми. Ако това е истина, повярвай на думите ми. Аз повече жаля за твоята гибел, отколкото ти за моите страдания. Жал ми е да гледам как ти суетно се надяваш на боговете. Те не могат да избавят душата ти от вечните мъки, понеже сами са безсилни.

   Тия думи на епископа били изпълнени с безгранична любов. Но сърцето на Валерий останало безчувствено, студено. Той заповядал да бият и да мъчат жестоко светителя. Карп понасял всичко с непоколебима твърдост. Дори се усмихвал сред страданията.

   - На какво се усмихваш? – попитал го озлобено Валерий.

   - Радвам се, че ми е дадена благодат от моя Бог – отговорил Карп. Радвам се, защото виждам отворени небесата и сред тях – моя Господ в славата Си!

   Тъй сред тежките страдания Господ утешавал и насърчавал Своя верен служител. Мъченикът не чувствал своите рани. Мислел за Божията милост, за небесните блага.

   След като бил жестоко изтезаван, Крап бил отведен в тъмницата. Повикан бил Папила, дяконът. Със същата твърдост и той изповядал вярата си. Не се смутил нито от заплахите, нито от увещанията на Валерий. Господ го поддържал с чудната Си сила. Дал му власт да прави чудеса. В името Божие Папила изцерил един сляп.

   Прогледналият и заедно с него свидетелите на това чудо започнали да прославят Господа, като непрекъснато повтаряли:

   - Наистина е велика силата на Христа. Той е истинският Бог!

   Пратеникът на императора се оказал и сляп, и глух за истината. Той заповядал да подложат Папила на най-ужасни мъчения. Но никакви страдания не били в състояние да разколебаят неговата твърдост. Бог видимо му помагал.

   Бил доведен и Карп.

   Валерий предал двамата едновременно на различни мъчения. Напразни се оказвали и тия му усилия. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч.

   Доведени на мястото, определено за изпълнение на присъдата, светите мъченици дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави. Палачът изпълнил заповедта.

   Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон Папила – света Агатоника.

   В един ден – 13 октомври – светата Църква чества паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.

Св. мчци Пров, Тарах и Андроник.

Преп. Козма, еп. Маюмски.

Св. Мартин Милостиви

Житие на свети мъченици Пров,

Тарах и Андроник

   По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право “ера на мъченичествата”, трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия.

   Съдията запитал най-стария от тях – Тарах.

   - Как ти е името?

   - Аз съм християнин – отговорил той.

   - Аз не те питам за твоята нечестива вяра – възразил гневно съдията. – Кажи ми името си!

   - Аз съм християнин – повторил Тарах.

   - Бийте го по устата за тоя отговор – заповядал съдията на своите слуги.

   Заповедта била изпълнена веднага.

   - Аз съм християнин – потретил Тарах, удрян непрекъснато по устата. – Това име за мене е по-скъпо и по-славно от името, което са ми дали моите родители. Но ако ти е нужно да знаеш и това, чуй: Аз се наричам Тарах.

   - От какъв род си?

   - От римски и воински. Роден съм в Клавдиопол. Като станах християнин, напуснах службата си.

   - Слушай – казал му съдията. – Пощади старостта си и изпълни царската повеля. Вкуси от жертвоприношението и се поклони на боговете, на които се покланят и самите наши царе.

   - Те се заблуждават, лукаво прелъстени от демоните – възразил Тарах.

   Съдията заповядал да го бият пак жестоко за тоя отговор. След това започнал да го убеждава да извърши езически обред.

   - Аз служа на Единия Бог и на Него принасям жертва не в кръв, а в чисто сърце – казал, окървавен от ударите Тарах.

   - Жал ми е за твоята старост – заговорил меко съдията. – Затова още веднъж те съветвам: остави християнската вяра и се поклони на нашите богове.

   Тарах заявил твърдо:

   - Няма да извърша това престъпление, защото обичам закона на моя Бог. И никога не ще се отрека от него!

   Почувствал безсилие в себе си, съдията заповядал да мъчат жестоко стареца. При мъченията Тарах се молел горещо. И молитвата му давала сила да понесе тежките изтезания. Оковали го във вериги и тъй го огвели в тъмница.

   Съдията повикал Пров и му поставил същите въпроси:

   - Името ти?

   Пров отговорил:

   - Моето първо и пречестно име е “християнин”. Другото ми име, дадено от човеци, е Пров.

   - Откъде си родом?

   - Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.

   - Това название няма да ти бъде от полза – казал съдията. – Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя милост и дарове.

   - Аз не търся земни милости – отговорил Пров. – Бях богат и оставих богаството си, за да послужа на истинския Бог.

   Съдията заповядал да го бият. Кръвта му се леела под жестоките удари. Мъченикът бил твърд и спокоен.

   Убеждавал го и стотникът да се поклони на боговете.

   - Тялото ми е във ваша власт, а мъчението за мене е милост – казал Пров, като гледал благодушно към леещата се от тялото му кръв.

   - Остави безумието си – казал съдията.

   - Аз не съм безумен, а мъдър и мъжествен в Господ – възразил мъченикът.

   Съдията наредил да усилят мъченията. Спокойно Пров търпял всичко. Устните му мълвели:

   - Господи Иисусе, помогни ми. Помогни на Твоя служител ...

   - А къде е помагачът ти? – иронично запитал мъчителят.

   - С мене е – отговорил Пров. – Той ми помага. Затова аз за нищо не считам тия ваши изтезания. Те не ще преклонят волята ми!

   - Погледни тялото си. Земята около теб е обагрена с кръв.

   - Нека се лее моята кръв. Когато тялото страда за Христа, душата крепне и се оживява.

   След продължителни мъчения и Пров бил окован във вериги и отведен в тъмницата.

   Дошил ред на Андроник. Повикали и него.

   На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти страдания. През цялото време на мъченията славел Господа.

   И него отвели окован в тъмницата.

   След няколко дни тримата смели изповедници пак били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и затворът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са готови всичко да претърпят за вярата си.

   След мъчения с огън и желязо пак ги заключили в тъмницата.

   Няколко пъти ги довеждали за разпит и подновявали мъченията. Правели ги все по-ужасни.

   Съдията ги заплашил със смърт. А те отговорили:

   - Умират тия, които правят зло. А ние ще оживеем в небесата, понеже Господ е наше възкресение. Не се надявай да ни отвърнеш от Бога. Ние всички с едно сърце Му служим. И не се боим от твоите заплахи!

   Съдията заповядал да донесат вино и месо от идолското жертвоприношение. Слугите свързали мъчениците и насила им турили в устата храна, от която те се гнусели.

   - Е, какво? Защо досега се противехте? За какво ви послужи вашето упорство? Вие вече вкусихте от жертвоприношението!

   Тия думи съдията изказал с особено задоволство. Но отново се намръщил, когато чул отговора на мъчениците из устата на Пров:

   - Господ вижда нашата воля. Повярвай ни, мъчителю, ни огън, ни мъка, нито нещо друго в света може да ни откъсне от Бога!

   Мъчениците били подложени на нови страдания, които човешкото въображение трудно може да си представи. Рязали им ушите. Изболи им очите. Одирали им кожата.

   Тяхната мъжествена твърдост предизвикала изумление у езичниците.

   Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка.

   В определения ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, осъдени също на смърт. В един миг зверовете разкъсали злосторниците. После се приближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им.

   Вместо да се вразуми от това чудо, управителят на града, езичник, помрачен от ненавист, заповядал с копия да убият мъчениците.

   Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телята им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест.

   Привечер се дигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили.

   Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера.

   След това, по обичая в онова време, с послание известили на вярващите в другите градове за смъртта на мъчениците.

Св. апостол и дякон Филип.

Преп. Теофан Начертаний, еп. Никейски

Житие на свети апостол Филип,
един от седемте дякони

   След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

   С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

   Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

   След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

   На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях – св. апостол Филип.

   Св. апостол Филип се родил в Кесария Палестинска.

   Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си.

   Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.

   Дякон Филип, като оставил Йерусалим, дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора.

   В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел свето кръщение от Филип.

   Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол.

   Апостолите Петър и Йоан дошли също в Самария, за да помогнат на Филип в устрояването на Църквата там. Те почнали усилено да се молят за повярвалите, възлагали върху тях ръце. И всички те приели в себе си даровете на Пресветия Дух.

   Сам Господ ръководил апостолите, като им внушавал какво да правят и къде да идат.

   Така веднъж ангел Господен казал на Филип:

   - Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.

   Филип послушал и отишъл на тоя път, където по това време пътувал в колесница един етиопянин. Този етиопянин, скопец, бил велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища. Бил на поклонение в Йерусалим. И той, като много други чужденци, вярвал в Моисеевия закон. Сега се връщал в родината си.

   Седнал в колесницата си, той четял книгата на пророк Исаия.

   В момента тъкмо четял думите на пророк Исаия за Изкупителя: “Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от справедлив съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята.”

   Етиопският велможа не разбирал за кого говори пророкът. Господ, като видял искреното му желание да узнае истината, изпратил му неочаквана помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да заговори с него.

   Филип се приближил и запитал велможата:

   - Разбираш ли това, което четеш?

   Велможата отговорил:

   - Как ще мога, ако някой не ме упъти?

   И помолил той Филип да се качи в колесницата, да седне при него и да му обясни прочетеното.

   - Моля те, кажи ми – му рекъл той – за кого говори това пророкът.

   Седнал в колесницата, Филип му обяснил смисъла на пророчеството. Благовестил му за Господа Иисуса.

   Велможата слушал с дълбоко внимание. Като стигнали до една вода, той казал на Филип:

   - Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя?

   - Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш – му отговорил Филип.

   - Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи – възторжено заявил етиопянинът.

   Колесницата спряла. Двамата влезли във водата. Филип кръстил велможата. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения. Етиопянинът бил вече жив член на Църквата Божия.

   Ангел Господен отдалечил Филип от това място. Скопецът вече не го видял. Радостно продължил пътя си за родината. Донесъл й най-скъпоценния дар – благовестието за Царството божие.

   Св. Филип продължил апостолското си служение. Бил в град Азот. Обходил след това още много градове и села. Навсякъде неуморно разкривал истината за делото на Спасителя в тоя свят. Стигнал в Кесария при четирите си дъщери. Живял при тях и тук приемал новoповярвалите. Дъщерите му имали пророчески дар.

   Св. апостол Павел, на път за Йерусалим, бил в Кесария. Отбил се в дома на св. Филип.

   От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса.

   Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.