13 Октомври

13
Св. мчци Карп и Папила

Житие на свети мъченици Карп и Папила
и пострадалите с тях

   Светите мъченици Карп и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от младини били християни. За всички жители на града и околността представлявали пример на християнски добродетели. Като гледали техния праведен живот, мнозина се обръщали към истинския Бог и ставали християни.

   По-късно Карп бил избран за епископ на град Тиатир. А Папила приел чин дякон при него.

   В средата на третия век, при император Деций Траян, настонало жестоко гонение против християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си служители на име Валерий, да принуждава християните да се отричат от вярата си, а тия, които се противят, да погубва.

   В Тиатир било устроено тържество в чест на идолите. Валерий заповядал на всички жители да вземат участие в него. Карп и Папила не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за причината на отсъствието им. Те обяснили, че вярват в истинския Бог и че затова не могат да вземат участие в езическото жертвоприношение.

   Императорският пратеник заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за присмех на езичниците. Мислел по тоя начин да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те смятали за позорни само обезчестните дела. Наказанието заради истината считали за чест.

   След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се откажат от сановете си и да се поклонят на боговете.

   - Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора – казал им той, - не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на смърт. Но жал ми е за вас. Желая ви доброто.

    По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и големите победи на римляните над техните врагове.

    Епископът и дяконът безстрашно опровергали думите му, като доказали безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на човеците.

    Озлобен срещу тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и сам мислел да отиде.

Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и тъй отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя почивка.

   Тичайки подир конете, епископът и дяконът намирали утеха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог чрез чудно видение ги укрепил в трудния подвиг.

   Пристигнал в Сарди, Валерий отново повикал при себе си двамата изповедници. И пак почнал да ги убеждава да се отрекат от вярата си. Но се почувствал посрамен от твърдия им отговор.

    Скоро дошъл в Сарди и верният църковен служител Агатодор, който бил безгранично предан на епископа и дякона.

Валерий повикал и него при себе си. И почнал също да го разпитва и убеждава. След това го предал на жестоки мъчения. Под ударите на мъчителите верният Агатодор предал душата си на Бога.

   Императорският пратеник заповядал да оставят тялото му без погребение. Но през нощта християните го погребали.

   На другия ден Валерий казал на Карп и Папила:

   - Вашият безумен слуга понесе наказанието, което заслужи със своето упорство. Но вие сте хора умни и образовани. Нима не разбирате какво е за вас полезно? Нима и вие искате да загинете, както той загина?

   - Ти го наричаш безумен – заявил епископ Карп, - а ние облажаваме неговата смърт. Като него желаем да умрем за Христа.

   Същото потвърдил и дякон Папила.

   Валерий заповядал да откарат духовниците-изповедници в Пергам. Господ Бог им внушил непрекъснато твърдост и търпение.

    Пратеникът на императора повикал епископа и му казал:

   - Боговете жалят за твоята старост. Дават ти сила. И тъй, бъди благодарен и им въздай нужната чест. Аз почитам старостта ти и ти давам добър съвет. Ако обаче продължиш да упорстваш, това повече аз не ще мога да търпя!

   Карп отговорил кротко и внушително:

   - Не мога да считам добър оня съвет, който води от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Ти казваш, че почиташ старостта ми. Ако това е истина, повярвай на думите ми. Аз повече жаля за твоята гибел, отколкото ти за моите страдания. Жал ми е да гледам как ти суетно се надяваш на боговете. Те не могат да избавят душата ти от вечните мъки, понеже сами са безсилни.

   Тия думи на епископа били изпълнени с безгранична любов. Но сърцето на Валерий останало безчувствено, студено. Той заповядал да бият и да мъчат жестоко светителя. Карп понасял всичко с непоколебима твърдост. Дори се усмихвал сред страданията.

   - На какво се усмихваш? – попитал го озлобено Валерий.

   - Радвам се, че ми е дадена благодат от моя Бог – отговорил Карп. Радвам се, защото виждам отворени небесата и сред тях – моя Господ в славата Си!

   Тъй сред тежките страдания Господ утешавал и насърчавал Своя верен служител. Мъченикът не чувствал своите рани. Мислел за Божията милост, за небесните блага.

   След като бил жестоко изтезаван, Крап бил отведен в тъмницата. Повикан бил Папила, дяконът. Със същата твърдост и той изповядал вярата си. Не се смутил нито от заплахите, нито от увещанията на Валерий. Господ го поддържал с чудната Си сила. Дал му власт да прави чудеса. В името Божие Папила изцерил един сляп.

   Прогледналият и заедно с него свидетелите на това чудо започнали да прославят Господа, като непрекъснато повтаряли:

   - Наистина е велика силата на Христа. Той е истинският Бог!

   Пратеникът на императора се оказал и сляп, и глух за истината. Той заповядал да подложат Папила на най-ужасни мъчения. Но никакви страдания не били в състояние да разколебаят неговата твърдост. Бог видимо му помагал.

   Бил доведен и Карп.

   Валерий предал двамата едновременно на различни мъчения. Напразни се оказвали и тия му усилия. Най-после заповядал палачи да им отсекат главите с меч.

   Доведени на мястото, определено за изпълнение на присъдата, светите мъченици дигнали ръце към небето и се помолили за своите мъчители. След това навели глави. Палачът изпълнил заповедта.

   Заедно с тия двама свещеномъченици била обезглавена и сестрата на дякон Папила – света Агатоника.

   В един ден – 13 октомври – светата Църква чества паметта на светите Карп, Папила, Агатодор и Агатоника.