Св. мчци Терентий, Неонила и чедата им.

Преп. Стефан Саваит. Св. мчца Параскева.

Св. Димитрий, митр. Ростовски

Житие на света мъченица Параскева

   Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.

   Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.

   Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.

   Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.

   При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година.

   Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:

   - В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?

   След това се обърнал към света Параскева:

   - Кажи ми как се казваш, девойко!

   - Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.

   - Не искам да чувам такива думи – казал съдията. – Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.

   - Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм се родила в ден "параскева" /т.е. петък/. Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.

   - Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.

   - Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана...

   - Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.

   Девойката възразила на съдията:

   - Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение!

   Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.

   На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело.

   През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал:

   - Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!

   Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.

   Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.

   - Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.

   Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.

   На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.

   Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.

Св. мчк Нестор. 

Св. Димитрий Басарбовски

Житие на свети мъченик Нестор

   Св. мъченик Нестор е момъкът християнин, за когото се говори в житието на св. Димитрий Мироточиви.

  Преди да излезе на борба с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:

  - Как смееш да отидеш срещу тоя борец, който е прославен в цял свят?

   Нестор отговорил:

   - Велика и непобедима е силата на моя Христос!

   Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на борба с Лий.

  Момъкът се прекръстил, впуснал се в борба с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и особено невинните християни.

   Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две основания: Нестор е християнин. Нестор е убил Лий, любимеца на императора.

Св. вмчк Димитрий Мироточиви.

Преп. Димитра Доростолско.
(Димитровден)

Житие на свети мъченик Димитрий Мироточиви

   Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.

   Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

   Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

   Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

   Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.

   С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

   След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

   Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

   Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

  Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.

   Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.

   Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:

   - Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!

   В тъмницата св. Димитрий не преставал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов ъкм Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:

    - Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!

   Димитрий отговорил:

   - Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

   В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

   Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.

   В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.

   Св. Димитрий го прекръстил и му казал:

   - Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!

   Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:

  - Боже Димитриев, помилвай ме!

   В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.

   Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.

   Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.

   Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.

   Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

   Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

   Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.

   Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.

   Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.

   Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун". Българите казвали, че той бил от славянски произход.

   У русите и въобще у всички славянски народи се вижда още от древни времена особено честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.