Св.Никифор изповедник, патр. Цариградски

Прпмчк Еразъм Охридски

Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски

   Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот. Майка му била участница във всички изпитания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата смърт тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил бляскаво образование.

   В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. В туй време той построил църква и основал манастир. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх: приел отначало монашество, после свещенически сан и бил възведен на патриаршески престол в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На всички старания на императора, чрез ласки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял:"Напразни са твоите трудове господарю! Ние не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието". И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата "Св. София" той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

   Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш против царската власт?" Патриархът казал да съобщят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет против царя, а на славословие Божие и за да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие!"

   След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, за да успокои и убеди царя. “Не въвеждай в светата Църква нечестиво мъдруване! - казал му той. - Не трябва да се спори за онова, което вече отдавна е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема". Императорът с гняв изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.

   В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.

Житие на преподобномъченик Еразъм Охридски

   Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от Бога с голям дар на чудотворство.

   Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм дошъл и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Царят извел Еразма пред медния идол на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Св. Еразъм отказал решително, затова царят заповядал да го подложат на тежки мъки, а след това го хвърлил в тъмница. Но се явил ангел Божий - както някога на св. Петър - и го извел от тъмницата.

   После св. Еразъм посетил с проповед Кампания, след което се върнал в град Хармелий и тук се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически съзерцателен живот до самата си смърт. Той починал в началото на ІV век.

   Пещерата с църквицата на св. Еразъм и до днес съществува недалеч от Охрид, където се проповядва великата сила на Божия угодник.

Св. мчк Юстин Философ.

Св. мчци Юстин и дружината му.

 Житие на свети мъченик Юстин Философ

   Св. Юстин, един от най-бележитите философи през ІІ век след р.Хр., се родил в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Юстин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал най-добрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Юстин страстно се заел да изучава книгите на Платон. Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам по-късно разказвал, как станало това.

   Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Юстин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон. Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. "Аз не допускам - казал той, - че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога".

   Юстин слушал стареца с изумление. "А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?" - запитал той.

   Старецът упоменал за прoроците. "В старо време - казал той, - много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос."

   Посочвайки Свещеното Писание и пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Юстин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение.

   "Моли се на истинския Бог - казал му старецът - да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне. Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него."

   Като поговорил доста дълго с Юстин, старецът си заминал. "Аз повече не го срещнах - пише Юстин, - но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови. Като размислих за думите на стареца, аз разбрах, че едничка истинска мъдрост е тая, за която ми говори той. Започнах да изучавам книгите на пророците и апостолите. Аз станах философ - християнин."

   Като не се задоволявал с изучаването на християнските книги, Юстин пожелал да узнае, как живеят християните и изпълняват ли те правилата, завещани от Техния Божествен Учител. За християните имало тогава най-нелепи слухове: езичниците ги ненавиждали, обвинявали ги в престъпления и в безнравствен живот. Името "християнин" било в очите им позор и гавра. Подобни слухове стигнали и до Юстин и твърде го учудвали. Той никак не могъл да съгласува чистотата на Христовото учение с ония постъпки и дела, които се приписвали на християните. Юстин се постарал да се сближи с тях и когато видял, че те живеят свято и благочестиво, че с кротостта, милосърдието и търпението те съединяват непоколебима твърдост на вярата и духа, той искрено ги обикнал и сам пожелал да приеме свето кръщение. "Най-силното, което ми подейства, - пише той, - това бе мъжеството на християните и спокойствието, с което те понасят мъченията, като изповядват вярата си".
Като повярвал от цялото си сърце и като приел свето кръщение, Юстин започнал усърдно да порповядва словото Божие. С тая цел той пътешествал по разни страни и градове, а между другото отишъл и в столицата на империята - Рим. Той носел облекло на философ и отворил училище за християнска мъдрост и благочестие. Около него се събирали много ученици, които той се стремял да насочи към истините, разкрити в християнското учение. Но езическите философи, с които спорел, го намразили и се стараели по всякакъв начин да му навредят.

   В това време римски император бил Антонин Пий (138-161). Той преследвал християните, но не от омраза към тяхното учение, а защото вярвал на клеветите, които им приписвали. Тогава Юстин написал "Апология - защита на християнската вяра". В това съчинение, което Юстин философ изпратил на самия император, той опровергал лъжливите слухове и злостните обвинения против християните, обяснил същността на тяхното учение и описал живота им. Думите му силно подействали на императора, който заповядал да прекратят гоненията.

   След това Юстин напуснал Рим. В Ефес той водил спор с мъдрия еврейски учител Трифон, комуто се старал да докаже истината на християнското учение. Това съчинение дошло по предание и до нас под името "Беседа с Трифон юдеянин за истинността на християнската вяра". Тук Юстин разказва за своето обръщение към християнството и обяснява старозаветните пророчества за идването на Месия-Христос. Съчиненията на Юстин Философ са пълни с духовна мъдрост и пламенна вяра. От тях можем да узнаем много за обичаите на християните от онова време и за техния живот.

   Юстин отоново дошъл в Рим вече в царуването на Марк Аврелий (181-182), известен под името "философ". Марк Аврелий бил един от най-добрите императори, които някога управлявали Рим. Той се придържал във високите правила на добродетелта, но при все това жестоко преследвал християните, като не разбирал тяхната вяра и ги считал за врагове на държавата. Непрестанно се издавали жестоки смъртни присъди. Предавали се на смърт християни. Юстин написал "Втора апология - защита на християните". В това съчинение той доказвал, колко несправедливо е да се предават на смърт люде, които не са извършили никакво престъпление. Но този призив към съвестта на управниците в Римската империя останал без въздействие. Гонението свирепствувало с предишната сила и скоро самият Юстин бил подложен на същата участ с тия, които той така горещо и смело защитавал.

   Езическите философи намразили Юстин. В числото на най-непримиримите негови врагове бил философът Крискент, известен със своя порочен живот и голяма омраза към християните. По неговите клевети свети Юстин бил затворен в тъмница и приел мъченичска смърт: според едни - от отрова, тайно донесена му от Крискент, а според други - бил обезглавен с меч. Не го спасило и званието му "философ", тъй уважавано при император Марк Аврелий. Това станало около 166 г. след рождение Христово.

Преп. Давид Солунски.

Преп. Давид Български