Покров на Пресвета Богородица. Св. ап. Анания.

Преп. Роман Сладкопевец. Преп. Йоан Кукузел  

 Покров на Пресвета Богородица

  На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).

   Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

   Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.

   В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

   Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:

   - Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?

   Епифаний отговорил:

   - Виждам, отче свети, и се ужасявам!

   Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".

Св. свщмчк Григорий, просветител на Армения.

Св. мчца Рипсимия. Св. мчк Мардоний.

Преп. Акакий Латрийски

Житие на свети свещеномъченикГригорий,

просветител на Армения

   Великият просветител на Армения, св. Григорий, живял в третия и първата четвърт на четвъртия век.

   Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския владетел Артабан и на брат му арменския цар Курсар.

   Започнала война между арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се запознал с християнската вяра. Приел свето Кръщение.

   Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в служба на Църквата.

   Подир смъртта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат. Заради вярната му служба царят го обичал много, но като узнал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отрече от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, за да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил невредим в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.

   През тия години избягали от Рим и се заселили в Армения, близо до планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с необикновена красота.

   Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство.

   Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и загинали мъченически.

   Заради тая жестокост Бог наказал Тиридат. Той се побъркал и заприличал на звяр.

   Насън сестрата на царя получила указание, че Тиридат няма да се излекува, ако Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил незабавно изваден и пуснат на свобода.

   Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани вече 9 дни. Като събрал разхвърляните им останки, той ги погребал недалеч от столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и тъй го излекувал.

   По тоя начин станал отново близък на царя. Добил право да учи народа на християнската вяра и да зове всички към покаяние. Издигнал църква на мястото, където били погребани монахините.

   В 305 г. царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за епископ. Като се върнал, придружен от много свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна.

   Св. Григорий завършил своя многострадален живот в 325 година.

   Част от неговите мощи се пази и досега в Ечмиадзинския манастир, издигнат, където били погребани Рипмисия и другите девойки мъченици.

   След смъртта на св. Григорий Просветител в епископски сан бил въздигнат неговия син Аростан, който продължил делото на баща си. Той бил един от 318-те отци на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 г.

Преп. Кириак Отшелник.

Преп. Теофан Милостиви.

Св. Агриколай, архиеп. Кесарийски.

Житие на преподобни Кириак Отшелник

   Преподобни Кириак живял през четвъртия и в началото на петия век.

   Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил свещеник, а местният епископ Петър – негов сродник.

   Още от ранни години епископът го поставил за четец в съборната църква. Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл – как живият Бог прославял всички Свои верни служители и мъдро устроил спасението на човешкия род.

   Жаден за духовен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на известен в онова време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите наставления в монашеския живот.

   След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестниската пустиня. В него прозорливият отшелник Евтимий, видял бъдещ духовен великан. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, около когото се били насъбрали много подвижници и по тоя начин се създала обширна обител. В тая обител той престоял девет години.

   След смъртта на преподобни Герасим Кириак се върнал отново в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал десет години в безмълвие.

   Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка слава. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с възхищение разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.

   Св. Кириак бил телесно едър и снажен. Такъв останал до дълбока старост въпреки строгия пост и всенощните бдения.

   В пустинята се хранел понякога само със сурови треви. Проявявал голяма ревност за православната вяра. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откакто станал монах, слънцето не го е виждало никога да яде, нито да се гневи някому.

   Според устава на св. Харитон, монасите яли само веднъж на ден, и то подир залез слънце.

   Преподобни Кириак Отшелник бил велико светило и един от стълбовете на Православието. Проявил се като учител на монасите, лечител на болните, благ утешител на скърбящите.

   Дълго се подвизавал все за полза на мнозина, които обиквали отшелническия живот или само са търсели у него утеха и помощ.

   Починал в 408 г. в един от манастирите на св. Харитон на 107 години.