Св. свщмчк Йеротей, еп. Атински.

Преп. Амон и Пиор
 

Житие на св. свщмчк Йеротей,
епископ Атински

 Св. Йеротей бил приятел на св. Дионисий Ареопагит. И той като него, макар малко по-късно, бил обърнат към Христа от св. апостол Павел. Йеротей също ходил в Йерусалим с другите апостоли за Успението на пресвета Богородица. Той бил един от тия, които ангелогласно пеели духовни песни, когато апостолите с благоговение носели пречистото тяло на светата Божие Майка от дома на св. Йоан Богослов до нейния гроб в Гетсимания. След Дионисий той бил епископ на Атина и като него св. свещеномъченик Йеротей умрял мъченически.

Св. свщмчк Дионисий Ареопагит.

Преп. Йоан Хозевит.

Житие на свети свщеномъченик
Дионисий Ареопагит

   В свещената книга "Деяния на светите апостоли", написана от св. апостол и евангелист Лука, се говори между другото и за проповедта на св. апостол Павел в Атина (17:15). В тоя старинен град, прочут със своите философи и добре уредени училища, апостолът обърнал внимание на един жертвеник, на който било написано: "Незнайному Богу". На голямо събрание от най-знатни и учени атиняни в Ареопага апостолът на народите обявил, че дошъл при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който създал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата между Тоя вездесъщ и всемогъщ Бог и бездушните идоли, на които те се покланяли. Той им говорил също за възкресението на Оня, който проповядвал покаяние и живот, и Който ще дойде да съди вселената.

   Голяма част от атиняните се отнесла недоверчиво към това ново учение. Но между слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия апостол и се обърнали към Христа Господа. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага, т.е. на върховния съвет в Атина.

 На млади години Дионисий живял дълго в Египет. Той бил там по време на кръсната смърт на Спасителя. На Голгота Господ Иисус изрекъл думите "свърши се" и издъхнал. Тъмнина обгърнала земята. Мрак обхванал Египет. Дионисий, както говори преданието, изтръпнал от ужас пред тоя мрак и извикал:

   - Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!

   След проповедта на ап. Павел в Атина сърцето на Дионисий се разтворило да приеме в себе си вярата в истинския Бог. Но той не се кръстил веднага.

   Като излизал от Атина, апостол Павел срещнал сляп човек. С ръката си направил кръст над него и човекът прогледнал. Като го видял радостен, апостолът му поръчал да отиде при Дионисий и да му припомни за неговото желание да стане член на Христовата църква.

   Чудесното изцеление на слепия човек убедило още повече Дионисий в истинността на християнската вяра. И той приел кръщение с целия си дом.

   След това оставил семейството си и тръгнал с апостола като станал негов ученик и сподвижник. В продължение на три години той бил неотлъчно с него, като непосредствено от него изучавал словото Божие.

   Той видял и другите апостоли и заедно с тях бил в Гетсимания при Успението на пречистата Божия Майка.

   Скоро след това апостол Павел го въздигнал в сан епископ и го изпратил да проповядва в Атина. Като атински епископ Дионисий се заклел да устрои в тая част на света Божията църква.

   В Атина по-късно той узнал за мъченическата смърт на своя учител и сам не много след това дал живота си за вярата.

   На св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит се приписва съчинението "За небесната йерархия". В това съчинение се говори за ангелските чинове. На този апостолски мъж се приписва също книгата за Божиите имена и тайнственото богословие. Той дава сведения за чудната смърт на Божията Майка.

Св. свщмчк Киприан, Св. мчца Юстина и Теоктист войн.

Блаж. Андрей, юродиви заради Христа

Житие на  свети мъченица Юстина

   Света Юстина живяла и пострадала за Христа Господа в третия век.

   Родила се в гр. Антиохия. Родителите й Еседий и Кледония били езичници. Един ден Юстина слушала словото на антиохийския дякон Праилий за царството Божие. Така силно била запленена от съдържанието на това слово, че нищо вече не било в състояние да я отлъчи от Христа Иисуса. Скоро след това тя приела свето Кръщение и станала ръвностна членка на Божията църква. Възлюбила с цялата си душа Небесния Жених, тя отказала да се омъжи за момъка Аглиаид. При нея се явил някакъв магьосник Киприян. Тя го възродила със силата на кръстното знамение и събудила у него пламенно желание да се поклони на Разпнатия Христос. Княз Евтолмий, фанатизиран езичник, чул, че магьосникът Киприян, под влияние на Юстина, станал християнин. Разгневен, заповядал той и тя да бъдат хвърлени в тъмница и подложени на мъчения. После ги пратил при императора в град Никодимия. Там те заедно с друг един християнин, на име Теоклист, били посечени с меч. Телата на светите Христови мъченици Юстина, Киприян и Теоклист били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфима, роднина на императора. Руфима ги погребала с чест. Онези, които прибягвали с вяра при гроба на светата мъченица Юстина, получавали изцеления.

Житие на блажени Андрей, юродив заради Христа

   Подвигът "юродство заради Христа" намира оправдание в думите на св. апостол Павел:

  "Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога".

   "Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо".

   Тъй че юродивите заради Христа съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат "от долен род" на тоя свят, презрени, измет на света, да намерят милост в очите на Господа.

   Светата Христова църква знае много такива юродиви. Такъв бил и св. Андрей, просиял като юродив в Цариград през деветия – десетия век.

   Св. Андрей бил по произход славянин. Живял като роб у благочестив човек на име Теогност. Господарят оценил добротата на роба и му дал средства да получи образование. Андрей обичал да чете Свещеното Писание, да ходи на църква, да се моли и да мисли как да угоди на Бога. След известно време благочестивият Теогност му дал свобода.

   Оттогава Андрей се посветил изцяло на молитва на Бога. Веднъж във видение получил от "светъл Момък" три венеца с думите:

   - Иди си с мир! И отсега бъди наш приятел и брат. Бързай на добър подвиг! Бъди безумен и беден заради Мене и ще бъдеш причастник на голямото добро в Моето царство!

   Андрей отговорил:

   -Не ще мога да изплатя тия хубави венци, но почакай – ще отида да попитам моя господар дали няма да ми даде злато, та да ги купя!

   - Тия небесни венци не се купуват със злато, а с духовна борба – казал му явилият се от небесата "Момък".

   На другия ден Андрей взел нож, отишъл на кладенеца и нарязал на парчета горната си дреха. Правел се на безумен. Видял го някакъв готвач от господарската къща и казал това на господаря си.

   Като чул, че добрият Андрей говори несвързано, господарят се опечалил. Двамата го взели наистиназа луд, свързали го със железни вериги и го повели към църквата "Света Анастасия".

   В църквата денем св. Андрей се правел на юродив, а нощем непрестанно се молел на Бога.

След четири месеца бил пуснат. Той тичал из улиците и пеел, като се показвал безумен. Понякога цяла седмица не вкусвал хляб. Дрехата му била цяла в дрипи.

    В тоя голям град, посред толкова богати и щастливи хора, той, подобно на Христа, нямал где глава да подслони. Когато имал нужда малко да поспи, за да си отпочине морното му тяло, Андрей лягал на някое бунище, гдето лежали кучетата. Лягал до тях, а те не го приемали до себе си, както пише житиеписецът му. Едни ръмжели, хапели го и го гонили от себе си. Други пък бягали от него. Не отдъхнал никога под покрив, той лежал на сметта като бедния Лазар, от хора и от животни тъпкан, презиран, подритван.

    Смиреният Божи угодник получил дар на прозорливост.

   На един крадец предсказал, че ще ослепее, ако изпълни лошия си замисъл – ако отиде нощем да разкопае пресния гроб на една девица и вземе дрехите й. Крадецът не го послушал и ослепял.

   Един друг човек навсякъде се хвалел, че бил християнин, а не обичал да посещава църквата и да се моли. Св. Андрей го срещнал на улицата и го изобличил пред всички наоколо с висок глас:

   - Казваш, че си християнин, а не влизаш в църква. Ние се молим в храма, а ти или спиш или се занимаваш с други неща. Ако пък се отбиеш в църква, прекръстваш се и веднага излизаш. Знай, че Божията благодат няма да почива над тебе, ако не оправиш пътя си!

   Веднъж Андрей, тоя чуден Божи човек, се появил на едно от тържищата в Цариград. Някои там дали да се разбере, че го считат недостоен да говори и да бъде сред тях. Те се нахвърлили срещу него и почнали да го бият. Една благочестива жена на име Варвара се спуснала да го брани от нападателите. Изведнъж пред очите на Варвара долетели много лястовици. Сред тях бил един бял гълъб, който носел маслинено клонче в човката си. Тя чула как гълъбът по човешки заговорил на св. Андрей:

   - Смирени Андрей, приеми това клонче, което Сам Бог Вседържател ти изпраща от рая в знак на Своята благодат!

   Със своята чиста душа това видяла само Варвара и прославила Бога с тия думи:

   - Благословен си Ти, Господи! Колко светии имаш сред нас, за които ние нищо не знаем!

   След няколко дни Андрей пак видял тая благочестива жена и й казал:

   - Пази моята тайна, Варваро, докато си отида от тоя свят!

   А тя му възразила:

   - Как може да не се говори за такива свети неща!

   В една люта зимна нощ св. Андрей се гушел в ъгъла на една сушинка. Там намерил да лежи куче. Той треперел от студ. Легнал до животното, за да стопли малко гърба си. Кучето избягало. Юродивият рекъл:

   - О, какъв съм аз грешен и окаян човек. Не само човеците, но и кучетата се гнусят и бягат от мене! Господи, Ти, Който Сам пожела да бъда окаян, безумен и беден, подкрепи търпението ми в юродството, та ако умра през тая тежка зима, да угасна с любовта си към Теб!

   Св. Андрей Юродиви бил удостоен, подобно на св. апостол Павел, да бъде издигнат до третото небе. Там видял той ХристаГоспода в цялата Му слава: Много небесни сили с песен славословели Бога и се кланяли пред престола Му.

   По-късно св. Андрей разказал за видението си с тия думи:

   - Такава радост ме обзе, като видях Господа, че и сега не мога да я изкажа с думи! В трепет лежах пред моя Владика и Господ. Чудех се на Неговото милосърдие, че допусна мене, грешния и нечист човек, да застана близо до Него и да видя Неговата красота. Докато ангелите пееха, аз се намирах в рая и си мислех: защо не виждам тук пречистата Божия Майка св. Богородица? Изведнъж един мъж, светъл като облак, с кръст в ръка, застана до мене и рече: "Ти искаш да видиш Небесната Царица. Няма я тук сега. Тя отиде долу в бедния свят на земята, да помага на човеците, да утешава скърбящите. Нали знаеш, че тя е Надежда на безнадеждните? Затова гледа да бъде повече сред тях. Бих ти показал тук нейното свято място, но няма време. Трябва да се върнеш обратно, откъдето си дошъл, както е заповядал Владиката!"

Понеже не видял в рая св. Богородица, Андрей Юродиви се удостоил да я види във Влахернската църква в Цариград, дошла да помага и да закриля хората. Видял я той как държи в ръцете си омофор, обкръжена от пророци, апостоли, ангели. [Виж също Влахернска икона на Божията Майка]

    Много чудеса извършил св. Андрей. Много грешници обърнал в пътя на спасението. Но никога при тия дивни прояви на Божията милост към него не се възбудили в душата му гордост и самонадеяност. Той продължавал да пази най-дълбоко смирение, като унижавал себе си пред Бога и човеците и като се молел постоянно за ония, които му се присмивали, както и изобщо за всички грешници.

   Св. Андрей починал в дълбока старост.

   Светата Църква, като празнува паметта му, слави неговото смирение и доброволната му бедност с песента: "Христовите думи – блажени бедните духом, защото тяхно е царството Небесно – се изпълниха в тебе, блажени Андрее. Като си обеднял духом, ти си получил Небесното царство!"