Св. мчци Сергий и Вакх

Житие на свети мъченици Сергий Вакх

   Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били жители на Рим. Имали високо образование. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по големите държавни въпроси и за тяхната храброст в боевете.

   Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички.

   Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо положение пред императорския двор. Те, като християни, мислели само за едно – как да угодят на Бога.

   Предприето било жестоко гонение срещу Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които според него са могли да унищожат в душите на християните вярата в истинския Бог.

   Той се учудил, като узнал, че и неговите любими сановници са християни. Отначало не искал да повярва. Мислел, че завистници с клевети искат да погубят царските любимци. Скоро обаче се убедил, че му е казана истината.

   Провеждало се шумно езическо празненство. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са дошли. Заповядал да ги повикат в капището. Ако не искат да дойдат, насила да ги доведат. Сергий и Вакх застанали вън от капището и молили Бога да просвети невярващите и да им яви славата Си. Войниците ги хванали и ги завели при императора. Максимиан им заповядал да вземат участие в обреда в чест на боговете.

   - Не можем да изпълним волята ти, господарю – казали смело те. – Не можем да се покланяме на бездушни идоли, защото почитаме Бога Небесни, Който е сътворил небето и земята.

   След това почнали да увещават императора да се обърне към истинския Бог. Пламнал от гняв, Максимиан не желаел повече да слуша. Заповядал да им снемат знаците на тяхното високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски служители ги облекли в женски дрехи и почнали да ги развеждат из града за смях на всички.

   Максимиан се надявал, че сановниците, свикнали към почит, не ще могат да понасят такъв позор и ще се отрекат от вярата си. Но се измамил. Сергий и Вакх счели не за позор, а за слава и чест да търпят хули заради Христовото име. Останали твърди във вярата си.

   Максимиан ги повикал и започнал ласкаво да ги увещава:

   - Верни и любезни мои приятели, как се решихте да оскърбите великите богове? Как се решихте да огорчите мене и да си навлечете такова нечестие? Вие знаете как ви обичам. Но мога ли спокойно да гледам как вие подлагате на поругание нашите велики богове? Не ми се иска да ви предам на смърт. Затова ви моля – откажете се от Тоя дърводелски Син, Когото евреите разпънали на кръст като злодей. Не се прелъстявайте от християнските басни, но се обърнете към нашите велики богове. Тъй ще получите от мене милости повече, отколкото досега.

   Напразни се оказали увещанията и обещанията на императора. Въодушевени от любов и вяра, умъдрени от Пресветия Дух, Сергий и Вакх с голяма сила доказали на императора суетността на идолопоклонството. Изповядали Спасителя като Единороден Син Божи.

   Разгневен до полуда, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните управители на име Антиох, известен със своята жестокост и омраза към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да употреби всички мерки и средства, за да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със смърт.

   При пътуването си двамата изповедници непрестанно се молели на Господа да ги подкрепи. И Господ ги подкрепил и укрепил. Обрадвал ги с чудесно явление.

   Войниците и изповедниците спрели на едно място да пренощуват. Стаята на Сергий и Вакх внезапно била озарена от необикновена светлина. Явил се ангел, който им казал:

   - Дерзайте, служители Христови, и се борете като добри воини Христови. Вие ще победите и ще получите от Христа Бога небесни венци. Той няма да отстъпи от вас при вашите страдания. Ще ви дава помощ и сила!

    Това видение изпълнило сърцата им с радост. Те продължили бодро пътя, като славели Бога с псалми и други духовни песни.

   Антиох се почудил, като видял доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат голяма сила пред императора. Сам той получавал от тях милост.

    Като узнал за какво са доведени, Антиох почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Наред с това им представил ужаса от смъртно наказание. Опитал се да ги заплаши.

   Те му отговорили:

    - Напразни са твоите думи. Честта и безчестието на тоя свят, животът и смъртта – всичко това е нищо за ония, които очакват вечния живот. Христос е наш живот. Смъртта за Христа Господа е придобивка за нас.

   Антиох заповядал да затворят Сергий в тъмница. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно бит. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче тайно го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.

   В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя приятел Вакх. През нощта след мъченическата смърт Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна радост лице. Възвестил му, че вече е минал към вечния блажен живот. Той го укрепил за предстоящия подвиг.

   Сергий почнал радостно да очаква смъртта. На другия ден той пак твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на управителя да замине за друг град в областта си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказание за този, от когото в миналото очаквал милост. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в железни обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви подир него с тия ужасни обуща.

   Зает с мисли за небесното, при пътуването Сергий не чувствал болките. Той пеел псалм 39: "Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. Извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми".

   След като пристигнали на определеното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тъмница. Там през нощта ангел Господен изцерил раните на мъченика.

   На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това чудо не смекчило сърцето на Антиох. Той не поставил разума си в действие да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил осъден на смърт.

    Пред палача мъченикът изпросил време за кратка молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача.

    Светите мъченици Сергий и Вакх пострадали за тържеството на Божията църква в 295 година.

Св. апостол Тома

Житие на свети апостол Тома

   Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

   - Да идем и ние да умрем с Него!

   По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

   - А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

   Тома запитал:

   - Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

   Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

   - Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

   След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

   В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

   Апостолите казали на Тома:

   - Видяхме Господа.

   А той зявил:

   - Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

   След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

   Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

   - Мир вам!

   След това се обърнал лично към Тома и му казал:

   - Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

    Развълнуван, Тома извикал:

    - Господ мой и Бог мой!

   - Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

   След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

   Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

   По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

    По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

    - Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

    Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

    Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

    Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

    Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

    И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

    Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

    Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво.

    Дошло времето на Богородичното Успение.

    Всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим и участвували в погребението на Божията Майка.

    Тома стигнал в Йерусалим едва след нейното погребение. Той пожелал да се поклони на пречистото й тяло. Заради него апостолите отвалили гробния камък, но намерили само погребалните повивки. Нейният Син, Господ Иисус Христос, я бил взел на Небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род.

    Скоро след това тя се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

    Апостол Тома се върнал по същия път да продължи своето дело. В един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожелала да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходела при него заедно с много други люде и съвършено се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът й се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, които имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Терцияна, жена на царя от съседна страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния си живот, но сама се научила на християнските добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали наставленията му и накрай приели от него Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала също живот, съобразен с новото учение.

    Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато узнал, че и двете сестри-царици приели новата вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужасен от вестта, че и синът му Азан приел Кръщение, той наредил веднага да му бъде доведен апостолът, който тъй властно насаждал новата вяра, като го осъдил на страшни мъчения.

    Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. Бог пак го запазил. Така новопокръстените се ободрили във вярата си.

    Тия чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. Подир него тръгнали много от новоповярвалите, между които личели на първо място Азан - царски син, Сифор - един от знатните сановници на царския дом.

    Когато дошли на мястото на наказанието, св. апостол Тома помолил войниците да му дадат време да се помоли.След това благословил двамата си високопоставени ученици: Сифор поставил за свещеник, а Азан - за дякон. Помолил ги да се грижат за вярващите и да работят за засилване на Църквата.

    Завършвайки по тоя начин апостолската си мисия, св. Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици.

    Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погребението на любимия апостол. След това те се заели с управлението на Църквата. Благочестивите Мигдония и Терцияна им помагали.

    Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа. Убедил се от чудесното изцеление на своя син Азан, който тежко бил заболял. Мигдония се радвала. Радвала се и Терцияна, защото и нейният съпруг, царят на съседната страна, също се бил предразположил да приеме християнството.

    Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество.

Св. мчца Харитина.

Св. свщмчк Дионисий,

 еп. Александрийски

Житие на св. мчца Харитина

   Света Харитина живяла в края на третия и началото на четвъртия век. Родината й е Понт, североизточна област на Мала Азия. Докато била още малка, останала сираче. Взел я в дома си един богат и състрадателен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя дъщеря. Като пораснала тя почнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината. В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана от него на съд. Дометиан, тъй се казвал началникът, я запитал:

   - Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?

   Харитина отговорила:

   - Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста вяра привеждам хора към моя Господ Иисус Христос.

   Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител. Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й. Накрай я осъдил на обезчестяване. Така в онова време често постъпвали египетските съдии. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девство си. Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.