Св. мчк Лонгин стотник.
Преп. Мала Отшелник

Житие на свети мъченик Лонгин стотник

   В светото Евангелие (Мат. 27:50-54) се разказва, че при кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал:

   - Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!

   Този бележит стотник се казвал Лонгин.

   Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала.

   След погребението на Господа Иисуса Христа Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража.

   Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.

   Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубят. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.

   Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

   Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели.

   От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. Заповядано им било да не откриват на никого целта на своето пътешествие. Ако Лонгин е узнал за това, могъл да избяга и да се скрие. Но това не станало. На подвижника – изповедник била открита от Бога неговата близка смърт. И той с радост посрещнал в дома си изпратените войници. Но скрил името си. Обещал им на другия ден да им посочи жилището на Лонгин.

   Опити от виното, което Лонгин им предложил като гостоприемен домакин, войниците му разказали за заповедта на императора. Те били длъжни да намерят Лонгин и неговите двама другари и да ги убият.

   Лонгин се изненадал, като узнал, че и двамата войници от някогашната стража били осъдени на смърт. Пратил да ги извикат. А сам прекарал цялата нощ в молитва. Щом се зазорило, той излязъл да ги посрещне. Прегърнал ги и им казал:

   - Дойде часът на нашето освобождение. Ние заедно ще се явим пред нашия Спасител Иисус Христос, Когото видяхме при страданията, смъртта и погребението му. Бяхме свидетели и на Неговото възкресение. А сега ще Го видим във всичката Му слава!

   След това всички отишли при гостуващите войници, открили им истината и ги замолили по-скоро да изпълнят това, което им е заповядано.

   Войниците останали изумени. Отначало те не вярвали. Но когато окончателно се убедили в истината, заявили на Лонгин:

   - Ние не можем да умъртвим този, който така любезно ни прие и нагости.

   Лонгин настойчиво поискал от тях повече да не се бавят. Простил се с домашните си, облякъл погребални дрехи, наредил къде да погребат тялото му, прегърнал другарите си и се помолил с тях. Накрай навел глава под меча. Паднали главите и на другите двама, смели и самоотвержени свидетели на Господнята Пасха.

   По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.

   След време една вдовица християнка, която живеела в Кападокия, ненадейно ослепяла. Дълго се лекувала. Но зрението й не се върнало. Най-после пожелала да отиде в Йерусалим на поклонение. Водил я нейният едничък син. Тя се поклонила на Гроба Господен, както и на другите светини, свързани с живота на Спасителя. Синът й се разболял и починал. Душата на нечастната жена се разтресла от болка. Във видение я утешил свети Лонгин. Насън й показал блаженството на нейния син. Изявил и желание с молитвата си пред Господа да й върне зрението.

   Водена духом от светеца, скръбната жена намерила онова място, където се пазела главата на светия страдалец. Щом се допряла до нея, прогледнала. .

   Имала след това нова чудесно видение.

   Показано й било как светият мъченик прегръща сина й като любещ баща. Тя чула думите му, обърнати към нея самата:

   - Не плачи! Утеши се! Погледни как той е радостен!

   Оттогава тая самотна майка – вдовица престанала да плаче. Тя се върнала в отечеството си, като хвалела и благославяла Бога. На близките си казала:

   - Аз придобих не само телесни, но и духовни очи. Вече не скърбя и не плача за сина си, защото го видях да се радва на Небесното царство с пророците и мъчениците. С мъченика Лонгин той е при Господа като негов ученик. Чух го как той заедно с него пееше: "Наистина Този е Божият син. Такъв ще бъде вовеки. И царството Му не ще има край!"

Преп. Евтимий Нови.

Св. Лукиан, презв. Антиохийски

Житие на свети Лукиан
презвитер Антиохийски

   Славният презвитер св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век.

   Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил син на богати и знатни родители. Получил прекрасно образование. Родителите му го готвели за светска служба. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. Земното величие не го привличало.

   След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето богатство и заживял строг подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Антиохийските християни го поканили да стане свещеник в техния град.

   Като антиохийски свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, проповядвал вдъхновено Евангелието. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което сам бил преподавател. С особено усърдие изучавал Свещеното Писание и със същото усърдие учел учениците на истините му.

   В онова време, понеже не съществувало книгопечатане, свещения текст често бивал повреждан от преписвачите. Понякога това ставало по недоглеждане и от невежество. А понякога лъжеучители умишлено изопачавали текста, като внасяли в своите преписи лъжливи мнения. Лукиан старателно се занимавал с преглеждане и изправяне на гръцкия текст, като го сравнявал с еврейския оригинал. За да успее резултатно в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.

   В своя духовен живот Лукиан постигнал голямо съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде видим за едни и невидим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.

   Неговите мирни и полезни знания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което предприел в началото на четвъртия век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена ярост нападали епископите и презвитерите.

   Славата на Лукиан като проповедник на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никодимия – град, който се считал за негова столица.

   Гонението било твърде силно особено в Никодимия и Александрия. Мъченически били пострадали вече св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски.

   Лукиан бил осъден на заточение и изтезания. Неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предишните си трудове.

   Гонението обаче пак се усилило особено след смъртта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до лудост в своята ярост против християните.

   Безстрашен и смел, презвител Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология – защита на християнството. В нея красноречиво и мотивирано доказвал силата и истината на християнската вяра. Затова бил арестуван и препаден на големи мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тъмница. Там го мъчели с глад, за да го заставят да вкуси от идолските жертвоприношения. Св. Лукиан търпеливо понасял глада, като отговарял на всичики увещания с думите:

   - Аз съм християнин!

   Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните леговище – ставите, като го поставили в това състояние разглобен да лежи по гръб върху остри чирепи цели 40 дни.

   Наближил празникът Богоявление. Светият мъченик вече чувствал, че смъртта му е близко. И с радост я очаквал. Силно пожелал да се причасти за последен път заедно с братята по вяра. По някакъв начин християни, духовници и миряни успели да влязат в затвора. Донесли хляб и вино. Обкръжили лежащия мъченик вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен престол. И така извършили светата Литургия, на която станали причастници той и присъстващите.

   На другия ден императорът пратил свои слуги да видят дали Лукиан е още жив. Едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:

   - Християнин съм!

   И тъй предал на Бога душата си.

   Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест.

   Това станало в 311 г. – две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество.

   Години по-късно света царица Елена построила църква върху неговия гроб, над светите му мощи.

Преп. Параскева Петка Търновска.

Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий

Житие на свети мъченици Назарий,

Гервасий, Протасий и Целсий

   Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век – във века на апостолите.

Назарий бил син на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Св. апостол Петър.

   Като станал пълнолетен, Назарий пожелал да посвети себе си на мисионерската работа сред езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по разни градове, из разни страни.

   Дошъл в Медиолан (днешният град Милано, бел. Pravoslavieto.com). Тук, както и на много други места, бушувало гонение срещу християните, предприето от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изгонен от града, загдето ги посетил и им дал помощ.

   От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил множество езичници, между които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, който имал високо образование, пожелал да стане сътрудник на Назарий в благовестническото му дело. От Назарий той изучил евангелските истини и тръгнал да го придружава при мисионерските му пътешествия.

   Двамата благовестители на много места били бити, оковани и затваряни в тъмници.

   След много премеждия дошли в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с намерение да ги утешат и с нещо подпомогнат.

Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро след това били убити и Гервасий и Протасий.

   Мощите на тия двама свети мъченици в четвъртия век били открити от светителя Амвросий, епископ на същия град Медиолан.

   Една година, през време на Великия пост, след като се причастил, св. Амвросий Медиолански продължил усърдно да се моли. Както се молел, хвалел и благославял Бога, изпаднал в особено благодатно състояние: видял до себе си двама юноши в бели дрехи с вдигнати нагоре ръце. Те се молели заедно с него. Когато излязъл от това състояние, юношите станали невидими.

   Продължил още по-усилено да пости и да се моли. На втората нощ, както се молел, имал същото видение. На третата нощ, поради изтощение от поста, не могъл изобщо да заспи. Молел се с голямо усърдие. И пак видял до себе си ония двама юноши.  Видял до тях и един трети, в лицето на когото познал св. апостол Павел.

   Великият апостол открил на светителя, че на това място, където стои, се намират в земята мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий. Апостолът му наредил да извади мощите и да ги постави в църква за всенародна почит.

   Служители на Църквата в Медиолан разкопали мястото и намерили мощите на двамата братя – близнаци с ръкописа на житието им.

   Между присъстващите бил и медиоланският презвитер Павлин. Той разказва в какво състояние били намерени мощите: виждала се кръв, като че в момента изтича; главата – с коса и брада, като че сега е положена в гроба; лицето – светло, като че сега е умито. Из мощите лъхтял аромат, който превъзхождал всички известни аромати.