Св. Йоан Касиан Римлянин

Житие на свети Йоан Касиан Римлянин

   Преподобни Йоан Касиан живял в края на IV век и първата половина на V век. В това време духовното просвещение било най-вече разпространено на Изток. Там също така се развивал с всичката си сила подвижническият живот. Пустините и планините били заселени от свети иноци, чиито славни имена се почитали от целия християнски свят.

   Стремейки се към духовен живот, Касиан напуснал своето отечество Рим и дошъл на Изток. Той поживял известно време в Скитската пустиня, във Витлеем приел монашество, обиколил всички пустини и обители в Тиваида. В Цариград той слушал свети Йоан Златоуст и след няколко години се върнал в Рим. Това било през време на гонението против Йоан Златоуст. Касиан бил един от неговите възторжени почитатели и смели защитници.

   След известно време той се преселил в Галия (Франция) в град Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока.

   Преподобни Касиан написал много книги, чрез които запознал западните християни с духа и правилата на източните иночески обители, изложил беседите на пустинническите отци за разни духовни предмети и опровергал лъжеученията. Той умрял в 435 година.

Св. ап. Ерм Филипополски от 70-те.
Св. мчк Ермий.

Житие на свети апостол Ерм

   Св. Ерм е един от Седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски.

Св. ап. Ерм свършил мъченически живота си. Той оставил твърде поучителната книга "Пастир".

                                                                                                                        Житие на свети мъченик Ермий

   Император Антонин (138–161 г.), който предприел жестоко гонение против християните, пратил в град Комана един от сановниците си, на име Севастиан, за да съди християните. Веднага му известили, че в града живее престарелият войник Ермий, който изповядва християнската вяра. Севастиан го повикал и му казал:

   - Имам заповед от царя – всички християни да извършат жертвоприношение на боговете, а непокорните да бъдат наказани със смърт. И тъй, Ермий, принеси жертва и ще получиш награди и почести! Инак ще погубя и душата ти и тялото ти.

   – Аз съм войник на небесния и безсмъртен Цар – Христос и не мога да Му изменя! – отговорил Ермий. – Ти си властен над тялото ми, но над душата ми никой няма власт, освен Бог, Който може да ми даде търпение и да ме запази навеки.

   – Изпълни повелята ми – казал Севастиан – и ще се насладиш от радостите на живота!

   – Каква радост ще бъде за мене и каква наслада, и какъв живот; ако отстъпя от моя Създател? – възразил християнинът. – Тогава не радост ще има за мене, а скръб, не наслада, а горчивина, не живот, а смърт.

   Дълго Севастиан увещавал Ермий, като за отричането му обещавал разни награди.

   – Аз не се нуждая от твоята награда – казал Ермий, – но търся Божията награда, която ще ме обогати чрез Светия Дух.

   Тогава Севастиан заповядал страшно да мъчат стареца. Но Божията сила била с него и той оставал невредим сред изтезанията – пламъкът не се докоснал до него, отровното питие не му повредило. Като видял това действие на силата Господня, езичникът-магесник, който приготвял отровното питие, повярвал в Христа.

   - Ти стана победител, рабе Христов,– казал той на Ермий, – ти изтъргна от ада погиващата моя душа. Сега аз, който съм остарял в грехове и заблуди, обновявам се по душа, обръщам се към вечния Бог. О, Боже небесни, Който едничък си истински, приеми мене грешния, който се обръща към Тебе, и се смили над мене!

   Севастиан изпаднал в страшна ярост, като узнал за случилото се. Той веднага осъдил на смърт новия християнин, който по този начин се удостоил с кръщение в своята собствена кръв и като мъченик положил своя живот за вярата. А Ермий бил подложен отново на мъчения, но той всичко понасял радостно и спокойно, като че ли не чувствувал болка. Мъчителят заповядал да му извадят очите. Ермий му казал:

   - Вземи телесните ми очи, които гледат суетата на тоя свят. Но аз имам нужда от душевни очи, с които гледам истинската светлина.

   Много чудеса извършил Господ заради светия мъченик: мъчителите ослепели поради неверието си, и Ермий ги изцерил чрез призоваване името на Господа. Но всичко това не довело Севастиан до разбиране на истината. Той продължавал да изобретява нови мъчения – одрали Ермия жив и най-после му отрязали главата. Тайни християни с благоговение погребали тялото на светия мъченик и много чудеса се извършвали над гроба му.

Преп. Исакий Далматски.
Св. Емилия.

Житие на преподобни Исакий Далматски

   Лъжеучението на Арий особено се разпространило при император Валент. Като приел кръщение от арианския епископ Евдоксий, Валент му се заклел да преследва православието във всички средства и изпълнил обещанието си. Тринадесет годишното му царуване било непрекъснато гонение против православните. Той издал указ, по силата на който, без да се щади ни възраст, ни пол, ни сан, всички да бъдат заставени да приемат арианството, а противещете се да бъдат смъртно наказани. Гонението с особена жестокост свирепствало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.

   Слухът за страданията на православните християни стигнал далеч до източната пустиня и възбудил ревност и негодувание у благочестивия пустинножител Исаакий. Когато научил за страшните притеснения на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от опасностите Исакий увещавал християните да остават верни на истината. Неговите думи ободрявали и укрепявали нещастниците, защото Исакий бил изпълнен с мъдрост и благодат. Той дълбоко скърбял за участта на православните и молел Бог да обърне сърцето на царя и да му внуши милосърдие и справедливост.

   При това време Валент тръгнал на война против готите, които били разорили някои области на империята и дори застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исакий застанал на пътя му и му казал:

   - Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти!

   Царят не обърнал внимание на думите на Исакий и продължил пътя се. На другия ден Исакий настигнал царя и отново му казал:

   - Отвори, господарю, православните църкви и войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир!

   Тия думи поразили царя и той бил готов да се съгласи. Но някои от неговите приближени го отрекли от доброто му намерение и царят заповядал да прогонят стареца. Но Исакий и трети път дошъл при царя, като го застрашил с Божие наказание, ако не престане да преследва православните християни. Той път Валент се разгневил. Близо до пътя имало тинеста яма, обрасла с тръни. Валент заповядал да хвърлят в нея стареца. Но ангел извел оттам Исакия, който след известно време отново се явил при Валента и му казал:

   - Ти желаеше моята смърт, но Господ ме спаси. Послушай, господарю, отвори православните църкви, защото в противен случай ще загинеш!

   Валент заповядал на своите приближени Сатурнин и Виктор да затворят стареца в тъмница.

   - Ако ти се върнеш от войната, то аз ще бъда лъжец! - извикал Исакий на заминаващия Валент. - Аз ти казвам, че няма да надделееш враговете, но ще побегнеш от тях и от огън ще загинеш!

   Исакий бил върнат под стража в Цариград, а царят продължил пътя си. Предсказанието на пустинника се сбъднало. Валент, ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царя по такъв начин загинал сред пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата смърт и войниците, които пазели Исакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказание за неговите дръзки думи. Но старецът отговорил:

   - Ето вече седем дни, откак усещам смрад от изгорелите от огъня негови кости!

   Когато узнали за нещастната смърт на Валент, всички започнали да оказват почит към Исакий, като го смятали за пророк.

   Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните Исакий пожелал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели участие в гонението против него, склонили го да остане в Цариград. Сатурнин му построил в околностите на града обител, в която скоро се събрали много иноци. Исакий наставлявал братята на добродетелен монашески живот и им давал пример на кротост и милосърдие към нещастните.

   Той умрял в дълбока старост около 380 г., след като определил заместника си за игумен - един инок, на име Далмат, от когото обителта по-късно получила своето название, та и нейният основател останал в църковната памет като Исакий Далматски. Мощите на св. Исакий били поставени в църквата "Св. първомъченик Стефан".