Св. ап. Яков, брат Господен
Житие на свети апостол Яков,
брат Господен
Св. апостол Яков бил син на Йосиф, обручника на св. Богородица. Затова се нарича брат Господен. Него трябва да различаваме от Яков Алфеев, един от дванадесете апостоли, брат на евангелист Матей. Също трябва да го различаваме от Яков Зеведеев, брат на апостол и евангелист Йоан Богослов.
Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли.
Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква.
Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.).
Когато по повеля на ангела праведният Йосиф заминал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях.
По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на обществена проповед, Яков започнал редовно да Го слуша и повярвал, че Той е син Божи и Спасител на света, и станал Негов ученик.
В първото си послание до коринтските християни св. апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсналият Спасител се явил и на Яков (15:7).
След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител.
Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата уважение към него. Всички жители на Йерусалим го наричали "праведен".
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за съвещание с другите апостоли.
Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата.
Бързите успехи на християнската вяра възбуждали все повече и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение против Христовите служители. Затваряли ги в тъмници. Убили архидякон Стефан и апостол Яков Зеведеев.
Фарисеите и книжниците се опасявали да не би целият народ да се присъедини към Църквата. И търсели изход. Те имали голямо уважение и доверие към Яков, известен на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде убит.
На празника пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали:
- Молим те, праведниче, кажи поучение на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е вярно, и го изкарай от заблуждение. Възлагаме ти това, понеже знаем, че ти си праведен и безпристрастен. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят!
След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно заявил:
- Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се списнали към апостола и го блъснали долу.
Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и казал:
- Господи, прости им! Не знаят що правят.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал:
- Престанете! Какво правите? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му.
Тъй св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало 63 година от Рождество Христово.
Уважението към св. Яков било сред юдеите толкова голямо, че когато Йерусалим бил обсаден и разрушен от римляните, те считали това бедствие като справедливо наказание за убийството на праведника.
Като описва това страшно бедствие, което връхлетяло върху юдеите, древният историк Йосиф Флавий казва: "Всичко това ги сполетя като наказание за смъртта на Яков праведни, брата на Иисуса, наричан Христос. Юдеите го убиха, макар че той беше свят човек!"
По внушение от Светия Дух св. апостол Яков пръв написал божествената света Литургия, която и досега се извършва един път в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се извършва тая света Литургия и на други места в православния свят.
Въз основа на Якововата Литургия по-късно били оформени литургиите на св. Василий Велики и на св. Иоан Златоуст.
