ИСТОРИЯ НА ПЛОВДИВСКАTA ЕПАРХИЯ

Във времето, когато Христовите апостоли и техните ученици тръгват да разпространяват по цялата земя благовестието на Светото Евангелие, Пловдив бил един от най-известните градове в Римската империя, главен град на провинция Тракия. Според църковното предание онзи, който първи донесъл Христовото благовестие в този град, бил свети апостол Ерм, когото свети апостол Павел поздравява в Посланието си до римляните.  Свети апостол Ерм основал в града християнска община, на която става първият епископ. В следващите три века не са известни имената на неговите приемници, но можем да предположим, че това са били местни християни, добре ръководещи своето паство. Интересно сведение за първата християнска община в Пловдив намираме в житието на свети мъченик Александър Римски. „Повечето от Тримонциум са християни, дори и първите в града”. Доброто състояние и развитие на общината проличавало и от факта, че при започналото гонение срещу християните при император Диоклециан  (286 – 305 г.), пловдивската християнска община дала и мъченици за вярата – свети 38 пловдивски мъченици, свети Дионисий Станимашки и светите Севериан и Мемнос. Мястото на тяхната мъченическа кончина е известно: подземията при Източната градска порта, там, където днес се намира старинният храм „Свети свети  Константин и Елена”. Първият храм на лобното място на светите мъченици  бил издигнат тук непосредствено след Миланския едикт, издаден от свети цар Константин през 313 г., даващ право на християнството да бъде изповядвано свободно и без страх от преследване. През 447 г., когато Атила и неговите хуни превзели града, църквата била разрушена. До това време тя била посветена на двама от светите мъченици – Севериан и Мемнос. При възстановяването й от император Юстиниан Велики (управлявал в периода 527 – 565 г.) вече била посветена на свети цар Константин и майка му света Елена. Сведения за митрополитската катедра в древния Пловдив намираме у гръцкия историк Теофил, живял през втората половина на IV в. От него научаваме името на пловдивския епископ Евтихий, ревностен привърженик на арианството, под чието ръководство арианите напуснали провеждания във връзка с тяхното лъжеучение събор в Сердика и организирали такъв в Пловдив през  343 г. На този антиправославен събор арианите подложили на анатема свети Атанасий Александрийски, великия защитник на праославното учение и борец срещу ереста им. След арианина Евтихий епископ на Пловдив станал Силван, строго православен, прочул се още приживе с дара на чудотворство. Той взел участие във Втория вселенски събор, проведен в Константинопол, и умрял по време на събора. След него епископската катедра била заемана от епископите Франкион и Валентин. Пловдивската епископия (митрополия) била една от най-големите. До 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската тя образувала отделен екзархат. През VII в. към нея се числели Диосполска, Диоклецианополска и Севастополска епископия. През Х век всички епископии в състава на Пловдивската били десет – Пловдивска, Агатоникийска, Лютицка, Скутарска, Левкийска, Влептитска, Драмска, Константийска, Величка и Буковска. Наличието на немалко раннохристиянски базилики в Пловдив показва, че градът наистина е бил важен християнски център. Най-голямата базилика е тази, разположена в непосредствена близост до католическата катедрала. Друга по-малка базилика е локализирана под днешния храм „Света Петка”, а трета – на няколко метра по-далеч в посока югоизток. Раннохристиянска базилика, която може би е била част от манастирски комплекс, е открита и проучена още преди 1944 г. на върха на Джендем тепе. Историческите сведения показват, че и днешните храмове в Пловдив –  митрополитският „Света Марина”, катедралата „Успение Богородично”, храмовете „Света Неделя” и „Свети Димитър”, построени в сегашния си вид през ХIX в., са на мястото на много по-стари храмове, началото на които е било в раннохристиянско време. Раннохристиянски храмове са открити и на немалко места в околностите на Пловдив и в самата епархия. По-известните са: Червената църква и останките от манастира „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” край Перущица, базиликата край квартал Коматево, Пловдивско, край село Браниполе, край град Белово и др. През по-голямата част от своята ранна и средновековна история, Пловдив е град в състава на Византийската империя. Във владенията на Първото българско царство, Пловдив влиза при хан Пресиан, а на Второто българско царство – при цар Иван Асен II. Цар Иван Асен възстановил разрушения от цар Калоян град и издигнал в него величествен катедрален храм, посветен на света Петка Епиватска (днес Джумая джамия). Друг български владетел,  свързан по-тясно с християнската история на Пловдив, е цар Иван Александър (1331 – 1371). Има предположения, че на мястото на днешната катедрала „Успение Богородично”, той изгражда голям манастирски комплекс, който е и книжовен център, посветен на Божията майка. В различни исторически документи се споменават имената на следните пловдивски епископи, светителствали на Пловдивската митрополитска катедра през Средновековието: Василий I (XI в.), Евстатий Никейски, Теодор и Василий II (ХII в.), Евфимиан (ХIII в.), Дамиан (ХIV в.), при когото турците превземат града. През 1307 г., още като млад монах, епископ Дамиан оставил препис на богато украсено с миниатюри Евангелие. Той успял да опази Пловдив от унищожение при превземането му, но по-късно, при настъпили междуособици между синовете на султан Баязид, загинал мъченически, като бил убит по време на служба в един от пловдивските храмове, след което тялото му било изхвърлено извън градските стени. Предполага се, че храмът, в  който е бил убит светителят, е днешната арменска църква „Сурп Кеворк”(„Свети Георги”), която българите изоставят след смъртта на епископа. Сведения за мъченическата кончина на епископ Дамиан Пловдивски дава Константин Костенечки. Първият пловдивски митрополит след падането на Второто българско царство под турско робство бил Дионисий, ученик на свети Марк Ефески. Същият по-късно бил избран за Цариградски патриарх. Един печален факт от историята на епархията е свързан с нейния предстоятел митрополит Гавриил (1640 – 1672 г.). Грък по народност, той обвинил българите, че подготвят бунт срещу турците. В резултат на неговото обвинение били опожарени 218 църкви и 33 манастира от Смолян до Костенец. Краят на XVІІІ в. и началото на ХІХ век бележат възход в духовното състояние на епархията и нейния център – Пловдив, западнало в първите векове на турското робство. Разведряване на османската политика към другородците и друговерците довежда до бързо и масово възстановяване на стари и строежа на нови църкви и манастири, на училища и читалища. Пловдив се превърнал в голям търговски и занаятчийски център, чиито богати търговци имали представителства дори в далечен Бомбай. Същите търговци, със силно изявено българско самосъзнание, станали и главните ктитори на новостроящите се църкви. Най-известният от тях бил Вълчо Чалъков – Големия. С негови и на роднините му дарения били построени пловдивските храмове: „Свети Константин и Елена” и „Света Неделя” през 1832 г., „Света Параскева” (1836 г.), „Свети Димитър” (1838 г.), „Света Богородица” (1840 г.), „Света Марина” (1856 г.). Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастир, както и на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора. Не е случайно, че именно Пловдивската епархия станала център на борбата за църковна независимост, приключила тук чак през 1906 г. Причина за обтягането на отношенията между българи и гърци бил Пловдивският митрополит Хрисант, наследил митрополит Никифор, опитен дипломат, успяващ умело да балансира и поддържа равновесието между двата етноса. За разлика от него, Хрисант, бивш Смирненски митрополит, бил противник на всичко българско и още с идването си забранил в църквите да се пее и чете на църковнославянски, а славянските надписи в тях да бъдат заменени с гръцки. Това отношение  на митрополит Хрисант към българите било толкова фрапиращо, че дори Цариградската патриаршия не могла да си затваря очите и го отзовала. На него обаче се дължи построяването на митрополитския храм „Света Марина” и възстановяването на Белащенския манастир „Свети Георги”. Митрополитите след Хрисант – Паисий, който бил албанец, и българинът Панарет, застанали изцяло зад българската кауза, като митрополит Панарет бил и един от най-активните строители на Българската екзархия. Особено значима за развитието на епархията бил ролята на пловдивския митрополит Максим (1906-1938 г.). По негово време Пловдивската епархия била с площ 18 632 кв. км. През 1912-1914 г. под негово ръководство били съставени две комисии по покръстването на българомохамеданите в Родопите. През 1914 г. в Пловдив се установявила за постоянно Цариградската духовна семинария. След 1918 г. епархията станала гостоприемен дом за много руски белоемигранти, като част от тях стават нейни клирици. През 1922 г. на руснаците бил предоставен Горноводенският манастир „Свети Кирик и Юлита”, в който те основават Пастиро-богословско училище, ръководено от архиепископ Дамиан Царицински. В Пловдив им бил предоставен храм „Свети Димитър”, обгрижван от тях до 1964 г. Предстоятел на Пловдивската митрополитска катедра е и първият български патриарх след премахване на схизмата – Кирил. Изцяло във времето на атеистичния комунистически режим  преминава служението на следващия пловдивски митрополит Варлаам. Негов приемник през 1987 г. става митрополит Арсений. След кончината на митрополит Арсений (13.10.2006 г. ) , на 4 февруари 2007 г. за пловдивски митрополит бе избран Знеполски епископ Николай. Днес Пловдивската епархия се състои от девет духовни околии: Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Смолянска, Пещерска, Панагюрска, Хасковска, Карловска и Ивайловградска. Броят на храмовете и манастирите  в деветте духовни околии е около 470. Нови храмове се строят в Пловдив, Септември, Асеновград и много села. Само в Пловдив за краткото време от 2007 г. бяха възстановени и отворени отново за редовно богослужение затворените дълго време храмове: „Свети Димитър”, „Света Параскева” и параклисът „Свети Николай”, построен и открит  през 2008 г. бе  храм „Свети Климент Охридски”. А за по-малко от година бе построен най-новият храм в Пловдив "Свето Преображение Господне" в ж.р. "Тракия", който беше осветен на 10 юли 2012г.