Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

ОБРЪЩЕНИЕ на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

ОБРЪЩЕНИЕ

на Пловдивския митрополит Николай

на кръглата маса в

хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий”

в Пловдив, по повод недоброто състояние

и опасните реформи на образованието в България

 

Уважаеми Г-н Областен управител,

уважаема г-жо Киркова, Началник на РУО- Пловдив,

уважаема г-жо Директор на ХГ „Свв. Кирил и Методий”,

уважаеми учители, досточтими отци,

обични в Господа братя и сестри,

DSC 7414      Преди не много време бях посетен от уважаемата г-жа Киркова, Директор на хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив, която ми сподели своята тревога за съдбата на това най-старо и уважавано училище в нашия град. Доколкото разбирам, поради някакво административно решение на министерството на образованието, трябвало да се съкращават паралелки от бъдещия прием, тоест да се намалят децата, които биха искали да се обучват в хуманитарен профил. Затова пък се стимулира приема на деца в други училища с природо-математически профил, тоест училищата, които подготвят специалисти за работа с компютри. Разбирам също, че децата трябва да учат в една смяна, което е добро, но не разбрах какво става с училищата, където това е практически невъзможно. Надявам се, че конкретният проблем ще бъде разрешен и притесненията на г-жа Киркова ще се окажат неоснователни. Вие специално не бива да се боите от нищо. Църквата „Св. св. Кирил и Методий” е отсреща. Светите равноапостолни братя-просветители пазят това достопочтено училище, уверявам ви.

       Аз, обаче, бих искал да използвам повода, за да кажа няколко думи от по-общ характер. Признавам, че не съм специалист в сферата на светското образование, но не могат да не ми направят впечатление някои неща. Например, че качеството му изглежда непрекъснато пада. В началото на прехода, преди вече 30 години, всички – и българи и чужденци – изтъкваха, че предишният режим може да е бил диктаторски, но българите бяха много добре образовани хора. Понеже обаче режимът беше диктаторски и нямаше как и образованието да не е било диктаторско, та затова то трябваше да се реформира. Моля някой да ми обясни как, след 30 години непрекъснати реформи българската образователна система произвежда все по-неграмотни и неквалифицирани хора? Как става това? Тоталитарното и нереформирано училище е произвеждало грамотни хора, а днешното, либерално и реформирано – неграмотни! Как става? Този резултат на обикновена глупост ли се дължи или на умишлена глупост? И чувам непрекъснато, че неуспешните и неудачни реформи трябва да се „надградят” с още реформи. Още и още. Не мога да разбера какво става и защо българите търпят това!

DSC 7429       Старият режим, който аз самият неведнъж съм критикувал, особено за отношението му към Църквата, беше преценил, че в страната ни трябва да има няколко хуманитарни гимназии, които да дават на питомците си много по-широк кръгозор от знания, от обичайното. Не харесвам думата „елитни” училища, както и не харесвам да се говори за „специални” училища за „специални” деца. За другите не знам, но за нас в Църквата всички деца са специални, всяко отделно дете е специално. Въпросът, обаче, е друг. Въпросът е: има ли обществото нужда от млади хора, подготвяни по системата на класическите гимназии, начиная от втората половина на 19-ти век? Хора, получаващи подготовка, каквато например са получавали онези българчета в Роберт колеж в Цариград, които после са изградили от нищото Третата българска държава? Да, българският народ е бил стопански въздигнат от абаджиите и гайтанджиите, но българската държава е била изградена не от тях, а от  възпитаниците на Роберт колеж и на класическите гимназии в Одеса, Киев, Атина, Солун и, разбира се, Пловдив. Тук само ще вметна, че онези възпитаници, на онези класически гимназии, които са изградили българската държава, включително и нейната образователна система, изобщо не са дискутирали дали да се учи предмет „Вероучение” или не. Нима те не са били модерно мислещи, авангардни, нима не са били поклонници на Френската революция и на всички модерни теории и течения в „просветена Европа”? Били са и още как! Но за тях не е стоял въпросът дали да се учи „Вероучение”. Те биха били искрено изумени, че ние днес изобщо си го задаваме и биха се ужасили от съпротивата на образователната система, колчем тази тема се повдигне.

        Тоталитарната държава имаше достатъчно здрав разум, за да съхрани донякъде, макар и в осакатена форма, онази традиция. Тоталитарната държава, види се, е имала нужда от широко скроени, висококултурни и високообразовани хора. Днешната държава – не! На днешната държава са необходими компютърни специалисти, които да имат само необходимия набор технически умения, с които безропотно и механично да обслужват изграждането на новата електронна диктатура. И нищо повече.

DSC 7568           Класическата гимназия в София бе запратена някъде в покрайнините, където родителите да се страхуват да си пращат децата. Не зная бившата Солунска гимназия в Благоевград има ли я или я няма. Великотърновската също. Старите светилници на духа угасват един по един. Но, аз не искам да звуча песимистично, като всички оплаквачи, които само констатират без да имат конкретни предложения. Имам конкретно предложение и то се отнася не само до вашето училище, не само до хуманитарните гимназии, но и до всички училища, които искат да се борят за децата ни.  То е: вдигнете рязко нивото на обучението. Вдигнете го, като започнете с въвеждането на „Вероучение”. Ние, Пловдивската митрополия, Пловдивската духовна академия ще ви помогнем, с учебници, с лектори, с каквото е необходимо. Независимо в кой клас. В който и да е, все ще е от полза. Искайте вероучение, но не чакайте от държавата да ви го дава. Държавата обикновено дава нещо друго. Ето например, образователната система искаше пари и какво получи? Получи „Парите следват ученика”. Ако образователната ни система чака наготово държавата да й даде вероучение, накрая ще получи синкретичната „История на религиите” и ще стане още по-лошо. Дайте да поискаме и да си направим сами истинско „Православно вероучение”, преподавано от истински вярващи учители. И ще видите резултата. Вярвам, че в училищата, които имат  „Православно вероучение” климатът става съвсем друг. Там се завръща духът. Върнете духа в училище, върнете душата на училището, ако искате в образователната ни система да има стабилност и сигурност. После, вие за вашата гимназия, например, поискайте древните езици. Вече всички знаят английски, но знаете ли колко са хората в България, които знаят византийски гръцки? А знаете ли колко могат да напишат текст на латински? Какви културни хора, какви европейци ще сме, ако нямаме десет човека на кръст, които да прочетат древните ръкописи и да ни кажат кои сме и откъде сме? Да ни кажат каква е нашата идентичност. Самите те да имат идентичност. Дайте възможност на децата да се докоснат до истинското, непреходно знание, до величието на духа. Може две-три от всички да се запалят и да решат да продължат нататък, но те ще са достатъчни за начало. Тази година ще запалим две деца, догодина три и така полека-полека ще започнем да възстановяваме онова, което сме на път окончателно да изгубим. Такива деца, с такова класическо и фундаментално хуманитарно образование, един ден отново ще изградят българската държава. И ще поведат ослепелите от взиране в компютрите техни връстници. Точно както някогашните възпитаници на старите класически хуманитарни гимназии са повели абаджиите и гайтанджиите и са направили държавата с една от най-добрите образователни системи в света. Аз вярвам, че това е пътят, както вярвам, че Иисус Христос е пътят, истината и живота.

           Желая ви успех и Бог да ви закриля.

 

23.3.2019г.

Гр. Пловдив

Архиерейска света Литургия за Благовещение в град Асеновград

На празника Свето Благовещение 25 - ти март, понеделник,

Негово Високопреосвещенство

 Пловдивският митрополит Николай

 ще възглави

Божествена света Литургия от 9:00 часа

 в храм „Свето Благовещение” в Асеновград.

Молебен по случай завършването на стажантите от ЦСПП - Пазарджик

На 22-ри март в Центъра за специализация и професионална подготовка към Академията на МВР в град Пазарджик се състоя тържествената церемония по случай завършване курса на първоначална професионална подготовка за стажантите на Главна дирекция „Гранична полиция“.

dsc06965По покана на ректора на Академията церемонията започна традиционно с молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше отслужено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на митрополита. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия и свещ. Любомир Чавдаров, служащ в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. След отправената към Бога молитва за здраве и успех в отговорното служение на Отечеството ни, епископ Яков поръси новоназначените служители на МВР и бойните им знамена със светена вода.

dsc06984Поздравително слово към бъдещите служители произнесе г-н Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи.

Стажантите, завършили обучението си с отличен успех, бяха наградени с грамоти от старши комисар доц. д-р Неделчо Стойчев – ректор на Академията на МВР и комисар Стоян Зайков – директор на ЦСПП – Пазарджик към Академията на МВР.

dsc06968В края на церемонията най-новите пазители на реда положиха клетва по “Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" за спазване законите на страната и етичните норми в МВР.

Гости на тържествената церемония бяха г-н Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи, г-н Петър Белчев – заместник областен управител на област Пазарджик, старши комисар доц. д-р Неделчо Стойчев – ректор на Академията на МВР, старши комисар Бисер Костадинов – заместник-директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, комисар Ивайло Тишев – заместник-директор на ОДМВР – Пазарджик, комисар Стоян Мандажиев – директор на РДГП – Смолян, комисар Радослав Сотиров – директор на РДГП – Драгоман, родители и близки на стажантите.

Архиерейска света Литургия за Тодорова събота в село Братаница

dsc06821В първата събота на Великия пост – Тодорова се почита чудото, извършено от свети великомъченик Теодор Тирон, който по чудесен начин предупредил християните да не вкусват осквернената с кръв от идолски жертви постна храна през първата седмица на Великия пост. Този ден се превърна в двоен празник за жителите на село Братаница, които посрещнаха своя архиерейски наместник – Преосвещения Константийски епископ Яков, който с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай отслужи празничната архиерейска света Литургия. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев и дякон Николай Ангелчов.

Преди началото на светата Литургия епископ Яков отслужи последованието на петохлебието и благослови хлябовете, пшеницата, виното и елея, които никога да не оскъдяват в домовете на вярващите.

dsc06908Боголюбивите християни, изпълнили храма, участваха с молитвите и песнопенията си в светата богослужба. Много от тях увенчаха подвига на своето говеене със светото Причастие, за което се бяха подготвили с усърден пост, молитва и покаяние.

По време на причастния беше прочетена проповед върху литургийното свето евангелско четиво.

В края на службата епископ Яков поздрави всички с настъпилия празник и каза: „Велика милост ни дава Господ в тези благодатни дни, да можем с малко усилие от наша страна да седнем на Неговата трапеза – стига само да осъзнаем греховете си и от сърце да изповядаме: „Господи, като човек съгреших, помилуй ме!“. Със Своята смърт Христос победи смъртта и на всички онези, които познаят истината и се докоснат до благодатта Божия в светите Тайнства Той даде същата власт – да станат победители на смъртта. Така, когато открием пред лицето на Бога своята греховност в Тайнството на изповедта, ние побеждаваме греха. Колко малко се иска от нас, а колко велики блага ни dsc06937се дават! Бог стои пред вратите на нашето сърце и хлопа - да не се леним, да не униваме, да не се отчайваме! Никога да не губим своята вяра, своята надежда и своята любов, а с цялото си сърце да следваме Христа по благодатния и спасителен път на светото Евангелие. Когато изпълним това, ще можем още тук да предвкусим райската сладост, а в края на живота си да чуем като разбойника: „Днес ще бъдеш с Мене в рая!“.

В знак на признателност от името на енориашите презвитера Цветанка Спасова поднесе на владиката ръчно омесена пита и му благодари за всегдашната грижа за Христовото стадо.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над жителите на селото и ги увери, че и Негово Високопреосвещенство не ги е забравил в молитвите си.

Празникът завърши с многолетствие.

Малко повечерие с първа статия от Акатиста на Света Богородица в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

dsc06737На 15-и март, в първия петък от Великия пост, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик, Константийският епископ Яков, викарий на митрополита, отслужи Малко повечерие с първата статия от Акатиста на Пресвета Богородица - боговдъхновен текст в прослава на Божията Майка. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Спас Дичев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков и дякон Николай Ангелчов.

dsc06758След като певците изпяха кондака „На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!“, всички застанаха пред чудотворния образ на Божията Майка в храма, където владиката прочете първата статия от Богородичния акатист. С духовна радост сърцата и устите на присъстващите викаха към бързата Застъпница на човеците „Радвай се, Невесто неневестна!“ и преклониха коленете и сърцата си пред нейното величие. След това по традиция енориаши от храма поднесоха за благословение на тях и техните семейства питки и хлябове, които накрая раздадоха на присъстващите.

След службата епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над верния Божи народ и благопожела, така щото небесното застъпничество и ходатайство на светата Дева пред нейния Син никога да не престава. „Чухме от евангелското четиво – каза още владиката, - че ние сме пръчки от Лозата на живота – Бога и че без Него изсъхваме и се предаваме на изгаряне. Защото не сме ли с Бога, грехът опустошава всичко в нас. А когато се държим за Него, пием от живителните струи на Божията благодат и даваме dsc06810плод стократен. Да пазим здраво своята вяра, да не отпадаме от Лозата, да бъдем доброплодни пръчки. А когато в сърцата си видим нещо, което ни отдалечава от Бога, да бързаме да застанем пред лицето на Бога в тайнството на Изповедта и се примирим с Него. Нека и Света Богородица приеме недостойните ни молитви, които тази вечер отправихме към нея според своите немощи и ни помага в подвига на покаянието.
 
Утре е денят, в който Светата Църква е отредила да пристъпят причастниците, първите призовани да седнат на Трапезата Господня. Моля Майката Божия за всички онези, които в утрешния ден ще вечерят заедно с Бога, тази Вечеря да им послужи за спасение, не за осъждане. Да може достойно да са се подготвили, постът им да не е бил формален, изповедта им да не е била формална, а наистина със сърце да са преминали тези малки подвизи и със сърце да пристъпят към Тайната вечеря, да получат опрощение на греховете и да се подготви душата за бъдещия свят, да бъде в блаженство райско, в мир, в покой“.