Св. мчци Трофим, Саватий и Доримедонт.


Житие на свети мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт.

   Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт живели през третия век, когато християните били преследвани от езичниците.

   През времето, когато управител на град Антиохия бил фанатикът езичник Атик, наречен Илиодор, тук било устроено шумно празненство в чест на езическите богове. Това празненство било придружено с различни безчинства. Идолопоклонниците буйно ликували.

   На тоя ден в Антиохия пристигнали двамата благочестиви мъже - мъченици Трофим и Саватий. Свещено разгневени от духовното заслепение на езичниците, те застанали пред тях, насочили молитвен поглед нагоре към небето и със съкрушени сърца извикали:

   - Боже, Който си създал вселената със словото Си и си сътворил човека по Свой образ и подобие, погледни от небето и освободи тия хора от властта на лукавия!

   Идолопоклонниците разбрали, че тия чужденци са християни, заловили ги и веднага ги отвели при градоначалника Илиодор.

   Управителят най-напред се обърнал към Трофим и го запитал за името, званието и вярата му.

  Трофим отговорил:

   - Името ми е Трофим. Син съм на благородни и свободни родители. Бях роб на греха, но чрез Христовото кръщение получих истинска свобода.

   - От каква вяра си? – запитал го пак управителят.

   - Вече ти казах от каква вяра съм – заявил Трофим. – Аз съм християнин, служител на Христа Бога. Готов съм да се пренеса в жертва за Неговото име.

   Илиодор започнал да обяснява на Трофим, че е забранено изповядването на Христовата вяра. Правел опити да го убеди да се отрече от нея. Но увещанията му останали безплодни. Тогава заповядал да мъчат жестоко Трофим, да го бият, да стържат тялото му със железни остриета.

   Изповедникът понасял с търпение мъките, като повтарял с тих глас:

   - Господи, помогни на Твоя служител! Помогни ми, Господи!...

   Управителят чул тия думи и подигравателно запитал мъченика:

   - А где е твоят Христос, Трофиме?

   - Христос е с всички, които Го призовават – отговорил Трофим. – Той е неотлъчно при мене. Бих ли могъл да понасям търпеливо мъченията, които превишават силите на човека, ако Бог не ми помага?

   След тия жестоки мъчения Трофим бил отведен в затвора.

   Управителят повикал при себе си приятеля му Саватий. Запитал го за званието, отечеството и вярата му. Саватий отговорил:

    - И сан, и достойнство, и отечество, и богатство, и слава – всичко за мене се заключава в едно: аз вярвам в Христа, Сина Божи, чрез Когото всичко е станало и става, чрез промисъла на Когото вселената съществува и се управлява.

   Управителят ударил плесница на Саватий и поискал от него да се поклони на боговете. Но саватий, пламнал от ревност по истинския Бог, разобличил лъжливостта на идолите.

   По заповед на кръвожадния Илиодор се заредили страшни мъчения за смелия и безстрашен изповедник Саватий – мъчения, които довели до блажена смърт.

   Трофим продължавал да стои в тъмничния затвор. След някое време управителят на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, управител на Фригия, когото познавал като човек още по-зъл и още по-свиреп. Надявал се, че при тоя жесток човек Трофим ще се откаже от вярата си.

   Целият път до Фригия бил страшно мъчение за Трофим. Обут в железни обуща с остри гвоздеи отвътре, той вървял подир войниците, които яздели коне. Бил насилян да не изостава назад.

   Тежките страдания по пътя не сломили твърдостта на Трофим. Ревността му към Бога не охладняла.

   Той бил доведен в град Синад и изправен пред управителя на областта Дионисий. И пред него Трофим изповядал мъжествено вярата си в Христа Богочовека.

   - Напразно се надяваш на Христовото име – казал му Дионисий. - Това име е станало причина да бъдат наказани със смърт мнозина. Ако пък искаш да се избавиш от смърт и да живееш в света, остави суетната си надежда и се поклони на боговете!

   - По никакъв начин аз няма да се избавя от смъртта – отговорил Трофим. – Ако ти не ме умъртвиш, законът на природата ще тури край на дните ми. Но смъртта за делото на Христа Спасителя води към вечен живот, несравнено по-добър от тоя временен живот. Аз желая вечния живот!

   Дионисий заповядал да бъде подложен Трофим на безпощадни мъчения. Същевременно продължавал да го убеждава да се отрече от вярата си в Христа Господа, макар дори само на думи. През всичкото време мъченикът мълчал и мъжествено понасял ужасните изтезания. От време на време устата му шепнели: “Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави".

   - Имаш грешка, Трофиме – казал Дионисий, като чул тия думи, но не ги разбрал. – Никой няма да дойде да те избави от мъченията. Ти обаче можеш да се избавиш сам, кота се поклониш на боговете.

   - Никога няма да се отрека от истинския Бог – заявил Трофим.

   Разгневен до полуда, Дионисий заповядал да се заредят още по-люти мъчения. Поискал да бъде мъчен най-безмилостно. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, по-тежки мъчения.

   Нищо обаче не поколебало духа на изповедника. Той понасял мъченията с изумително търпение.

   Като се изморили да го мъчат, мъчителите, по заповед на Дионисий, завели изповедника в затвора.

   В същия град живеел знатен и богат сановник, на име Доримедонт. Той бил християнин, но таен, поради страх от езичниците. Като узнал за положението на Трофим, почнал да го посещава в затвора. Донасял му храна и други необходими неща. Превързвал раните му.

   Непоклатното търпение на Трофим подействало благотворно на Доримедонт. Той се убедил да не крие по-нататък вярата си.

   Настъпил някакъв езически празник, на който присъствал Дионисий с всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл на празника. Дионисий забелязал отсъствието му и пратил хора да го повикат. Доримедонт отговорил на пратените, че е християнин и че като християнин не може да присъства на езическо тържество.

   Дионисий пратил втори път хора да го повикат. Но получил пак отказ. Тогава заповядал да го вземат под стража. Чрез някои свои приближени се опитал да го увещае да не упорства. Но увещанията не могли да склонят Доримедонт да отстъпи.

   На другия ден управителят Дионисий го изправил на съд.

   - Какво става с тебе? – запитал го той. – Защо не дойде вчера на празника? Защо не изпълни царската повеля? Защо се отнесе с презрение към боговете? Или ти е омръзнало да бъдеш уважаван от всички и да заемаш между нас почетно място?

   - Този, който обича истинския Бог, не желае земните почести и земната слава – отговорил Доримедонт. – Защо ми е почетния сан, защо са ми разкошните дрехи, ако за това трябва да се покланям на бездушни идоли? Всичко това е суетно и временно. То откъсва човека от Бога. А човекът без Божия закон си приготвя огнената геена.

   Дълго Дионисий говорил на Доримедонт с цел да го убеди да се откаже от вярата си, но не успял. Тогава го предал на мъчения.

   Доримедонт ги понесъл търпеливо. Колкото по-люти ставали мъченията, толкова по-високо той издигал духа си към Бога.

   При изтезанията той не мълчал, не охкал, а убеждавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили управителя. И той почнал да прави мъченията все по-тежки. Твърдостта на мъченика се оказала непоколебима.

   Почувствал себе си слаб да застави Доримедонт да се откаже от вярата си в единия Бог, Дионисий наредил да го затворят в тъмницата и отново започнал да мъчи Трофим. Но и Трофим, както преди, останал непоклатен. Той приемал всяко ново мъчение с благодарност към Бога.

   След като се посъветвал с приближените си, Дионосий решил да предаде и двама, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. При стечение на огромно множество народ слугите му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати срещу тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, но не се допрели до тях. Мнозина от присъстващите там езичници, като видели това, започнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че истинския Бог по дивен начин пази своите служители.

   Жестокият Дионисий упорствал в неведението си. Хулел Христа Спасителя. Наричал християните магесници. Най-после заповядал да им отсекат главите с меч.

   Това станало в 278 година.

   Както Саватий преди това, така и Трофим и Доримедонт дали живота си за прослава на Господа Иисуса Христа. С радост и надежда те приели пратените им от небесата мъченически венци.

Преп. Евмений, еп. Гортински чудотворец

Житие на преподобни Евмений,
епископ Гортински, чудотворец

   Св. Евмений, епископ Гортински, живял в седмия век.

   От млади години почувствал влечение към монашеския живот. Зажаднял за духовни подвизи, той раздал цялото си имущество на бедните и се отдалечил в манастир.

   Нежната му душа се откликвала на всички нещастия на ближните. Бил баща на сираци, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи.

   Главните му добродетели били състраданието и смиреномъдрието.

   Бил проникнат от истинско миролюбие. Следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение.

   Прославил се и с дар на чудотворство.

   Заради мъдростта и благочестието си бил поставен за епископ на Гортин – град на остров Крит.

   В негово време светата Църква била вълнувана от нечестивата ерес, наречена монотелитство. Еретиците монотелители учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля.

   Верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Твърд противник на ереста, той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата.

   Враговете му го наклеветили пред властта. Бил заточен в Тиваидската пустиня, гдето и починал. Тялото му било пренесено в Гортин и там погребано с чест.

Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов.

  Св. мчца Теодотия. Св. Нил, еп. Египетски.

Житие на свети мъченици Вяра,
Надежда, Любов и майка им София

   През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

   В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

   Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

   След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

   Свв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Руска икона. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

   Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

   Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

   Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

   - Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

   Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

   В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

   - Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

   Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

   Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

   - Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

   Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

  - Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!

   Удивен от тоя твърд отговор, императорът запитал София на каква възраст са дъщерите й.

   Тя отговорила:

   - Първата ми дъщеря, Вяра, е на 12 години. Втората, Надежда, е на 10 години, а третата, Любов - на 9 години.

   Андриан решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно.

   Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.

   Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

   Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с голяма радост и казала на майка си:

   - Помоли се за мене, майко, за да завърша успешно шествието и да стигна благополучно до желания край - да видя моя възлюбен Господ-Спасител и да се насладя на Неговото прекрасно лице!

   На сестрите си рекла:

  - Помнете, мои мили сестри, Кому дадохме обещание вечно да служим! Затова нека претърпим докрай! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова трябва да получим един и същ завършек! Като едноутробни сестри трябва да имаме една воля. Нека да ви бъда пример, та и вие двете да вървите след мене към нашия Господ, Който ни зове при Себе Си!

   Като изрекла тия прощални думи, Вяра целунала майка си и сестрите си. След това се отправила към мястото на наказанието.

  Като гледала любимото си чедо, което отивало на смърт, майката се безпокояла само за това - да не би някоя от дъщерите й да отстъпи от Господа. С тия мисли тя се обърнала към Вяра:

   - Аз те родих, дъще моя. За тебе претърпях болки. Ти ще ми се отблагодариш за това, като умреш за Христовото име и пролееш за Него същата кръв, която си получила от мене. Иди при Него, любима моя! Обагрена със собствената си кръв, като че облечена в багреница, застани пред Него и се помоли Нему за мене, твоята бедна майка, и за твоите сестри, за да ни утвърди в търпението, което ти прояви!

   Вяра била обезглавена с меч.

   След това Адриан започнал да уговаря Надежда:

   - Любезно чедо, приеми съвета ми - това говоря, понеже те обичам - поклони се на Артемида, за да не загинеш, както загина твоята по-голяма сестра! Ти видя страшните й мъки, видя страшната й смърт. Нима и ти ще пожелаеш така да страдаш? Повярвай ми, дете мое, аз жаля твоята младост! Ако изпълниш заповедта ми, ще те обявя за моя дъщеря!

   На тия думи света Надежда отговорила:

   - Царю! Нима не съм сестра на тая, която ти умъртви? Аз растях заедно с нея. Заедно с нея се научих от едни и същи книги и майчини наставления да познавам нашия Господ Иисус Христос, да вярвам в Него и да Му се покланям. Не мисли, царю, че аз ще постъпя другояче. Не мисли, че няма да пожелая това, което е желала моята сестра Вяра! Не се бави и не се старай да ме разубеждаваш с много думи. Пристъпи към действие и тъй ще видиш нашето едномислие!

   Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото й със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка.

   Изтърпяла толкова люти страдания, мъченицата засрамила мъчителя с това, че той не бил в състояние да победи търпението на една малолетна девойка.

   Тя казала на императора:

   - Христос е моя помощ. Аз не само не се боя от мъки, но ги и желая като райска наслада. Така приятни са за мене страданията за Христа Бога! А тебе, мъчителю, очаква мъка в геената огнена заедно с демоните, които ти почиташ като богове!

   Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола.

   Спасителят я запазил невредима.

   Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.

   Чула присъдата, Надежда казала на майка си:

   - Майко моя, да бъде с тебе мир! Бъди здрава и помни твоята дъщеря!

   София, прегърнала Надежда, целунала я и отвърнала:

   - Дъще моя! Благословена си от Господа Бога Всевишни, че Нему се надяваш и заради Него не жалиш да пролееш кръвта си! Иди при сестра си Вяра и заедно с нея застани пред Спасителя!

   По това време най-малката сестра, Любов, била застанала на мястото, определено за мъчения. Надежда пристъпила към нея, целунала я и казала:

   - Не оставай тук, сестро! Нека заедно, трите сестри, да застанем пред Пресветата Троица!

   После прегърнала бездиханното тяло на своята по-голяма сестра и навела главата си под дигнатия меч.

   Императорът също започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото й тяло, членовете на което излезли из своите стави, се покрило с кръв, като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд.

   Адриан измислил нови мъчения.

   Заповядал да запалят пещ. Като я посочил на Любов, казал:

   - Девойко, само кажи, че почиташ богиня Артемида, и аз ще те освободя! Но ако не кажеш това, веднага ще изгориш в тая разпалена пещ!

   На тая заплаха момичето отговорило:

   - Велик Бог е моят Иисус Христос. Артемида и ти с нея ще погинете!

   Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна.

   Мъченията продължили. Царските слуги забивали в членовете й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения.

   Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

   Изслушала присъдата, Любов се зарадвала и веднага отправила към Небето молитва:

   - Господи Иисусе Христе, възпявам и благославям Твоето име затова, че ме приемаш заедно с моите сестри. Възпявам Те, че ме удостои и аз да претърпя за Тебе онова, което претърпяха и те!

   А София, майката, се молела на Бога да укрепи с търпение и най-малката й дъщеря. След това се обърнала към нея:

   - Трето мое чедо, подвизавай се докрай! Ти вървиш по добър път. И за тебе е изпратен венец. И за тебе се отваря приготвеният чертог. Божественият Жених те очаква, като гледа отгоре на подвига ти. Когато под меча падне главата ти, Той ще приеме душата ти и ще те упокои с твоите сестри. Поменете и мене в царството на Небесния Отец. Той да бъде милостив и към мене. Да не ме лиши от вечно пребъдване с вас в Неговата слава!

   Любов, като сестрите си, била вече коленичила и чакала удара на меча. Главата й паднала на земята. Свело се към земята и тялото й. Обилно се разляла кръвта и на третата света мъченица.

   Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

   Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

   Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

   Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

   Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.