Св. мчк Созонт
(Предпразненство на РождествоБогородично)


Житие на св. мъченик Созонт

   Св. мъченик Созонт живял през трети век. Родил се в Ликаония, област Мала Азия. Той бил овчар. От ранни години се проявявал като ревностен християнин. Денем и нощем се упражнявал в Божия закон, на който поучавал и своите другари.

   Божият промисъл отсъдил Созонт да засвидетелства тържествено своята преданост на Евангелието. Той живял в тежко за Църквата време, когато жестокия император Диоклетиан подигнал кърваво гонение срещу изповедниците на Спасителя.

   При царуването на този император Киликийският управител Максим устроил в град Помпеопол тържествен празник в чест на някакъв златен идол. Били принесени много жертви на идола.

   Созонт чул за това езическо идолослужение и дошъл в тоя град. Пламнал от ревност по чистата и свята вяра, без да го види някой, той влязъл тайно в идолското капище, отчупил едната ръка на идола, раздробил я на части и я раздал на бедните хора. Езичниците узнали за това и се разгневили страшно. Градските власти започнали да търсят виновния.

   За да не пострада невинен човек, Созонт се явил пред управителя на града, признал че е причина за тоя смут, и мъжествено изповядал вярата си в единия истински Бог. Подложен бил на ужасни мъчения, при които предал душата си на Бога. Това станало 288 година. На следващата нощ вярващите взели тялото му и го погребали с почести.
При гроба на светия мъченик се извършвали много изцерявания.

Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип

Житие на св. мъченици Ромил и Евдоксий

   Император Траян (98-117 г.) тръгнал с войската си на Изток да усмирява някои непокорни племена. Донесено му било, че във войската му имало единадесет хиляди християни. Разгневен, императорът езичник заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Митилин.

   Този жесток гонител на Църквата смятал, че заточението ще принуди християните да се поклонят на идолите, но се излъгал. При него се явил началникът на царската стража Ромил, който изтъкнал неразумността на тази заповед. Той казал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската. Открито и безстрашно му изповядал, че е християнин и че е готов да положи живота си за Христовото име.

   Разярен, императорът заповядал да подложат Ромил на мъчения. Никакви изтезания не отклонили, вдъхновения изповедник от Христа Господа. Траян наредил да го обезглавят. Всички войници християни, верни другари на Ромил, били изпратени на заточение. И там всички загинали: десет хиляди били разпънати на кръстове. Останалите умрели от различни други мъчения.
   Св. мъченик Евдоксий бил военачалник при царуването на Диоклетиан (284-305 г.). Живеел като ревностен християнин.

   Избухнало жестоко гонение срещу вярващите. За да запазят живота си, много християни напуснали жилищата си и се отдалечили в пустинни места. Там намерили убежище. В пустинно място намерил убежище с жена си Василиса и децата си също и Евдоксий.

   Отряд войници бил изпратен да го търси. Войниците дошли на онова място. Срещнали го, но не го познали. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.

   Той ги приел в новото си жилище с топло внимание. Нагостил ги, дал им възможност да си починат. Накрая им открил, че той е именно търсеният военачалник Евдоксий.

   След като успокоил семейството си и го поучил как да живее, Евдоксий заминал с войниците за главния град на оная област.

   Управителят го повикал на разпит. Предложил му да се откаже от вярата си, за да запази живота и военното си звание. Поискал от него незабавно да принесе жертва на идолите. Евдоксий решително отказал. Смело изповядал вярата си във Възкресителя на мъртвите Господ Иисус Христос. Управителят заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.

   Този фанатизиран езичник изтръпнал от ужас, като видял как много от присъстващите на разпита войници се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкова много, повече от хиляда души, че било решено да бъдат наказани само най-главните между тях, военачалниците.

   Скоро Евдоксий бил изправен отново на съд. След като наново твърдо заявил, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и накрая осъден на смърт.

   Когато го водили към мястото, гдето щял да бъде умъртвен, той забелязал в тълпата своята съпруга и двете си деца да плачат. Евдоксий се обърнал към жена си и й казал:

   - Не плачи за мене! Напротив, почитай деня на моята смърт за Христа Господа като ден на радостно тържество!

   После видял своя приятел Зенон и му казал:

   - Бог, Комуто служим, няма да ни раздели. Ние като в една лодка ще отплуваме заедно към вечния живот!

   Вдъхновен от тия пламенни думи, Зенон възкликнал:

   - И аз съм християнин! Изповядвам Христа, Сина Божи, и искам да умра за Него!

   Новият изповедник бил хванат незабавно и обезглавен. Подир своя приятел получил мъченически венец и Евдоксий. Също пролели кръвта си за Христовото име и главните военачалници, които мъжественият и непоколебим Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало в 311 г.

   По-късно в Цариград бил построен храм на името на св. мъченик Евдоксий.

Св. прор. Захария и праведна Елисавета.



Житие на св. праведни Захария и Елисавета

   В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

   Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.

   Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

   Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

   – Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).

   Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

   – По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

   Ангелът му заявил:

   – Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

   Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.

   Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).

   Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

   Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

   – Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25).

   На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет да възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

   Светата Дева запитала:

   – Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

   Небесният пратеник й отговорил:

   – Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще. те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи.

   Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

   Смирено и благоговейно светата Дева казала:

   – Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

   Тогава ангелът си отишъл от нея (Лука 1:26-38).

   Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети н извикала възторжено, с висок глас:

   – Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

   Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината: тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителят, ще дойде скоро на земята! Тя е:е могла повече да скрива високото щастие, което архистратиг Гавриил и възвестил. Затова изрекла величествената песен:

   – Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!.

   Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си (Лука 1:39-56).

   Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на младенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

   – Не, а да се нарече Йоан.

   Отгде е знаела Елисавета, че детето трябва да се казва Йоан? – Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица Я посетила.

   Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: "Иоан му е името".

   В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

   – Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

   Вестта за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

   – Какво ли ще бъде този младенец?

   А младенецът растял и крепнел духом...

   В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би Тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

   Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера.

   Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан. техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля (Лука 1:57-80).