Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. прор. Йона.

Преп. Йона. Преп. Козма Зографски

Житие на свети пророк Йона

   Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона.

   Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3Царст. 17:17-24).

   Той получил от Бога дара на пророчеството.

   В онова време жителите на големия град НиневияРечник прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:

   - Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?

   В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.

   В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали:

   - Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!

   Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си:

   - Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!

   Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.

   Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно:

   - Кой си ти? Откъде си?

  Йона отговорил:

   - Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!

   Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните.

  Пророк Йона и кита - фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and Marcellinus.вРим

   Морето утихнало.

   Попаднал сред вълните, Йона бил погълнат от грамаден кит. По Божия воля той останал жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Изплашен, със сърдечни съкрушения извикал към Бога да го помилва и спаси. Господ се съжалил над него. След три дни китът го изхвърлил жив на брега.

   Видял се спасен, Йона започнал да се моли, да слави Бога и да Му благодари. И чул отново гласа на Господа:

   - Иди в НиневияРечник. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята воля!

   Йона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят.

   Ниневийците повярвали на думите на пророка. Уплашили се и започнали да се каят за греховете си. Обявили пост. Възрастни и деца се облекли във вретища.

   Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо не трябва да яде.

   Цели три дни всички се молели със съкрушение и смирение. Каели се за греховете си. Обещавали да се изправят.

   Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост ги простил.

   Йона прекарал три дни в Ниневия. Излязъл от града. Заселил се на една височина, близо до града, и оттам очаквал да види какво ще стане с града.

   Изтекъл предсказаният от него срок. Ниневия не била разрушена. Той се натъжил. Страхувал се, че ниневийци ще го сметнат за лъжлив пророк, и си позволил да роптае против Бога:

   - Не поради туй ли, Боже, аз се страхувах да възвестявам Твоята воля? Аз знаех, че ти си щедър, дълготърпелив, многомилостив, че при покаяние прощаваш греховете и отвръщаш гнева Си. Сега вземи душата ми: по-добре е да умра, отколкото да живея.

   Мястото, гдето се намирал Йона, било открито. Слънцето силно го напичало. Бог заповядал в една нощ да израсте за него растение, което го предпазвало със своята сянка от слънчевите лъчи. Йона си отдъхнал на сянка. Но в една нощ червей подял растението и то изсъхнало. Йона се огорчил отново.

   Тогава Господ казал:

   - Жал ти е за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява – и много добитък?

   Йона се върнал в отечеството си. Но след това отишъл пак в Асирия, гдето и умрял.

   За пророк Йона се споменава често в църковните песни. Тридневното му прекарване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба. Сам Спасителят посочил това, като говорил на учениците си за юдеите:

    "Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тука има повече от Йона" (Мат. 12:39-41).

Св. ап. Кодрат. Св. Исакий и Мелетий, еп. Кипърски

(Отдание на Въздвижение)

Житие на свети апостол Кодрат

   Св. апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите, преки ученици на Господа Иисуса Христа.

   Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ св. Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Подир много апостолски трудове и страдания в 130 г. св. Кодрат претърпял мъченическа смърт за вярата в Господа Иисуса Христа и бил погребан в Магнезия.

   Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение.

   В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.

   Апологията на св. Кодрат е изгубена. За нея споменава църковният писател Евсевий Кесарийски.

   В това си съчинение св. Кодрат доказва истината за божественото пратеничество на Христа Спасителя, като сочи извършените от него чудесни изцелявания на болни и възкресявания на мъртви. Той пише:

    "Делата на нашия Спасител можеха да се видят по всяко време, защото те бяха действителни. Излекуваните и възкръсналите са били виждани не само тогава, когато са били изцелени или когато са били възкръснали. Те са живеели след това доста дълго време – не само през време на земния живот на Спасителя, но и подир Неговата смърт. Някои от тях доживяха дори до наше време."

   Тия думи превежда църковният писател–историк Евсевий Кесарийски. Те са малко на брой, но притежават голяма стойност.

   Запазило се е друго едно съчинение на св. апостол Кодрат – “Послание до Диогнет".

   Диогнет е бил образован езичник, който искал да узнае в какво се състои вярата на християните. В това послание този бележит апостолски ученик е писал за живота на християните следното:

    "Те са в плът, но не живеят според щенията на плътта. Намират се на земята, но са граждани на Небето. Подчиняват се на установените закони, но със своя живот превъзхождат самите закони. Те обичат всички."

Св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му

Житие на свети великомъченик Евстатий

   Св. великомъченик Евстатий живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век.

   Като езичник носел името Плакида. Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян.

   Неговият жизнен път изглежда твърде необикновен. Като праведния Иов в Библията той минал през много изпитания, но не паднал духом. Напротив – колкото повече бил поразяван от удари в живота, толкова повече крепнел и растял духом. По своите нещастия, като по стъпала, се изкачвал все по-нагоре, докато стигнал до мъченическия венец.

   Евстатий расъл в езичество. По природа със здрав разум и чиста душа, той скоро разбрал цялата суетност и лъжовност на езичеството. Спасителят е казал: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. И чистият по сърце Евстатий, осенен от особено небесно откровение, познал истинския Бог.

   Той приел свето Кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.

   Прекарвал живота си в благополучие.

   Скоро обаче се заредили и изпитания.

   Историята на благочестието свидетелства, че никой не е удостояван с Небесното царство без венеца, изплетен от тръните, с които е осеян земния път. По трънлив път трябвало да мине и Евстатий със семейството си, за да се спаси.

   Първото изпитание у него било това, че изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му слуги. За него било особено тежко да изпадне изведнъж в крайна бедност и да се лиши от помощниците си.

   Към големите материални лишения се прибавили оскърбленията от предишните му приятели. Станал последен бедняк, той узнал, че повече от тях са обичали в него само богаството му. Те го изоставили в нещастието. Готови били да обвинят него за постигналите го беди.

   Евстатий преживял това много тежко. Не възроптал против Бога. Решил да напусне родината си заедно с цялото си семейство. Не искал да живее повече там, гдето станала печалната промяна в живота му. Не можел да понася това, че хората изменили коренно отношенията си към него, към жена му, към синовете му.

   Той заминал за Египет, гдето можел да скрие своя сан. Заел се с надничарска работа, за да прехранва семейството си.

   Тук обаче го сполетяла още по-голяма беда: разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.

   Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. С постоянна молитва уталожвал скръбта по загубените скъпи същества. С устойчива покорност на Божията воля, с несъмнена надежда на Бога и със съзнание за краткостта на земните изпитания и с вяра в обещаната блажена вечност Евстатий водел живот, достоен за званието християнин. И Бог го възнаградил щедро за високите му добродетели.

   Св. Евстатий. Икона от XVI в. Днес в музей на гръцката иконопис във Венеция. Източник: istitutoellenico.org.В това време варвари застрашавали столицата на империята – Рим. Император Траян си спомнил за бившия военачалник Плакида, който не веднъж отблъсквал с успех враговете. Заповядал да го намерят, за да му повери наново командването на войската. Евстатий бил открит и доведен в Рим. Императорът го приел с почести и го назначил за върховен началник на римската войска.

   Походът срещу варварите завършил с блестящ успех.

   Евстатий се връщал тържествено в Рим начело на победоносната войска. При това завръщане той имал голямо щастие: в лицата на двама прекрасни момци – войници открил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята съпруга. Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои чеда. Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го наказал със смърт. Вестта за това чудно събитие се разпространила бързо измежду войниците. И цялата войска споделила радостта на своя любим военачалник.

   Като че ли нищо вече не могло да помрачи тая радост – радостта на събралите се наново след толкова тежки години съпруг, съпруга и синове.

   Но кратко е земното щастие. Кратко се оказало то и сега за тия Божи човеци. То блеснало за миг, за да ги укрепи за още по-голямото изпитание, което им предстояло, за да направи още по-скъпоценна пред Бога и човеците тяхната жертва.

   Войската пристигнала в столицата. Новият император Адриан, който наследил умрелия Тит, приел с големи почести удържалите славна победа над варварите и пожелал да отпразнува това събитие чрез тържествено жертвоприношение на езическите богове. Насъбрали се за вземат участие в това празненство всички войници, всички граждани на Рим, които все още вярвали в езическите богове. Само Плакида, главният виновник на честваното събитие, не се оказал в храма ...

   - А къде е Плакида? – запитал императорът, който веднага забелязал отсъствието му.

   Адриан наредил веднага да го извикат. Запитал го:

   - Защо не вземаш участие в благодарственото жертвоприношение на боговете?

   - Аз съм християнин - отговорил Евстатий. – Почитам единия мой Бог – Господ Иисус Христос. Нему благодаря. Него славя. Аз знам, че Той изпрати Своята помощ за победа над враговете ...

   Разгневен от тоя отговор и разярен до крайност от съпротивата на Евстатий да вземе участие в езическото празненство, тоя жесток гонител на християните, император Адриан, не пощадил прославения с победи и любов от народа военачалник. Лишил го от военен сан и заповядал да го предадат заедно с цялото му семейство на зверовете в цирка.

   За изумление на многобройните посетители в цирка зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. Тогава тия твърди и неустрашими изповедници на името Христово, укрепени от вярата, че временната нова среща на тяхното семейство е само начало на тяхното вечно съединение в обителите на Небесния Отец, с радост приели следващото наказание – да бъдат хвърлени в нагорещена пещ. Тук те се сдобили с блажена мъченическа смърт. Телата им останали невредими в огъня.

   Благочестиви християни ги погребали с почести.

   Това станало в 126 година.

   Светите мощи на тия великомъченици – Евстатий, жена му и синовете му, се намират в Рим, в църквата "Св. Евстатий".