Св. вмчца Евфимия Всехвална.

Св. Людмила Чешка.

Св. Киприан, митр. Киевски и Московски. († 1406)

Св.Севастиана. Св. Мелитина.

Житие на света великомъченица Евфимия Всехвална

   Света Евфимия Всехвална живяла във втората половина на третия и началото на четвъртия век. Тя била дъщеря на благородни родители в гр. Халкидон.

   Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо тържество в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички жители на Халкидон и да принесат – всеки според своето състояние – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.

   В определения ден се насъбрали множество хора около езическото капище, като водели със себе си животните, предвидени за жертвоприношение. Започнало шумно тържество в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали тайно на едно място и извършили там служба на Господа Иисуса Христа.

   Приск наредил да се направи строго разследване – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива противници били християните. Той издал наредба те да бъдат издирени и доведени пред него, за да бъдат наказани.

   Свирепите слуги на управителя препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, гдето 49 души християни извършвали тайно служба на истинския Бог. Обкръжили къщата, за да не избяга никой. Изкъртили вратата и започнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при управителя.

   Приск ги изгледал гневно и горделиво ги запитал:

   - Вие ли се противите на царската заповед, като унижавате жертвоприношението, извършвано в чест на великия бог Арес?

   Християните дали такъв отговор:

   - Управителю, без съмнение трябва да се покоряваме на царската заповед. Но ако тя е противна на вярата ни, ние не можем да й се подчиняваме. Ние сме длъжни дори да се възпротивим. Ако бяхте ни заповядали това, в което сме длъжни да се покоряваме на властта, ние с готовност бихме се покорили. Нашият Господ Иисус Христос е казал да даваме кесаревото на кесаря. Но понеже тая царска заповед е богопротивна, ние няма никога да я изпълним. Вие ни заповядвате да почитаме творението вместо Твореца. Това ние не ще сторим, защото сме поклонници на живеещия в небесата истински Бог!

   Приск се опитал да привлече християните към идолослужение първо с ласкателство, а след това и със заплахи за люти мъчения.

   Но християните му отговорили:

   - Ние отхвърляме от себе си даровете и почестите, които ни обещаваш. Смятаме ги за нищо, понеже имаме небесни блага, които са повече и по-добри от земните. Тукашните придобивки са временни и непостоянни. Небесните са вечни и неизменни. Ти ни заплашваш със страшни мъчения. Ние не само не се боим от тях, но ги и желаем. Тъй ще се прояви в нас силата на Бога, на която бихте могли да се учудите. Като познаете безсилието на вашите скверни богове, вие ще се засрамите. Но защо да продължаваме тоя словесен спор? Започни, управителю, това, което си намислил да правиш. Тъй ще се убедиш, че ние имаме по-голяма твърдост в търпението, отколкото ти имаш усърдие да ни мъчиш!

   Разгневен от тия думи, Приск предал християните на различни мъчения, които продължили 19 дни.

   Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива девойка Евфимия. Възрастните християни – мъченици я ободрявали при ужасните мъчения с такива думи:

  - Подвизавай се, девойко, заради Небесния Жених! Подвизавай се да Му угодиш и да Го прославиш със страданието! Подвизавай се, за да Го срещнеш с мъдрите девици, та и тебе да въведе в Своя лъчезарен и прекрасен небесен чертог!

   На дванадесетия ден управителят повикал при себе си всички мъченици и ги запитал:

   - Няма ли сега, вразумени от мъченията, да поискате да изпълните царската заповед?

   Светите мъченици, заедно с милата Евфимия, мъжествено отговорили:

   - Не се надявай, управителю, да ни отклониш от правия път! По-скоро ти ще можеш да преобърнеш планините от земята и да отместиш звездите на небето, отколкото да откъснеш сърцата ни от истинския Бог!

   Озлобеният мъчител заповядал на слугите си да бият изповедниците най-напред по лицата. Като видял, че и тия мъчения нямат успех, наредил да ти затворят в тъмницата.

   Когато повели мъчениците към затвора, той видял прекрасната девойка Евфимия. Устремил погледа си към нея. Евфимия забелязала това и подигнала очи към небето. Смутена, започнала в себе си да моли Господа Иисуса Христа да я укрепи в трудния подвиг, който й предстоял.

   Управителят я спрял, отделил я от групата, която отминала за мъчения в затвора, и пуснал в ход всички ласкателни обещания, за да плени девическото й сърце.

   Мъченицата решително заявила:

   - Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята слабост към твоето нечестие и беззаконие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята вяра е по-голяма от твоята храброст. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разум от разума на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а всъщност сте по-безумни от всички невежи, тъй като не искате да познаете истинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладък този свят с неговите наслади, които считам горчилка заради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в немощ се проявява, колкото и да са силни твоите нападения. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката Си десница!

   Като чул тия думи управителят заповядал да приготвят специално колело за мъчение, на което били набодени много остри ножове. Слугите му привързали към него светата девица. Тя се прекръстила. Когато започнали да го въртят, тя се молела усърдно на Господа да й дойде на помощ. Колелото спряло внезапно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това знамение било извършено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.

   Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя, като възпявала радостно Господа и Му благодаряла.

   От това дивно явление на Божията сила управителят не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.

   Пред пламналата отвътре пещ, с очи към небето, мъченица Евфимия почнала горещо да се моли:

   - Господи Боже, някога във Вавилон Ти си запазил чрез ангел цели и невредими тримата момци, предадени на огън заради Твоя закон. Когато били сред пламъци, Ти, Всемилостиви, си им пратил роса отгоре. Бъди сега помощник и на мене, Твоята рабиня, тъй като и аз се подвизавам заради Твоята слава, Христе мой!

   Прекръстила се и вече очаквала да я хвърлят в пещта.

   Двамата войници, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно явление: вътре два ангела разпръснали пламъка, за да не докосне той тялото на мъченицата. Развълнувани от това явление, те отказали да изпълнят заповедта на управителя, дори ако той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама войници, Виктор и Состен, видели как ангелът им забранява да се доближат до Евфимия.

   На повторната заповед на управителя те заявили:

   - Няма да се допрем до тая честна девойка. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, защото виждаме чудо, което твоите очи не виждат. По-скоро сме готови да се подложим на твоя гняв, отколкото на свещения гняв на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!

   Разярен, управителят заповядал тия двама войници да бъдат също пратени в затвора. На други двама заповядал да хванат девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се опитали да сторят това, Божият гняв ги поразил: от пещта излязъл силен пламък, който ги изгорил.

   Ужасени от станалото, другите войници и слуги на гонителя избягали от мястото на наказанието.

   Хвърлена и оставена сред пламъците Евфимия запяла дивната песен на тримата момци във вавилонската пещ:

   “Благословен си Ти, Господи Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки. Благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки...”

   След като изпяла докрай песента, мъченицата излязла невредима из пламъците.

   Изплашен от чудото, управителят вече не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата.

   Веднага след това заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал вече, че те са тайни християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те отговорили:

   - Досега сме се заблуждавали, понеже не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А сега знаем, че има само един истински Бог. Искаме отсега нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, но душите ни ще приеме Бог!

   Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат разкъсани и изядени.

   Като отивали на смърт, те усърдно се молели на Бога да им прости предишните грехове, да ги прости за заблудата и неверието и милостиво да приеме душите им в селенията на вечността.

   Милосърдният Бог им пратил тиха смърт. Зверовете дори не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността.

   На другия ден заранта управителят наново повикал на съд светата девица Евфимия и пак й предложил да се отрече от Христа Господа. Говорил й наново ласкави думи:

  - Не опозорявай своя род, не погубвай цвета на своята младост! Не излагай себе си на смърт! Отдай почит на великия Арес! Тъй ще бъдеш уважавана от всички ни. Ще бъдеш възхвалявана и награждавана с голяма слава и богатства!

  В отговор на тия увещания Евфимия нарекла Приск безумен. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.

  Евфимия с поглед към небето помолила Бога да приеме многострадалната й душа и да я успокои в Своите небесни обители. Молитвата й била чута. От пуснатите срещу нея животни само една мечка я ухапала леко за единия крак. Чут бил глас от небето, който призовавал великомъченицата към блаженство с праведните. Блажено сред арената на цирка тя предала душата си на Господа.

   Появила се ужасна буря със земетръс. Обхванати от страх, всички посетители на цирка се разбягали по домовете си.

   Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали близо до града, като топло благодарили на Бога, загдето е дарувал на скъпата им дъщеря небесна помощ и славен мъченически венец.

   Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прекрасен храм на нейно име.

   Света великомъченица Евфимия Всехвална пострадала във времето между 303 и 307 година.

Св. вмчк Никита.

         Преп. Филотей. Св. мчк Леонид

Житие на свети великомъченик Никита

   През четвъртия век християнството се разпространило бързо по бреговете на Дунав, гдето живеели по това време готите. В историята готите са познати като вестготи и остготи. Вестготите населявали предимно днешна Румъния и Бесарабия, а остготите – днешна Южна Русия – между реките Дон и Днестър.

   Поради верско различие вестготите били разделени тогава на две държави. В едната владетел бил Анатарих, езичник, гонител на християнството, а в другата – Фритигерн, християнин, закрилник на християнстовото.

   Пламнала война между тия две държави. Анатарих победил. Фритигерн се обърнал за помощ към византийския император Валент. Цяла армия му била изпратена на помощ. Фритигерн преминал наново Дунава, начело с грамадна войска. Пред неговите полкове се развявали знамена, на които бил изобразен кръст.

   Завързала се битка на широк фронт. Войските на Атанарих били разбити. Значителна част от тях била пленена. Атанарих успял да избяга с група войници.

   Тъй се открила широка възможност за разпространение на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била призната като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.

   Приемникът на готския епископ Теофил, епископ Вулфила, изнамерил готската азбука и превел на готски език Свещеното Писание и много богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.

   Особено допринесъл за неговото укрепване св. Никита, който бил един от прославените мъже сред готите. Със своите вдъхновени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Иисус Христос.

   По-късно обаче Атанарих се върнал отново в родината, сформирал войска, насочил се срещу войските на Фритигерн, разбил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя оттатък Дунава. Езичник–фанатик, Атанарих подигнал страшно гонение против Църквата.

   Св. Никита излязъл в защита на християнската вяра. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за мъченически подвизи и открито изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и безчовечие.

   Всички мъчения, с които Атанарих искал да принуди Никита да се отрече от Христа останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го заставят да се откаже от Господа. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светия великомъченик сред пламъците. Душата му отминала във вечността, при Бога. Тялото му останало невредимо сред пламъците.

   По заповед на властта, незасегнатото от огъня тяло било оставено без погребение.

   В това време живял в госката земя един благочестив християнин, на име Мариан. Той бил родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и спечелил неговата дружба.

   Като узнал, че неговият любим приятел мъченически е умъртвен и че тялото му било захвърлено в безчестие, той решил да го намери и отнесе в своята родина.

   Издадена била строга заповед – никой да не прибира тялото на Никита. Мариан тръгнал нощем да го търси. Нощта била мрачна и дъждовна. Това затруднявало благочестивия киликиец да осъществи плана си. Но Бог му изпратил светлина във вид на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си – Киликия. Погребал го в своя дом.

   По-късно тук християни изградили прекрасен храм, в който били поставени светите мощи на великомъченика. Край тях започнали да се извършват чудеса. Мнозина получавали изцеление както на телесни, така и на душевни недъзи.

† Въздвижение на Св. Кръст Господен

(Кръстовден)

         
Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен

   Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември

   Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

   В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

   През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

   Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

   Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

   През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

  Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

   Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

   Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

   В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

   Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

  Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

  Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

   Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

   Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”

   Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

   Това станало в 326 г.

   Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

   В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

   Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

   Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

   Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

   - Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

   Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

   - Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

   Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

   Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

   - Господи, помилуй!...