Преп. Ефросиния Александрийска.

Преп. Сергий Радонежки, чудотворец

Житие на преподобна Ефросиния

   През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички.

   Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време.

   Пафнутий правел много благодеяния на бедните, изобщо на нуждаещете се.

   Най-после му се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво образование. На 12 години, след като се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите. Любвеобилният баща, като направил избор между момците, обещал да я даде на един младеж, който се отличавал както с образованието, така и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, искрено копнеела да живее само за Господа. И правела всичко, за да се изпълни това нейно желание.

   Един от братята в манастира, на който Пафнутий редовно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да покани благодетеля да дойде на храмовия празник в светата обител.

   Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с дъщеря му. Ефросиния го разпитала подробно за манастирския живот. Открила му, че много желае да се посвети в служба на Бога. С тъга му казала и това, че баща й, който много я обичал, вече я обещал на един момък. При това положение нямало да се съгласи да я пусне в манастир.

   Монахът й обяснил предимствата на девството. Прекарала нощта в молитва. Усилено молила Бога да се изпълни над нея неговата света воля. Ефросиния чувствала, че Бог желае тя да посвети живота си Нему.

   На празника старецът – йеромонах дошъл при нея. Говорил й дълго за значението на християнското самоотречение. Остригал косата й и я облякъл в монашески дрехи. Оставало само да отиде в някой манастир. Но в кой? В зевически манастир баща й би могъл да я намери. Облечена в дрехи на монах Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд.

   Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния казала, че е евнух, който е служил при царския двор, но, притеснен и отегчен от светската суета, дошъл в манастира да спасява душата си.

   Теодосий поверил младия монах Смарагд на опитния духовник Агапит, който да го ръководи в духовния живот.

   Красотата на Смарагд, истинска женска красота, станала предмет на смущение за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си смущение те изразили и пред игумена.

   Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложи му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с радост.

   В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни.

   През това време бащата идвал много пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя дъщеря и искал настойчиво от братята да се молят за откриване на следите й.

   Веднъж той изливал пред игумена скръбта си особено силно. Теодосий го запитал, дали не иска да побеседва с един благочестив брат, който в миналото бил служител в императорския двор. Пафнутий приел веднага това предложение.

   По това време Ефросиния била постигнала вече голям духовен напредък. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при затворника Смарагд. Като видяла баща си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи красотата й била повяхнала. Лицето й било покрито с монашеско було.

   Дълго беседвала тя с баща си. Говорила му за вечността и небесната слава, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието – високи добродетели, които приближават до Бога, Който е безкрайната благост. Говорила му също, че любовта към децата не трябва да стои по-високо от любовта към Бога, ме временните скърби, ако се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че подир толкова молитви и при Божията благост дъщерята му непременно ще бъде намерена, ако е надобър път, и че каквото и да се случи – Господ ще го утеши в свое време.

   Беседата на дъщерята оживила дълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий пак се явил пред игумена и му казал:

   - Аз получих толкова много полза от тоя брат, като че намерих дъщеря си!

   За света Ефросиния – тая чиста девица – не е било леко да живее сред общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането й с нейния нежен баща. Тя гледала душевните му страдания и страдала не по-малко от него.

   Св. Ефросиния се борела с природата си. С пост, молитва и помощта на Божията благодат тя победила.

   Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор близо до манастира.

   Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна.

   В това време баща й пак дошъл в манастира. Узнал за тежката болест на Смарагд. С дълбока скръб говорел, че смъртта на Смарагд ще бъде за него втора загуба след загубата на дъщеря му. Твърдял, че само нему дължи оная покорност на Промисъла, с която понасял загубата на дъщеря си.

   Пафнутий изпросил от игумена разрешение за свиждане със затворника за последен път. Преподобна Ефросиния, която вече чакала последния час на земния си живот, помолила баща си да остани три дни в манастира. Обещала да му открие нещо неочаквано. Бащата предполагал, че затворникът е имал видения за дъщеря му. И останал да чака.

   След три дни пак дошъл при отиващия си от тоя свят Смарагд. Тогава светата девица му открила, че той се намира в килията на дъщеря си. Сломена до крайност от болестта, тя му заявила, че оставила годеника си и него заради Господа. Тя помолила баща си да не позволява на никого да се допира до нея. Поискала от него сам да измие тялото на грешната си дъщеря. Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да й принадлежи.

   След това блажено починала в прегръдката на баща си.

   Това станало около 445 година.

   Открилата се тайна за тъй дълго търсената дъщеря произвела на бащата потресаващо действие. Смъртта й окончателно го сломила. Със силен вик той паднал безчувствен на пода. По това време Агапит бил някъде вън от килията. Като чул вика, той се втурнал в килията и свестил бащата. Веднага след това съобщил на игумена за станалото.

   Скоро се събрали около тялото на преподобна Ефросиния всички братя. Тайната станала известна на цялото манастирско братство. Всички въздали хвала на Бога, че дал сила за победа в една толкова трудна борба.

   Пафнутий подарил значителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на бедни хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на дъщеря си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная рогозка, на която починала дъщеря му. Погребали го с чест до гроба на неговата дъщеря.

   Братята установили всяка година да честват паметта на благочестивия баща и на неговата скъпа дъщеря, преподобна Ефросиния.

   Дивната Божия благодат се проявила чрез мощите на света Ефросиния още в деня на смъртта й. Само няколко часа след смъртта й един от манастирските братя, сляп с едното око, се помолил горещо на преподобната и изведнъж прогледнал.

Св. първомъченица и равноапостолна Текла.

 Преп. Коприй

Житие на свети първомъченица и равноапостолна Текла

   Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек на име Онисифор. Св. апостол Павел говори за него във Второто послание до Тимотей така: "Господ да даде милост на дома на Онисифор, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми". В къщата на Онисифор се събрали всички, които желаели да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в истинския път.

   Измежду честите посетители на тоя дом била една 18-годишна девойка на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота.

   Думите на светия апостол подействали силно на девойката. Тя приела тайно християнската вяра. Обикнала Бога с цялото си сърце. Отказала се да встъпи в брак. Решила да посвети на Бога целия си живот.

   Майка й, която била езичница, се безпокояла силно, като виждала, че дъщеря й общува постоянно с християни. Когато узнала, че и Текла приела християнската вяра, се разсърдила твърде много. Повикала при себе си Фамир и му казала:

   - Защо не се грижиш за годеницата си? Нима не виждаш, че тя се е увлякла от думите на тия измамници, които лъжат с приказки народа? Нима не виждаш, че тя е забравила съвсем себе си и семейството си?

   Годеникът се огорчил. Опитал се с нежност да привлече отново годеницата към себе си. Но тя оставала равнодушна и студена.

   Майката ту се гневяла и се отнасяла жестоко към нея, ту я молела със сълзи да не се отказва от женитбата, която й обещавала и знатност, и богатство, и всички радости на света.

   Текла оставала непреклонна. Тя жалела, че не може да изпълни волята на майка си. Но за нея вече не било възможно да се върне към езическите суеверия. Тя познала истинската вяра, познала истинския Бог. Невъзможно й било също да се омъжи за езичник, когато сърцето й се стремяло към друг живот, желаело да се отдаде всецяло на Бога.

   Като видял, че всичко е напразно, Фамир подал жалба до градския началник против апостол Павел.

   - Тоя чужденец – казал той – измамва чрез вълшебство човеците, като ги отвръща от поклонение на боговете и им проповядва за някой си Христос, разпънат на кръст от юдеите. Той прелъсти чрез това и моята годеница Текла, която ме обичаше досега, а сега не иска да се омъжи за мене.

   Началникът повикал св. апостол Павел и заповядал да го затворят в тъмница, докато го изправи на съд.

   Когато Текла чула, че апостолът е затворен в тъмница заради нея, решила да отиде при него. През една нощ тя отишла в тъмницата, подкупила стражата да я пусне при апостола и останала при него да му служи тъй, както дъщеря служи на своя баща.

   Нейното бягство разтревожило всичките й близки. Търсели я дълго навсякъде. Разпитвали за нея. Най-после я намерили в затвора. Донесли веднага за това на градския началник, който заповядал да я доведат при него.

   Началникът я уговарял да се обърне отново към предишната вяра и да се омъжи за Фамир. Тя не се съгласила. Осъдена била да бъде жива изгорена на клада.

   Донесли били на определено място сухи дърва, сено, вейки. Дигната била кладата. Слугите на началника се готвели да турят на кладата младата християнка. Но тя не дочакала това. Прекръстила се и сама се качила на кладата спокойно, без страх. Запалили кладата. В тоя момент сам Господ се явил на Текла.

   За това говори в една молитва св. Киприян Картагенски така: "Яви се нам, Господи, както си се явил на апостол Павел в оковите и на Текла в огъня!"

   Пламъкът се издигнал вече високо. Изведнъж завалял проливен дъжд с такава силна градушка, че началникът и целия насъбрал се там народ избягали с голяма уплаха към домовете си. Кладата угаснала. Текла слязла от нея невредима и напуснала свободно града. Чула, че апостол Павел бил освободен от затвора и изпъден от града, искала да го намери, за да продължи да му служи.

   Вън от града тя срещнала един Павлов ученик, когото преди това виждала често в дома на Онисифор. Той отивал в града да купи хляб. Текла го спряла и го разпитала за апостола. Той я завел при него.

  Като благодарили с радост на Бога за великото чудо, чрез което Текла била спасена, апостолите Павел и Варнава, Павловият ученик и Текла тръгнали на апостолско пътешествие. Отправили се през Листра и Дервия за Антиохия.

    Когато пристигнали в Антиохия, един от градските началници на име Александър видял хубавата Текла и поискал да се ожени за нея. У Текла се затвърдило още по-силно намерението да посвети живота си на Бога. Затова не приела предложението му. Любовта на началника се превърнала в силна омраза. Решил да я погуби. Той уведомил главния началник, че Текла е християнка.

   Тъй равноапостолна Текла била осъдена да бъде изядена от зверовете в цирка. Трябвало присъдата да се изпълни на другия ден.

   Текла била отведена при една жена, която се казвала Трифена. Знаело се, че Трифена е от царски род. Предполагало се, че тя ще повлияе на Текла да са отрече от вярата си и да стане жена на началника. Но станало обратното: Трифена приела християнската вяра. Св. апостол Павел споменава за нея в посланието си до Римляните (16:11).

   Текла прекарала цялата нощ в молитва и беседа с Трифена. На сутринта била заведена на смърт. Насъбрал се много народ. Пуснали срещу нея зверовете. Но тия диви животни не се допрели до светата девица. Мнозина изсред тълпите почнали да славят истинския Бог, Когото Текла проповядвала. Други говорели, че тя е магесница и подействала на зверовете чрез магии.

   Главният началник заповядал да отведат Текла наново при Трифена. Наредил също зверовете да не бъдат хранени до другия ден.

   На следващия ден Текла била доведена отново на арената. Придружавала я Трифена, която горго плачела. Трифена била вече обикнала светата девица и вярата й станала нейна вяра.

   Пуснали мечка и лъв. Раздразнени от глад, зверовете изскочили яростно от своите клетки. Но като видели равноапостолната девица, дошли кротко при нея и легнали при нозете й.

   Поразен от чудото, народът извикал:

   - Велик е Бог, Когото Текла проповядва!

   Главният началник, заобиколен от другите началници, не се покорил на Господнята сила. Той заповядал да хвърлят девойката в яма, пълна със змии и отровни гадове. Тя излязла и оттам невредима.

   Заредили се мъчения, които не сломили волята на света Текла.

   Главният началник най-после се уплашил от силата, която я пази. Повикал Текла при себе си и я попитал:

   - Коя си ти? Каква сила те пази?

   - Аз съм служителка на вечния Бог – отговорила Текла.

   Изплашен още повече, той я пуснал на свобода с думите:

   - Текла, Божията служителка, пускам на свобода!

   Текла се завърнала при Трифена и живяла при нея известно време, като проповядвала непрекъснато словото Божие и обръщала езичниците към Христа Господа.

   По-късно тя пожелала отново да придружи ап. Павел в неговите пътешествия. Но той не се съгласил. Казал:

   - Който отива на война, не трябва да води със себе си девойка.

   С благословението на св. апостол Павел Текла отишла в СелевкияРечник (Сирия). Поселила се в пустинно място на една планина. Мислела да прекара живота си в самота, пост и молитва. Мнозина идвали при нея да се поучават и донасяли своите болни, които Текла с Божията помощ изцерявала. Обърнала много езичници към вярата в Христа Бога.

   И тук зли хора подигнали гонение срещу нея. Но Бог по чудесен начин я пазел и спасявал от всички беди и опасности.

   Така тя прекарала много години още в молитва и добри дела. Починала в дълбока старост.

   Света Текла била първата мъченица от жените християнки. Поради това св. Църква я нарекла "първомъченица". Заради нейната апостолска дейност я нарекла и "равноапостолна".

Зачатие на св. Йоан Предтеча и Кръстител.

Св. мчца Раиса.