Св. свщмчк Корнилий стотник

(Предпразненство на Въздвижение на Честния Кръст)

Житие на свети Корнилий стотник

   Св. Корнилий станал известен в Божията църква не много след Възнесението на Господа Иисуса Христа и първата, апостолската Петдесетница.

   Той живеел в Кесария Палестинска. Бил стотник от полка, наричан Италийски. Произхождал от знатна римска фамилия.

   Отначало езичник, той станал "прозелит на вярата" – вярвал в Единия Бог, както вярвали юдеите, обаче не изпълнявал юдейските обреди.

   В свещената книга "Деяния на светите апостоли" (10 глава) се говори, че той бил благочестив и богобоязлив с целия си дом, че правел много милостини на народа и че винаги се молел на Бога. Господ обикнал добродетелния езичник и го приел като пръв член на Своята Църква из средата на езичниците.

   Обръщането на Корнилий към Христа Бога станало по чудесен начин. Веднъж, по време на гореща молитва, той се удостоил да види ангел Божи, който му известил, че неговите молитви и милостини са угодни. При това ангелът заповядал на Корнилий да прати човеци в град Иопия, да повика при себе си апостол Петър и да изпълни всичко, което тоя апостол ще му каже.

   На другия ден пратениците били вече на път и наближавали града. Около обяд апостолът се бил изкачил на плоския покрив на къщата, в която живеел, и там коленопреклонно се молел. По някое време почувствал глад. Унесъл се в размисъл. Дигнал наново поглед нагоре и видял небето отворено. Някакъв съд се спущал към него като голямо платнище, привързано в четирите краища. В него имало различни животни, зверове, влечуги, птици.

   Апостолът чул глас, насочен към него:

   - Стани Петре, заколи и яж!

   Потресен апостолът отговорил:

   - Не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.

   Повторно се чул глас от небето:

   - Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто!

   На три пъти апостолът чул тоя глас. След това съдът се дигнал към небето. Симон Петър бил в недоумение: какво ли значи това видение. Но веднага след това разбрал смисъла му.

   Тримата пътници, изпратени от Корнилий, били вече пред входната врата. Дух Свети внушил на апостола да слезе долу и да тръгне с тия пътници към дома на Корнилий.

   Апостолът приел пратениците, нагостил ги, разбрал за какво са дошли и на другия ден тръгнал с тях за Кесария (виж също Кападокия).

   Заедно със своите домашни, със свои роднини, приятели и познати Корнилий го посрещнал радостно и почтително: спуснал се пред нозете му и му се поклонил.

   Апостолът го подигнал и казал:

   - Вие знаете, че не е простено на човек юдеин да се събира или да се сближава с другопленник. Но Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. Затова, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега питам: по каква работа пратихте за мене?

  Развълнуван, Корнилий отговорил:

  - От четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха и рече: "Корниле, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. И тъй, прати в Иопия и повикай Симон, наречен Петър; той е гост у Симон Усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори." На часа пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега прочее ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

  Тогава св. апостол Петър започнал своята проповед за Господ Иисуса Христа. Разказал за Неговото идване на земята, за въплъщението Му. Изложил Неговото учение за мира, разкрил накратко делата Му. Говорил за изкупителните Му страдания, за смъртта и възкресението Му, а също и за Неговото Второ пришествие, когато ще се яви като съдия над живи и мъртви. (виж Последните дни, Второто пришествие и Страшният Съд, бел.ред.)

   Докато още проповядвал, Дух Свети слязъл върху всички, които слушали словото. И те започнали да прославят Бога и да говорят на разни езици. Слушащите наоколо юдеи се смаяли, че и върху езичниците се излял дарът на Пресветия Дух.

   Корнилий, цялото му семейство и всичките му роднини и приятели, които присъствали на това тържество, приели свето Кръщение.

  По-късно св. апостол Петър пристигнал в Йерусалим. Повярвалите в Христа юдеи го укорили, че се сближил с езичници. Той им разказал какво се случило с него, разказал им за видението, за слизането на Пресветия Дух върху повярвалите езичници. Тогава всички разбрали, че Бог призовава и езичниците към спасение.

   Оттогава насетне апостолите почнали да проповядват ревностно и на езичниците.

   Като станал християнин, член на Божията църква, Корнилий оставил всичко и тръгнал с апостол Петър, който го възвел в епископско достойнство. Заедно с него обиколил много страни, като също пламенно благовестял спасителната истина за Сина Божи.

   Когато апостол Петър бил в Ефес, получил известие, че в град Скипиосис господствало с груба сила езичеството. Апостолът, Тимотей и Корнилий разсъждавали кой от тях да отиде да възвести словото Божие в тоя град, потънал в тъмнина и смъртна сянка. Хвърлили жребие и изборът се паднал на Корнилий.

   Преданието говори, че ревностния Корнилий се отправил незабавно към жителите на тоя нечестив град. Там той претърпял много поругания и мъчения за Христа. С Божия сила разрушил храма на Аполон и кръстил княза на тоя град, Димитрий, заедно с няколко стотици езичници.

   Стигнал до дълбока старост. Бог му предизвестил деня на кончината. Той повикал в течение на известно време при себе си всички християни. Дал им последни напътствия да преуспяват в християнските добродетели. Помолил се на Бога за всички тях, оставил свой приемник и тихо и блажено починал.

   С течение на времето неговия гроб бил забравен и изоставен. Но светецът се явил на троадския епископ Силуан, посочил му своя гроб и внушил да се изгради на това място храм Божи. Епископът изпълнил нареждането с помощта на благодетелния християнин Евгений.

   От мощите на св. Корнилий се извършили много чудеса.

Св. свщмчк Автоном, еп. Италийски
(Отдание на Рождество Богородично)

Житие на свети свещеномъченик Автоном

   Св. Автоном живял в трети и началото на четвърти век. Бил епископ в Италия. При царуването на император Диоклетиан започнало силно гонение срещу Божията църква. Автоном си спомнил думите на Господа Иисуса Христа: „Когато ви гонят от един град, бягайте в друг” (Мат. 10:23). Ръководен от тия думи, той напуснал Италия и дошъл във Витиния, малоазийска област. В градеца Сореос, разположен до Никомидийския залив, бил приет в дома на известния в областта страннолюбец Корнилий. Радостта на Корнилий била голяма, че в дома му гостува един светител.

   Автоном започнал да просвещава езичниците със светлината на евангелската истина. Обърнал мнозина от тях към Христа Господа. Мисионерската му дейност протичала така успешно, че станало нужда от по-широко помещение за молитвено събрание на новообърнатите. Домът на Корнилий се оказал вече малък да побере голямото множество вярващи.

   Явила се нужда от просторен храм. И новата християнска община в Сореос си построила храм в чест на св. архистратиг Михаил.

   Като уредил Сореоската църква с необходимия брой свещеници, епископ Автоном ръкоположил Корнилий за дякон в нея. След това се отдалечил в Исаврия и Ликаония, където насаждал със същия успех Христовото учение. Оттук се върнал пак в Сореос и ръкоположил Корнилий за свещеник, посветил го нашироко в християнските истини и в правилата на църковното служение, и подпомогнат най-вече от него, продължил да наставлява и ръководи цялото сореоско паство.

   По това време император Диоклетиан пристигнал в Никомидия. С неговото идване гонението срещу Църквата се разразило и тук с голяма сила. Фанатици езичници тръгнали да търсят Автоном, известен нашироко като най-голям деец при разпространяване на християнското учение. Епископът си спомнил наново думите на Спасителя – „когато ви гонят от един град, бягайте в друг” - и решил пак да запази себе си за благото на Църквата. Отпътувал тайно за град Клавдиопол, разположен на брега на Черно море.

   Тук той прекарал до времето, когато опасността за сореоското паство преминала. След това се върнал отново във Витиния и поставил Корнилий за епископ на Сореоската църква.

   Като устроил по тоя начин напълно тази църква, той тръгнал на мисионерска проповед из разни други малоазийски области.

   Недалеч от град Сореос се намирало селото Лимна. Автоном обърнал към Христа Бога много от езическите жители на това село.

   Един ден останалите езичници на село Лимна извършвали тържество в капището на езически идол. Новопокръстените християни, като узнали за това, навлезли масово в капището, разрушили идола, разсипали жертвите и съборили до основи самото капище.

   Разгневените езичници се сговорили да отмъстят на християните. Те узнали тайно деня, в който епископ Автоном ще служи в храма „Св. архистратиг Михаил” в Сореос. Решили да предприемат внезапно нападение срещу богомолците. През време на светата Литургия те нахлули с оръжия в храма, прогонили молещите се, влезли в светия олтар, убили епископа и затрупали тялото му с камъни.

   Това станало около 313 г. Една благочестива дякониса, на име Мария, вдигнала останките на светителя Автоном и ги погребала на удобно за молитвени срещи място.

   Няколко години по-късно, когато Църквата Божия била вече напълно възтържествувала над езичеството, един военен построил храм на мястото на блажената кончина на свещеномъченик Автоном. През времето на строежа този мъж намерил неговите свети мощи, които се оказали нетленни.

   Много болни, които пристъпвали с вяра към тия свети, чудотворни мощи, получавали изцеление.

Преп. Теодора Александрийска.

Преп. Силуан Атонски.

Житие на преподобна Теодора Александрийска

   Преподобна Теодора живяла в петия век.

   Родила се в град Александрия. Омъжила се за добър човек. Животът на младите съпрузи протичал в мир и благополучие.

   Но дяволът завидял на тяхното щастие. Въвлякъл Теодора в прелюбодеяние. Веднага след това тя се опомнила. На другия ден след греха, съзнала гнусотата на своето падение, Теодора изпаднала в такова душевно сътресение, че започнала да се бие по лицето и да си скубе косите.

   Мъчена от съвестта си, тя отишла при позната игумения в близък девически манастир. Разказала й за греха си. Изразила отчаяние, че Бог няма да се смили над нея. Но с мъдро майчино слово игуменията успяла да я убеди в Божието милосърдие. Спомнила тя на Теодора примера с евангелската грешница, която умила със сълзи нозете на Спасителя и получила от Него прошка за греховете си.

   Развълнувана дълбоко и изпълнена с надежда за неизчерпаемата Божия благост, Теодора възкликнала:

   - Вярвам в моя Бог, майко игуменио! Вече няма да върша тоя грях, а сторения, според силите си, ще се постарая да загладя!

   Тъй Теодора намислила да отиде в манастир и то в мъжки манастир, където трябвало твърдо да се бори с изкушенията на плътта и да устои в борбата като победителка. В такъв манастир тя решила да измоли прощение за своя тежък грях.

   Но възможно било съпругът й да не се съгласи и да поиска да й попречи. Когато той отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала бързо града.

   Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра от града. Спряла пред вратите му и помолила вратаря да съобщи на игумена, че желае да посвети своите дни в служба на Бога. Вратарят уведомил игумена за новия пришелец. Но игуменът заповядал да не се отваря манастирската порта.

   - Нека младият гост – казал той – остане през тая нощ вън от манастира. Ако намерението му е искрено, той няма да се отдалечи от светата обител.

Настъпила нощта. Покрай Теодора започнали да бродят зверове. Но тя издържала на изпитанието. Не мръднала от вратите.

   Сутринта се явила пред игумена, като се представила с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я приемат в числото на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи.

   Просълзена от тревога, Теодора се хвърлила в нозете му и казала:

   - Не ме отхвърляй, отче от вашата света обител. Не ме лишавай от ангелоподобно съжителство с вас. Не ме изгонвай в света, от който бягам, както някога евреите избягаха от Египет. Аз няма да се върна в света! Не се смущавай от моята младост. С вашите свети молитви аз ще привикна на всякакво въздържание. При Божията помощ ще понасям всички трудове. Ще върша всичко, което ми заповядате, усърдно и старателно. Само ме приемете, защото искам да се кая за греховете си!

   Игуменът видял чистосърдечното намерение на младия човек. Размислил и решил: гостът да бъде приет в светата обител.

   Настъпили за Теодора дни на изпитание и на велики подвизи.

   Братята се чудели на нейните всенощни молитви, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й участие в общите трудове.

   Скоро тялото й, някога осквернено, станало видим съсъд на Божията благодат, вместилище на Светия Дух.

   В манастира тя преживяла осем години. Получила благодат да върши чудеса.

   Но ето че настъпило ново, много тежко изпитание.

   Един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Игуменът наредил: ако се наложи по пътя да пренощува, да спре в Еннатския манастир, който отстоял от града на 9 километра.

   Така се стекли обстоятелствата, че тя наистина трябвало да пренощува в този манастир. В манастирската страноприемница, гдето се установила Теодора, била през тази нощ дъщерята на игумена на този манастир. Дошла да види баща си. Прелъстена от красотата на мнимия монах, тя през нощта започнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние. Не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж.

   Получила решителен отказ, тя извършила греха с друг гост и тъй забременяла.

   С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител.

   Минало време. За бащата игумен станало ясно, че дъщеря му е бременна. Смутен и разтревожен, започнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката посочила монаха Теодор. Бащата с укор съобщил това на игумена на манастира Октодекат.

   Изненадана, Теодора била изправена пред своя игумен да дава отговор. Обвинението било категорично. Игуменът се вълнувал силно: какъв обет бе дал младият монах, а какво бе сторил!

   Мнимият монах твърдо отговорил:

   - Бог ми е свидетел, отче свети! Това аз не съм извършил.

   Игуменът познавал чистотата и светостта на монаха. Не можел да повярва на клеветата.

   В определеното време дъщерята на еннатския игумен родила момче. Еннатски монаси донесли новороденото в манастира, гдето се подвизавала Теодора. Поставили го сред монасите и започнали да го укоряват в нечист живот.

   Игуменът се намерил в много трудно положение. Сега вече не могъл да не повярва на клеветата. Ужасявал се от това, че манастирът му е опозорен. Разгневил се силно на Теодора. Развълнували се силно и братята монаси.

   Съвещавали се и решили: детето да бъде предадено на монах Теодор и монах Теодор заедно с детето, да бъде изпъден от манастира.

   Сега се представил случай за подвижницата Теодора да открие своето смирение. Тя могла да съобщи на смутените братя тайната си и с това да възстанови своята чест и тях да успокои. Но не сторила това. Решила да се подчини на новото изпитание, в което виждала възмездие за предишния си грях.

   Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила недалеч от него в една тясна бедняшка колиба. Овчарите, които пасели стадата си наоколо, се съжалили над нея. Давали редовно мляко за детето. А сама тя се хранела само с диви треви.

   За преподобната настъпили тежки дни. От монасите трябвало да понася всевъзможни насмешки. А пустинята я плашела с живеещите в нея диви зверове. Летният пек и зимният студ я също измъчвали. Но тя търпяла всичко.

   Тъй изминали седем години. Накрай монасите се съжалили и помолили игумена да прости изгнаника. Игуменът отечески благосклонно приел Теодора и я поставил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на страх Божи.

   Игуменът получил откровение, че грехът на Теодора е простен. След това започнал да показва наново особено разположение към мнимия монах.

   В това време Божията благодат вече обитавала видимо у Теодора. Това най-вече се изявило в дивно знамение на Божията милост, дарувано чрез подвижницата.

   Настанала страшна суша. Пресъхнали всички кладенци в светата обител. Дори и езерото край нея изсъхнало. Тогава игуменът казал на някои духовни братя, че само монах Теодор може да ги избави от смъртоносната жажда. И повикал след това мнимия монах и заповядал да донесе вода от кладенеца, който бил пресъхнал напълно. Като взела благословение от игумена, преподобна Теодора се запътила към кладенеца. По пътя дълбоко в себе си се молела на всемилостивия Бог. И станало незабравимото чудо: кладенецът се оказал пълен с вода. Теодора донесла оттам пълен съд с чиста вода. Никога след това кладенецът не пресъхнал.

   Смирената Теодора казвала, че това чудо станало по молитвата и вярата на игумена, а не заради нея.

   Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя мним син и му дала последните си наставления: да обича Бога, да се покорява на игумена и на братята, да пази мълчание, да бъде незлоблив, кротък, смирен, да се пази от сквернословие и празнословие. Съветвала го да помага безропотно на болните, да обича бедността и безкористието, да си спомня постоянно своя скитнически живот, трудностите в оная тясна колиба. Тя искала от него и това – да не забравя своя “баща”. След това коленичила за молитва. Усърдно се помолила за сетен път Бога да й прости греховете. До нея застанало на колене и момчето. Постепенно молитвата замирала на устата на горещо молещата се Теодора. Затихнали риданията й: тя се преселила спокойно и блажено в горния свят.

   Някои от монасите слушали прощалната беседа на Теодора с момчето. Съобщили за това на игумена. Нему било открито във видение, че монах Теодор е жена. Игуменът пожелал да бъде явена тая тайна в присъствието на игумена и братята на Еннатския манастир, които причинили на подвижницата толкова голяма скръб.

   Игуменът и братята на Еннатския манастир се отзовали на поканата. Игуменът на Октодекат им разказал за своето видение. За да ги увери, открил гърдите на преподобната. Еннатския игумен и неговите монаси се смаяли и изтръпнали от ужас пред своя голям грях към светицата. Веднага коленичили до нейното тяло и заговорили:

   - Прости ни, Божия рабиньо! Ние те оскърбихме по незнание.

   Това станало в 472 година.

   Вестта за дивната подвижница стигнала до мъжа й. Божият промисъл го довел в манастира в деня на нейната кончина. Пленен и поразен от нейния пример, той напуснал света, приел монашество в същата обител, гдето се спасявала и неговата жена. Поселил се в нейната килия. Живял малко време подир нейната смърт. Проявил се като примерен Божи угодник.

   Този, когото преподобна Теодора била осиновила, възприел нейното монашеско име и се стремял да подражава на подвига й. По-късно станал игумен на същата света обител.