Децата на Пловдивска епархия по пътя към Христа

Празнична великденска програма на децата от с. Труд

dsc 4648  Със своето Възкресение нашият Спасител и Господ Иисус Христос  ни даде  Своя мир . Той бе казал на апостолите: “Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”/Йоан 13: 34-35/.

 Празникът „Възкресение Христово” винаги е бил повод за братско единение и съвместна споделена радост за християните.  И съвсем естествено е в този празничен ден православните да изпитат щастието от Възкресението както по време на в богослужението в храма, така и чрез възраждането на позабравените  т.нар. народни веселия и фолклорни тържества.

В с.Труд от преди пет години се възстанови една такава хубава народна традиция – християните да се събират в двора на храм “Св. Троица”. И тази година след  утренното  богослужение на „Второ възкресение”  децата от детска градина„Бисер, и учениците по ЗИП и СИП „Религия” с преподавател презвитера Екатерина Тошева , както и самодейците от читалище „Светлина”, представиха празнична великденска програма от песни, стихотворения, народния обичай празнуване на „Възкресение Христово” и народни танци и хора. Дворът на храма бе изпълнен от стотици хора, млади и стари, които се насладиха на самодейното творчество. С празнично слово свещеникът о. Кирил Тошев и кметът Красимир Минков приветстваха присъстващите за празника. Дарители бяха осигурили празнична почерпка – печено агне и безалкохолни напитки.  Тържеството  завърши с обща празнична трапеза и кръшни хора.

След това 18 от най-малките участници от ОДЗ „Бисер”- с.Труд, облечени в народни носии, посетиха митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в гр. Пловдив, където присъстваха и на част от празничното архиерейско богослужение. След края на Светата литургия те поздравиха Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и многобройните зрители пред сградата на храма  с кратка, но прекрасна музикална програма. Малките християнчета изпълниха тропара „Христос воскресе”, песента „Прекръстване”, стихотворението „Възкръсна Бог”, песента „Чувате  ли вие”, а накрая  развълнуваха всички с танц с кошнички и  „Копаница”. Трогнат от любовта и чистосърдечието на децата,  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай dsc 4662приветства децата с  кратко слово, което завърши с думите: “Докато има такива прекрасни религиозни деца, България ще просъществува!” След това той ги благослови и им раздаде поднесе много подаръци.

Неделното училище към храм “Св. Троица” – с. Труд

Занятията на неделното училище в с. Труд се провеждат в Културно-просветния център “Св. Иван Рилски”, който се намира в двора на храма “Св. Троица”. Ръководител е презвитера Екатерина Тошева, завършила богословие през 1996 г. в Богословския факулет на СУ “Св. Климент Охридски”. Почти 20 години тя не е спирала да преподава уроци по православие на малки и големи. В с. Труд живее от 1999 г. и е развила там почти апостолска дейност. В момента тя е учител на 200 деца от І до VІІІ клас в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” и на още 70 в детската градина в селото, а неделното училище посещават много нейни ученици заедно с родители и приятели. Сред нейните възпитаници има деца от католически, евангелистки и дори мюсюлмански семейства. Тя е наистина изцяло отдадена на работата си, няма почивен ден и не пести нито време, нито сили, за да пробуди за вярата още и още умове и сърца.

   Неделното училище отваря врати през 2009 г. и е осветено на празника Въведение Богородично. Стара сграда в двора на храма е преустроена с помощта на Пловдивска митрополия и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и се превръща в приятен и уютен център за изучаване на Божието слово. В момента там се провеждат и часовете по СИП “Религия-Православие”. Понякога темите на уроците в неделното училище избират децата или техните родители. Те задават много въпроси – за Светите тайнства, за смисъла на богослужението, за православните чудеса. Културно-просветният център разполага с телевизор, компютър и проектор, което позволява да се прожектират православни филми, някои от които са преведени от гръцки или руски език.  

   Презвитера Екатерина Тошева и нейният съпруг отец Кирил Тошев се запознават по интересен начин. Тя е дъщеря на свещеник от Ветрен, Пазарджишко, а той – син на о. Благой от с. Труд. Кандидатстват в една и съща година в Богословския факултет. На самия кандидат-студентски изпит двамата свещеници се виждат пред факултета - те се познават от времето, когато са били семинаристи - и след като децата им излизат от изпита, ги представят един на друг. Вече като студенти двамата разбират, че имат близки интереси и общи виждания за духовния живот. “Имам голямото предимство, че моят съпруг е свещеник и аз съм презвитера, защото нищо не става без двамата да го правим – споделя Екатерина Тошева. - Той е заедно с децата на всички празници, осигурява винаги транспорт, помощни материали за наши тържества, даже и почерпката, подкрепя ни изцяло – и финансово, и за каквото и да е. Децата го обичат, доверяват му се и винаги питат къде е отец Кирил. Без него не бих се справила. Той е голямата ми опора и подкрепа”.

Неделното училище организира често поклонически пътувания до свети места като Рилския манастир, през месец май предстоят пътувания до Бачковския манастир и до “Св. св. Кирик и Юлита”. Децата очакават с нетърпение и вълнение възможността да се поклонят на свети мощи и чудотворни икони, да научат нещо ново и за вярата, и за историята ни, да добият впечатления от нови места. Те винаги се включват в благотворнителните коледни базари, организарани от Пловдивска митрополия, като изработват поздравителни картички и свещници. Щастливи са, че средствата от продажбата им ще помогнат на деца в неравностойно положение или на такива от социално-слаби семейства.

Тази година дечица от ЦДГ “Бисер” в с. Труд ще поздравят след края на Великденската Света литургия всички присъствали на богослужението.

“Ползата от тези часове е огромна – и за децата, и за мен самата – това ми носи лично удовлетворение, прави ме щастлива - споделя презвитера Екатерина Тошева.- Това е била моята мечта – да бъда учител по религия. В първите ми стъпки като преподавател за мен бе голяма радост първо общуването с тези чисти малки душици, техните грейнали очи и любовта и радостта, която те придобиват, учейки за Бога. Второ – както е казал Тертулиан– “душата по природа е християнка”. Това религиозно чувство е вложено у децата, от нас се иска само да го доразвием, да им покажем пътя, и те го намират в храма и в часовете по религия. Децата стават наистина по-добри, по -кротки. Директорката на училището ми е казвала, че децата, изучаващи религия , са по-смирени, по-различни от другите, по-склонни да прощават, да правят добро, по-спокойни като характер. Съвременните деца често са претоварени от много информация и може би са малко и по-агресивни. В часовете ни те стават по- спокойни, откриват пътя към Бога, учат се на нравствени добродетели. В този напрегнат и понякога изпълнен с жестокости заобикалящ ги свят те успяват да различат доброто от злото, съумяват да пресеят много неща и се предпазят от тях, стават по- извисенинравствено от връстниците си. Стараем се да ги направим добри хора. Мисля че е много недостатъчно само 1 час в седмицата да се преподава религия – но въпреки това наученото и преживяното ще остане за цял живот в душите им.”

Ползата от часовете по православие може да се види още днес. Например учениците на презвитера Екатерина Тошева категорично отказват да си правят маски за Хелуин, заявявайки, че това е остатък от някаква форма на езичество, при това дошла от чужди народи и култури. Също така се протипоставят и на някои достигнали до наши дни суеверия - т.нар. “баене”, широко разпространена в миналото практика, когато поради липсата на медицинско обслужване хората масово са ходили при “баячки” и други самозвани лечители. През миналата година една от първите ученички на Екатерина Тошева, вече пораснала и омъжена, става майка. За съжаление детото се ражда с порок на сърцето и се налага животоспасяваща операция. Тогава майката се обажда на своята бивша учителка и тя заедно с отец Кирил веднага заминават за София. Отецът кръщава детето в родилния дом в деня преди операцията. За щастие всичко минава благополучно и днес детето е живо и здраво.

“Аз съм обяснявала в часовете, че има специална молитва за подобни случаи, че трябва да се обръщаме към Бог, когато сме в беда, болни или в някаква нужда. Децата явно вярват на наученото в часовете, а това е може би е най-трудното за един учител – да успее да спечели доверието им, да накара децата да му повярват.Те получават правилно християнско мислене и правилна насока в живота. Това не го правя аз, това го прави Божието учение, което аз само преподавам. Защото ние сме хора с немощи. Много е важно децата да виждат тази вяра в самия учител. Ако те не виждат, че учителят пости, ходи на църква, че не живее живота, за който говори, преподава, те никога няма да му повярват. И както е казано, че животът на свещеника еЕвангелие за народа, мога да добавя, че и животът на учителя е като Евангелие за децата”- добавя презвитера Екатерина Тошева.

Тя се чувства удовлетворена щастлива от това, че може да говори да говори за Бога и за вярата. “Прекрасно е, че Бог ни е дал вяра, деца, които да ни обичат и на мен –възможността да преподавам. Ако не го правех, сигурно щях да се чувствам празна.

Щастливи сме, че можем да бъдам съработници за Бога, защото всичко е Негово дело, а ние с една малка частичка да бъдем по някакъв начин съпричастни с това дело.”

В днешно време и 30 деца са безспорен успех за един учител по православие. Когато обаче говорим за близо 300 жадни за Божието слово детски души, при това в едно селище с едва няколко хиляди души, тогава си спомняме за думите на Св.ап. Иаков :“Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”(Иак 2:26).

Презвитера Екатерина Тошева е наистина като сеяча, излязъл да сее. Знае, че някои семена ще паднат каменисто място, други ще ги изкълват птиците, но пък тези, които поникнат, ще дадат богат и изобилен плод. И чрез него ще бъде съхранена и умножена Светата православна вяра.  

 

IV-та епархийска конференция за учителите, преподаващи „Религия-Православие”

   Четвъртата по ред епархийска конференция за учителите, преподаващи „Религия – Православие” , организирана с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай , се проведе на 15 март в пловдивското dsc 3638училище „Св. Константин-Кирил Философ”. На събитието присъстваха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений- викарий на Пловдиивския митрополит, старшите експерти по религия Ваня Апостолова от РИО – Пазарджик, Албена Димитрова от РИО- Смолян, Асен Василев от РИО – Пловдив, директорът на СОУ „Св. Константин-Кирил Философ” Елена Костадинова, Недка Чолакова от Културно-просветния отдел на митрополията, както и много учители по религия от Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска области, влизащи в диоцеза на Пловдивска епархия. Конференцията на тема „Нравствените послания чрез обучението по религия – фактор за формиране на общочовешки добродетели” включваше проследяването на два открити урока в І и ІV клас и последвало обсъждане на моралните аспекти при преподаването на Светата православна вяра. В своето приветствено слово към участниците Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай заяви:

Прочети още...

Неделно училище при храм „Св.св. Константин и Елена”- гр. Пловдив

   Неделното училище при храм „Св. св. Константин и Елена” в Старинния град в Пловдив съществува от началото на 2009 г. Първоначално то започва дейността си като неделно училище за възрастни и младежи, 02разделени на две самостоятелни групи. Впоследствие двете групи се обединяват в една. Под тази форма то съществува и до днес. Ръководител на занятията е Тянко Николов – богослов и преподавател в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. Занятията се провеждат в неделя, след Св. Литургия, и протичат под формата на лекции, открити дискусии или беседи по различни въпроси, свързани с християнската вяра и благочестие. Понякога се канят като гости и външни лектори. Днес групата се състои от 15 човека и се помещава в самостоятелна сграда, намираща се в задната част на църковния двор.

    Освен групата за възрастни към храма съществува и неделно училище за деца. То отваря врати за своите възпитаници през есента на 2010 г., след като в храма започват редовно да се черкуват много млади семейства с малки деца. Желанието на родителите и

Прочети още...

50 деца от Димитровград изучават православие в училище


  “Фантастичен!  Невероятен! Красота!” С тези и други подобни възгласи си тръгнаха на 22 декември вечерта очарованите и зашеметени зрители от  театър “Апостол Карамитев” в Димитровград.  Те току-що бяха присъствали на един незабравим спектакъл – първият концерт на децата, изучаващи “Религия – Православие” в ОУ “Пенчо Славейков”, озаглавен “Рождество Христово”.  В препълнената зала на Общинския театър развълнуваните зрители видяха истинска феерия от песни, танци и стихотворения. Събитието бе отразено от всички местни вестници и телевизии, а димитровградската общественост вече чака с нетърпение следващите изяви на своите малки, артистични и толкова талантливи християнчета.  Някак зад сцената останаха  дългите репетиции и търпението и усилията на един млад човек – преподавателя по религия Делян Тодев.

Делян Той е само на 23 години.  Завършил е Пловдивската Духовна семинария през 2011 г. и теология в Пловдивския университет през 2015 г. В момента продължава образованието си  с магистърската програма “Литургия и музика” в Богословския факултет на Софийския университет и същевременно е преподавател по религия на 50 деца от  втори, трети и четвърти клас в ОУ “Пенчо Славейков”.  Преди него са правени само редки и откъслечни опити да се изучава православие в Димитровград, при това доста отдавна. И е нормално както във всяко начало да среща и трудности, препятствия, недоверие. 

“Проблемите, с които всеки учител по религия се среща, идват най-вече от това, че тази материя е непозната и за възрастните, и за децата. Българинът понякога суеверен и смята почитането на традициите за вяра. Малцина осъзнават какво е вярата. Видях известен скептицизъм, когато се представих на първата родителска среща – споделя младият учител. – Някои записаха децата си само от

Прочети още...