Децата на Пловдивска епархия по пътя към Христа

Три прекрасни, благодатни и незабравими дни преживяха 60 деца от Ивайловградска духовна околия. Водени от свещеноиконом Николай Величков - архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, те имаха радостта да посетят много църкви и манастири, да се поклонят на икони и свети мощи, да видят родните места на някои от най-великите българи – Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов, както и да чуят беседа и бъдат благословени от   Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Пътуването на малките християнчета започна на 13 май, когато те се отправиха с автобус от Ивайловград към Калофер. Там посетиха националния музей музей „Христо Ботев”, изграден върху мястото, където е била последната къща на семейството на големия български поет и борец за освобождението на България.   Пътуването продължи с посещение на Калоферския манастир   „Свето Въведение Богородично” , който съществува още от началото на ХVІІІ в. През същия този ден малките пътешественици имаха възможност да видят още много истински реликви от т.нар. Пантеон под Балкана. Те разгледаха къщата- музей „Васил Левски” в Карлово и родната къща на Иван Вазов в Сопот, както и Радиното училище в града, описано в „Под игото”. За тях бе изключително вълнуващо да влязат в храма „Св.Св. апостоли Петър и Павел” и да посетят Сопотския манастир „Св. Спас”, където през 1858 г. Васил Левски е бил ръкоположен за дякон и приел името Игнатий. Този дълъг и прекрасен първи ден завърши с нощувка в манастира „Св. Св. Кирик и Юлита” над Асеновград.

В началото на следващия ден малките християнчета от Ивайловградска духовна околия се поклониха на чудотворната икона на Божията майка „Златна ябълка” в кв. Горни Воден. По-късно те влязоха в най-известния храм в Асеновград „Св. Богородица – Благовещение”, където видяха още една чудотворна икона на Пресвета Богородица.   Свещеноиконом Николай Величков им разказа за някои разпространени суеверия и за това как да ги разпознава, избягва и оборва добрият православен християнин.

След като посетиха Палеонтологичния музей в града, малките християнчета направиха и един незабравим поход сред красивата българска природа , като се изкачиха пеша до Мулдавския манастир „Св. Петка”, отдалечен на 4 км от Асеновград.   Там те се запознаха с историята на манастира, основан още преди падането на България под турско робство и много пъти разграбван и опожаряван от османлиите, но винаги възстановяван по Божията милост. Малките поклоници с интерес влязоха по стръмните стълби и разгледаха скривалището на Васил Левски под някогашната игуменарна, приютяван от благочествиви и рободолюбиви монаси.   Те си дадоха сметка колко труден, неравен и рискован е бил пътят на Апостола на свободата и колко важно е да ценим днес и свободата си, и радостта от това да изповядваме открито Светата православна вяра – непостижим копнеж за милиони българи, преживели в скръб и болки 500-те години на варварско чуждо владичество.

Малките пътешественици се завърнаха в манастира „Св. Св. Кирик и Юлита”. Много полезна, поучителна и съдържателна беседа за значението на кръстния знак, за почитането на иконите и за държането в храма малките християнчета чуха от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Той им разказа още за потопа, за двете същности на нашия Господ Иисус Христос и за Христовата църква, като им обясни защо архитектурата на храма наподобява кораб и значението му за спасението на човешката душа. Впечатлени и развълнувани от срещата си владиката, който подари на всяко дете по една икона на светите мъченици Кирик и Юлита и Евангелие за деца, малките християнчета обещаха с радост отново да дойдат в манастира.

Следващият и последен ден от голямото поклонническо пътуване на малките християнчета от Ивайловградска духовна околия започна със Света литургия. След края на благодатната служба те отпътуваха за Кърджали, където се поклониха на мощите и светите икони, съхранявани в манастира „Св. Йоан Предтеча”. Малките християнчета с радост и възхищение разгледаха уникалната сграда на неделното училище към манастира, която бе осветена на 1 ноември 2014 г. – Денят на народните будители, и която не спира да поучава, просвещава и просветлява днес детски сърца и умове, а утре – може би нови народни будители .

Радостта на малките поклонници от Иваловградско от срещата им с толкова православни светини и прекрасни места и хора трудно би могла да бъде описана. Със сигурност те ще запазят спомена за почувстваната благодат през целия си живот. Те видяха не само красотите на България, но се докоснаха с невинните си детски души до величието, чистотата, красотата и благодатта, която дава спасителната и Свята православна вяра.

  Със своето Възкресение нашият Спасител и Господ Иисус Христос  ни даде  Своя мир . Той бе казал на апостолите: “Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”/Йоан 13: 34-35/.

 Празникът „Възкресение Христово” винаги е бил повод за братско единение и съвместна споделена радост за християните.  И съвсем естествено е в този празничен ден православните да изпитат щастието от Възкресението както по време на в богослужението в храма, така и чрез възраждането на позабравените  т.нар. народни веселия и фолклорни тържества.

В с.Труд от преди пет години се възстанови една такава хубава народна традиция – християните да се събират в двора на храм “Св. Троица”. И тази година след  утренното  богослужение на „Второ възкресение”  децата от детска градина„Бисер, и учениците по ЗИП и СИП „Религия” с преподавател презвитера Екатерина Тошева , както и самодейците от читалище „Светлина”, представиха празнична великденска програма от песни, стихотворения, народния обичай празнуване на „Възкресение Христово” и народни танци и хора. Дворът на храма бе изпълнен от стотици хора, млади и стари, които се насладиха на самодейното творчество. С празнично слово свещеникът о. Кирил Тошев и кметът Красимир Минков приветстваха присъстващите за празника. Дарители бяха осигурили празнична почерпка – печено агне и безалкохолни напитки.  Тържеството  завърши с обща празнична трапеза и кръшни хора.

След това 18 от най-малките участници от ОДЗ „Бисер”- с.Труд, облечени в народни носии, посетиха митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в гр. Пловдив, където присъстваха и на част от празничното архиерейско богослужение. След края на Светата литургия те поздравиха Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и многобройните зрители пред сградата на храма  с кратка, но прекрасна музикална програма. Малките християнчета изпълниха тропара „Христос воскресе”, песента „Прекръстване”, стихотворението „Възкръсна Бог”, песента „Чувате  ли вие”, а накрая  развълнуваха всички с танц с кошнички и  „Копаница”. Трогнат от любовта и чистосърдечието на децата,  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай приветства децата с  кратко слово, което завърши с думите: “Докато има такива прекрасни религиозни деца, България ще просъществува!” След това той ги благослови и им раздаде поднесе много подаръци.

Занятията на неделното училище в с. Труд се провеждат в Културно-просветния център “Св. Иван Рилски”, който се намира в двора на храма “Св. Троица”. Ръководител е презвитера Екатерина Тошева, завършила богословие през 1996 г. в Богословския факулет на СУ “Св. Климент Охридски”. Почти 20 години тя не е спирала да преподава уроци по православие на малки и големи. В с. Труд живее от 1999 г. и е развила там почти апостолска дейност. В момента тя е учител на 200 деца от І до VІІІ клас в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” и на още 70 в детската градина в селото, а неделното училище посещават много нейни ученици заедно с родители и приятели. Сред нейните възпитаници има деца от католически, евангелистки и дори мюсюлмански семейства. Тя е наистина изцяло отдадена на работата си, няма почивен ден и не пести нито време, нито сили, за да пробуди за вярата още и още умове и сърца.

   Неделното училище отваря врати през 2009 г. и е осветено на празника Въведение Богородично. Стара сграда в двора на храма е преустроена с помощта на Пловдивска митрополия и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и се превръща в приятен и уютен център за изучаване на Божието слово. В момента там се провеждат и часовете по СИП “Религия-Православие”. Понякога темите на уроците в неделното училище избират децата или техните родители. Те задават много въпроси – за Светите тайнства, за смисъла на богослужението, за православните чудеса. Културно-просветният център разполага с телевизор, компютър и проектор, което позволява да се прожектират православни филми, някои от които са преведени от гръцки или руски език.  

   Презвитера Екатерина Тошева и нейният съпруг отец Кирил Тошев се запознават по интересен начин. Тя е дъщеря на свещеник от Ветрен, Пазарджишко, а той – син на о. Благой от с. Труд. Кандидатстват в една и съща година в Богословския факултет. На самия кандидат-студентски изпит двамата свещеници се виждат пред факултета - те се познават от времето, когато са били семинаристи - и след като децата им излизат от изпита, ги представят един на друг. Вече като студенти двамата разбират, че имат близки интереси и общи виждания за духовния живот. “Имам голямото предимство, че моят съпруг е свещеник и аз съм презвитера, защото нищо не става без двамата да го правим – споделя Екатерина Тошева. - Той е заедно с децата на всички празници, осигурява винаги транспорт, помощни материали за наши тържества, даже и почерпката, подкрепя ни изцяло – и финансово, и за каквото и да е. Децата го обичат, доверяват му се и винаги питат къде е отец Кирил. Без него не бих се справила. Той е голямата ми опора и подкрепа”.

Неделното училище организира често поклонически пътувания до свети места като Рилския манастир, през месец май предстоят пътувания до Бачковския манастир и до “Св. св. Кирик и Юлита”. Децата очакават с нетърпение и вълнение възможността да се поклонят на свети мощи и чудотворни икони, да научат нещо ново и за вярата, и за историята ни, да добият впечатления от нови места. Те винаги се включват в благотворнителните коледни базари, организарани от Пловдивска митрополия, като изработват поздравителни картички и свещници. Щастливи са, че средствата от продажбата им ще помогнат на деца в неравностойно положение или на такива от социално-слаби семейства.

Тази година дечица от ЦДГ “Бисер” в с. Труд ще поздравят след края на Великденската Света литургия всички присъствали на богослужението.

“Ползата от тези часове е огромна – и за децата, и за мен самата – това ми носи лично удовлетворение, прави ме щастлива - споделя презвитера Екатерина Тошева.- Това е била моята мечта – да бъда учител по религия. В първите ми стъпки като преподавател за мен бе голяма радост първо общуването с тези чисти малки душици, техните грейнали очи и любовта и радостта, която те придобиват, учейки за Бога. Второ – както е казал Тертулиан– “душата по природа е християнка”. Това религиозно чувство е вложено у децата, от нас се иска само да го доразвием, да им покажем пътя, и те го намират в храма и в часовете по религия. Децата стават наистина по-добри, по -кротки. Директорката на училището ми е казвала, че децата, изучаващи религия , са по-смирени, по-различни от другите, по-склонни да прощават, да правят добро, по-спокойни като характер. Съвременните деца често са претоварени от много информация и може би са малко и по-агресивни. В часовете ни те стават по- спокойни, откриват пътя към Бога, учат се на нравствени добродетели. В този напрегнат и понякога изпълнен с жестокости заобикалящ ги свят те успяват да различат доброто от злото, съумяват да пресеят много неща и се предпазят от тях, стават по- извисенинравствено от връстниците си. Стараем се да ги направим добри хора. Мисля че е много недостатъчно само 1 час в седмицата да се преподава религия – но въпреки това наученото и преживяното ще остане за цял живот в душите им.”

Ползата от часовете по православие може да се види още днес. Например учениците на презвитера Екатерина Тошева категорично отказват да си правят маски за Хелуин, заявявайки, че това е остатък от някаква форма на езичество, при това дошла от чужди народи и култури. Също така се протипоставят и на някои достигнали до наши дни суеверия - т.нар. “баене”, широко разпространена в миналото практика, когато поради липсата на медицинско обслужване хората масово са ходили при “баячки” и други самозвани лечители. През миналата година една от първите ученички на Екатерина Тошева, вече пораснала и омъжена, става майка. За съжаление детото се ражда с порок на сърцето и се налага животоспасяваща операция. Тогава майката се обажда на своята бивша учителка и тя заедно с отец Кирил веднага заминават за София. Отецът кръщава детето в родилния дом в деня преди операцията. За щастие всичко минава благополучно и днес детето е живо и здраво.

“Аз съм обяснявала в часовете, че има специална молитва за подобни случаи, че трябва да се обръщаме към Бог, когато сме в беда, болни или в някаква нужда. Децата явно вярват на наученото в часовете, а това е може би е най-трудното за един учител – да успее да спечели доверието им, да накара децата да му повярват.Те получават правилно християнско мислене и правилна насока в живота. Това не го правя аз, това го прави Божието учение, което аз само преподавам. Защото ние сме хора с немощи. Много е важно децата да виждат тази вяра в самия учител. Ако те не виждат, че учителят пости, ходи на църква, че не живее живота, за който говори, преподава, те никога няма да му повярват. И както е казано, че животът на свещеника еЕвангелие за народа, мога да добавя, че и животът на учителя е като Евангелие за децата”- добавя презвитера Екатерина Тошева.

Тя се чувства удовлетворена щастлива от това, че може да говори да говори за Бога и за вярата. “Прекрасно е, че Бог ни е дал вяра, деца, които да ни обичат и на мен –възможността да преподавам. Ако не го правех, сигурно щях да се чувствам празна.

Щастливи сме, че можем да бъдам съработници за Бога, защото всичко е Негово дело, а ние с една малка частичка да бъдем по някакъв начин съпричастни с това дело.”

В днешно време и 30 деца са безспорен успех за един учител по православие. Когато обаче говорим за близо 300 жадни за Божието слово детски души, при това в едно селище с едва няколко хиляди души, тогава си спомняме за думите на Св.ап. Иаков :“Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”(Иак 2:26).

Презвитера Екатерина Тошева е наистина като сеяча, излязъл да сее. Знае, че някои семена ще паднат каменисто място, други ще ги изкълват птиците, но пък тези, които поникнат, ще дадат богат и изобилен плод. И чрез него ще бъде съхранена и умножена Светата православна вяра.  

   Четвъртата по ред епархийска конференция за учителите, преподаващи „Религия – Православие” , организирана с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай , се проведе на 15 март в пловдивското училище „Св. Константин-Кирил Философ”. На събитието присъстваха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений- викарий на Пловдиивския митрополит, старшите експерти по религия Ваня Апостолова от РИО – Пазарджик, Албена Димитрова от РИО- Смолян, Асен Василев от РИО – Пловдив, директорът на СОУ „Св. Константин-Кирил Философ” Елена Костадинова, Недка Чолакова от Културно-просветния отдел на митрополията, както и много учители по религия от Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска области, влизащи в диоцеза на Пловдивска епархия. Конференцията на тема „Нравствените послания чрез обучението по религия – фактор за формиране на общочовешки добродетели” включваше проследяването на два открити урока в І и ІV клас и последвало обсъждане на моралните аспекти при преподаването на Светата православна вяра. В своето приветствено слово към участниците Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай заяви: