Занятията на неделното училище в с. Труд се провеждат в Културно-просветния център “Св. Иван Рилски”, който се намира в двора на храма “Св. Троица”. Ръководител е презвитера Екатерина Тошева, завършила богословие през 1996 г. в Богословския факулет на СУ “Св. Климент Охридски”. Почти 20 години тя не е спирала да преподава уроци по православие на малки и големи. В с. Труд живее от 1999 г. и е развила там почти апостолска дейност. В момента тя е учител на 200 деца от І до VІІІ клас в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” и на още 70 в детската градина в селото, а неделното училище посещават много нейни ученици заедно с родители и приятели. Сред нейните възпитаници има деца от католически, евангелистки и дори мюсюлмански семейства. Тя е наистина изцяло отдадена на работата си, няма почивен ден и не пести нито време, нито сили, за да пробуди за вярата още и още умове и сърца.
Неделното училище отваря врати през 2009 г. и е осветено на празника Въведение Богородично. Стара сграда в двора на храма е преустроена с помощта на Пловдивска митрополия и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и се превръща в приятен и уютен център за изучаване на Божието слово. В момента там се провеждат и часовете по СИП “Религия-Православие”. Понякога темите на уроците в неделното училище избират децата или техните родители. Те задават много въпроси – за Светите тайнства, за смисъла на богослужението, за православните чудеса. Културно-просветният център разполага с телевизор, компютър и проектор, което позволява да се прожектират православни филми, някои от които са преведени от гръцки или руски език.
Презвитера Екатерина Тошева и нейният съпруг отец Кирил Тошев се запознават по интересен начин. Тя е дъщеря на свещеник от Ветрен, Пазарджишко, а той – син на о. Благой от с. Труд. Кандидатстват в една и съща година в Богословския факултет. На самия кандидат-студентски изпит двамата свещеници се виждат пред факултета - те се познават от времето, когато са били семинаристи - и след като децата им излизат от изпита, ги представят един на друг. Вече като студенти двамата разбират, че имат близки интереси и общи виждания за духовния живот. “Имам голямото предимство, че моят съпруг е свещеник и аз съм презвитера, защото нищо не става без двамата да го правим – споделя Екатерина Тошева. - Той е заедно с децата на всички празници, осигурява винаги транспорт, помощни материали за наши тържества, даже и почерпката, подкрепя ни изцяло – и финансово, и за каквото и да е. Децата го обичат, доверяват му се и винаги питат къде е отец Кирил. Без него не бих се справила. Той е голямата ми опора и подкрепа”.
Неделното училище организира често поклонически пътувания до свети места като Рилския манастир, през месец май предстоят пътувания до Бачковския манастир и до “Св. св. Кирик и Юлита”. Децата очакават с нетърпение и вълнение възможността да се поклонят на свети мощи и чудотворни икони, да научат нещо ново и за вярата, и за историята ни, да добият впечатления от нови места. Те винаги се включват в благотворнителните коледни базари, организарани от Пловдивска митрополия, като изработват поздравителни картички и свещници. Щастливи са, че средствата от продажбата им ще помогнат на деца в неравностойно положение или на такива от социално-слаби семейства.
Тази година дечица от ЦДГ “Бисер” в с. Труд ще поздравят след края на Великденската Света литургия всички присъствали на богослужението.
“Ползата от тези часове е огромна – и за децата, и за мен самата – това ми носи лично удовлетворение, прави ме щастлива - споделя презвитера Екатерина Тошева.- Това е била моята мечта – да бъда учител по религия. В първите ми стъпки като преподавател за мен бе голяма радост първо общуването с тези чисти малки душици, техните грейнали очи и любовта и радостта, която те придобиват, учейки за Бога. Второ – както е казал Тертулиан– “душата по природа е християнка”. Това религиозно чувство е вложено у децата, от нас се иска само да го доразвием, да им покажем пътя, и те го намират в храма и в часовете по религия. Децата стават наистина по-добри, по -кротки. Директорката на училището ми е казвала, че децата, изучаващи религия , са по-смирени, по-различни от другите, по-склонни да прощават, да правят добро, по-спокойни като характер. Съвременните деца често са претоварени от много информация и може би са малко и по-агресивни. В часовете ни те стават по- спокойни, откриват пътя към Бога, учат се на нравствени добродетели. В този напрегнат и понякога изпълнен с жестокости заобикалящ ги свят те успяват да различат доброто от злото, съумяват да пресеят много неща и се предпазят от тях, стават по- извисенинравствено от връстниците си. Стараем се да ги направим добри хора. Мисля че е много недостатъчно само 1 час в седмицата да се преподава религия – но въпреки това наученото и преживяното ще остане за цял живот в душите им.”
Ползата от часовете по православие може да се види още днес. Например учениците на презвитера Екатерина Тошева категорично отказват да си правят маски за Хелуин, заявявайки, че това е остатък от някаква форма на езичество, при това дошла от чужди народи и култури. Също така се протипоставят и на някои достигнали до наши дни суеверия - т.нар. “баене”, широко разпространена в миналото практика, когато поради липсата на медицинско обслужване хората масово са ходили при “баячки” и други самозвани лечители. През миналата година една от първите ученички на Екатерина Тошева, вече пораснала и омъжена, става майка. За съжаление детото се ражда с порок на сърцето и се налага животоспасяваща операция. Тогава майката се обажда на своята бивша учителка и тя заедно с отец Кирил веднага заминават за София. Отецът кръщава детето в родилния дом в деня преди операцията. За щастие всичко минава благополучно и днес детето е живо и здраво.
“Аз съм обяснявала в часовете, че има специална молитва за подобни случаи, че трябва да се обръщаме към Бог, когато сме в беда, болни или в някаква нужда. Децата явно вярват на наученото в часовете, а това е може би е най-трудното за един учител – да успее да спечели доверието им, да накара децата да му повярват.Те получават правилно християнско мислене и правилна насока в живота. Това не го правя аз, това го прави Божието учение, което аз само преподавам. Защото ние сме хора с немощи. Много е важно децата да виждат тази вяра в самия учител. Ако те не виждат, че учителят пости, ходи на църква, че не живее живота, за който говори, преподава, те никога няма да му повярват. И както е казано, че животът на свещеника еЕвангелие за народа, мога да добавя, че и животът на учителя е като Евангелие за децата”- добавя презвитера Екатерина Тошева.
Тя се чувства удовлетворена щастлива от това, че може да говори да говори за Бога и за вярата. “Прекрасно е, че Бог ни е дал вяра, деца, които да ни обичат и на мен –възможността да преподавам. Ако не го правех, сигурно щях да се чувствам празна.
Щастливи сме, че можем да бъдам съработници за Бога, защото всичко е Негово дело, а ние с една малка частичка да бъдем по някакъв начин съпричастни с това дело.”
В днешно време и 30 деца са безспорен успех за един учител по православие. Когато обаче говорим за близо 300 жадни за Божието слово детски души, при това в едно селище с едва няколко хиляди души, тогава си спомняме за думите на Св.ап. Иаков :“Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва”(Иак 2:26).
Презвитера Екатерина Тошева е наистина като сеяча, излязъл да сее. Знае, че някои семена ще паднат каменисто място, други ще ги изкълват птиците, но пък тези, които поникнат, ще дадат богат и изобилен плод. И чрез него ще бъде съхранена и умножена Светата православна вяра.