“Фантастичен! Невероятен! Красота!” С тези и други подобни възгласи си тръгнаха на 22 декември вечерта очарованите и зашеметени зрители от театър “Апостол Карамитев” в Димитровград. Те току-що бяха присъствали на един незабравим спектакъл – първият концерт на децата, изучаващи “Религия – Православие” в ОУ “Пенчо Славейков”, озаглавен “Рождество Христово”. В препълнената зала на Общинския театър развълнуваните зрители видяха истинска феерия от песни, танци и стихотворения. Събитието бе отразено от всички местни вестници и телевизии, а димитровградската общественост вече чака с нетърпение следващите изяви на своите малки, артистични и толкова талантливи християнчета. Някак зад сцената останаха дългите репетиции и търпението и усилията на един млад човек – преподавателя по религия Делян Тодев.
Той е само на 23 години. Завършил е Пловдивската Духовна семинария през 2011 г. и теология в Пловдивския университет през 2015 г. В момента продължава образованието си с магистърската програма “Литургия и музика” в Богословския факултет на Софийския университет и същевременно е преподавател по религия на 50 деца от втори, трети и четвърти клас в ОУ “Пенчо Славейков”. Преди него са правени само редки и откъслечни опити да се изучава православие в Димитровград, при това доста отдавна. И е нормално както във всяко начало да среща и трудности, препятствия, недоверие.
“Проблемите, с които всеки учител по религия се среща, идват най-вече от това, че тази материя е непозната и за възрастните, и за децата. Българинът понякога суеверен и смята почитането на традициите за вяра. Малцина осъзнават какво е вярата. Видях известен скептицизъм, когато се представих на първата родителска среща – споделя младият учител. – Някои записаха децата си само от
През изминалата година, оказала се изключително богата на важни и значими събития, Пловдивската Света митрополия положи огромни, но благодатни усилия, за най-чистите, най-добрите, най-невинните и най-красивите измежду християните - децата. Те присъстваха на всички празници и съпреживяха като всички нас и радостта от Рождество Христово, и мъката през Разпети Петък, и щастието на Великден. Те бяха и невидимия коректив на възрастните, защото при вида на щастливите детски очи, на изпълнените с вяра невинни детски души, на преливащите от обич и благодат детски сърца, нямаше как да не си спомним за думите на нашия Господ Иисус Христос: “оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие”. И още: “истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема” (Мт.18:3-5).
