Неделното училище при храм „Св. св. Константин и Елена” в Старинния град в Пловдив съществува от началото на 2009 г. Първоначално то започва дейността си като неделно училище за възрастни и младежи, 
разделени на две самостоятелни групи. Впоследствие двете групи се обединяват в една. Под тази форма то съществува и до днес. Ръководител на занятията е Тянко Николов – богослов и преподавател в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. Занятията се провеждат в неделя, след Св. Литургия, и протичат под формата на лекции, открити дискусии или беседи по различни въпроси, свързани с християнската вяра и благочестие. Понякога се канят като гости и външни лектори. Днес групата се състои от 15 човека и се помещава в самостоятелна сграда, намираща се в задната част на църковния двор.
Освен групата за възрастни към храма съществува и неделно училище за деца. То отваря врати за своите възпитаници през есента на 2010 г., след като в храма започват редовно да се черкуват много млади семейства с малки деца. Желанието на родителите и
Той е само на 23 години. Завършил е Пловдивската Духовна семинария през 2011 г. и теология в Пловдивския университет през 2015 г. В момента продължава образованието си с магистърската програма “Литургия и музика” в Богословския факултет на Софийския университет и същевременно е преподавател по религия на 50 деца от втори, трети и четвърти клас в ОУ “Пенчо Славейков”. Преди него са правени само редки и откъслечни опити да се изучава православие в Димитровград, при това доста отдавна. И е нормално както във всяко начало да среща и трудности, препятствия, недоверие. 
През изминалата година, оказала се изключително богата на важни и значими събития, Пловдивската Света митрополия положи огромни, но благодатни усилия, за най-чистите, най-добрите, най-невинните и най-красивите измежду християните - децата. Те присъстваха на всички празници и съпреживяха като всички нас и радостта от Рождество Христово, и мъката през Разпети Петък, и щастието на Великден. Те бяха и невидимия коректив на възрастните, защото при вида на щастливите детски очи, на изпълнените с вяра невинни детски души, на преливащите от обич и благодат детски сърца, нямаше как да не си спомним за думите на нашия Господ Иисус Христос: “оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие”. И още: “истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема” (Мт.18:3-5).
