Децата на Пловдивска епархия по пътя към Христа

Наградени творби от ХV ученически конкурс “Бог е любов”


 

 

Доброто какво е?

 

 

Доброто, доброто какво е?

 

То е онази жена,

 

която в студената вечер

 

подаде на просяк храна.

 

 

Това е на мама целувка,

 

която ме топли в нощта.

 

Това е онази прегръдка

 

с любящата моя сестра.

 

 

Доброто живее във всеки.

 

Доброто – подарък от Бог.

 

Доброто за всеки човек е.

 

Човек не се ражда жесток!

 

 

                     Илияна Петрова, ІІІ клас

 

                     ОУ “Райна Княгиня”

              

                     гр. Пловдив  

 

  

 

 

 

 

 

Бог е любов

 

Аз съм пътят и истината и животът! (Йоан 14:6)

 

 

Залива ни сияние от светлина

и Бог сърцата с обич озарява.

Камбанен звън разнася по света

вестта как само любовта спасява.

 

Искри от звезден огън се изливат,

зениците се къпят в светлина.

Топят тъгата, сълзите попиват

Божията доброта и щедростта.

 

Света променят и усмивки палят-

Не се усеща нито студ, ни жажда.

Лъчите слънчеви по-ярко заискряват,

когато на света добро се ражда.

 

Вяра светла в погледа ни засиява,

обичта в клепачите блести.

Душите ни се проясняват –

Любов към ближния се възкреси.

 

И край на мъките Христови –

животът ледената смърт е победил.

Звучи във храма Божието Слово –

а ние станали сме малко по-добри.

 

С вълшебствата на любовта,

животът се проеобразява.

Усмихва се обнадежден света,

Изпълнен с доброта и вяра!

 

               Евангелия Христева   - V клас, 12 г.

        

               ОУ “Стоян Михайловски”

 

               гр. Пловдив

 

 

 

 

 

Бог е любов

 

/разказ/

 

Един ден г-жа Стоянова попита дали знаем, че Бог е създал света.

- Защо ли го е направил? – попита тя.

Отговори Митко:

-Защото ни обича. Защото ни кара да обичаме всичко – вселената, хората,

животните. Дори най-малките животинки, създадени от Него.

Г-жа Стоянова се учуди как толкова малко момче може да каже такива неща. Попита откъде ги знае.

Митко отговори:

- С моите родители всяка неделя ходим на Литургия в храма.

Свещеникът пее и чете, а аз усещам любовта и силата на Бога. В душата ми става светло и топло, както когато ме прегръща мама или ме гали татко. Вечер докато заспивам си казвам молитва и сякаш виждам Бог. Разказвам Му неща докато спя.

Г-жа Стоянова каза:

- Браво, Митко! Ти ни доказа, че Бог е любов!

 

                          

Никол Спасова Паскалева, ІV клас

 

   СОУ “Св. Константин – Кирил Философ”

 

Гр. Пловдив