Св. Павел, патр. Константинополски.

Св. Клавдия. Преп.Лука Тавроменийски

Житие на свети Павел Изповедник, архиепископ Цариградски

    Павел солунянин, архиепископ Цариградски, бил от жертвите на оня смут, чрез който гибелната Ариева ерес дълго разтърсвала православната Църква.

   Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен във време на богослужението със собствения му омофор.

   Това станало в 350 г. В 381 г. мощите му били пренесени в Цариград, а оттам – във Венеция, където се намират и сега.

Св. мчци Галактион и Епистима

Житие на свети мъченици Галактион и Епистима 

   Св. Галактион бил едничък син на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) в царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, но по своя живот били достойни за особена милост и благоволение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със син. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото учение и без знанието на мъжа си била покръстена от един християнски свещеник на име Онуфрий.Когато след раждането на детето бащата пожелал да принесе благодарствена жертва на боговете, жената му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала как стигнала до познанието на истинския Бог. След това просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия свещеник Онуфрий. Оттогава в дома им зацарило християнско благочестие, в което бил възпитан и синът им Галактион.

   Когато Галактион станал на 24 години, по желание на родителите, бил сгоден за една девойка от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо щастие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Той просвещавал постепенно своята прекрасна по душа невяста в познание на божественото учение и успял да й представи във всичкия блясък красотата на християнското девство - успял да я доведе да разбере думите на Спасителя: „Който може да възприеме, нека възприеме!” (Мат. 19:12).

   Епистима с радост възприела християнството. Кръстил я сам Галактион. Тя се съгласила с неговото желание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. Тогава те отишли в пустинната планина Публион, близо до Синай, и се поселили в два отделни манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели те, без да се виждат и без да общуват помежду си, но не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се превърне във вечно общение в другия свят...

   Управителят на страната, като узнал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил войници да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си само Галактион. Войниците го заварили задълбочен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при управителя. Като узнала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, за да може заедно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на Оня, заради Когото се били разделили на земята.

   Като узнал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в предстоящия подвиг.

   Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско изповедание, управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания чрез побой. Епистима смело започнала да укорява управителя, задето тъй жестоко мъчи невинния. На доблестната християнка управителят отговорил с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, поразени от нейното величие в страданието, повярвали в нейния Бог. Още повече възбуден от това, управителят засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо търпение понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили край на техния мъченически подвиг и начало на тяхното вечно блажено упокоение в царството на божествената любов.

   Един инок - Евтолмий, който по-рано бил слуга при родителите на Епистима и с нея заедно приел кръщение, тайно взел останките на мъчениците, положил ги в скъпоценен ковчег и ги направил предмет на общо почитание. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима, в което говори за себе си като за техен съжител и свидетел на тяхната мъченическа смърт.

Преп. Йоаникий Велиики.

Св. свщмчци Никандър,

еп. Мирски и Ермей презвитер

Житие на преподобни Йоаникий Велиик 

   Преподобни Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от младини бил възпитан в страх Божи. Още като малко момче, когато бил овчарче, той горял от желание да служи на Бога. Отличавал се между своите връстници с добродетелите си - кротост, смирение, търпение и послушание. Имал голямо влечение към молитвата. Когато наближавало време за молитва, за да не мисли за стадото, той го благославял с кръстно знамение, отдалечавал се в гората на молитва и вечер, когато се завръщал при стадото си, намирал го събрано заедно невредимо. По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780 г.), син на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската. Като войник служил прилежно. Бил страшен за враговете на империята и любим за своите другари заради кротостта и смирението си. Но злият дух завидил на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа ерес. Йоаникий станал съмишленик на иконоборците, които се обявявали против иконите и преследвали техните почитатели. Бог обаче, Който желае всички да се спасят, спасил и него от тая пагубна ерес.

   Веднъж Йоаникий вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж непознат нему монах, назовавайки го по име, започнал да го укорява за това, че се е присъединил към иконоборците. „О, чедо Йоаникий, извикал той, как можеш ти, наричайки се християнин, да презираш изображенията на Христа, твоя Спасител? Знай, че са суетни всички твои подвижнически трудове, щом не спазваш учението на православната вяра!” Като чул това." Йоаникий съзнал своята заблуда, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал голям защитник на светите икони.

   Не след дълго време започнала война между гърци и българи. Гърците били по-добре въоръжени и завзели Тракия. По време на тази война Йоаникий проявил изумителна храброст и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специален списък за награждаване. Йоаникий не желаел почести. При завършване на войната той пак минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, пожелал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния игумен Григорий, мъж благочестив, да го благослови да живее като отшелник уединено. Игуменът добре познавал лошите замисли на врага, затова го посъветвал да остане известно време в манастира, за да изучи монашеския ред, а след това да излезе в суровата пустиня. „Внимавай, чедо, рекъл му старецът, да не би да бъдеш прелъстен от дявола, защото който не може да го победи, бива победен от него”. Преподобни Йоаникий изпълнил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на монашески подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и пише, а подир това се заселил в пустинно място. Един овчар от съседните села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва. Той имал за правило при четене на Давидовите псалми след всеки стих от псалома да вмъква една своя собствена молитва: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът Дух Светий. Света Троице, слава на Тебе!” Тази молитва и досега е известна като молитва на св. Йоаникий. Тя се чете в края на повечерието.

   Още приживе Господ прославил своя угодник. Той го надарил с чудотворна сила, прозорливост и голяма мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. угодник, за да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали доволни и радостни. Между многото посетители били и големите църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий - и двамата пострадали от иконоборците. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се истинския път, изцерявал болните с името на Христа и извършвал много чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил много манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал около 834 г. на 94 години.