Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал.

Преп. Пимен Зогравски

Житие на свети свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал

   Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор (IV век), който издал указ да бъдат издирвани и наказвани със смърт християнските свещенослужители, ако откажат да пренесат жертва на персийските божества.

   Св. Акепсима бил епископ, св. Йосиф - презвитер, а св. Айтал - дякон.Пръв пострадал св. Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отрече от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с търпение ужасните мъчения. Мъчителят се надсмивал над него, като казвал: "Къде е твоят Бог? Защо не ти помага и не те избави от ръцете ми?"

   - Моят Бог е тук и навсякъде – отговорил мъченикът – и Той е силен да ме изтръгне от ръката ти. Но аз не желая да ме избави от мъченията, а да ми дарува твърдост, да ги изтърпя докрай.

   След като изтърпял разни страдания, Акепсима бил затворен в тъмница, където на другия ден довели и други двама свещенослужители – престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата вяра.Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тъмница, където в продължение на три години били подлагани на много мъчения. На християните било забранено да ги посещават, да им носят храна и да проявяват грижи за тях. Когато след три години отново ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил осъден на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в друг град и затворени в тъмница.

   Една християнка срещу пари получила разрешение да влиза в тъмницата и да им превързва раните. С каквото могла тя била на тяхна услуга. Като гледала техните изтерзани тела, тя плачела, а светите мъченици я успокоявали с думите: "Твоите грижи за нас, сестро, са приятни на Бога, и ние ти благодарим, но недей да ни оплакваш. Да страдаш за Бога е блаженство."

   Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил убит дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който прославя своите светци.

                                                                                                            Житие на преподобни Пимен Зогражски (Софийски)

   Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги". След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат "младия авва (отец)". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия. 

   За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар. 

   Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско иго. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество. Постороил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.

Св. мчци Акиндин, Пигасий, Афтоний,

Елпидифор и Анемподист

Житие на свети мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, 

Елпидифор и Анемподист

   Св. Мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист били християни и служели в царския дворец при персийския цар Сапор. Цар Сапор желаел да живее в мир с император Константин Велики и затова в началото на своето царуване не преследвал своите поданици, които приемали християнството. След смъртта на Константин обаче той започнал война с наследника му Констанций. Жреците и персийските маги, които ненавиждали християните, упорито убеждавали Сапора, че неговите поданици – християни се намират в постоянна връзка с враговете като техни едноверци и ги подпомагат във войната срещу него. Сапор поискал персите – християни да се отрекат от вярата си. Но за истинския християнин вярата е по-скъпа от живота, и голямото множество от тях предпочели да страдат и приемат смърт, отколкото да се отрекат от вярата си. Започнало страшно гонение. Гонителите били изумени от голямото число християни, които се намирали в тяхната държава. Оказало се, че и в царския дворец имало много християни.

    Тогава довели при царя трима негови придворни: Акиндин, Пигасий и Анемподист, обвинени, че изповядват християнската вяра. Сапор употребил всички мерки, за да ги склони да се отрекат от вярата си, като им обещавал награди, ако покажат покорност, а в случай на съпротива ги заплашвал със смърт. Но те останали твърди във вярата си и приели да бъдат подложени на страшни изтизания. Бог покрепял светите мъченици, като им дал необикновена твърдост. Езичниците били изумени. Един от мъчителите – Автоний – захвърлил оръжието, с което измъчвал невинните, и извикал: "Велик е християнският Бог!" Осъдили го на смърт. Като чул присъдата си, той радостно извикал: "Слава на Тебе, Господи, Боже, в Когото вярват християните! Вярвам и аз в Тебе, покланям се на Тебе и за Тебе умирам. Спаси ме, мен недостойния, чрез великото си милосърдие!" В това време светите мъченици с любов се молели за новообърнатия във вярата. И тъй, мястото за смъртно наказание станало място за тържество на истинската вяра. Сановникът Елпидифор също се обърнал към вярата, от езичник станал християнин. Смело заявил на царя, че вярва в Разпнатия Христос. И той бил отведен на смърт пред събралото се множество народ, и мнозина повярвали в Христа.

    Светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист, след като претърпяли различни мъчения, били изгорени. Заедно с тях пострадала и приела мъченически венец и майката на цар Сапор.

    Царят, упорит в неверието, издал заповед, с която се осъждали на смърт всички християни, живеещи в държавата му. Тази заповед била издадена по време, когато християните празнували Христовите страдания. У християните пламнала неудържима ревност. Те започнали на тълпи да идват пред двореца и да изповядват вярата си. На Велики петък и на самата Пасха около хиляда души отдали живота си за вярата, а в това число бил и Азат – любимецът на царя. След това Сапор се убедил, че не е в състояние да изтреби християнството от държавата си, отменил първата заповед и издал втора, според която се предават на смърт само християнските свещенослужители.

Св. безсребреници и чудотворци

Козма и Дамян Асийски.

Св. прпмчци Яков Костурски,

дякон Яков и мон. Дионисий

Житие на Свети безсребърници и чудотворци Козма и Дамян

   Св. Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът й починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълнявала съвета на св. Ап. Павел: "Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Теодотия поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на страх Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели.

   Козма и Дамян от ранна възраст залягали да изпълняват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници".

   Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар – трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество.

Житие на свети преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий

   Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил опитен скотовъдец и чрез упорит труд доста забогатял, но родният му брат от завист го наклеветил пред турските власти, че уж намерил скрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да разказва, как жена му се изцерила от лудост по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков много се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.Разговорът, който водили, така трогнал душата му, че той раздал всичкото си богатство и се оттеглил в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит "Св. Йоан Предтеча" и заживял под ръководството на някой си старец Игнатий. Яков се подвизавал така усърдно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил удостоен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, започнал да прониква в тайните чувства и мисли на своите посетители. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във възобновения скит потекла изворна вода, която оттогава и досега се нарича "агиазмата на св. Яков"; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си изцерил един ватопедски послушник, обхванат от бяс; веднъж низвел дъжд от небето във време на суша; друг път напоил жадни пътници с потеклата но неговите молитви изворна вола.

   В желанието си да се отдаде на пълно уединение, той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в пълно мълчание с изключение само на събота н неделя.Накрая пожелал да отиде в света, за да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и много чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1Кор. 5:5).Но местният владика Акакий от завист направил донос пред турските власти, че тоя стар чужденец събира около себе си много народ и може да предизвика някой бунт. Преподобният предвидил надигащата се опасност и цялата нощ прекарал в молитва и спокойно чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски войници обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови ученици - дякон Яков и монах Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със заплахи, ту с изтезания, но като не измерил в него никаква вина, хвърлил го в тъмница за 40 дни, докато съобщи за него на Високата порта и получи оттам разпореждане. След известно време дошла от султан Селим заповед да представят светеца с неговите ученици в Одрин, за да ги съди сам той.

   Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков спокойно говорил само истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни стон. После стягали главите им с винтове. От това мъчение светецът никак не пострадал, но на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът узнал, че старият мъченик пророчески предсказва бъдещето и на шега попитал св. Якова: "Аз още колко години ще живея?" Преподобният отговорил: "Девет месеца!"Пророчеството му се сбъднало. За да намери достатъчна причина да убие невинните, озлобеният султан изпратил при тях в затвора един свой паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че само Иисус Христос е истински Бог, което вбесило султана и послужило като повод за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разбили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и след това поливали раните им с оцет и сол, били ги жестоко с бичове, горили с огън бедрата им. По този начин ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.

   Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал между учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце .и очи към небето и със силен глас извикал: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" И веднага, за почуда на всички, тихо починал.

   Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттам в местността Галатиста близо до Солун, където в манастира "Сп. Анастасия Узорушителница" се поселили останалите ученици на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите ученици има специална служба, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит "Св. Йоан Предтеча" на Атон и в манастира "Св. Анастасия".