† Въведение Богородично

(Ден на православната християнска

младеж и семейство)

(Разрешава се риба)

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма

   Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

   Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана: "Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".

   Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

   Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът.

   Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

   Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

   Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".

   Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

   Иконата "Въведение на Божията майка" представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Преп. Григорий Декаполит.

Св. Прокъл, архиеп. Константинополски.

Св. мчк Дасий Доростолски

(Предпр. на Въведение Богородично)

Житие на свети Прокл, архиепископ Цариградски

   Свети Прокъл бил ученик на св. Йоан Златоуст. Възложено му било послушанието да прислужва при патриарха и да посещава идващите посетители. Един велможа бил наклеветен пред царя, свален от поста и изгонен от двореца. Той потърсил застъпничеството на св. Йоан Златоуст. Определен бил нощен час, за да не бъде забелязано посещението. Когато велможата пристигнал, Прокъл се приближил до вратата, но отвътре се чувал разговор. Той бил озадачен, кой може да е влязъл без негово знание. Надникнал през ключалката и видял, че зад св. Йоан стои благовиден мъж, който му диктува, а светителят пише. Прокъл казал на велможата, че св. Йоан сега е зает. Разговорът обаче продължил чак до разсъмване. Велможата си отишъл огорчен, без да бъде приет от патриарха. На сутринта св. Йоан Златоуст запитал своя килейник не е ли идвал велможата да го търси. Прокъл отговорил: "Да, идва, но аз не посмях да го пусна, защото с тебе беседваше някой друг почти цяла нощ".

   - С кого съм беседвал? – рекъл св. Йоан. – Никой не е идвал при мене тази нощ.

Прокъл му описал външния вид на човека, как стоял близо до него и му говорел нещо на ухото. После погледнал иконата на св. ап. Павел, която била на стената, и рекъл:

   - Ето, този бе човекът, който беше при тебе нощес!

   Оказало се, че сам св. ап. Павел се явявал нощно време на св. Йоан Златоуст и му изяснявал посланията си, които по онова време светителят тълкувал.

   След смъртта на св. Йоан Златоуст и подир една поредица от негови кратковременни наследници най-после св. Прокъл бил избран за цариградски патриарх в 434 година. Времето било смутно. Църквата била силно смущавана от еретически учения. Но св. Прокъл с дух на кротост и любов стоял твърдо на страната на истината. По негово ходатайство император Теодосий Млади, чиято майка императрица Евдоксия била най-голям враг на св. Йоан Златоуст, разрешил да бъдат пренесени св. мощи на последния от мястото на неговото заточение в Цариград. Това станало на 27 януари 438 година.

   По време на неговото патриаршеско служение в Цариград станало и друго важно знамение. При едно голямо земетресение гражданите избягали вън от града, за да не бъдат застигнати от рушащите се здания. Патриархът извършил молебен с кръстно шествие, при което всички викали: "Господи, помилуй!" и със сълзи се молели да прекрати Господ това голямо бедствие. Тогава едно момченце изпаднало в особено състояние и чуло, как ангелските хорове пеят: "Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмертний!" Щом чули това, християните въодушевено запяли тази ангелска песен, като прибавили от себе си "Помилуй нас!" Земетресението се прекратило. Оттогава тази свещена песен била приета в ежедневно богослужебно употребление от цялата Православна Църква.

   Св. патриарх Прокъл починал на 20 ноември 447 година.

Св. прор. Авдий. Св. мчк Варлаам

Житие на свети мъченик Варлаам

   Св. мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и умрял в мъки в 304 г. в Кесария Кападокийска.

   Гонителите мислели, че примерът на измяна към християнската вяра от страна на един уважаван от всички старец може по-силно да подейства на другите. Затова те подложили на жестоки изтезания антиохийския християнин Варлаам. Но, като не успели да го принудят да се отрече от своето изповедание, за да го направят поне неволен участник в идолослужението, заставили го да държи над пламнал жертвеник своята ръка, в която турили тамян и смирна. Болката и най-малката неиздръжливост могли да заставят изповедника да изтърве неволно на жертвеника сложения в ръката му тамян и с това да даде повод на враговете да кажат, че е почел езическите богове. . . Но старецът имал сила непоклатна да удържи протегнатата над огъня ръка; той не направил ни най-малко движение с нея и не изпуснал тамяна и смирната, докле не взели да падат изгорелите стави на пръстите му.

   По такъв начин, "имайки своята десница вместо олтар Господен" – както се изразява Св. Василий Велики в своето похвално слово за тоя мъченик, - Варлаам не само не оправдал сметките на езичниците, но с примера на своята твърдост засилил влиянието си над вярващите и дори у самите противници на Христовата вяра възбудил уважение към християните, между които имало такива силни и непобедими изповедници на гоненото от тях учение. . .

   В същия ден се празнува паметта на св. пророк Авдий, четвъртият от тъй наречените "малки пророци". Предполага се, че бил съвременник на великите пророци Йеремия и Йезекиил (VII-VI в. преди Христа).