Св. мчци Гурий, Самон и Авив

(Начало на Рождественските пости)

Житие на свети мъченици Гурий, Самон и Авив

   Св. Гурий и Самон пострадали в гр. Едеса във време на гонението при Диоклетиан (царувал 284-305 г). Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред. По време на своите страдания те молели Господа за помощ:"Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!"Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.

   След няколко години, при император Ликиний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на св. Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на св. Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса.

Св. ап. Филип. Св. благоверни цар Управда-Юстиниан

 

Житие на свети апостол Филип

   Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: "Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците" (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, понеже в него живеели много езичници и Натанаил отговорил на Филипа: "От Назарет може ли да излезе нещо добро?" - "Дойди и виж" - възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки поразен от божественото Му всезнание, извикал: "Рави (учителю)! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев" (Йоан 1:46-51).

   Филип тръгнал подир Христа и бил свидетел на много Негови чудеса. Името на този апостол се споменава в евангелския разказ за насищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип казал: "Господи покажи ни Отца, и стига ни" (Йоан 14:8).

   - Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - отговорил Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И как ти казваш: "Покажи ни Отца!" (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.

   След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40), а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: "Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи". От Йерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал: "Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал ".

   Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. Апостолът смело казал на началника:"Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението".

   Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен юдейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.

   Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Отправяйки се на кораб в град Азот, веднъж нощем той бил застигнат от страшна буря, но по негова молитва веднага на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново учение, искали да го убият с камъни, но един старец на име Ир удържал съгражданите си, като им казал: "Изслушайте го първом и, ако се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием!" След това Ир взел Филип у дома си и скоро, като се убедил, че учението му е истинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от св. апостол, който пред целия народ възкресил един мъртвец, най-после убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.

   Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него заедно дошли в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.

   Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Там между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница.

   След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника."Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!"Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.

   Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.

   В последствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято памет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.
 

Св. Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски

Житие на свети Йоан Златоуст

   Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: "Какви удивителни жени се срещат между християните!"

   Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: "Бих искал след мене да назнача Йоана, но християните ни го отнеха". След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба - защищавал разни съдебни дела. Покрай другите и той започнал да се увлича в светски развлечения - посещавал театри и състезания, взимал участие в езическите празненства, но това не продължило дълго. Йоан скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.

   Като узнал за дарованията на Йоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, но още не бил кръстен. Св. Мелетий извършил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан започнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее достойно за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот все повече укрепвали в сърцето му. Той пожелал да стане монах и заедно със своя приятел Василий (не св. Василий Велики) да остави напълно света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение.

   Йоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор впоследствие напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предишния си пустинен живот. Тия писма, пълни със сила и красноречие, били първите духовни творения на Йоан. Скоро подир това той написал книгите си "За свещенството" и "За сърдечното съкрушение".

   Св. Йоан постъпил в един манастир близо до Антиохия, където преживял четири години под благодатното ръководство на един благочестив старец, като понасял лишения, изпълнявал възложените му послушания и се стараел да победи всички наклонности към светския живот.

   Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

   Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

   Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поучения действали силно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела. Особено любима тема на неговата проповед била тая за милосърдието.

   Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!" И оттогава започнали да го наричат "Златоуст".

   В 397 г. умрял Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадий, син на Теодосий Велики, по внушение на своя приближен царедворец Евтропий, решил да постави за Цариградски архиепископ Йоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не искали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И за да не стане вълнение всред народа, Йоан тайно бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Йоан бил ръкоположен за епископ.

   След встъпване на архиепископския цариградски престол, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Йоан посвещавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той написал тълкуване на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името "Златоустова".

   Както в Антиохия, така и в Цариград красноречието на Йоан привличало все повече и повече слушатели. Много грижи полагал той за разпространението на Словото Божие и в най-отдалечените страни. Пращал проповедници да просвещават готи и скити; изпращал мисионери и при славянските племена, които живеели в Тракия; благочестиви монаси отправял във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на разни езици.Трудовете на добрия пастир не останали без последствия. Благочестието на цариградските жители значително се усилило. Живото и пламенно слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите любов към добродетел и отвращение от злото. Простият народ твърде много обикнал Йоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него. В числото на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от сан свещеници. Те говорели, че Йоан е лош, гневлив, зъл и горд, че в своите проповеди той не толкова съветва, отколкото укорява и обижда.

   Скоро в лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя покровителка. Евдоксия била необикновено сребролюбива, правила лъжливи доноси, обогатявала своята хазна по разни нечестни начини. Св. Йоан често се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или против сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват невинните, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за лична обида и, като намразила Йоан, започнала да търси начин да го отстрани от катедрата.

   Няколко пъти тя пращала да му правят предупреждения за неговите смели речи, но Йоан отговарял на пратените:"Не мога да не чувам гласа на обидените, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не укорявам тия, които не вървят по правия път! Аз съм епископ и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, бичувам греха на съгрешилия, не назовавам по име никого и уча всички да не правят зло, да не обиждат ближния. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той трябва да негодува не против мене, а против самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма защо да се сърди. Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците".

   Често Йоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влязла във връзка с Александрийския архиепископ Теофил, върл противник на Йоан, който заедно с няколко други епископи свикал против Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор "Под дъба". Представили 12 обвинителни точки против Йоана и го призовали на съд.

   Св. Йоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на заточение.

   Св. Йоан бил в църква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало силно негодувание. Две денонощия народът не допускал стражата да откара на заточение техния любим архипастир. Но блаженият Йоан решил да излезе от църквата и сам да се предаде в ръцете на стражата, която трябвало да го отведе на мястото на заточението. По повод заточението си в препълнения от народ храм той произнесъл трогателна реч:

   "Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажето от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богаства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели. . . Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов - в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя?. . . И ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук".

   Като свършил речта си, Йоан разпуснал народа и се предал в ръцете на дворцовата стража. Всред народа настанал силен смут: гръмогласно порицавали решенията на незаконния събор "Под дъба" и роптаели против обвиненията срещу Йоан. Обкръжили царския дворец и искали завръщането на своя архипастир. Но при все това св. Йоан бил отведен вече от града. Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от народния смут, императрицата помолила царя да възвърне Йоан. Изпратили конници да го настигнат и върнат. Тогава целия народ ликувал.

   Всички излезли да посрещнат своя обичан архи пастир.На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала обратно в Цариград. Гръмки ръкопляскания и радостни викове прекъсвали словото му.

   Св. Йоан свикал в Цариград събор от 70 епископи, които обявили определението на събора "Под дъба" за недействително и възвърнали правата на Йоан. Враговете му за известно време се смирили, но това не било задълго. Не минало много време и те въстанали с нова сила. На площада близо до църквата била поставена сребърна статуя на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в църквата народ. В една своя реч Йоан говорил против това зрелище, с което раздразнил отново Евдоксия. Словото си той започнал: "Пак беснее Иродиада, пак иска главата на Йоана".Евдоксия изтълкувала тия думи за себе си и свикала нов събор, който в течение на 10 месеца разглеждал обвиненията против Йоан. Най-после, въпреки всичката незаконност, Йоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.Не задълго останал Йоан в Никея - преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, но жителите на Кукуз го приели с любов. Негови почитатели от Цариград и Антиохия започнали да го посещават, като му носели пари и ценности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал много писма до свои познати, много от които са запазени до днес.

   В Кукуз св. Йоан престоял две години. Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението - умрял по пътя в малкия град Коман.В навечерието на смъртта си той видял видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му казал: "Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно". Св. Йоан очаквал смъртта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, но болестта му се засилила и те се върнали в града. Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били: "Слава на Бога за всичко!"Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.

   Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата "Св. Апостоли". 

   Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник "Златоструй", който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.