Новини

         Велико, благодатно и спасително Тържество на Православието изживяха богоспасяемият град Пловдив и верният Божи народ на 5 март, Неделя Православна – първата неделя на Великия пост, когато прекрасни икони, светини и свети мощи от много храмове и манастири в епархията украсиха митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.  На този голям празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в съслужение с Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Константийски Яков – първи и втори викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещоиконом Добромир Костов, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска митрополия, архимандрит Висарион – архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, храмовото духовенство, свещеници от града и епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Песнопенията изпълни ангелогласно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопслат Георги Радев.

      Стотици благочестиви християни се поклониха с вяра и благоговение на десетките светини, които бяха донесени за Тържеството на светото Православие – частицата от Светия Животворящ Кръст Господен от манастира „Света Троица” на Кръстова Гора, чудотворната икона на Божията майка „Златна ябълка” от храма в кв. „Горни Воден” в Асеновград, иконата на светите равноапостолни св. Консантин и св. Елена, частица от светите мощи на св. вмчца Марина, на св. препмчца Параскева - Петка, на св. вмчца Неделя, на св. Климент Охридски, на св. Лука Симферополски, на светите Баташки и Новоселски мъченици – и още много безценни съкровища на православието. В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай произнесе слово за значението на празника Тържество на православието, за борбата за и срещу Христос и образа Божий в нас самите.

      След края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи  молебен с чина на Тържество на Православието. Духовният празник завърши с литийно шествиe, което с високо вдигнати хоругви и всички икони  и светини начело, следвани от архиерея на Пловдивска епархия, викарните епископи, свещенослужителите и верния Божи народ, обиколи тържествуващо митрополитския храм  „Св. вмчца Марина”.

     На 4  март,  първата събота на Великия пост, с Божествена света Литургия бе прославен свети вмчк Теодор Тирон в катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай светата Литургия за празника възглави Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - председател на храма, храмовото духовенство, митрополитския протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни смесеният хор при катедралния храм „Успение Богородично” с диригент Боряна Панайтова.

 Много благочестиви християни бяха дошли в този ден, за да присъстват на светата богослужба, да изповядат с едно сърце и душа своята спасителна Христова вяра, а голяма част от тях –  и да пристъпят с вяра, любов и страх Божий към светите Тайни Христови. Преосвещеният епископ Арсений се обърна към верния Божи народ с пастирско слово за смисъла на светото Причастие, за греха и начина да го преодолеем:

 „Целта на живота на човек се заключава в това - да извърши обратното на онова, което направил Адам. Ако Адам прекъснал общението си с Бога и се отказал от Него и пожелал да живее вън от Божия закон по своята воля, то задачата на всеки човек се заключава в това - да се върне към общение с Бога и да се съедини с Него дотолкова, доколкото е възможно. Ако в основата на греха на Адам лежало именно непослушанието на Божията воля, на Божия замисъл за човека, в основата на нашия живот трябва да лежи послушанието на Божията воля. Ние знаем, че тази воля е открита за нас. В Божественото откровение – Словото Божие – отправя към нас конкретни изисквания, които ако човек изпълнява, може да живее в съответствие с Божия замисъл. Това Божествено откровение се съхранява в Църквата, в общината на съмишленици, в която живее и действа Светия Дух.

В Църквата ние не само узнаваме волята Божия, а и встъпваме в общение с Бога чрез молитвата. В Църквата не само се научаваме на Словото Божие и можем да коригираме живота си, но с Божествената сила можем реално да разрушаваме своя грях. Ако грехът е единствената преграда между човека и Бога, чрез нейното разрушение можем да влезем в непосредствено общение с Бога, да се съединяваме с Него. Как е възможно това? Как може да се заличи бездната, издълбана от нашите грехове, да се изпепели цялото наше беззаконие, с каква сила може да се обнови човека?  И най-съвременните средства на медицината са неспособни да обновят човека. Те могат да се справят с недъг, но не могат да върнат на човека младостта, да удължат живота толкова, колкото дълго човек иска да живее. С каква сила се лекуват тези страшни духовни болести в нас, които разрушават душата ни? Единствено и само с Божествената сила  - в тайнството на Църквата. Св. ап. Павел нарекъл Църквата „тайнствено тяло Христово”. Трудно е да го разберем, но това не е просто образ. Тялото Христово - това не е метафора. Това е реалност.

  Църквата е Богочовешки организъм. Когато в нея ние се научим на Словото Божие, влезем във връзка с Бог чрез молитвата и се очистим чрез покаяние, в Тайнството Причастие се разрушава преградата на греха и се очистват душите ни.”

  Епископ Арсений преподаде на всички архипастирския благослов на Високопреосвещения митрополит Николай, както и неговия поздрав до ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, който в  този ден честваше своя небесен покровител – св. вмчк Теодор Тирон, загинал мъченически за непобедимата и свята Христова вяра.

 Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.

          На 3 март, пети ден от първата благодатна седмица на Великия и спасителен пост, в пловдивския катедрален храм „Успение Богородично” бе отслужено малко повечерие с Молебен канон към Пресвета Богородица с първата част от Богородичния акатист.  Последованието възглави с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския  митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, викарий на архиерея на епархията. В съслужение с владиката бяха ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев  – духовни надзорници при Пловдивска митрополия, митрополитския протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни по изключителен начин и с огромно благоговение митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

         Пред олтара бе поставен богато украсен проскинетарий,  върху който бе положена чудотворната икона на Божията майка – точно копие на „Света Богородица – Божигробска”.

         Катедралният храм, посветен на Успението на Божията майка, бе препълнен с благочестиви християни, дошли да отправят молитви към Бога и Пресвета Богородица, да смирят душите си в дома Господен и да чуят изключително красивите песнопения, които съдържа Молебния канон, посветен нашата Небесната  Закрилница.    

       В края на последованието Негово Преосвещенство епископ  Арсений се обърна към верния Божи народ с пастирско слово за смисъла на покаянието през благодатното време на Великия пост, когато трябва да се вгледаме внимателно в себе си и ближните и преосмислим живота си.

          Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи в катедралния храм „Успение Богородично” благодарствен молебен по случай 139-та годишнина от Освобождението от османско робство на 3 март - националния празник на България. С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев - духовни надзорници при Пловдивска митрополия, свещеници от града, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангел. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

           Сред десетките официални гости бяха областният управител на област Пловдив Здравко Димитров, кметът на града Иван Тотев, председателят на Общинския съвет Савина Петкова,  Сергей Мовчан, вицегубернатор на Санкт-Петербург, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”, двукратният олимпийски шампион Николай Бухалов, районни кметове, представители на държавността, политици и общественици. Много боголюбиви християни също дойдоха в катедралния храм, за да съучастват молитвено в богослужението, да запалят свещ и почетат паметта на загиналите за свободата ни герои.

          В края на богослужението Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна към всички с думите:

   „С благодарни към Бога сърца празнуваме знаменателният ден на Освобождението на нашето Отечество от турско робство. 139 години от венеца на Божията милост, проявена към нашето Отечество и към нашия благочестив православен български народ. 139 години Българската православна църква всеки път на 3-и март отправя молитвен взор към Бога с благодарствена богослужба. Защото спасителната воля Божия към нас, човеците, е изразена в думите на Господа Иисуса Христа в светото Евангелие: „Непрестанно се молете и за всичко благодарете” /1 Сол. 5:17-18/. Да благодарим на Всеподателя Бога сме се събрали и тази година - в радостта на националния ни празник, в благодатните обятия на нашия катедрален храм, посветен на славното Успение на Божията майка Пресвета Богородица. Да благодарим на Бога за това, че е снизходил към нашето мило Отечество и нашия благочестив народ със светлината на православната вяра. Да благодарим на Бога, че е дарил нашия народ с Божествената истина, за която Сам Той казва: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” /Йоан 8:32/.  Съзнаваме, че познанието на истината в Светото Православие ни направи свободни. Знаем, че вярата победи робството.

 В молитвеното последование на благодарствения молебен Църквата е определила да изслушаме с внимание Евангелския текст за изцерението на неизлечимо болните в онова време десетима прокажени. Естествено е, че искали да се изцерят от болестта си, но нямало друга възможност, освен Божието всемогъщество. Срещнали се с Господа и Господ ги изцерил. И само един от десетимата се върнал да въздаде Богу хвала и благодарност. Нашият народ в благодарната си памет вечно се прекланя пред Божия промисъл да бъдем свободни, а така също и пред подвига на всички воини - руски, белоруски, украински, грузински, финландски, румънски и български опълченци, които положиха душите си, отдадоха живота си за вярата и свободата на нашето Отечество. Нашият народ не е безпаметен, не постъпва като неразумните деветима прокажени, които забравиха Божието благодеяние. Напротив. И сега, и всякога, Българската православна църква издига в душата на българския народ неръкотворния паметник на непрестанната молитва към Бога за вечен и блажен покой на всички, които отдадоха живота си за вярата и свободата на Отечеството ни.  За всички народни будители, български свещенослужители, духовници, просветители във вяра и родолюбие и  достойни български възрожденци просим вечен и блажен покой от Всеподателя Бога, а за нашия благочестив православен народ – свобода, благоденствие, мир, здраве и душевно спасение. Честит и благословен национален празник!"

       Многолетствието провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров, а митрополит Николай благослови всички присъстващи.

      Архиереят  на Пловдивската епархийска църква взе участие в тържествата по случай националния празник на България на Хълма на освободителите. От името на Пловдивска митрополия бяха поднесени венци на паметника, издигнат от признателния български народ през 1881 г. в чест на цар Александър IІ и героите, загинали за свободата ни.

     По-късно митрополит Николай отслужи панихида в Централните гробища в Пловдив на мястото, където са погребани много загинали в кръвопролитната Освободителна руско-турска война воини.   

 „Свещеното писание ни уверва, че  няма любов по-голяма от тази да положиш душата си за ближните. Прекланяме се пред подвига и себежертвата на всички герои на нашето Освобождение. Имайки пред очи свършека на техния живот, се насърчаваме да подражаваме на чистата им православна вяра и тяхното жертвено родолюбие. Бог да ги прости!” – каза архиереят на епархията.

     „Вечная памет” огласи територията на гробищния парк, а всички присъстващи се помолиха за душите на героите, паднали в боевете за българската свобода.