Новини

Архиерейска света Литургия за Атанасовден

dsc 5285   На 18 януари (Атанасовден) Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави света Божествена литургия в храм "Св. Атанасий", Асеновград.

   В празничното богослужение в съслужение с архиерея бяха: ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, протоиерей Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеници от Асеновград и епархията.

    Литургичните песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В храма бяха дошли множество миряни – благочестиви чеда на светата Православна църква.

dsc 5623   По време на причастния вдъхновено слово за живота, делото и изпитанията на свети Атанасий Велики произнесе свещеноиконом Виктор Христев.

    Пловдивският митрополит Николай се обърна към множеството богомолен народ с отеческо слово по повод празника на Свети Атанасий Велики и каза :” Никой християнин не може да бъде равнодушен пред подвига на вярата, пред изповедничеството на този стълб, на тази твърдина на Христовата вяра - свети Атанасий Велики.

Страдал за Христовата правда, за Божествената истина е свети Атанасий.

   Но никой не могъл да го обвини в отстъпничество от вярата, дори тогава, когато лъжеучението на Арий се разпространило из цялата Византийска империя, в целия християнски свят.

   Истински проповедник на чистото слово, на живото слово, на спасителното слово за вечния живот е свети Атанасий Александрийски. Проповядвал е това слово и е доказал с делата си смиреномъдрие, търпение и кротост, твърдост в отстояване на чистотата на Христовата вяра. За това е казано в светата библия и доказано в живота – споменът за праведника ще пребъде благословен во веки.”

 dsc 5726  В края на светата Литургия архиереят отличи с офикия „протоиерей” свещеник Веселин Хаджиламбрев - председател на храм „Св. Атанасий” в Асеновград.

   Архиереят призова да си спомним днес  137-та годишнина от Освобождението от турско иго , за ония наши наставници, преподаватели и учители по родолюбие и вяра, които допринесоха за това, щото да живеем свободно. И отправи молитва за вечен покой на всички герои на Освобождението на богоспасаемия град Асеновград.

   Празничното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров и митрополитския дякон Ангел Ангелов.

 

Празнична вечерня за Атаносовден

dsc 5202   На 17 януари, в навечерието на Атанасовден, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит, отслужи празнична вечерня с петохлебие в храм „Свети Атанасий” в кв.Прослав, град Пловдив.

   С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, духовните надзорници свещеноиконом Тодор Хаджиев , протоиерей Деян Стоенчев и храмовото духовенство.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Свети апостол Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.Множество вярващи присъстваха на архиерейската служба и преклониха глава в молитва пред паметта на светеца.

   В словото си по повод празника на Свети Атанасий Александрийски, Знеполският епископ Арсений поздрави богомолния народ и преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Молба до г-н Петьо Блъсков - главен редактор на вестник "Труд"

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

ПЛОВДИВСКА МИТРОПОЛИЯ

4000 Пловдив, ул. “Станислав Доспевски” № 14-16

тел.: (032) 633 263; 623 260

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

До

г-н Петьо Блъсков

Главен редактор на в-к „Труд”


МОЛБА

за публикуване на следния текст на право на отговор

Уважаеми господин Главен редактор,

В броя на вестник „Труд” от 16.01.2015 г., стр. 16, е публикувана статия на г-н Здравец Хайтов, озаглавена „Св. Кирик” – храм на творческия дух или манастир за упокоение на душата?” В началото на статията авторът съобщава за предполагаема среща между Съюза на архитектите в България и Пловдивския митрополит Варлаам през 1982 година. От стила на публикацията читателят може да остане с впечатление, че едва ли не доброволно и на драго сърце о Боже почившият Пловдивски митрополит Варлаам се е съгласил да подпише договор, с който „да отдаде безвъзмездно на САБ, за 99 години, правото да построи за своя сметка творческа база ...”.

Оставяме без коментар цитираното твърдение, макар, че то е фактически невярно. Това, което не бихме могли да оставим без коментар, обаче, е внушението, че е възможно пловдивски митрополит доброволно да се е съгласил един манастир да не бъде повече манастир или една църква, да не е църква. Тоест, по своя воля да е предал обител, строена и осветена като дом Божий, на светски организации, за да бъде тя превърната в светско място. Да изпълнява един манастир и допълнителни социални функции, като например убежище за бежанци, на сиропиталище или дори на дом за душевноболни – това да. Но да загуби църковния си характер и да стане място за отдих и развлечения – не. Заради паметта на дядо Варлаам и всички достойни архиереи, които всякога са бранили църквата, не приемаме да се разпространяват такива внушения. Много добре е известно и документирано, че акцията по „безвъзмездно отдаване”, а по същество изземане на манастира, е била съгласувана и проведена със съдействието на Окръжния комитет на БКП в Пловдив и на централните власти в София. Известни са методите, с които тоталитарната държава получаваше „съгласие” от своите жертви и какво следваше в случай на несъгласие. Струва ни се, че всеки почтен гражданин би следвало да се срамува, ако негови предшественици са използвали инструментите на тоталитарния режим, за да отнемат чужди права. От когото и да било, в това число и от Българската православна църква. Възразяваме, заради паметта на дядо Варлаам, който до края на живота си носеше горчивината от това извършено над него и над църквата насилие.

Вярваме, че съвременната Българска държава се дистанцира от подобни методи и, че след като две съдебни инстанции казаха, че манастирът е манастир, други нейни институции няма да се поддадат на натиска да упражнят повторно насилие над Българската православна църква. И в частност върху Манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, който е на път да стане символ на ново мъченичество. Също като детето Кирик и майка му Юлита, на които той е посветен и обречен.

 

 Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

„Св. Кирик“ - храм на творческия дух или манастир за упокоение на душата?

 АРХ. ЗДРАВЕЦ ХАЙТОВ

hramГодината е 1982, а мястото на срещата е с. Горни Воден. Страните са Съюз на архитектите в България (САБ) и Пловдивска митрополия. ДОГОВОРката е записана: Митрополит Варлаам отдава безвъзмездно на САБ, за 99 години, правото да построи за своя сметка Творческа база, за нуждите на архитектурната общност в България. В протокола, подписан от страните ясно е записано: Пловдивска митрополия няма документ за собственост върху земята и руините, върху които ще се строи. Руини, защото свлачищни процеси в района и два пожара унищожават сградния фонд. Останалото свършва безхаберието и липсата на грижи от страна на църквата, преминаващо и през обитанието на лагеристи за концентрациония лагер „Гонда вода”(1941-1944 г.), болница за душевно болни през 70-те години.

Спомням си като деца прекарващи ваканциите в с. Яврово, намиращо се над Горни Воден, старите хора ни възпираха в нашите лудории с плашенето, че „лудите от Кирик” ще дойдат. И те наистина се появяваха рошави, плашещи, с опулени очи и говорещи на своя си език. Предизвиканият от тях пожар, сложи мрачен край на обителта до 1982 г., когато бе подписан и този договор.

За три години от 1983 г. до 1987 г., Съюзът на архитектите изгради със собствени сили и собствени средства, заделяни от творческия труд на архитектурната гилдия, Творческа база и Международна Архитектурна Академия (МАА) за творчески обмен. Това бе светски комплекс. Заседателни и изложбени зали, ресторанти и кафенета, хотелски стаи-ателиета за творческа дейност, обгръщат църквата „Св. Петка”, създавайки по този начин уникален ансамбъл с отношение към добрите практики и уважение към културното ни наследство. Този проект, реплика на манастирското строителство и градеж беше оценен и засвидетелстван с голямата награда на Американския Институт на Архитектите на Световното архитектурно бианале, проведено в България. Така възниква Храмът за творческо вдъхновение именуван „Санто Кирико” или „Св.Кирик”, за да бъде средище на архитекти и творци от България и целия свят.

Десетките срещи, семинари, симпозиуми, пленери и конференции в Творческата база и Международната архитектурна академия утвърдиха мястото като средище, със свой принос и архив към архитектурата на ХХ век. Именно този архив демонстративно беше изхвърлен пред бариерата на комплекса от митрополията, показвайки явно отношението си към сътвореното от Архитектурната Академия.

В годините на прехода, въпреки трудностите и повсеместните финасови проблеми, САБ успя с дарения на архитектите, да възстанови 40 те икони на църковния олтар на „Св.Параскева” и предприе снемането на стенописите за тяхното реставриране и възстановяване. Пак те, българските архитекти, през тези 25 години, даряваха своя творчески труд за проектиране на църковни храмове, в полза на БПЦ. Отговорът не закъсня. Досегашното ползване на Творческата база, се видя на Пловдивската митрополия достатъчен срок, за да поиска Храма на архитектите, за който тя не беше дала и стотинка. Не само това, но ги обвини, че не поддържат църковната сграда в комплекса, която е собственост на църквата и е нейно задължение да полага грижи. Митрополията поиска, точно този от стотиците запуснати православни храмове и манастири за себе си, завеждайки дело на САБ, а пловдивският съд отдаде строеният и принадлежащ на архитектите комплекс. И за да затвърди правилността на това решение, бяха събрани висшити духовници, митрополитите на БПЦ, Негово Светейшество Българският патриарх, светски лица и държавни люде, за да чуят освен тържествения камбанен звън и светата литургия, но и тежките обидни думи , изречени от митрополит Николай, към Съюза на архитектите! Думи остри, от които на бившия премиер министър Симеон Сакскобургготски, му прималя и се олюля. Никой, дори и митрополит няма право и не може публично да ругае и нарича българските архитекти мерзавци и похотливци! Същите, които подаваха ръка на БПЦ и даряваха безвъзмездно, бяха вплетени в словесен каламбур на ”мерзост и вертеп”. Вероятно продължилата повече от 3 часа служба, е била посветена на очишчението на мястото, замърсено от похотливите архитекти.

Прав е Българският Патриарх да казва, че въздаването на църквата е знак от Бога, който пловдивският съд само го облече в правна форма.

Прочети още...

Атанасовден

На 18 януари - Неделя 12-та след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени,

Светата православна Църква чества паметта на великия Божий угодник

свети Атанасий, архиепископ Александрийски
Негово Високопреосвещенство

Пловдивският митрополит Николай
ще възглави Архиерейска света Литургия от 09:00 часа

61062

в храм "Св. Атанасий", гр. Асеновград