На 26 февруари, Неделя Сиропустна, Негово Висопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощение в митрополитският храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С владиката съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеноиконом Еленко Йосифов, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие взеха Знеполският епископ Арсений и Константийският епископ Яков – първи и втори викарий на Пловдивския митрополит. Песнопенията изпълни прекрасно и благоговейно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. По време на богослужбата цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно поради заради настъпващият Велик пост като символ на покаяние.
Много хора изпълниха в тази празнична вечер митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. Сред тях бяха архиерейски наместници, десетки свещеници от града и епархията, монашествуващи, облстният управител г-н Здравко Димитров и стотици благочестиви миряни, дошли да си простят взаимно и се прегърнат с думите: „Простено – прости!” Към всички присъстващи с искрено, вълнуаващо и трогващо пастирско слово се обърна Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, в което каза:
„Всеки от нас вътре в себе си носи човешката неправда, човешкия грях. В живота ние така се срастваме със своите грехове, че те стават част от нашето битие. Понякога ние се опираме на тези грехове, за да достигнем своите житейски цели.
Днес е този ден, когато трябва да помислим за своя живот. Ясно да си представим, че с нашите грехове, с нашата неправда, ние не ще смогнем да влезем в Царството Божие. Господ, снизхождайки над всеки от нас, ни дава удивителна способност за самоочистване. Тази сила, очистваща човешкия разум и човешкото сърце, е покаянието. Покаянието е най-напред осъзнаване на своята неправда.
Покаянието е критична оценка на самия себе си. Но не пред лицето на хората, защото в самокритичното отношение към себе си винаги присъства нещо, несъответстващо в пълна степен на истината поради слабост, поради боязън, поради неготовност да разкриеш душата си пред други хора. Покаянието е възможност да отхвърлиш от себе си греха, да кажеш на самия себе си истината за своя собствен живот и да направиш това пред Божието лице. Именно затова Светите отци посочват, че смисъла на поста е покаянието. Когато ние се разкайваме пред Бога чистосърдечно, когато получаваме опрощение на греховете в светото тайнство Изповед и в светата Евхаристия, ние се освобождаваме от своите грехове и настъпва истинска промяна към добро.”
С вълнение митрополит Николай поиска прошка от всички присъстващи:
„Бих желал преди всичко от всички вас да поискам прошка за цялото си човешко несъвършенство. Заради това, че поради особеностите на моето служение, не мога като ваш митрополит и архипастир понякога да отделям дължимото внимание, уважение и отношение към всички. Моля за прошка преосвещените епископи, моля прошка вас, боголюбиви отци, братя и съслужители на Божията нива. Моля за прошка вас, мои верни сътрудници и съработници на Божия виноград. Моля за прошка вас, скъпи мои в Господа чада, затова че волно или неволно, съзнателно или несъзнателно, съм ви оскърбил или съм ви нагрубил, огорчил или по някакъв начин с пренебрежение и лошо отношение наранил, простете на мене грешния. Уверявам ви искрено – и аз на всички всичко съм простил. Бог да ни прости и да ни дари с благодатни сили в предстоящото благодатно време на нашето спасение. Нека се събудим от летаргията на нашия грях, защото настъпва нашата духовна пролет, чийто благодатен лъч ще проникне в нашите сковани в ледовете на греха сърца, за да разтопи леда на нашия грях.”
Владиката говори и за благоприятното време на Светата Читиридесетница, към което призова всички да бъдат съпричастни, за произрасте в душите ни плодът на покаянието, кротостта, дълготърпението и мира.
След това започна чинът на взаимното опрощение. Митрополит Николай се поклони на олтарните икони и седна на архиерейския трон. Най-напред прошка му поискаха и получиха викарните епископи и свещениците, а след тях и стотиците благочестиви християни, негови верни духовни чада. „Простено – прости!” отекна и в храма, и в сърцата на всички.
Благодатно, прекрасно и спасително е да имаш духовната сила да поискаш прошка от всички и ти самият искрено да им простиш в душата си. Светата Църква е отредила Денят на прошката да предшества началото на Великия пост, за да може всеки християнин да влезе простил и опростен в светата Четиридесетница.
На 26 февруари се навърши една година от канонизацията на Богучарския архиепископ свети Серафим Софийски Чудотворец. В памет на небесно просиялия дивен Божи угодник с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейска света Литургия в храм „Св.Николай Чудотворец” в София, подворие на Московския патриарх и на цяла Русия в България. С архиерея съслужиха йеромонах Зотик Гаевски- секретар на Руското Подворие в България, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Иван Иванов, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов от Пловдивска митрополия. Песнопенията изпълни църковният хор при храм „Св. Николай Чудотворец“ с диригент Василена Ченова-Стефанова. 
Св. Серафим се явил като непоколебим страж, верен защитник на чистотата на светата вяра – такава, каквато са ни я преподали Светите отци и учители на Църквата. С това св. Серафим станал пример за нас как трябва да се пази съкровището на вярата, как трябва то да се положи в основата на нашия живот, за да стане норма в него. Тази вяра трябва да бъде чиста, непомътнена, „непомъдрена” от човешки, философски и лукави мъдрувания, за да я „осъвременят”. Ние добре знаем, че „всяко нововъдение в православната вяра е от лукавия”, както казва св. Серафим. Възприемайки я чрез съвременните знания, през призмата на своя светоглед, ние не трябва в никакъв случай да я изменяме, да я изопачаваме или привнасяме в нея каквото и да било свое или чуждо философско мъдруване, чуждо на православното учение. Именно това ни учи св. Серафим – че този източник на Божествената мъдрост, който се открива само в светата Православна вяра, ние трябва да изповядваме безстрашно. Затова когато помним заветите на св. Серафим и когато се стараем да подражаваме на примера му, тогава ще бъдем достойни негови чада.
На 19 февруари, Неделя Месопустна, когато се навършиха 144 години от обесването на йеродякон Игнатий – великият Апостол на свободата Васил Левски, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска св. Литургия и панихида в храм „Успение Богородично” в гр. Карлово. С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев - духовни надзорници при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия , храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
йеродякон Игнатий - Васил Левски бе поставен в средата на храма на маса, украсена богато с цветя. След края на светата Литургия Негово В
„Познаваме ли йеродякон Игнатий – Васил Левски, и изпълнили ли сме в живота си идеалите, за които той пожертва себе си? Ето, 144 години ние полагаме венци на всички негови паметници, скланяме глави пред подвига му, а той, йеродяконът Игнатий, записва в бележника си: „Народе…” – и оставя многоточие. Многоточие, което преминава през всички тези години и стига до нас, отеква в нашето съвремие като въпроси, зададени от самия апостол. „Народе, за тебе аз се борих, за тебе аз положих живота си на жертвеника на свободата, за теб аз исках да създам чиста и свята България”. Левски нарече своята свободна България „чиста и свята”, защото виждаше в нейните основи вградени добродетелите, които ни благовести Господ Иисус Христос в Своето Евангелие. Та нали преди да стане Левски, той беше йеродякон Игнатий – „много набожен и проникнат с мистичен дух” според писателя Тодор Влайков, „смирен и благочестив” в спомените на Господин Славов от Стара Загора.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, втори викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, отслужи панихида в 
След края на панихидата всички, присъствали на богослужението, се отправиха в шествие до центъра на града, където бе организирано общоградско поклонение в памет на подвига на Апостола на свободата. В него взеха участие областният управител на Пазарджик г-н Златко Митрев, зам.-кметът на Пазарджик г-н Петър Петров,