С нов прекрасен храм, посветен на Св. Йоан Кръстител, Предтеча Господен, се сдоби богоспасяемата Пловдивска епархия на 2 април, Пета Неделя на Великия пост, когато светата Църква чества паметта на св. Мария Египетска. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, отслужи чина на освещаване на храм и първата Божествена св. Литургия в новия храм „Св. Йоан Предтеча” в с. Куртово, Карловска духовна околия.
В съслужение с викарния епископ бяха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеник Николай Краев – председател на храма и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Повече от половината от всичките 230 жители на селото, разположено между Стара планина и Средна гора, присъстваха с радост и трепет на чина на освещаването и първата св. Литургия в чакания много години нов Дом Господен. Сред тях бе и кметът на с. Куртово г-н Станимир Станчев. В неголемия, но изящен храм с красив резбован иконостас и камбана, взета от предишния храм, за първи път се чуха молитви и красиви песнопения, Символа на вярата и „Отче наш...”, което развълнува и просълзи много от благочествивите християни. В края на богослужението епископ Арсений се обърна към тях със слово за Божията милост и значението на храма, в което каза:
„Бог всичко е направил премъдро. Всичко е сътворил непостижимо. Всичко е създал величествено. Всичко разумно възпява славата Му, прекланя се пред величието Му и изповядва премъдростта Му. И ето днес, Петата Неделя на Великия пост всички вие, жителите на с. Куртово, изживявате духовни трепети, защото от днес ще имате храм Божий, Дом на Живия Бог. Може ли при това велико църковно събитие в това село да не възкликнем всички ние: „Слава Тебе, Боже, Благодетелю наш, вовеки!" Храмът е свято и необикновено място. Тук идват онези, които търсят утеха, насърчение, онези, които просят изцеление или молят Бога за всяко благо в своя живот. Когато влезем в храма благоговейно и застанем молитвено, ние няма да се научим на какво разстояние се намира Земята от Слънцето и как да се предпазим от гръмотевиците, но ще узнаем колко далеч стои падналият в грехове човек от Бога. Ще се научим как да се предпазваме от справедливите удари на Небесното правосъдие. Когато влезем в храма, няма да се задълбочаваме в дълбочината на планинските недра или безбрежността на морето за намиране и придобиване на скъпоценности в тях, но със сигурност ще се научим как да вникнем в собственото си сърце, за да търсим и намерим съкровището на чистата любов към Бога и перлите на светата молитва. В храма Божий няма да научим чужди езици, но със сигурност ще се отучим от езика на лъжата, клеветата, коварството и в пълнота ще познаем езика, с който ние трябва да общуваме с Бога. Храмът излъчва небесна, а не земна светлина, защото храмът просвещава и освещава всеки човек. Той е място за всеки, който искрено търси Бога.
В храма ние се очистваме от първородния грях чрез светото Тайнство Кръщение и придобиваме благодатта на опрощението чрез светото Тайнство Покаяние. В Божия Дом ние се причастяваме с истинското тяло и кръв Христови, Който ни дарува вечен живот и ни съединява с Господа Иисуса Христа. Тук, в храма, се поддържа бодър човешкия дух и се запазва религиозното чувство. В днешното усилно и тревожно време ние се нуждаем от често посещение в храма. Това облагородява човешката душа и я насочва към небесните простори. В храма ние сме водени след раждането си и представяни на Бога. През целия си живот посещаваме храма, за да се ползваме от светите Тайнства. В храма сме и когато трябва да поемем по вечния път към Бога след смъртта. Храмът е небето на земята – благодатно място на Божието присъствие, в което се извършва великото Тайнство на светата Евхаристия.”
Епископ Арсений преподаде отеческата благодарност и архипастирския благослов на правоправящия архиерей на Пловдивска епархия – Високопреосвещения митрополит Николай и от негово име благодари на всички, които са се потрудили за изграждането и благоукрасата на този прекрасен храм.
Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.
На 1 април, петата събота на Великия пост, когато почитаме с акатистна похвала Света Богородица, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай по древна традиция възглави архиерейска св. Литургия в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал Горни Воден.
Стотици миряни от всички краища на Пловдивска епархия пристигнаха за празника, посветен на една от най-големите православни светини – чудотворната икона „Пресвета Богородица – Благодатна”, известна още и като „Златна ябълка”, по чиято милост са станали и продължават да стават в наши дни безброй чудеса. Благочестивите и признателни християни бяха изненадани от велепието на Божия дом – напълно обновен след основен ремонт, с укрепена конструкция, повдигнат купол и реставриран иконастас. След края на Великото славословие Високопреосвещеният митрополит Николай отслужи чина обновление на храм. За четец и певец на Българската православна църква бе постриган Марко Яворов, студент в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” - гр. Пловдив.
„Чрез тази свята и чудотворна икона Пресветата Божия Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни и благодатни изцеления на душевни и телесни недъзи. Съвсем наскоро Бог ни споходи да отпразнуваме светлия празник на Благовещение, в който се възвести на цялата вселена великата тайна на Боговъчеловечването. Бог в своята безгранична любов към човека, който сътвори по Свой образ и подобие с много, много любов, същия човек, който пренебрегна спасителната Му воля, потъпка Божия закон, наруши Божието установление и извърши грях. Като следствие на това беззаконие на нашите прародители Адам и Ева, човекът беше изгонен от Рая. Грехът е несъвместим с Бога.
Митрополит Николай подчерта, че днес празникът е двоен, защото преди една година този храм беше пред срутване. Владиката изказа своята благодарност към архиерейския наместник ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев и на енорийския свещеник Живко Николов за положения труд и усилия, както и на основните дарители, реставратори и на всички, допринесли за обновяването и благоукрасянавето на храма. Архиереят награди с грамоти и икони Васил и Веляна Узунджови, деца на семейство реставратори, които имат основен принос за благоукрасата на храма. Митрополит Николай награди също г-жа Николина Стоянова, г-жа Татяна Петрова, г-н Вакрил Запрянов и семейство Кехайови и отличи с офикия „протойерей” енорийският свещеник отец Живко. 
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави на 31 март богослужебното последование Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал Горни Воден. Последованието се състоя пред прочута светиня - чудотворната икона с образа на Божията Майка Света Богородица – "Златна ябълка”.
Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай бе посрещнат в двора на храма от множество миряни, сред които имаше и много щастливи майки с деца, някои от които родени по застъпничеството и молитвите на нашата Небесната Владичица Пресвета Богородица. От векове Тя дарява милостиво благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи и рожби на семейства на благочестиви християни. Пред Нейния чудотворен образ първата статия от Богородичния акатист прочете ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, втората – ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, третата - Знеполският епископ Арсений, четвъртата – Високопреосвещения митрополит Николай. В храма отекнаха онези думи, изпяти някога от жителите на Констнтинопол след чудодейното им спасение по молитвите на Божията Майка:
„Боголюбиви братя и сестри, чувствате ли това, което почувствах аз тая благодатна вечер? Не почувствахте ли душите си прегърнати в майчинската милувка на благодатната Небесна Царица – Божията Майка и наша Майка, Пресвета Боогородица - Пътеводителка? Не почувствахте ли Нейната благодатна сила, когато се докосна до сърцата ни и те се изпълниха с молитвено умиление и душевен възторг. И ние със сърцата си, застанали пред чудотворния образ на Божията Майка, викнахме многократно към Нея: „Радвай се, Невесто неневестна!” Не почувствахте ли твърда, християнска надежда, тъй както и жителите на древния Константинопол били уверени, че по молитвите на Богоматер, Бог няма да допусне сарацините да превземат града им. Утвърдени в християнската надежда, която е велика добродетел, не посрамила никого до сега, ние сме уверени, че Бог, по молитвите на Пресвета Богородица с нейния благодатен покров и помощ, не ще позволи врагът на нашето спасение да разруши крепостта на душата ни, за да нахлуе вътре и я превземе.”
спасително за тях. 
Разтърсващите и тъжни слова на зова към Бога на св. Андрей Критски от Великия покаен канон, прочетени от епископ Арсений и духовниците, откекнаха с необикновена сила тази
„Братя и сестри, Великият пост е като път през нашите души.
