Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Великото повечерие с четвъртата част на покайния канон на св. Андрей Критски в пловдивския храм „Св. Троица” на 2 март, четвъртия ден от началото на Великия пост. Молитвено участие взе Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивският митрополит. Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман.
В изпълнения до краен предел храм „Св. Троица” верният Божи народ наведе благоговейно глава пред словата на Св. Андрей Критски от четвъртата, последна част на Великия покаен канон. Прекрасното изпълнение на архиереят на епархията развълнува и разчувства всички. Покайната атмосфера допълниха с изключителните си умения и певците от двата хора.
В края на великопостното богослужение Високопреосвещеният митрополит Николай изтъкна значението на тия благодатни първи дни на Великия пост с думите:
„Благодатно ободрени и духовно укрепени, вървим по благословения път на светия Велик пост, извършвайки по мярката на силите си - но със съдействието на Божията благодат, на Божията сила, която напълно в нашата човешка немощ се проявява. Пак, и пак, и много пъти възкликнахме към Бога: „Помилуй мя, Боже, помулий мя!” И в тази благодатна вечер, в храма, посветен на Светата Единосъщна и Неразделна Троица, ние попросихме от Бога дух на покаяние и прошка за греховете си.
Колко утешително звучи гласът на светото Евангелие тая вечер! „Хлопайте и ще ви се отвори”, „търсете и ще намерите”, „искайте и ще ви се даде”. Защото на този, който хлопа, ще се отвори, на който проси – ще се даде, и който търси – ще намери. А ние сме дошли да похлопаме на дверите на Божието милосърдие, да потърсим Божията милост за опрощаване на греховете и за вечен живот. Ние сме дошли да преклоним коленете на душите и сърцата си пред Светата Животворяща Троица и да възкликнем из дълбините на душите си: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, покровът ми е Дух Светий”. Пресвета Троице, слава на Тебе!”
Във връзка с предстоящият национален празник на България митрополит Николай каза, че Българската православна църква винаги е изграждала и ще изгражда неръкотворен паметник в 
благодарната душа на нашия народ, като вечно поменава всички воини, отдали живота си и положили душите си за вярата и свободата на скъпото ни Отечество.
На 1 март, в благодатта на Светата Четиридесятница, в третия ден на душеспасителния Велик пост, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, възглави с благословението на архиерея на епархията Велико повечерие в храм „Св. Възнесение Господне” в Пловдив. Съгласно Устава на светата Църква великопостното последование съдържаше третата част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. В съслужение с викарния епископ бяха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорниик при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Васил Кашоров – председател на храма, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман.
В препълнения храм „Св. Възнесение Господне” се възцари чувството на дълбоко покаяние. Силни и искрени бяха молитвите, които отправяха множеството благочестиви християни, трогнати от разтърсващите слова на Великия покаен канон. Те изповядаха с едно сърце Символа на вярата и Господнята молитва: „Отче наш…” Към верния Божи народ се обърна Знеполският епископ Арсений в края на богослужението: 
С благословението на Негово Вископреосвещенство Пловдивският митрополит Николай Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит, отслужи Преждеосвещена св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” на 1 март. Това е особено великопостно служение, се извършва в сряда и петък през първите шест недели на Великия Пост и включва Часове, Изобразителни, Вечерня и Литургия на верните, но без Евхаристийния канон, когато става освещаването на светите Дарове. 
„Покаянието според Св. Исаак Сирин е „второто раждане от Бога”. За да не губим нравственият ориентир, за да разберем в каква точка на духовното развитие се намираме, накъде се движим – издигаме се или падаме, е нужно известно време за осмисляне на живота си. Има само едно време в годината, в което ние излизаме от този кръговрат, от колелото, в което се въртим подобно на хамстер, мислейки, че се придвижваме в пространството, а на практика стоим на едно място. Това време са дните на Великия пост. Особено първата седмица. Това време ни се дава, за да помислим за своя живот. А най-доброто място за такива размишления е храмът с продължителните великопостни богослужения. Човекът, за да има сила да преодолява пороците, не трябва само да се бори с греха, но и да възпитава в себе си добродетели.”