Св. мчци Евтропий, Клеоник

и Василик.
Ден на Освобождението на България

Житие на свети мъченици Евтропий,

Клеоник и Василик

   Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град Амасия  (в малоазийската област Понт) умрял управителят, който го осъдил, а на негово място бил назначен друг управител, който със същата строгост започнал да преследва християните. След като приел длъжността, той веднъж заповядал да му прочетат отчета със съдебните дела в управлението на неговия предшественик. Между другото му прочели делото на св. Теодор Тирон. Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и след това запитал къде са другите християни, които били заловени заедно с Теодора. Казали му, че всички са в затвора. Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били особено близки с Теодор Тирон, и Василиск, племенника на светия мъченик.

   Тези християни през време на затворничеството си в тъмницата обърнали към Христа много езичници, затворени заедно с тях поради различни престъпления. Светите мъченици им проповядвали словото Божие и им показвали пример на християнско служение и преданост към Иисуса Христа; защото християнските мъченици били кротки и търпеливи, към всички проявявали любов и състрадание твърдо се уповавали на Бога и понасяли безропотно затвора и всички лишения. Между другите повярвал и тъмничният стражар. Когато му съобщили заповедта на управителя, той влязъл в тъмницата и казал на тримата християни: "Ставайте! Дойде отдавна очакваното от вас време. Управителят ви вика. Не забравяйте и мене в доброто ваше изповедание!" Християните бързо се приготвили да вървят, а другите затворници започнали да плачат и скърбят, като знаели, че мъчения, а може би и смърт застрашават приятелите им. "Не плачете, братя! – казал им св. Евтропий. – Ще се видим пак. Молете се за нас и изпросете от Бога да се прекрати идолопоклонството и цял свят да се изпълни с Христовата благодат!"

   Те били доведени при управителя. Управителят, който чул, че Евтропий е особено уважаван от другарите си, обърнал се най-напред към него и ласкаво го попитал за неговото име и звание. Евтропий на всички въпроси на управителя отговарял с радостно спокойствие.

   - Аз виждам – казал му управителят, - че ти си толкова умен, колкото и красив. Вероятно си се учил на мъдрост?

   - Аз съм придобил оная мъдрост, която учи да се уповаваме на Христа – отговорил Евтропий.

   - Послушай ме – казал управителят, - принеси жертва на боговете и убеди другарите си да сторят същото! Аз ще пиша на императора, той ще те възвеличи с почести и ще те награди с богати дарове. Ако пък не се покориш на волята му, всички вас ще предам на жестоки мъки.

   - Не се надявай да ни прелъстиш с обещания или да ни уплашиш със заплахи – възразил Евтропий. – Каква полза за нас от временните блага, от почестите и богатствата, които тъй често биват гибелни за човешката душа? Ние всички сме готови да страдаме и да умрем за името Христово. Христос е богатство и чест, и наша слава. Той е извор на живот. Той ни пази и може да ни избави от ръцете ти, ако такава е волята Му.

   Тогава управителят заповядал да мъчат Евтропия, а на Клеоник и Василиск казал: "А вие какво ще кажете? Съгласни ли сте да принесете жертви на боговете или искате да страдате заедно с Евтропий?"

   - Ние изповядваме същия Бог – отговорили те – и искаме да страдаме с Евтропий.

   Управителят заповядал да ги предадат на мъчения. Били ги с ремъци тъй жестоко, че шурнала кръв. Но те мъжествено понасяли страданията, като се издигали с душата си към Бога.

"Боже благий и милостиви! – гръмко се молел св. Евтропий, - Боже, Който спасяваш праведниците и обръщаш грешниците! Дай ни търпение и помогни ни, както си помогнал на Твоя раб Теодор! Амин!" – извикали Клеоник и Василиск и внезапно мъчителите спрели, като че ли удържани от невидима сила. Мъчениците видели Иисус Христос в слава и Теодор Тирон да стои близо до Него. Те чули думите: "Аз виждам старанията ви, ще ви бъда помощник докрай и имената ви ще се впишат в книгата на живота!"

   Подкрепени от чудното видение, християните гръмогласно славели и благодарели на Бога, а мъчителите пристъпили до управителя и го молели да ги освободи, понеже не са в състояние повече да мъчат християните.

   - Това е магьосничество! – извикал изученият управител. – Чрез какви вълшебства тия измамници прелъстиха моите служители? Но мнозина от присъстващите се удостоили да видят чудесното явление. Те казали на управителя: "Това не е вълшебство, а Богът на християните помага на Своите служители. Ние видяхме техния Цар Христос и чухме глас от небето, видяхме също така и умрелия Теодор, какъвто го знаехме жив."

   - А защо аз нищо не видях и никакъв глас не чух? – запитал управителят.

   - Ти не виждаш с душевните си очи – казал му Евтропий, - затова и не си видял небесното явление. Князът на тоя век е ожесточил сърцето ти и над тебе се сбъдват думите на пророка: "С ушите си тежко слушат, а очите си са затворили" (Ис. 6:10).

   Като видял, че народът се вълнува, управителят заповядал да прекратят изтезанията на християните. Отвели ги в тъмницата. Затворниците радостно ги приветствали, гръмко викайки: "Нашата помощ е в името на Господа, който сътвори небето и земята" (Пс. 123:8).

   Управителят бил твърде загрижен и не знаел какви мерки да предприеме в случая. Във време на обяд той казвал на приятелите си: "Какво да правя с тия люде? Целият народ се вълнува. Какво е вашето мнение?"

   - Заповядай по-скоро да ги накажат смъртно – отговорил един от присъстващите. – Ако продължаваш да се бавиш, целият народ ще остави боговете и ще се обърне към Оня Бог, Когото те проповядват.

   Но управителят повече желаел да ги склони да се отрекат, отколкото да ги предаде на смърт. Затова той решил да изпита още силата на думите и лъжливите обещания и веднага пратил за Евтропий.

   - Съгласен ли си сега да се поклониш на боговете? – запитал го той.

   - Понеже Господ Бог мой е жив – отговорил св. Евтропий, - аз и да помисля за това не мога.

   - Седни и обядвай с нас – казал му ласкаво управителят.

   - Не – отговорил мъченикът, - няма да седна с вас, понеже в Писанието е казано: "Който ходи със светии, ще се освети, а който с нечестиви ходи, техен съучастник ще стане".

   - Виждам, че си злонравен – казал му управителят.

   - Не съм злонравен, но изпълнявам заповедта на моя Господ – спокойно отговорил Евтропий.

   Тук управителят пак започнал да го убеждава да принесе жертва на боговете. "Ти поне самичък принеси жертва – казал му той, - само за да види това народът и да не се отвращава от боговете!"

   - Искаш да бъда наставник на другите в злото ли? – отговорил Евтропий. – Моят Господ е казал: "Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина" (Мат. 18:6).

   Тогава управителят заповядал да донесат много злато, сребро и драгоценни дрехи. "Всичко туй ще ти дам – казал му той – и още повече от това, ако само кажеш на народа, че ти се покоряваш и се готов да принесеш жертва на боговете. А подир това се моли на своя Бог колкото искаш."

   - Престани да изкушаваш Христовия раб – казал му Евтропий. – Каква полза за човека да придобие цял свят, ако той погуби душата си? Какво ще замени душата му? (Мат. 16:26) Защо се бавиш? Осъди ни на смърт, понеже можеш да бъдеш уверен, че нищо няма да ни разлъчи от любовта Христова (Рим. 8:39).

Управителят още дълго го увещавал, но най-после като се убедил, че това е безполезно, пратил го в тъмницата, гдето през всичкото време другарите му не преставали да се молят за него.

   Управителят осъдил Евтропий и Клеоник на кръстна смърт, а заповядал да оставят Василиск в затвора, без да обръща внимание на молбата му да не го разлъчват от другарите му.

   Когато светите мъченици били отведени вън от града и видели приготвените за тях кръстове, гръмогласно започнали да благодарят на Господа, че ги е удостоил с кръстна смърт. Те Го молели да помогне на християните и да им даде сила да изтърпят гонението. Множество народ вървяло подир светите мъченици. Приковали ги на кръстовете и те с молитва предали душите си Богу, като чули глас от небето, който ги призовавал към по-добрия живот. Това станало в края на ІІІ век.

   Василиск, след като прекарал няколко години в тъмница, бил посечен с меч близо до град Коман. Паметта му се чества в деня на неговата смърт – 22 май.

Св.свщмчк Теодот, еп. Киринейски

Житие на свети свещеномъченик Теодот,

епископ Киринейски

   Св. Теодот, родом от Галатия (Мала Азия), дошъл в края на третия век на остров Кипър да проповядва Христа. Неговите думи и добродетелен живот силно действали на езичниците. Мнозина повярвали и като се обърнали към Господа, поставили Теодота епископ в град Киринея.

   Теодот много години управлявал църквата и, без да се бои от мъчения и смърт, проповядвал Иисуса Христа. В царуването на император Ликиний, жесток гонител на християните, областният управител Савин заповядал да повикат епископа на съд. Теодот, като узнал заповедта, не дочакал пратените за него и сам се явил при управителя.

   - Аз съм тоя, когото ти търсиш – казал му той. – Не се крия, но сам дойдох да изповядам истинския Бог.

Управителят заповядал да бият епископа с ремъци и след това му казал: "Виждаш ли какво ти докара твоята дързост?"

   Епископът отговорил: "Да бяха духовните ти очи отворени, ти щеше да разбереш какво ще ми донесе моето мъжество, което ти наричаш дързост. Но понеже си сляп, аз не чувствам мъченията, защото душевната радост превъзмогва телесната болка..."

   - Ти не можеш да ме измамиш – казал управителят. – Аз ще те мъча дотогава, докогато признаеш силата на нашите богове, защото аз имам власт над тебе.

   - Тия заплахи не ме смущават – отговорил светият епископ, - защото служа на Бога, Който може да ми помогне сред страданията.

   Управителят заповядал да стържат страдалеца с остри железни куки. Св. Теодот търпеливо понасял мъченията и се молел. След дълги изтезания той бил отведен в тъмницата.

   Подир няколко дни управителят отново го повикал. "Аз мисля – казал му той, - че първите страдания ти доказаха пустотата на твоя Бог и че не трябва да прибягвам до нови изтезания. Сега ти ще се поклониш на нашите богове."

   - Аз съм готов да страдам още – отговорил св. Мъченик, - понеже моето упование на Господа е непоколебимо.

   Управителят заповядал още повече да засилят мъченията, като все се надявал да сломи твърдостта на св. Теодот. Но епископът продължавал спокойно да се моли. Забравяйки собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и търпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите като видели неговата твърдост, разбрали истинския Бог. Тогава управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата.

   Скоро след това император Константин като победил Ликиния, заповядал да се прекрати гонението и да се освободят християните, затворени в тъмници заради вярата си в Христа. Св. Теодот бил освободен. Като поживял още две години като епископ киринейски, той се поминал.

Св. прпмчца Евдокия


Житие на света преподобномъченица Евдокия

   Веднъж един монах на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да нощува в сирийския град Илиопол. Познат християнин го приел и му дал една малка стая, в която монахът прекарал нощта. Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си починал малко, той отново почнал с глас да се моли и да чете Св. Писание. Той чел за страшния съд Господен, за вечния радостен живот, който ще бъде награда за праведниците, за вечните мъки, очакващи грешниците, и често прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва.

   До стаята, където се молел монахът, само през една стена, живеела една жена, известна в целия град със своята красота, голямо богатство и грешен, лекомислен живот. Тя се именувала Евдокия. С бляскавата си красота тя пленявала младите момци, получавала от тях богати дарове и живеела в грях, разкош и веселие, без да се грижи за душата си, мислейки само за радостите на временния живот.

   Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за страшния съд и за вечните мъки дълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойство и страх. Тя вече не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока.

   - Моля те – казала му тя, - разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е пълна със скръб. Ако е истина, че вечни мъки са определени за грешниците, то кой може да се спаси?

   - Нима ти никога не си чула за Христа и за страшния съд Господен? – запитал я Герман. – Ти от каква вяра си?

   - Аз съм самарянка и по род и по вяра – отговорила тя – и това, което чух тая нощ, е съвършено ново за мене. Аз съм много богата; и това още повече усилва моето безпокойство, защото в твоята книга е казано, че е трудно богатите да влязат в Царството небесно. Какво да правя тогава? Аз охотно бих дала съкровищата си, за да получа вечен живот. Но кажи ми, защо Бог тъй се отвращава от богатите?

   Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, но че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, често забравят Бога и се отвръщат от Него и че това именно осъжда Господ: "Който честно е придобил богатство – прибавил той – и го употребява добре, като помни Бога и ближния, той не заслужава укор. Но който е придобил богаство чрез измама, кражба, грешни дела, несправедливост, и го употребява само за да угоди на себе си, такъв строго ще бъде осъден."

   Тук Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи, как да получи от Бога милост и живот вечен. "Аз доброволно бих дала всичкото си богатство, за да се изкупя от вечните мъки – повторила тя. – А ти, отче светий, моли своя Бог да приеме моето богаство, а на мене да даде вечен живот!"

   - На Бога не е нужно твоето богатство – възразил инокът – и ти не можеш чрез него да се изкупиш. Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за да получиш милост от Него, ти трябва да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш чрез светото кръщение.

   Евдокия слушала с внимание думите на Германа. Той много й говорил за Божието милосърдие, за силата на покаянието, и я убедил да прати да извикат християнски свещеник, за да бъде покръстена от него. Учудил се свещеникът, когато видял кой иска това, понеже знаел, че Евдокия е голяма грешница. Тя паднала пред нозете му: "Направи ме християнка, защото се убедих, че ако не стана християнка, ще бъда предадена на вечни мъчения. Но кажи ми, отче светий, наистина ли небесните радости са по-големи от земните? Нали на земята има много прекрасни работи, много злато и скъпоценни камъни, различни радости и наслади. Нима на небето още повече ги има?"

   - Докато ти не отвърнеш своя ум от съблазните на тоя свят – казал й свещеникът, - ти не можеш да помислиш за вечни блага. Забрави гордостта и веселието на земния живот, мисли за греховете си, моли Господа за прощение!

   - Но, отче светий – казала грешницата, - ако аз се откажа от богатството и радостите на света, а небесни блага не получа, то положението ми няма ли да бъде най-окаяно? Мога ли да бъде уверена, че Бог ще ме приеме?

   Свещеникът като видял, че в сърцето на Евдокия няма още вяра и любов към Бога, че то е само изпълнено със страх и земни помисли, не се съгласил да извърши св. Кръщение над нея, а я посъветвал да прекара седем дни в усамотение, пост и молитва. Той й обяснил главните истини на християнската вяра, говорил й за безграничното милосърдие на Бога, Който винаги е готов да приеме искрено каещите се.

   – Постарай се да забравиш света – казвал й той, - не давай на ума ти да се разсейва, отгони страха и съмнението, за да не те отвърнат те от доброто начало. Насочи към Бога всичките си мисли и чувства и ти ще се убедиш в неизказаната милост Господня, защото в смирената молитва душата се примирява с Господа и божествената светлина й се явява. Снеми от себе си скъпоценните украшения, облечи се в прости дрехи; спомняй си за греховете си, моли Бога да ти помогне да се разкаеш и да започнеш нов живот и твърдо се уповавай на Него. Той е милосърден и благ; Той Сам отива да посрещне оня, който искрено желае да Го намери; Той се радава на покаянието на грешника.

   Свещеникът си отишъл. Евдокия, като останала насаме с Герман, още много го разпитвала за живота на християните и за иночеството. След това и Герман си отишъл, като обещал на Евдокия да се моли за нея и да я посети пак след една седмица. Евдокия заповядала на слугите си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.

   След седем дни Герман, съгласно обещанието си, дошъл при Евдокия. Тя била отслабнала и се изменила поради бдение и постоянна молитва. Но небесна радост сияела на бледото й лице и сърцето й било пълно с любов и упование. Господ Бог по своята неизказана благост укрепил нейната вяра чрез чудно видение, за което тя разказала на Герман.

   - Мене изведнъж, като че ли ме огря чудна светлина – казала тя – и ангел светъл и прекрасен, като ме взе за ръката, издигна ме от земята в небесния рай. Там хоровете на светите души ме посрещнаха радостно, като ме наричаха сестра. Но изведнъж страшният образ на дявола се показа във въздуха. Яростно скърцаше зъби и като се устреми към мене, стараеше се да ме изтръгне из ръцете на ангела. "Тая ли душа искаш да въведеш ти в небесните чертози? – викаше той. Тя е прекарала живота си в грях; тя е служила и угаждала на мене, тя е моя!" Ангелът ме защитаваше и веднага чух от небето думи: "На милосърдния Бог е угодно да дарува спасение на каещи се грешници. Нека тая душа извърши своя подвиг и Аз ще бъда с нея през всички дни на живота й." При тия думи дяволът изчезна и ангелът ме върна у дома и каза: "Голяма радост е на небесата, когато грешник се покайва, защото милосърдният небесен Отец не желае да загине човешката душа, създадена с пречистите Му ръце по Негов образ. И ангелите се радват, когато видят човешка душа, украсена с правда и добродетел". Като каза това, ангелът ме прекръсти и си отиде на небето.

   Това чудесно видение изпълнило душата на Евдокия с пълна надежда в безпределната Божия милост. Всички нейни съмнения и колебания изчезнали и, изпълнена с пламенна любов към Бога, тя решила да посвети целия си живот на служене Богу. Тя приела св. Кръщение. След това по нейна заповед събрали и поставили пред нея всичкото й имущество: злато и сребро, скъпоценни съдове, дрехи, украсени със злато и драгоценни камъни, бисери и разкошни накити. Тя помолила християнския свещеник да употреби всички тия съкровища за полза на църквата и за подпомагане на бедните. Като свикала робите си, тя ги наградила с богати дарове, пуснала ги на свобода и им казала: "Аз ви освобождавам сега от кратковременното робство, а вие сами се постарайте да се освободите от вечното робство на дявола, като се обърнете към Господа. Той ще ви освободи съвършено, като ви направи Свои деца."

   Като решила да започне нов живот според закона Господен, Евдокия помолила Герман да я отведе в една обител, където благочестиви жени служели Богу чрез непрестанна молитва, пост и трудове. Тя се поселила при тях и се молела ден и нощ, като оплаквала греховете си. Когато след известно време игуменката на манастира се поминала, Евдокия по общо желание на монахините била избрана на нейно място, защото със строгия си живот тя спечелила уважението на всички.

   Между това в Илиопол твърде много жалеели за заминаването на Евдокия и скоро започнали преследване против нея. Те донесли, че всичкото богатство, събрано от нея в техния град, тя раздала на християните, които били считани за врагове на държавата. Повикали на съд Евдокия, но Бог й помогнал като й дал сила да прави чудеса, които убедили самия управител на страната, неговото семейство и множество народ в истината на християнската вяра.

   Същото се случило, когато след няколко години новия управител я повикал на съд като християнка. През нощта срещу тоя ден Евдокия чула в съня си гласа на Господа: "Стой твърдо във вярата, Евдокия! Дошло е времето да изповядаш Моето име. Не бой се, Аз ще бъда с тебе във всички твои страдания!" Евдокия без страх изповядала вярата си пред управителя и била предадена на страшни мъчения. Тя ги понесла с непоколебима твърдост и след туй извършила чудеса, които обърнали управителя към Бога! Той паднал пред нозете на Евдокия, като се провикнал: "Направи и мене християнин, защото велик е Бог, Когото изповядваш!"

   Оттогава Евдокия живеела спокойно в своята обител, обръщала мнозина в пътя на истинската вяра и достигнала дълбока старост. Когато римският император Адриан (117-138 г.) предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра. Тя била посечена с меч в 126 година.