Преп. Теофан. Св. Григорий Двоеслов.

Преп. Симеон Нови Богослов.

Житие на преподобни Теофан Изповедник

   Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. По такъв начин от най-ранни години земното величие било дял на Теофан. От баща си той наследил богатството и знатността на рода. Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо уважение: за него бил отворен пътят към почести и слава, но младият Теофан останал равнодушен към всички тия предимства. Сърцето му горяло само от любов към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу, като се отрече от слава, богатство и световни радости, защото считал всичко това опасно за душата. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, но не могъл да изпълни своето намерение да се отрече от света, понеже се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан изпълнил нейното желание.

   След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа.

    "Ти знаеш, възлюбена – казал й той, - че настоящият наш живот е кратковременен, че часът на нашата смърт е неизвестен и че осъждане очаква тия, които са забравили Бога всред житейските радости. Спомни си кого облажава светото Евангелие: не богатите и силните на тоя свят, но бедните, скърбящите, гладуващите, гонените и оскърбяваните заради Господа Иисуса Христа. Тесен път води към вечния живот, а просторният и удобният път води към гибел. Затова аз винаги съм желаел да раздам имота си на бедните и да служа на Бога в смирение, труд и безкористие. Ако и ти си съгласна на това, нека постъпим тъй, когато това бъде възможно."

   Младата жена на Теофан изявила пълна готовност за това. Насън и двамата видели ангел, който благословил тяхното намерение. Срез дворцовото великолепие, обкръжени от разкош и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали Неговите заповеди и пазели душевна чистота.

   Тоя начин на живот не се нравел на Теофановия тъст. Той се надявал, че зет му ще се стреми към високо положение, към почести и богатства и бил недоволен като видял, че той е равнодушен към тия блага и че зет му и дъщеря му сред дворцовия разкош живеят като отшелници и раздават на бедни по-голямата част от своето имущество. Той се оплакал на императора, като го убедил да възложи на Теофан някакво поръчение в отдалечена страна, надявайки се, че дейният обществен живот ще го отвлече от Бога.

   Царят дал поръчение на Теофана да отиде в областта на гр. Кизик (Мала Азия), където се появили някакви размирици и народни вълнения. Жена му го придружавала.

   Те пътували по море покрай Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва много отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по отдавна желания пустинен живот и често слизали от кораба, за да посетят отшелници.

   Веднъж, като заспал в едно пустинно място, Теофан видял в съня си същия ангел, който вече му се бил явил. Ангелът му посочил една отдалечена пустиня и му казал: "Тук ти ще се поселиш, но не сега още. Изпълни възложеното ти дело, а когато бъдеш свободен, ще дойдеш тук." Същите тия думи били повторени на Теофан и от един благочестив отшелник, който предсказал и това, че той ще се удостои с мъченически венец.

   Като стигнал мястото на назначението, Теофан усърдно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпоредби той възстановил в страната реда и спокойствието и след това се върнал в Цариград.

   Скоро подир това тъстът му умрял, а майка му още по-рано била починала, и Теофан, бидейки свободен, решил да изпълни отдавнашното си желание. Раздал имота си на бедните, като си оставил само малка част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благочестив отшелник, построил манастир и после се оттеглил в пустинята. Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали много братя. Като избрали за игумен един строг и благочестив човек, Теофан напълно му се подчинил наравно с другите братя. Той цял ден работел и се молел. Работата му се състояла в преписване и разпространяване на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко необходимо и помагал на другите иноци. След смъртта на игумена всички братя единодушно пожелали той да приеме тая длъжност, но Теофан не пожелал да началства и тайно напуснал манастира.

   В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро започнали да го посещават благочестиви люде, привлечени от добродетелния му живот и от слуха за чудесата, които той извършвал. По такъв начин се устроила новата обител, която станала известна под името "Велико село". Теофан никак вече не могъл да откаже игуменството в тая нова обител, но на дело изпълнявал заповедта на Христа: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб" (Мат. 20:26–27). Теофан служел на всички братя с най-голямо служение, давал им пример на трудолюбие и благочестие и ги поучавал чрез мъдри наставления.

    Преподобни Теофан бил повикан да участва в VІІ Вселенски събор, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.

   Инокоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор, изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се ползвал с всеобщо уважение, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и старост, Теофан обаче заминал за Цариград, за да зищити догмите на Православната църква. Царят пратил при него едного от своите сановници:

   - Бъдете единомислен с нас – казал му царят чрез своя пратеник – и аз ще обогатя манастира ти! Тебе ще възвелича с почести и ще обсипя с милости всичките ти роднини. В противен случай ще те предам на мъчения.

   - На мене не са нужни богатствата и почестите на тоя свят – отговорил преподобният. – Аз ги оставих още на младини, за да служа на Господа Иисуса Христа. Нима те ще съблазнят сега един старец? А за моя манастир и за роднините ми Бог се е погрижил.

   Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защитавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.

   След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир "Велико село" и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му.

                                                  Житие на свети Григорий Двуеслов, папа Римски

   Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си. видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот.

   Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил За подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя начин на живот. Високите му достойнства привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-висок пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; тайно се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; но убежището му, по особена божествена личба, било открито и той бил принуден да приеме първосветителския сан.

   Папа Григорий бил изцяло предаден на Божията служба и на грижите за благото на поверените нему души. Изпълнен със смирение и пламенна любов към Бога и ближния, той гледал на властта като на трудно служение и често скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с усърдие и твърдост всички свързани с нея задължения. Обстоятелствата през онова време изисквали от него непрекъсната дейност. Лангобардите непрекъснато опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували глад и заразни болести. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно усърдие и отеческа любов се грижел за своето паство. Скромните му доходи били употребявани за подпомагане на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете. Но главна грижа на св. Григорий било разпространението на вярата и обяснението на словото Божие. В разни области на Италия имало тогава още много езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на много езичници и укрепването на християнската вяра в Британия (Англия) са неразделно свързани с името на папа Григорий, който заради големите си заслуги е наречен Велики.

   Св. Григорий от малък бил със слабо здраве, но това не му пречело постоянно да работи. Той написал много книги: тълкувания на някои места от Св. Писание, молитви, беседи и диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник). Св. Григорий написал чудното житие на своя съвременник и учител преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното съставяне на литургията на преждеосветените Дарове, която до негово време се извършвала по устно предание. Св. Григорий бил крайно милосърден към нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал болни и сиромаси, прислужвайки сам с най-голямо смирение. По тоя случай се запазило за него трогателно предание.

   Веднъж, когато той бил още монах в манастира "св. Андрей Първозвани", при него се явил един човек, който със сълзи му разказал, че бил стопанин на кораб и в буря изгубил кораба си с всичката своя и чужда стока. Григорий, като го изслушал, дал му шест златни монети. След един час просителят пак дошъл при него. "Съжали се над мене, рабе Божий! – казал му той. – Ти ми даде малко, а аз загубих много." Григорий му дал още шест жълтици. Но тоя човек дошъл и трети път, казвайки: "Имам голям дълг, помогни ми!" Григорий нямал повече пари, но дал на нещастния едно сребърно блюдо. Няколко време след това св. Григорий, бидейки вече папа, заповядал веднъж – според обичая си – да приготвят у дома му обед за дванадесет бедни странници. За свое учудване той видял, че на трапезата седят не дванадесет, а тринадесет души. Казал това на домакина, но този го уверявал, че обядват само дванадесет човека. Тринадесетият бил невидим за всички, освен за Григорий. Подир обеда св. Григорий, като изпратил всички, дошъл при тоя, когото само той видял, и го попитал за името. "Защо питаш за името ми? – отговорил той. – То е чудно!" Св. Григорий настоял и узнал, че това бил неговият ангел хранител, който веднъж под вида на просяк изпитал неговото милосърдие и оттогава бил при него неотлъчно, пазейки живота му. Св. Григорий паднал на колене и благодарил на Господа.

   Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.

Св. Софроний, патр. Йерусалимски.

Св. Софроний, еп. Врачански.

Житие на свети Софроний, патриарх Йерусалимски

   Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието против заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се прославил с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала божествената мъдрост, затова той ревностно изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в околностите на Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Като станал негов ученик, Софроний предприел с него далечни странствувания. Заедно посетили те отначало палестинските пустинници, после – египетските и сирските и описали техните жития и подвизи. Така съставили книгата "Лимонар" или "Луг духовний" (Духовна градина). Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били близо до св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по чудесен начин бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан.

   В това време различни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се приближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до смъртта му и присъствували на неговото погребение в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият ученик Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее.

   Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято ерес поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 г. патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и отново заел патриаршеския престол. Негов приемник бил Модест, който управлявал Църквата само две години, и след него бил единодушно избран св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно послание той изяснил истинското учение ла Църквата. Но независимо от неговите страдания, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между главните защитници на истината против това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа смърт за православната вяра.

   През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година.

   Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разказ за чудесата на св. Кир и Йоан, много църковни песни и съборно послание, което на Шестия вселенски събор (681 г.), свикан против монотелитите, било признато за напълно апостолско учение.

Св. мчци Кодрат и Галина

Житие на свети мъченици Кодрат и Галина

   В царуването на император Декий (249–251 г.) било предприето гонение против християнската вяра. Много християни били доведени в гр. Никомидия и там били затворени в тъмница. Съдебните власти очаквали чиновника, когото императорът трябвало да изпрати за съденето на християните. Страх обзел никомидийските християни. Едни бягали в планини и пустини, но други със спокойствие очаквали и мъчения, и смърт.

   Между тия последните бил един млад християнин, на име Кодрат, човек от знатен род, богат и уважаван от всички. Без да се бои от смъртта, Кодрат дълбоко скърбял за своите едноверци и с всички средства се стараел да им помогне. Той с пари си откупвал право на вход в тъмницата, помагал на затворниците, утешавал ги и ги увещавал твърдо да пазят своята вяра и да не се боят от смъртта.

   След известно време пристигнал в града пратеният от императора главен съдия Перений. Той заповядал да доведат при него затворниците. Довели ги в съдилището, където се събрали множество жители от града; дошъл и Кодрат. Като видял, че някои от християните са обзети от страх, той почнал да се опасява да не би те да се отрекат от вярата си и когато съдията казал на затворниците: "Нека всеки от вас съобщи своето име, звание и отечество", – Кодрат веднага застанал между затворниците и гръмко отговарял за всички: "Нашето име е християни. Нашето звание и благородство е да бъдем раби на Христа. Наше отечество е небето, където Господ ще всели уповаващите се на Него".

   Перений, учуден от неговата смелост, казал на слугите си: "Хванете тоя умопобъркан и го доведете близо до мене!"

   Без да дочака да го хванат, Кодрат се промъкнал през тълпата и застанал пред съдията. Всички присъствуващи със страх и съчувствие гледали на него, защото всички обичали Кодрата. Като се прекръстил, той казал на съдията:

   - Аз сам дойдох, за да ти говоря от името на всички мои братя. Прави по-скоро онова, за което си дошъл, и се убеди, че сме мъжествени Христови войници!

   - Кажи ми първо името си – казал му Перений.

   – Аз вече ти казах, че ние сме християни; това е нашето име, и звание, и достойнство!

   – Послушай ме, приятелю – казал съдията – и принеси жертва на боговете!

   В отговор на това Кодрат започнал да хули езическите богове и да слави истинския Бог. Тогава съдията заповядал да го бият и мъчат жестоко.

   Докато слугите изпълнявали заповяданото, съдията се обърнал към жителите на града и ги запитал за името на мъченика. Като узнал, че Кодрат е един от най-знатните никомидийски граждани, той се изплашил, заповядал веднага да прекратят мъченията и да го доведат при него.

   – Какво стори – казал му той, – като скри от мене името си? Ти сам нанесе позор на твоя славен род. И как си могъл ти да забравиш своето благородство и своя знатен род и да приемеш презряната вяра на християните?

   – Предпочитам да бъда в дома на моя Бог, отколкото да живея в жилищата на грешниците, отговорил Кодрат с думите на Псалмопевеца (Пс. 83:11).

   Перений отново започнал с увещания и заплахи да го убеждава да се отрече от Христа. Кодрат оставал твърд и непреклонен във вярата си. Тогава съдията го предал на нови мъчения. Дълго и жестоко мъчили св. Кодрата. Той проявил непобедима твърдост и на всички увещания на съдия та отговорил само с изповядване на вярата си в Иисуса Христа. Най-после, понеже се свечерявало, отвели го заедно с другите затворници в тъмницата, като го оковали в тежки вериги.

   На Перений било поръчано да обходи много градове и области за съдене на християните. След няколко дни той се отправил в Никея и заповядал да отведат след него Кодрат и другарите му. Като стигнал в Никея, той насрочил в езическия храм тържествено жертвоприношение и заповядал да доведат там християните.

   – Принеси жертва на боговете – казал той на Кодрат.

   – Аз съм раб на Христа – отгойорил мъченикът, – на Христа принасям в жертва себе си; а на твоите богове няма да принеса жертва.

   – Ти не уважаваш царската воля – казал съдията.

   – Аз уважавам царя – отговорил Кодрат – и се моля за него да разбере той истината.

   – Ако ти се молиш за него, то трябва да изпълниш и повелите му, защото и във вашия закон е казано: отдайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога (Мат.22:21).

   – Ти си прав – отговорил светият мъченик – и затова аз се покорявам на царя и му плащам данък. Но аз съм длъжен преди всичко да служа на небесния Цар. Когато обаче Царят ми предлага или да принеса жертва на боговете, или да умра, то аз избирам последното и съм готов да умра за името на моя Бог.

   – Мнозина християни се съгласиха да принесат жертви на боговете – казал съдията. – Нима ти се смяташ по-добър от тях?

   – Разбира се, аз ще бъда по-добър от ония, които отстъпиха от Бога, ако Му остана верен – отговорил Кодрат. – Но къде са ония, за които ти говориш?

   Довели в съдилището тълпа отрекли се от вярата християни. Вероятно съдията се надявал, че те ще убедят Кодрата да откупи живота си и безопасността си с цената на вероотстъпничеството. Но се случило съвсем друго.

   – Нещастници! Какво сте направили? казал им светият мъченик. – Нима вие не вярвате във възкресението на мъртвите и вечния живот, та дадохте Царството небесно за кратковременния земен живот? Или забравихте думите на Спасителя: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият! А бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената!" (Мат. 10:28).

   Християните паднали на колене, проливайки покайни сълзи: "Ние се уплашихме от страданията, рабе Христов – викали те – и нас ни терзае нашият грях; защото желаейки да не изгубим временния живот ние умряхме за вечния живот."

   Кодрат, забравяйки собствените си страдания, се зарадвал като видял искреното разкаяние на отпадналите.

   - Не се отчайвайте, братя – казал им той. – Господ е милостив, молете Му се с покайни сълзи, твърдо изповядвайте Неговото свято име, измийте с кръвта си вашите прегрешения и Той ще ви прости!

   Всички започнали да се молят, като плачели с глас.

   Съдията чул за случилото се и заповядал още повече да усилят мъченията на Кодрат. Изпълнен с духовна радост и любов към ближните, светият мъченик бил равнодушен към собствените си страдания. "Господи – молел се той, – вземи моята душа заради техните души и се смили над тях!" Вдъхновени от неговата молитва, отреклите се християни се изпълнили с ново усърдие. Всички те пламенно се молили и във време на тяхната молитва последвала небесна личба. Те чули гласове на ангели, които се молели заедно с тях, и необикновена светлина ги озарила. Съдията заповядал да отведат всички в тъмницата, където затворили и мъченика.

   На другия ден съдията ги повикал при себе си и им заповядал да извършат жертвоприношение на боговете. Но християните твърдо изповядали вярата си. Обещанията и заплахите на съдията останали тоя път безсилни и всички вярващи той осъдил на смърт. Перений водил Кодрата със себе си по всички градове, които обхождал, като го предавал често на жестоки изтезания. Но никакви страдания не могли да победят вярата на светия мъченик, а напротив – неговата твърдост спечелвала нови служители на Иисуса Христа. В Кесария, където св. Кодрат бил измъчван, пред целия народ, множество християни смело обявили вярата си в Христа и двамина – Саторин и Руфин, умрели мъченически за нея. Най-после св. Кодрат бил посечен с меч.