Св. 40 мчци Севастийски

Житие на свети четиридесет мъченици,

пострадали в Исидор

    Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия, бел. Pravoslavieto.com), се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.

   Стигнала до Севастия повеля да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден.

   Агриколай се надявал, че те като размислят, ще променят своето намерение; но те в молитва почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече закрепило тяхната вяра.

   На другия ден те пак обявили на войводата, че по-скоро ще умрат, отколкото да се отрекат от истинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту заплахи, ту ласкави думи и обещания.

   - В цялата войска на нашия цар – казал им той – няма подобни на вас по неустрашимост, красота и войнишка доблест. Аз ви уважавам и обичам повече от всички други войници. Не променяйте любовта ми на образа!

   - Ние желаем Божията любов – отговорил един от войниците. Дълго ги увещавал войводата и най-после, като видял тяхната непреклонност, заповядал пак да ги отведат в тъмницата, защото Агриколай нямал още от царя разрешение да ги накаже със смърт. След една седмица пристигнал царският пратеник Лисий, за да съди войниците. Той ги повикал при себе си.

   Св. четиридесет севастийскк мъченици. Стенопис от XII в. в църквата "Панагия Форветиса" в Осина, Кипър. Снимка: Игорь Самoлыг, nsad.ruКогато войниците дошли в съда, Лисий казал на Агриколай: "Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести?" След това, като се обърнал към тях, казал: "Сами изберете участта: ако се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати дарове. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения."

   - Не само военното звание, но и живота ни вземете – отговорил Кандид, - защото за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.

   Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това отново ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: "Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни мъки!" (вж. Йоан. 11:25-26).

   Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и заплахи отговорили: "Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!"

   Това станало през месец март. Времето било студено и духал силен вятър. Лисий заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, което се намирало близо до града. Пазели ги войници и тъмничният стражар. В същото време мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще издържат това ново мъчение, защото през нощта било много студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях наистина не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага й паднал мъртъв. А другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.

   Посред нощ изведнъж ги осияла чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: "И аз съм християнин!" – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. "Господи Боже – казал той, - вярвам в Тебе! Приеми и мене в числото на Твоите раби и удостой ме да страдам за Твоето свято име!" Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.

   На другия ден Лисий като узнал, че войниците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-после ги наказал със смърт: с чукове им строшили колената. В страшни мъки войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният стражар споделил тяхната участ. Майката на едного от мъчениците присъствала при техните страдания и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в малодушие, но с твърдост да приеме смъртта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на смърт, като пеели: "Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята".

   Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година.

   След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.

   Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след смъртта им станал предмет на благоговейна почит всред християните. Св. Ефрем Сирин разказва, че когато посетил Св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго беседвали за подвига и твърдата вяра на светите мъченици. В 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

   Църквата "Св. 40 мъченици" във Велико ТърновоСветата православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици.

   Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува.

Преп. Теофилакт, еп. Никомидийски

Житие на преподони Теофилакт, епископ Никомидийски

   Св. Теофилакт бил известно време монах в една обител близо до Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата ерес била осъдена от Седмия вселенски събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, убедил го да приеме званието епископ Никомидийски. В тоя сан Теофилакт се явил истински служител и последовател на Христа: той служел на бедни, болни, устройвал странноприемници и болници. Във време на една зараза, която се появила в града, той сам се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.

   Иконобороческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение. Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Той починал в дълбока старост около 832 година.

 Св. свщмчци Василий, Ефрем,

Капитон и др. еп. Херсонски

Житие на свети свещеномъченици пострадали в Херсон

   Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия – Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя.

   Римските императори, жестоки гонители на християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници. Изповядването на християнската вяра тогава се считало за голямо престъпление и много християни били пратени в изгнание заради вярата си в Иисуса Христа, например Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот обръщали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за доброто и ползата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл.

   Макар заточениците–християни чрез своите поучения да са обърнали мнозина към истинния Бог, мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало много юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространението на християнската вяра и заедно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. Християните, често пъти лишени от епископи и свещеници, могли само тайно да се събират на молитва. Но в първите векове на Църквата християнската любов възпламенявала всички вярващи. Изпълнени с ревност към закона Господен и с любов към ближните, християните с готовност посрещали страданията за вярата и дори смъртта.

   Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.

Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова. Утешавали гонените християни чрез своето състрадание и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето враждебно посрещали проповедника. Той с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.

   Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той непрестанно молел Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра.

   Преданието говори, че след някое време синът на един от най-знатните жители на Херсон умрял. Родителите го погребали и, изпълнени с неутешима скръб, постоянно плачели на гроба на момъка. Веднъж нощем бащата и майката на починалия в едно и също време видели чуден сън. Умрелия техен син им се явил и казал: "Защо плачете и скърбите за моята смърт? Защо се молите на нашите богове? Те не могат да ме възкресят, понеже не съществуват. Ако искате да ме видите жив, идете при оня чужденец, когото оскърбихте и изгонихте, и го помолете да се помоли той за мене на своя Бог; и сами повярвайте в същия Бог, Когото той изповядва; защото Той е истински, имащ власт над живи и мъртви. Той може да ме възкреси."

   Като се събудили, родителите си разказали един на друг чудния сън. След това заедно с всички роднини и домашни те отишли да намерят изгонения епископ. Когато го намерили в пещерата, те паднали пред нозете му, молейки го да възкреси сина им. Но епископът отговорил:

   - Как мога аз, грешен човек, да възкреся мъртъв? Само Бог може да направи това. Повярвайте в Него и молете Му се!

   - Ако син ни възкръсне, ние ще направим всичко, каквото заповядаш – казвали родителите на умрелия момък.

   Василий отишъл с тях на гроба: отвалили камъка и епископът влязъл в пещерата, където лежал покойникът. Той се помолил над него и като осветил вода, поръсил умрелия, призовавайки името на Св. Троица, както се казва при тайнството Кръщение, и веднага момъкът оживял и започнал да слави Бога. Всички присъстващи паднали пред нозете на епископа, прославяйки небесния Бог. Св. епископ Василий с почести бил доведен в града и множество жители повярвали и се кръстили.

   Оттогава християнската вяра започнала бързо да се разпространява в града и околностите. Но ожесточените езичници и юдеи, като видели успеха на омразното тям учение, решили да погубят светия епископ. Те нощно време нападнали дома му, хванали го, вързали го, влачили го по улиците и най-после го били до смърт с камъни и тояги. Тялото му те захвърлили извън града, за да бъде изядено от зверове. Но зверовете не се докосвали до него. Чудна светлина сияела над него през нощите. Най-после християните взели нощно време тялото на мъченика и го погребали.

   Скоро подир това един от учениците на св. Василий се отправил в Хелеспонтската страна и срещнал там трима от епископите, които по-рано били излезли от Йерусалим с Ефрем и Василий. Той им разказал за участта, постигнала светите изповедници–страдалци. Епископите благодарили на Бога, Който удостоил техните другари да пострадат и умрат за християнската вяра и без да се боят от опасност, решили да заминат за Херсон, за да продължат просвещението на езичниците в християнската вяра. Това свето дело им било по-скъпо от живота.

   Тия трима епископи – Евгений, Елпидий и Агатодор скоро пристигнали в Херсон. Християните ги приели с радост, но евреите и езичниците се опълчили срещу тях и след известно време ги убили.

   Минали няколко години. В царуването на император Константин йерусалимският патриарх отново пратил в Херсон епископ, на име Евтерий. Той бил враждебно посрещнат от враговете на християнската вяра, но императорът покровителствал християните. Етерий мирно ръководел своето паство, разпространявал словото Божие и давал чрез своя живот пример на християнски добродетели. Но на връщане от Цариград, където той се бил отправил да благодари на царя за покровителството, той заболял и умрял, оплакван от всички християни, които го обичали като баща.

   След неговата смърт в Херсон бил пратен епископ Капитон. Преданието говори, че езичниците, които се намирали в града, искали от него личба, за да повярват в Бога, Когото той изповядва, и че епископът с твърдо упование в Божията помощ влязъл в разпаления от тях огън, дълго се молил сред пламъка и след това излязъл от него невредим. Тогава всички, поразени от чудото, извикали: "Един е Бог, Богът на християните, великият и силният! Той пази рабите Си невредими сред огъня!" Мнозина се кръстили и християнската вяра започнала да се разпространява по целия Таврически полуостров. Св. Капитон бил няколко години епископ в Херсон. Веднъж, на път за Цариград, той бил застигнат от буря и корабът му бил захвърлен към устието на Днестър. Суровите жители на страната заловили епископа и го удавили в морето.