Св. мчк Агапий и 6-те мъченици с него

Житие на Агапий и дружината му

   Св. мъченик Агапий и другарите му: Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци – са пострадали в Кесария ПалестинскаРечник от началника Урбан, по времето на император ДиоклетианРечник. Всички, освен Агапий, били съвсем млади и не били още кръстени – кръщението им станало в собствената им кръв.

   Един ден тия седем юноши гледали как мъчат християните: едни в огън, други на бесилка, трети на зверовете, и като виждали с какво търпение християните понасят всички мъки, разпалили се от ревност за Христа, свързали си ръцете назад и тъй вързани дошли пред Урбан и му казали: "И ние сме християни!"

   Ласките, увещанията и заплахите на Урбан отишли напразно. Към младежите се присъединил и знатният кесарийски грежданин Агапий, който и дотогава много бил страдал за Христа, и започнал още повече да възпламенява у тях вярата и любовта към Господа. Всички били с меч посечени в 303 година.

Преп. Бенедикт

Житие на преподобни Бенедикт Нурсийски

   Монашеството се развило на Запад много по-късно, отколкото на Изток. Главен основател на монашеския живот на Запад се счита преподобни Бенедикт Нурсийски, който пръв въвел определен устав, приет в почти всички обители.

   Преподобни Бенедикт се родил около 480 г. в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикта такова негодувание и възмущение, че на 16 годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Той започнал да живее в пещера в пълно усамотение. Само един инок от съседния манастир знаел за неговото жилище и му донасял оскъдна храна. Така прекарал момъкът три години в постоянна молитва, която едничка му помагала да смири вътрешните вълнения и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот.

   Случайно овчари открили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от околните селища за наставления. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила далече; посетителите се събирали на тълпи около неговата пещера. Иноците от съседния манастир го помолили да стане техен игумен, но преподобни Бенедикт не се съгласявал. Той не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-после се съгласил да приеме духовното ръководство. Щом поискал да въведе по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях искали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Бенедикт простил на злосторниците, оставил манастира и отново се оттеглил в предишната пещера. Но усамотението станало за него сега невъзможно. Множество люде се заселвали около него, като желаели да се ползват от неговите наставления и от духовното му ръководство. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки манастир. Всички признавали над себе си началството на Бенедикт, който ги ръководел с голяма мъдрост и с голям духовен опит.

   Намерил се един завистливец на славата на преподобния, един недостоен свещеник, на име Флоренций. Той възбудил част от братята против игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място. Той заминал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската вяра. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се присъединили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, посветено на римския бог Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт изсякъл дървата, почнал да учи на истинската вяра идващите селяни и скоро обърнал много идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил църква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкова много подвижници, че се образувал голям манастир, който станал средище и майка – манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал устав за своите братя, които започнали да се наричат по неговото име – бенедиктинци.

   Преподобни Бенедикт Нурсийски умрял в Монте Касино при гр. Неапол в 543 г., като няколко дни по-рано узнал за своята смърт. Житието на св. Бенедикт е написано от св. Григорий Велики, папа Римски.

Св. Никифор, патр. Цариградски

Житие на свети Никифор, патриарх Цариградски

   Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 г., няколко години след като Седмият Вселенски събор осъдил иконоборческата ерес. Той с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които силно се били разпространили в столицата; стараел се да възстанови мира в Църквата и да прекрати смутовете, появили се поради лъжеученията и притесненията.

   В същото време той намирал сили и възможност да се занимава и с научно–богословски трудове: написал история на Църквата до негово време, защитавал писмено догматите на православната вяра.

   В това време царувал император Лъв Арменец - жесток гонител на светите икони, който се стремял да склони на своя страна и патриарха. Но св. Никифор му отговорил с твърдост: "Напразни са трудовете ти, царю. Ние не можем да изменим древното предание; ние почитаме изображенията на светците, както почитаме Кръста и Евангелието."

   Императорът не послушал увещанията на светите служители на Църквата и започнал страшно гонение против почитателите на светите икони по цялата империя. Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги на истината, убеждавал ги да не отстъпят от древните предания на светата Църква. "Не бой се, малко стадо – казвал той на правоверните, - защото вашият Отец благоволи да ви даде царство."

   Царят се убедил, че докато патриарх Никифор е в Цариград, той не ще сполучи да затвърди иконоборството. Затова решил да свика събор от свои съмишленици, които свалили патриарха, а царят го пратил на заточение в остров Проконис, където – след борби и страдания – умрял в 828 година.

   Дванадесет години след смъртта му, когато иконоборството било оборено и окончателно отхвърлено, Цариградският патриарх св. Методий убедил императрица Теодора да пренесе в Цариград мощите на светия страдалец и те били тържествено поставени в църквата "Св. Апостоли".