Преп. Теодосий Търновски.

 Св. вмчк Яков Персиец.

 Преп. Паладий

Житие на свети мъченик Яков Персянин

   При персийския цар Издегерд живял един добър християнин на име Яков. Той бил богат и знатен и заемал важна длъжност при двора на царя, който много го обичал. Но ето изведнъж Издегерд взел жестоко да преследва християните, като искал да се отрекат от Христа. Яков не устоял срещу заплахите и опасенията да се лиши от всички свои предимства и се съгласил да извърши езическите обряди, искани от царя.

   Когато за това узнали майката и жената на Яков, дълбоко се огорчили, понеже и двете били ревностни християнки. Те му написали писмо, в което строго го укорили за отстъпничеството: "Как можа ти да отстъпиш от небесния Цар заради светски почести, да изгубиш безсмъртния живот, да оставиш истината заради лъжата, заради земни изгоди да станеш недостоен за Божията любов? Със сълзи те молим, покай се и се обърни към милосърдния Бог! Ако ли не съзнаеш греха си, то ние не искаме да те видим, не искаме да имаме нищо общо с тебе!"

   Това писмо силно развълнувало Яков: "Ако майка ми и жена ми се отвръщават от мене, какво ще стане с мене, когато Господ ще дойде да съди живи и умрели и ще въздаде всекиму според делата?" Разкаяние и дълбоко съкрушение се пробудили в душата на отстъпника. Той проливал горещи сълзи и все си мислел как да заглади престъплението си. Надеждата му била в милосърдието на Господа, Който не се отвръща от каещия се грешник: "Ще тропам на вратите на Божието милосърдие, докато те ми бъдат отворени. Господ е благ и милостив. Той не иска смъртта на грешника и с радост приема каещия се".Постоянната молитва и надеждата на Господа ободрили Якова, и когато след известно време царят го попитал за вярата, той с твърдост отговорил, че вярва в Христа. Царят го заплашвал със смърт. "Това не ме плаши, отговорил християнинът. Смъртта е само временен сън, от който всички ще възкръснат".

   Царят употребил всички усилия да склони Якова към второ отстъпничество, но накрай се убедил в неговата непреклонност и го осъдил на жестока смърт. Заповядал да отрежат всички членове на тялото му един след друг. Тая страшна присъда не разколебала твърдостта на Яков. Той се радвал, че Господ му дава възможност поне донякъде да заплати греха на своето отстъпничество и молил Бога само за търпение: Господи Боже мой, чуй ме, Твоя раб! Погледни на мене от висотата на Твоята светия, дай ми сила да изтърпя страданията и да се отплатя с кръвта си за моето престъпление! Изповядвам Твоето свято име, Боже мой, и полагам живота си за Тебе.

   Започнало се страшно мъчение, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след друг пръстите на едната ръка, после на другата; на единия крак, после на другия; след това ръцете и краката; той само славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да спаси живота си. Мъчението продължило дълго, но твърдостта на мъченика нито за миг не се поколебала. Вече едва жив, той намирал сили да слави Бога: "Свят, свят, свят си, Боже Вседържителю, възхвалян от небесните сили! Погледни на мене, Боже на живи и мъртви, и чуй молението ми! Вече ми са отнети всички членове и тялото ми е почти мъртво, нямам крака да застана пред Тебе; нямам ръце да ги подигна към Тебе, нямам колене да падна и да Ти се поклоня; аз съм повален пред Тебе, Владико мой, като дом разрушен и дърво без клони. Моля Те, не ме оставяй докрай и милостиво изведи душата ми из тъмницата!"

Едва той свършил молитвата си и му отсекли главата. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик.

Преп. Алипий Стълпник.

Преп. Яков Отшелник.

 Св. Стилиан Пафлагонийски

Житие на преподобни Алипий Стълпник

   Преп. Алипий бил син на благочестиви родители, които живеели в Адрианопол (Пафлагония) през VІ век. Още при раждането му неговата майка имала тайнствено предизвестие за него, че той ще просияе в света. Тя видяла насън, че държи агне, на чиитo рогове горели две запалени свещи. След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя син на епископ Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял необикновения разум и кротостта на Алипий, който вече пораснал, епископът го ръкоположил за свой дякон. Не за дълго обаче той останал на тази служба. Него повече го привличал безмълвният и самотен живот. Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".

   Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.

   Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.

  Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий /611-641г./.

Св. Климент, архиеп. Охридски.

Св. Климент, папа Римски.

Св. Петър, еп. Александрийски

(Отдание на Въведение Богородично)

Житие на свети свещеномъченик

Климент, епископ Римски

Св. Климент бил трети син на Фавет и Матидия, богати и знатни езичници в Рим. След едно страшно корабокрушение майка му и двамата му братя изчезнали безследно. Безследно изчезнал и баща му, който отишъл да търси изгубените. Климент оплаквал родителите и братята си, като ги смятал за умрели. Постоянната мисъл за тяхната смърт го убедила, че всичко земно е краткотрайно. Той се мъчел да намери отговор на въпроса: всичко ли се свършва с тоя живот или има друг живот, задгробен? Потънал винаги в такива мисли, той ходел мрачен и натъжен, и не вземал участие в удоволствията на хората, които го обкръжавали. Случайно се запознал с един християнин, който му разказал за живота на Христа Спасителя и му открил, че Спасителят обещава вечно блаженство на Своите последователи. Сърцето на Климент се разпалило от желание да узнае повече за това утешително учение. За тая цел той решил да посети мястото на земната проповед и страдания на Спасителя, за да може да чуе там светите апостоли.

   Провидението запазило живи всички членове на нещастното семейство и наредило след дълги години да се срещнат и съберат. В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се присъединил към неговите ученици. В числото на последните именно Климент двамата по-големи свои братя, с които се бил разделил още на млади години. А по-късно те тримата, заедно с ап. Петър намерили първо майка си, а после и баща си. Старите родители забравили предишните скърби и мъки, благодарили на Бога и приели Кръщение от светия апостол.

   Цялото семейство се върнало в Рим и, живеейки в почести и слава, не забравяло Бога. Много помагали на бедни и се стараели да разпространяват словото Божие. Климент бил особено ревностен към това свято дело. Той се намирал неотлъчно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за епископ преди своята смърт.

   В тежкото време на гоненията Климент мъдро управлявал Църквата. Той обърнал мнозина към Христа. Избрал седем писари да записват подвизите на мъчениците и по такъв начин запазил за нас скъпоценни сведения за техните страдания. Във време на едно народно въстание езичниците се оплаквали против отричането от идолите и против успешната проповед на Климент. Вследствие на това император Траян (98-117 г.) го изпратил на заточение в Херсон Таврически (Крим) заедно с много вярващи.

   На мястото на изгнанието, близо до гр. Херсон или Корсун, Климент намерил много християни, които били осъдени на тежка работа в каменоломните. Пристигането на Климент ги утешило. Светият епископ ги ободрявал и се трудел заедно с тях. Работниците нямали вода, но Господ по чудесен начин посочил на Климент бистър извор, водата на който имала лечебна сила. Слухът за церителната сила на чудесната вода се разпространила по цялата околност. Мнозина дохождали при Климента и той на всички проповядвал словото Божие. По такъв начин множество люде всеки ден се присъединявали към Църквата и приемали Кръщение от него в чудесния извор. Но злобата на гонителите скоро спряла ревността на епископа. Искали да го принудят да принесе жертва на боговете, и когато той отказал това, осъдили го на смърт. Турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.

   В ІХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий дошли в Херсон, по чудесен начин открили мощите на св. Климент и, като ги извадили от морето огнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната църква "Св. Климент" в Рим била построена върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били поставени мощите на св. Климент. В нея бил погребан и славянският просветител св. Кирил (†869).

                                                                                                               Житие на свети Климент Охридски

   Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своятa родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.

   След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.