Св. Спиридон, еп. Тримитунтски Чудотворец

Житие на свети Спиридон, епископ Тримитунтски

   Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър. 

   Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ. 

   Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. „Не плачи - казал светителят, който имал пророчески дар, - защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром”. В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му. 

   Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните. 

   Св. Спиридон взел участие в I Вселенски събор (325 г.), свикан в Никея за осъждане лъжливото учение на Арий. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с привържениците на Арий, понеже се бояли, че няма да съумее да защити и обясни истинското учение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива вяра. В него действал Св. Дух, Който учи на всяка истина и затова неговите прости думи силно действали на Ариевите привърженици. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима сила, с която не могли да се борят. 

   Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и действително Господ изцерил царя чрез молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете и казал на царя: „Което направих за тебе, направих го от любов; от любов към тебе преплувах морето и предприех труден и далечен път; а ти за моята любов искаш да ми заплатиш с пари, които са извор на всякакво зло и вражда”. Но царят настоявал и тогава Спиридон, като взел от него парите, веднага ги раздал на бедните. Той много говорил на царя за неговите задължения, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и милосърден към поданиците си, да вниква в техните нужди и да изпълнява справедливите им просби. 

   Спиридон забелязал веднъж в ученика си желание за земно богатство и му казал: „Какво ти все за суетно мислиш като желаеш земно богатство, ниви и лозя? Всичко това няма истинска цена и измамва човека, като привлича неговите мисли и желания. Можем ли ние да мислим за това, когато знаем, че на небесата имаме нетленно богатство, дом неръкотворен? Търси онова богатство, което никой няма да ти отнеме, което няма да мине от тебе у друг, но вечно ще принадлежи на тебе, щом веднъж го придобиеш!”  

   Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.

Преп. Даниил Стълпник.

Преп. Лука Стълпник 

Житие на преподобни Даниил Стълпник

   Тоя свят мъж се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме - момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове.

   След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал:

   - Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти.

Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал, и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места.

Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец.

  - Къде отиваш? - попитал той Даниил.

  - Отивам към светите места, ако Бог е рекъл - отговорил Даниил.

  - Добре стори, дето каза: "Ако Бог е рекъл". Тоя път е неугоден Богу. Не си ли чул какви смутове има в Палестина?

  - Чул съм - отговорил Даниил, - но се уповавам на Бога. Той ще ми бъде помощник и ще ме запази от беда. Дори и да се случи нещо с мене, не се боя, защото живеем ли, умираме ли - всичко е за Господа (Рим. 14:8).

  - Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази - казал старецът с думите на Псалмопевеца (Пс. 120:3).

  Даниил започнал да уверява, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. "Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а във град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!"

  Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост.

Св. мчци Мина, 

Ермоген и Евграф

Житие на свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф

 

   Жестокият гонител на християните, император Максимиан, веднъж пратил в Александрия един от заслужилите си войници - атинянина Мина, с поръчение да усмири вълненията, възникнали в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната вяра. Царят не знаел, че Мина сам вярвал в Христа. Мина пристигнал в Александрия и наскоро чрез мъдрите си разпоредби усмирил вълненията и привел всички дела в ред. А що се отнася до вярата Христова, той не само не я преследвал, но явно говорел, че тя едничка е истинска и спасяваща вяра. Думите си той доказвал чрез дела, бидейки крайно милосърден и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна сила. Всички болни, които получавали изцерение чрез неговите молитви, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия все повече и повече. 

   Тия успехи на християнската вяра силно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина. Разгневеният цар свикал своя съвет и след съвещание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския управител Ермоген, от всички уважаван мъж. Той му дал най-строги заповеди против християните и особено против Мина, като му заповядал да употреби всички средства, за да застави християните да се върнат към идолопоклонството. 

   Ермоген бил езичник, не знаел нищо за истинската вяра, но по природа бил добър и милостив. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и вечния живот. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му казали: "Знай, Ермогене, че и малкото добро не е презряно от Бога. Затова Господ прие и твоите добри дела. И твоят път, който е предприет за гибел на мнозина, ще стане за тебе път на безсмъртна слава и чест, защото по тоя път ти ще дойдеш до вечния Цар. Ние ще ти пратим такъв човек, който ще те доведе при благословения Цар, и ти от Него ще получиш такава слава, която сегашния твой цар не може да ти даде". 

   Като се събудил, Ермоген дълго мислил за своето съновидение и направил заключение, че нему вероятно предстоят големи почести от царя. Като пристигнал след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Мина, щом влязъл при него в стаята, извикал гръмогласно: "Слава на единия велик Бог, чрез волята на Когото ти пристигна тук!" Колкото и да желаел Ермоген да пощади Мина, бил принуден да заповяда да го затворят в тъмница, защото призовал Името Божие. 

   На другия ден довели Мина за разследване. Той бил спокоен, като истински неустрашим войн. На укора на Ермоген, че не почита боговете, той отговорил с твърдо изповядване на единия истински Бог. Той говорел: "Всеки трябва с пламенно желание да търси истинския Бог. Аз сам в младостта си, когато живеех в Атина, пазех бащините закони. Но пламенно желаех да узная истината и изучавах прилежно всички елински науки. След това взех да чета и християнски книги и като ги четях, убедих се, че в тях е силата и правдата, и в елините е заблуждението и лукавството. След това аз видях на дело силата на истинския Бог чрез чудеса, вършейки чрез Неговото Име, и като повярвах, отхвърлих предишните заблуждения, приех кръщение и почнах да служа на Христа". 

   Още много говорил Мина за истината и силата на християнската вяра. Народът внимателно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: "Той говори вярно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се почита Оня Бог, Когото изповядва Мина!" Ермоген, недоумявайки какво трябва да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал пак и започнал да го заплашва с мъчения, ако не се поклони на боговете. Мина му отговорил: - На каквито искаш мъки ме подлагай, аз с радост ще страдам за моя Христос. При това несъмнено се надявам, че ти сам, като отхвърляш временните блага, ще бъдеш едно от чедата Христови. Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; след това го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и спокойно. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Сам Христос и го изцерил, като обещал, че и Ермоген скоро ще дойде до познание на истината и ще постигне нетленен венец. 

   Когато на другия ден войници влезли в тъмницата, едва повярвали на очите си, като видяли Мина здрав. Като узнали как се изцерил, те извикали: "Велик е християнският Бог!" и с внимание и вяра слушали поученията му. 

Дошли други войници от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целия народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил сам да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо изумление видял здрав оногова, когото в навечерието видял осакатен и едва жив. Мина започнал да говори на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал спасение. Чудно видение в същото време се представило на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал: 

  - Моли се за мене, истински Божий служителю, щото и мене милостно за приеме Господ! 

   - Не се съмнявай в Божията милост - отговорил светият мъченик. Бог е добър и милосърден и няма да отхвърли идващия при него. Той ще впише името ти в книгата на живота, и ти ще Го прославиш чрез св. мъченичество. 

   Целият тоя ден в Александрия бил ден на радост и тържество: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел заедно с голямо множество народ. Той раздал имота си на бедни и с Мина започнали да проповядват истинската вяра и чрез Божията сила правели чудеса. 

   Всичко това стигнало до царя, който сам пристигнал в Александрия с голяма военна сила. Той повикал при себе си християните и жестоко ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заплахите му и смело изповядвали пред царя своята вяра в истинния Бог, като разказвали за чудесата, извършени чрез силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.Отново силата Божия се проявила в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на мегесничество. Един езически учен и писател, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и открито изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го убил.Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в железен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потънал, а доплувал до гр. Византион, където епископът, уведомен по чудесен начин за пристигането на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал близо до градските стени.