Св. свщмчк Харалампий Чудотворец.

Св. мчца Валентина

Житие на свети свещеномъченик Харалампий

   Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел:

   - Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел.

   Езическите власти уловили светия впископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите:

   - Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.

   Виждайки изумиталната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт.  Чудесно изцерен от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.

   По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове.

    "Господи, казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"

   След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него.

   Свети свещеномъченик Харалампий пострадал в 198 година на 113-годишна възраст.

Св. мчк Никифор
(Отдание на Сретение Господне)

Житие на свети мъченик Никифор

   В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствувал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.

   Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.

   – Нашите царе Валериан и Галиен – казал управителят –заповядват: всички, които се наричат християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.

   – Аз съм християнин – отговорил Саприкий. – Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които само са създания на човешки ръце.

   Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: "Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!" Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.

   Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: "Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!" Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: "Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!"

   Саприкий не искал дори да отговори на Никифора. Толкова силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: "Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка?

   – Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, – от говорил Никифор. – Но Бог знае това.

   Когато дошли на определеното място, Никифор трети път казал на Саприкий: "Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение".

   Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило веднага с малодушен страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе глава под меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: "Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва".

   Тия думи ужасили Никифор. "Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!" Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: "Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!" Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.

Св. вмчк Теодор Стратилат.

Св. прор. Захария Сърповидец

Житие на свети великомъченик

Теодор Стратилат

   Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.

   Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: "Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести".

   Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.

   Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.

Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така:

    "Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който си умрял за нашето спасение".

   Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града.

   На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.

   След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: "Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!"

   Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал:

   - Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.

   Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал.

   - Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?

   Дълго Линикий не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: "Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?"

   Теодор спокойно отговорил: "Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов".

   Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода.

   Между това Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.

   При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. "Авгаре – казал му мъченикът – запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!" След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания.

    "Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух".

   Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.

   Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.

                                                                                                                                                 Житие на свети пророк Захария Сърповидец

   Пророк Захария е единадесети от малките пророци. Заедно с пророк Агей той подбуждал княза Заровавел да възстанови Йерусалимския храм. Той предсказал и тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим, Юдовото предателство за тридесет сребърника и разбягването на апостолите по време на Христовите страдания.

   Пророк Захария се нарича сърповидец, защото имал видение – слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде.

   Пророкът починал в последните години от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, около 520 г. преди Христа.