Св. мчци Памфил и Порфирий.

Св. Флавиан, архиеп. Цариградски

Житие на свети мъченици Памфил и

Пoрфирий и дружината им

   В началото на ІV век живял в Кесария ПалестинскаРечник презвитер Памфил, свят човек, дълбокоуважаван от всички. Целият му живот бил посветен на Бога и ближните. Той получил прекрасно образование в град Берит и в Александрия, а след това се поселил в Кесария, където и приел презвитерски сан. Живеел твърде бедно, защото всичко раздавал на сиромаси.

   Той неуморно се трудел да сравнява ръкописите на Св. Писание. В онова време текстът на Св. Писание бил твърде повреден от преписвачите. Памфил грижливо се занимавал с изправянето му. Той бил така убеден в необходимостта да направи свещените книги колкото се може по-достъпни за всички християни, че купувал и сам преписвал ръкописи, за да ги раздава. Благодарение на неговите трудове и грижи била събрана в Кесария голяма библиотека от духовни книги. Всякак се стараел той да разпространява светата вяра и християнската просвета.

   Във време на гонението, възникнало при Диоклетиан, той увещавал и ободрявал християните мъжествено да стоят в изповеданието на вярата. За гонителите не могъл да остане незабелязан светият мъж, който така много се бил потрудил за славата Божия. Те го хванали и подложили на най-тежки изтезания, като се стараели да го склонят да се отрече от вярата. Но Памфил изтърпял мъжествено изтезанията и след това бил затворен в тъмница.

   Заедно с него, подир мъченията за вярата, затворени били в тъмница дякон Валент и Павел, който и по-рано страдал за вярата си в Христа.

Минали две години; изповедниците все още били в тъмница; гонението повече се усилвало. То било особено силно в областите, които император Максимин управлявал, в това число Палестина и Египет. Християните били страшно мъчени и след това ги изпращали на тежка работа в рудниците, като им изваждали дясното око и подрязвали жилата на десния крак. Управителят запитал предишните изповедници Памфил, Валент и Павел готови ли са сега да се покорят на царската повеля, но като получил отговор, че не изоставят вярата си, заповядал да отсекат главите им с меч.

   Отвели светите изповедници на смърт. В това време един 18-годишен юноша, на име Порфирий, слуга и възпитаник на презвитер Памфил, се явил пред управителя, като искал позволение да вземе телата на светите мъченици, за да ги погребе. Управителят го попитал за вярата му. Той заявил безстрашно, че вярва в Христа. Подложили го на страшни изтезания, като искали да изтръгнат от него отречение. Юношата търпял всичко с изумителна твърдост: не чули от него ни вик, ни стон. Най-после го обесили и разпалили под него огън; пламъкът го обхванал. Той с лице, сияещо от радост, призовал името на Господа Иисуса и предал Богу чистата си душа.

   Управителят дохождал в ярост, като виждал, че с нищо не може да победи твърдостта на християните. Най-малкият знак на съчувствие към учениците бил наказван със смърт.

   Един заслужил войник на име Селевк, който бил свидетел на убиването на Порфирий, отишъл да съобщи това на Памфил. Той заварил Памфил да прави последната си молитва, преди да наведе главата си под меча. Като чул за славната смърт на своя възпитаник, той поблагодарил на Бога, целунал Селевка и радостно посрещнал смъртта.

   Донесли на управителя за постъпката на Селевк и управителя заповядал веднага да го накажат смъртно. А Селевк отдавна бил християнин и с радост посрещнал смъртта. След него се пресъединили към лика ма мъчениците св. Теодул – старец, който служил при управителя, но бил таен Христов служител.

   Той се приближил до мъчениците, отвеждани на смърт, и като ги целунал, молил ги да се помолят за него Богу. Управителят, щом узнал това, заповядал да го разпънат на кръст. Най-после един християнин от Кападокия на име Юлиан допълнил числото 12 мъченици, които пострадали тоя ден. Той наближавал до Кесария и като видял вън от града тела, хвърлени за храна на зверовете и птиците, досетил се, че това са тела на християни, пожертвали живота си за вярата в Христа, пристъпил до тях и ги целунал, славейки подвизите на светите мъченици. Войниците, които наблюдавали да не би някои да открадне телата на мъчениците, донесли за това на началството. Юлиан бил доведен при управителя и, след като изповядал вярата си, бил изгорен в огън.

   Така се увенчали с мъченичество тия верни служители на Христа и се удостоили с вечна слава в Царството небесно. Подробности за тях ни дава в своята "История на палестинските мъченици" историкът Евсевий, който бил ученик на св. Памфил.

Житие на свети Флавиан,

                                                                                                                                                архиепископ Цариградски

   Св. Флавиан първоначално бил презвитер в Цариград. За голямото му въздържание и добродетелен живот той бил избран от клира и от народа за Цариградски патриарх.

   В това време Църквата била вълнувана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил заедно и Бог и човек – твърдял, че в Иисуса Христа имало едно естество – Божеско. Патриарх Флавиан твърдо защитавал православното учение. Силно го намразили придворните на император Теодосий Млади (408-450). Главен негов враг бил евнухът Хрисант, любимец на царя, който всякак се стараел да му пакости с разни клевети.

   Флавиан, като видял, че лъжеучението се разпространява, свикал в 448 година поместен събор и поискал Евтихий да се яви на него. Дълго Евтихий не се покорявал на повелята на патриарха и най-после дошъл, придружен от въоръжени войници, които той измолил от императора за своя защита. Като разкрил своето учение, той не поискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, поради което те за упорството му го лишили от свещен сан. Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя полза императора и неговата съпруга.

   На другата година бил свикан в Ефес събор от съмишленици на Евтихий под председателството на Диоскор, александрийски патриарх (449 г.). На тоя събор, известен в историята под названието "разбойнически", Флавиан бил наклеветен, че внася нови догми в Църквата. Много епископи, чрез заплахи били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий. Повикали св. Флавиана. Диоскор и неговите съмишленици го осъдили като лъжеучител, лишили го от сан и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан. Станал смут и Диоскор поискал войска. На Флавиан нанесли жесток побой и той след няколко дни се поминал.

   Като узнал за това, римският папа св. Лъв обявил определенията на беззаконния събор за недействителни, и по неговото настояване, при императрица Пулхерия и съпруга й Маркиан, бил свикан Четвърти вселенски в Халкидон в 451 година. Тоя събор, на който присъствали 630 епископи, осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества – неслитно, неразделно, неразлъчно и неизменно. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божий. Всички отци на Халкидонския събор признавали това за апостолско учение. Диоскор бил свален като убиец на св. Флавиана. Тялото на св. Флавиан било пренесено в Цариград.

Св. ап. Онисим.
Преп. Евсевий Сирийски

Житие на свети апостол Онисим

   Във Фригия, област в Мала Азия, живеел един богат и знатен човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон повярвал и по-късно бил причислен към седемдесетте апостоли.

   Филимон, още до обръщането си, имал роб на име Онисим. Като се провинил в нещо пред господаря си, Онисим се побоял от наказание и избягал от него в Рим, където тогава проповядвал св. апостол Павел. Множество римляни, като чули словото на светия апостол, се обръщали към Господа. И Онисим чул проповедта на апостол Павел. Думите му възбудили в него искрено разкаяние и пламенна вяра. Той последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал усърдно да му служи.

   Павел обикнал Онисима и желаел завинаги да го задържи при себе си. Като узнал, че Онисим принадлежи на Филимон, той намерил, че няма право да го остави при себе си без волята на господаря. Павел пратил Онисима при Филимон с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимона милостиво да приеме своя роб – като брат в Христа. Това писмо - послание до Филимон – е поместено между другите послания на апостол Павел в Новия Завет на Светата Библия.

   Филимон не само простил на Онисим, но и му дарувал свобода. Онисим се върнал при св. апостол Павел и му служел с ревност и преданост. Той сам, научен от Павел, станал един от апостолите и след смъртта на своя учител, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Той проповядвал в Испания, в много градове на Гърция и Мала Азия, и вече в дълбока старост бил поставен епископ в Ефес, след Тимотей и Йоан Богослов. Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деятелен, ревностно изпълняващ задълженията си.

   Няколко години Онисим бил ефески епископ, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите чрез поучения и пример на добродетелен живот.

   В царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Доведен на съд при управителя Тертил, Онисим с твърдост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв род е, той отговорил:

   - Аз съм християнин. В младостта си бях роб на човек, а сега съм верен роб на Господа Иисуса Христа!

   - За каква цена те е купил новият ти Господар? - запитал управителят.

   - Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от гибел – отговорил Онисим.

   На въпроса, какво се нарича суетен живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: сребролюбие, гордост, завист, злословие, лъжа и лицемерие, гняв, невъздържание и пиянство.

   - Всичко това се нарича суетен живот – казал Онисим – и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб увещавам, Тертиле, познай истината, остави временната суета, приеми Закона на любовта към ближния и се обърни с вяра към Създателя и Спасителя! Той ще те приеме, защото не иска гибелта на грешниците, но се радва на тяхното покаяние и им прощава предишните съгрешения.

   Тия думи, пълни с кротост и любов, раздразнили управителя:

   - Та значи ти не само самичък упорстваш в заблужденията си – извикал той. - но и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.

   - Мъченията не ме плашат – отговорил Онисим, - сред страданията надеждата за бъдещ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.

   Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият апостол прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите посещения на християните и от тяхното съчувствие. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.

   След осемнадесет дни управителят изгонил Онисима от Рим и го пратил на заточение в Путеол. И там св. Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.

   Като узнал за това, Тертил отново го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал жестоко да го бият и след това го предал на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.

Успение на св. Кирил Славянобългарски.

Преп. Авксентий. Преп. Марон.
Св. Аврамий, еп. Карийски

Успение на свети Кирил Славянобългарски

   Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

   Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

   Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

   На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

   В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

   Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

   Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

Житие на преподобни Авксентий

   Преподобни Авксентий бил син на богати и знатни родители и на млади години са ползвал с голяма почит при двора на император Теодосий Млади (418-450). Но като желаел всецяло да се отдаде Богу, той оставил света и станал монах.

   Добродетелите, мъдростта и широките му познания прославили името му.

   Избягвайки славата, смиреният Авксентий се оттеглил на една планина близо до Витиния (Мала Азия), но и тук не могъл да се скрие. Тълпи благочестиви люде се стичали при него, като желаели да получат от него благословение и поука; донасяли при него болни, като го молели за помощ, понеже той получил от Господ чудотворна, целебна сила.

   Планината, на която той живеел в тясна килия, станала известна под името "Авксентиева планина".

   След известно време смиреният подвижник бил повикан на Халкидонския вселенски събор (451 г.). Той ревностно се застъпвал за истината против лъжеучителя Евтихий. Това му навлякло много оскърбления.

   След свършване на събора той отново се поселил в любимата пустиня. При неговата пещера пак започнали да се стичат много вярващи, на които той предлагал поучение просто, но изпълнено с духовна мъдрост и сила.

   Светият подвижник доживял до дълбока старост и умрял във времето на император Лъв Тракиец (447-474 г.).