Преп. Никита изповедник, игумен Мидикийски.
Св. свщмчк Никита Серски.
Житие на преподобни Никита Изповедник
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони.
Родителите му били добри и благочестиви люде, но той не бил честит да се радва на майчини ласки и грижи: майка му починала на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба.
Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога. Той бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска любов. Като видял неговото усърдие в духовния живот, той скоро го постригал за монах. Младият инок се отдал на постнически живот и проявил голямо смирение и послушание.
След седем години бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото ръководство на манастирското братство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и числото на братята за няколко години твърде много се увеличило.
След няколко години преподобният игумен Никифор починал и братята единодушно избрали за негов заместник Никита. Като приел игуменския сан, той с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя.
Но не било съдено на Никита и на манастирското братство да живеят в мир. Иконоборческата ерес вече била осъдена от отците на Седмия Вселенски събор, но мирът в Църквата не бил възстановен.
Император Лъв Армянин се обявил на страната на иконоборците и възобновил гонението срещу православните. Той изпратил на заточение в различни места на империята всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор.
След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в неподходящи за такова време дрехи, много страдал от големия студ и от силните ветрове.
Пет дена след като Никита пристигнал на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и труден път, Никита пристигнал в Цариград едвам жив. Тук отново бил хвърлен в тъмница при непоносимо тежки условия. По един път на ден му давали по малко нечист и мухлясал хляб и мръсна смърдяща вода, колкото да не умре от глад и жажда.
Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната хитрост: предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра. Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклонение от истината е равносилно на пълно отстъпление от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там чрез покаяние да изкупи греха си. Но след това решил, че където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и там открито и без страх поучавал народа да се придържа към истинското църковно учение.
Като научил за тази му дейност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не изпълни тази повеля, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отговорил със спокоен глас:
- Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от смърт не се боя, а временния живот не обичам. Аз извърших нещо, което не биваше да извърша. Но от послушание се покорих на преподобните старци и без да искам, изпълнявайки тяхното желание, се причастих заедно с лъжепатриарха Теодот, за което сега съжалявам и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че отсега аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което приех отначало.
Този път преподобни Никита бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет.
След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И сега той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в безмълвие и затова се заселил в безлюдно място близо до Цариград.
Изтощен от страдания, той скоро заболял и, като се причастил със светите Тайни, се представил пред Господа. На погребението му се събрал голям народ – монаси и миряни, мъже и жени, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като сложили тялото му в специално приготвена ракла, качили го в един кораб и го откарали в Мала Азия, за да бъде погребан в неговия манастир.
Когато пристигнали в Мала Азия, на брега много монаси и миряни очаквали тялото на светия покойник. Раклата била занесена на рамене от монасите до манастира и там, при пение на псалми и погребални песни, я положили до гроба на преподобни Никифор, първия игумен на манастира. За благочестивия му и свят живот Бог прославил преподобни Никита с чудотворна благодат.
Жити на свещеномъченик Никита Серски
Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир "Св. Пантелеймон", гдето като йеромонах бил ефимерии – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита "Св. Анна", гдето в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христа, че той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Той се установил в метоха на известния Серски манастир "Св. Йоан Предтеча", гдето продължавал усилено с пост и молитва подготовката си към предстоящия подвиг.
На Велика сряда отишъл в джамията "Св. София" (Ахмат паша), гдето живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница.
На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът продължил доста за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: "Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!
След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Мъченикът поискал прошка от всички и всички простил.
Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, но то никак не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от големия пръст на дясната нога и текла цял ден. Християните я събирали заедно с земната пръст за благословение. Същия ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото и те го погребали зад църквата "Св. Николай". Мнозина виждали светлина над бесилката, преди да бъде снет свещеномъченикът. Един търговец не искал да го почита като мъченик, понеже той сам си навлякъл мъчение. Но насъне чул глас от иконата на Спасителя: "Вярвай без да се съмняваш, че Никита е истински Мой мъченик"! Има съставена служба, по която се празнува годишната му памет в руския манастир "Св. Пантелеймон" и в скита "Св. Ана" на Атонската Света Гора.