Преп. Мартиниан.

Св. Евлогий, архиеп. Александрийски.

Преп. Зоя (Живка).

Св. Фотина (Светлана)

Житие на преподобни Мартиниан

   Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

   Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

   Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.

                                                                                                                                       Житие на свети Евлогий, архиепископ

                                                                                                                                                        Александийски

Св. Евлогий светителствал през царуването на император Ираклий , преди св. Йоан Милостиви.

Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски.

Житие на свети Мелетий,

архиепископ Антиохийски

   В ІV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца. Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи.

   Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В много градове имало по два епископа – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти – чисти ариани и полуариани, които враждували помежду си. Навсякъде вражда, мъст и дори кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.

   Сред тия трудни обстоятелства Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Те се надявали да намерят в новия архиепископ свой съмишленик, но скоро се убедили, че сбъркали в очакванията си.

   Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всички присъстващи – православни и ариани, с нетърпение очаквали от него изложението на вярата му. Мелетий почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, равен Нему в сила и слава и като Него творец на вселената.

   Туй всенародно изповедание на православието силно разгневило арианите. Един от архидяконите, привърженик на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата. Тогава архиепископът вдигнал ръката си и показал на народа трите пръста в знак на Светата Триипостасна Троица, и след това, като свил двата пръста, показал един, като с това означавал едното Божество. Архидяконът го хванал за ръката и Мелетий започнал отново с уста да изповядва и прославя неразделната Троица и едното Божество, увещавайки народа твърдо и неизменно да държи истината. Разсърденият архидякон ту ръката държал, ту затулял устата на светителя, който така ревностно проповядвал истинската вяра.

   Православните почнали гръмко да изразяват радостта си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а разгневените ариани изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик.

   С твърдостта на духа Мелетий съчетавал необикновена кротост и постоянно се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си пример на всички добродетели и успял да се обкръжи с достойни люде. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил дошъл от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още твърде млад, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата.

   Арианите, виждайки, че са се измамили в надеждите си, убедили император Констанций да свали св. Мелетия и да го прати на заточение в Армения, а сами си избрали епископ измежду арианите. Мелетий бил в изгнание до самата смърт на Констанций.

   Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил възпитан в християнската вяра, но в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо усърдие да служи на езическите богове. Като се убедил, че жестоките гонения не пречат на християнството да се разпространява, Юлиан прибягнал до по-хитри мерки. Той обявил пълна веротърпимост, върнал от изгнание всички заточени епископи – както православни, така и ариани. Надявал се, че със своите спорове за вярата те сами ще му помогнат да ослаби силата на християнството.

   Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Но той намерил православните разделени помежду си: едни признавали за епископ Павлин, избран по време на неговото отсъствие, други очаквали завръщането на Мелетий. Тия разпри огорчавали светителя и той с кротост се стараел да въдвори мир и съгласие.

   Скоро подир това Юлиан загинал във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето съгласие с догмите, утвърдени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил наследен от Валент, ревностен привърженик на арианството. Отново ереста временно възтържествувала, отново жестоко гонение било повдигнато срещу православните епископи, и Мелетий отново бил изгонен от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий отново започнал да ръководи паството си. Но смутовете в Антиохийската църква продължавали: привържениците на Павлин не признавали Мелетия.

   Св. Мелетий полагал всички старания да въдвори съгласие. Ревностно му помогал св. Василий Велики, епископ Кесарийски, като убеждавал християните да стоят твърдо в православието. Мелетий чрез мъдри поучения просвещавал паството си и на всички давал пример на благочестив християнски живот. Той бил изпълнен с кротост, смирение и твърдост на духа.

   При него св. Симеон Стълпник предприел своя много труден подвиг. Като чул, че подвижникът се приковава с желязна верига към един грамаден камък, св. Мелетий се изкачил при него на височината и му казал: "Човек може и без окови да владее себе си. Не чрез желязна верига, но чрез волята и разума трябва той да прикове себе си." Симеон, като осъзнал справедливостта на тия думи, снел от себе си веригата и все повече се стремял да обуздава волята си и съвършено да я подчини на духа.

   Не много преди смъртта на Мелетий на императорския престол встъпил Теодосий Велики (379-39). Теодосий още до избирането му за цар видял веднъж насън св. Мелетия да му възлага венец и царска багреница. Този пророчески сън се сбъднал. Грациан, чувствайки се твърде слаб да отблъсква постоянните нахлувания на варварите, си избрал за съуправител храбрия свой военачалник Теодосий. А след смъртта на Грациан, Теодосий станал император и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпоредби, чрез които заслужил прозвището Велики.

   Разприте и несъгласията в това време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това възникнала друга ерес – ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, поради което и последователита на тая ерес се наричали "духоборци" (виж също Раннохристиянски ереси, бел.ред.).

   Теодосий, като желаел да прекрати разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият вселенски събор. На него била осъдена ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил повикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да председателства събора. Теодосий, който дотогава не бил го виждал, познал в него същия старец, когото видял насън да му слага царски венец.

   Мелетий с твърдост защищавал истинските догми на вярата. Той умрял в дълбока старост преди свършване на събора. За председател на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било поставено близо до мощите на свещеномъченик Вавила.

Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски.

Св. мчк Георги Софийски, Нови

Житие на свети свещеномъченик Власий

   Свети Власий бил епископ в Кападокийския град Севастия. Когато при Диоклетиан (царувал 284-305 г., бел.ред.) избухнало жестоко гонение против християните, епископът увещавал към търпение страдащите, посещавал затворените в тъмница и ги утешавал с думи на любов и вяра.

   Във време на туй гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очаквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете почти не останали християни, заминал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго въздържание. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и дори лекувал техните болести и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий не само във време на Диоклетиановото гонение, но и в началото на Ликиниевото.

   В царуването на Ликиний войниците, пратени от областния управител да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, дошли веднъж до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели множество зверове, и като дошли по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при управителя и му съобщили за онова, що видели. Управителят ги пратил отново в пустинята, за да доведат при него криещите се там християни.

   Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на управителя. Власий, като ги изслушал спокойно, казал: "Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми каза: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство!"

   Власий тръгнал с войниците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към истинския Бог, като им обяснявал с кротост и любов закона Господен и чрез Божията сила правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки болни и молейки го да им помогне. Власий, добър и милосърден към всички, оказвал помощ не само на людете, но и на животните. (У нас св. Власий се почита като покровител на животните).

   Когато довели св. Власий на съд в Севастия, управителят се стараел отначало чрез ласкави увещания да го склони да се отрече, но Власий му отговорил решително, че няма да се поклони на идолите. Тогава управителят заповядал жестоко да го бият. Власий с твърдост понесъл изтезанията и казал на управителя:

   - Напразно ти мислиш чрез мъчения да ме отклониш от християнската вяра. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!

   След известно време отново довели Власий при управителя.

   - Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки мъки – казал му управителят.

   - Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат – отговорил Власий. – А смъртта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе вечен живот.

   Управителят, като видял неговата непреклонност, заповядал отново да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с железни куки, но светецът твърдо понасял мъченията и говорел на управителя:

   - Мислиш ли ти чрез страдания да уплашиш мене, който имам за помощник Иисуса Христа? Не се боя от видимите мъки, понеже гледам на бъдещите блага, обещани от Господа на любещите го.

Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, подир него вървели седем благочестиви жени, които с благоговение събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на управителя, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като казали: "И те са християнки". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите жени, за да дадат на идолопоклониците спасителен урок за пустотата на идолите, се престорили готови да изпълнят повелята на управителя и го помолили да им позволи първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, за да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, управителят им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна дързост те били подложени на ужасни мъчения, за да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята вяра, управителят заповядал да ги посекат с меч.

   Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да проявява същата непоколебима твърдост.

   - Терзай тялото ми, както искаш – казал той на управителя, - а над душата ми е властен само един Бог.

   - Ще ти помогне ли твоят Христос, ако аз заповядам да те хвърлят в езерото – казал управителят.

   - И във водата ще се прояви силата на моя Бог – отговорил Власий.

   Управителят изпълнил своята заплаха, но Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по сухо. Като стигнал до средата на езерото, той седнал и се обърнал към войниците, като ги поканил да направят същото чрез силата на техните богове. Шестдесет и осем войници, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, но потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му казал: "Ти, който си изпълнен с благост, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец!" С лице, озарено от чудна светлина, свещеномъченикът дошъл на брега. Управителят го обвинил за смъртта на 68-те войници и го осъдил на смърт.

   На мястото на наказанието светецът отначало се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет. Като получил от Христа обещание, че молбата му ще бъде изпълнена, Власий навел глава под меча в 316 година.

                                                                            Житие на свети мъченик Георги Софийски Нови

   Св. мъченик Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София, защото на турците било по-лесно в малкия град да го вземат насила в своята вяра и в еничерската войска. Но и тук завистливото око на турците скоро открило редките качества на неговата външна и вътрешна красота, затова те изпратили при него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по въпросите на вярата. Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.

   И ето, кадията (съдията) повикал Георги уж за поръчка. Като го видял, той бил поразен от неговата изключителна красота. Отново започнал разговор за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да защити своята вяра, а от друга – неопровержимо да докаже тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци силно се озлобили и отвели Георги в затвора. Свещеникът, в чийто дом св. Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост в изповедничеството.
   Когато втори и последен път бил повикан пред съда, мъченикът така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил винове в нищо, обаче не бил в състоянието да го защити от своите разярени единоверци, поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той започнал да се кръсти и да се моли, като накрая казал: "Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!" Тогава един разярен турчин го ударил по главата с едно дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.

   Колкото и да се стараели турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! През нощта някой от християните тайно донесъл тялото на мъченика в древната църква "Св. Марина" (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, след като получили благосклонното разрешение на кадията. Служба му съставил някой още в древно време, а житието му било съставено от софийския свещеник "поп Пею", чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом пребивавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. мъченик Николай Софийски, Матей Граматик, подир някое време светите мощи на мъченика Георги били поставени в някоя от софийските църкви (може би същата "Св. Марина") за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях сега се съхранява в Драгалевския манастир "Св. Богородица", а друга - в Рилския манастир.