Новини

"И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове...“(Лука 1:46-48)

Тези думи на Пресвета Богородица, изречени по вдъхновение на Светия Дух след непорочното й зачатие при срещата с праведната Елисавета, се изпълняват род след род през хилядолетията до свършека на света. Тази любов на християните към Майката на Живота през 626 г. вдъхновява дякона на Константинополската патриаршия Георги Писидийски да състави последованието на нейния Акатист, който и до днес се чете на вечерните богослужения в петъците през Великия пост. В петък на четвъртата седмица от поста се чете четвъртата, последна статия на боговдъхновеното молитвено последование. В него химнографът възпява Приснодевата с думите: "Радвай се, драгоценни венецо на благочестивите народи… Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи… Радвай се, изцерение на моето тяло; радвай се спасение на моята душа!".

Благочестивите християни на град Пазарджик се събраха в петъчната вечер на 27 март в катедралата на града „Успение Богородично“, за да въздигнат с надежда сърцата си към "драгоценния венец" на верните чеда на Българската православна църква, просейки от нейното всепобедно застъпничество изцерение на телата и спасение на душите. Тук, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, беше отслужено Малко повечерие с четвъртата статия на Акатиста. Богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

Пред чудотворния образ на Божията Майка цялото църковно изпълнение с възторжени песнопения възпя нейната девствена чистота. Всички молеха Светата Дева да простре своя небесен покров над тях и техните близки и ги запази от всяко злощастие. По традиция след това епископ Яков благослови принесените хлябове, измолвайки от Бога милост и благодат за принеслите ги и техните сродници.

В края на повечерието владиката се поклони и целуна светите икони, след което се обърна към народа и благодари на Бога, че ни удостои отново да възхвалим Неговата свята Майка. Той призна, че дори и равни на морския пясък песни да принесем на Богоневестата, не можем достойно да възхвалим нейната чистота. „Но ние вярваме – завърши архиереят, - че както досега, така и до свършека на света Света Богородица няма да ни изостави. Защото нейният Син бе разпнат на Кръста заради всеки един от нас и с пролятата Си кръв ни изкупи от греховете. Благодарение на Неговата безгранична любов ние се умиваме и от делата, и от помислите си със силата на светото Причастие. То спасява не само душата, но и тялото на човека. Защото душата е диханието, излязло от Бога, живецът, който ни дава живот. Нима тази светиня може да живее в нещо нечисто? Затова и Христос се разпъна, за да можем това дихание, което носим, да живее в тялото на човека като в храм. В тяло, което не е изпълнено с грях или ако е сторило такъв, да може да се изправи пред лицето на Бога и да каже: „Господи, съгреших!“ и отново да бъде умито и да бъде достойно за диханието. Мислите ли, че Господ няма да се погрижи този храм да бъде запазен и от беди, и от неприятности. Мислите ли, че Господ ще изостави Църквата Си? Сам Той каза, че ще съгради Църквата Си върху този камък – всички вие в днешно време сте краеъгълните камъни, върху които Той съгражда Своята Църква. Това са и камъните, на които се крепи целият свят. Защото, ако затихне молитвата, светът ще бъде погубен! Тогава поднебесните ще надвият и ще унищожат всичко. Но Господ ни уверява, че никога портите адови няма да надделеят и че ние с вярата, с добродетелите си, с любовта си ще побеждаваме всичко! Нека наистина да осъзнаем жертвата, която Господ принася на кръста. Вършили сме грехове и с думи, и с дела – нека спрем! Нека спрем, защото сме се забързали стремглаво да се погубим и Господ ни спря. Спря, за да има време всеки един от нас да осъзнае кое е ценното, кое е непреходното, кое е вечното, да го потърси с молитва, с вяра и тогава ще бъдем избавени. Наскоро празнувахме и тържеството на светото Православие, когато призовахме всички Божии угодници да се застъпят за нас. След това въздигнахме и Кръста – нашето оръжие, нашата победа и с него оградихме и домовете, и телата си, и целия свят. Ето, пред нас предстоят светли празници – скоро ще викаме „Осанна!“, нека след това не викаме „Разпни Го!“. Ако се опазим, то и Господ ще ни опази. Защото Той иска всеки един от нас да се спаси и никой да не погине – това е и нашата надежда. Майката Божия също няма да ни изостави – ще ни укрепи, щото и вярата ни да се разгори, и надеждата ни да не гасне. Моля Света Богородица да пребъдва сред нас не само със своя образ, но самата тя да пребъдва във всеки дом, да го загради, да го предпази от всяка болест и опасност!“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички присъстващи.

В Синодалната палата днес се състоя среща между Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и епархийските митрополити с вицепремиера Томислав Дончев, проф. генерал Венцислав Мутафчийски и г-н Емил Велинов, директор на Дирекция по Вероизповедания при МС, по повод създалата се извънредна ситуация в страната заради пандемията от коронавирус.

По време на срещата представителите на правителството и кризисния щаб изясниха ситуацията в света и у нас към днешна дата, бяха обсъдени редица въпроси, касаещи богослужебния и молитвен живот в България, както и необходимостта от създаване на организация за посрещането на Възкресение Христово.

Св. Синод запозна представителите на кризисния щаб с предприетите досега мерки и взетите днес решения, а именно:

1. Св. Синод благославя и подкрепя напълно усилията на държавните институции, насочени към запазване на живота и здравето на българския народ.

2. Св. Синод на БПЦ-БП, в съответствие с изискванията на държавните институции, призовава вярващите християни да останат по домовете си.

3. Всички храмове в диоцеза на БПЦ-БП остават отворени и в тях ще се извършват определените за св. Четиридесетница богослужения и молитвени последования.

4. Чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен. Свещенослужителите се задължават с особено внимание да преподават св. Причастие само на тези православни християни, които са се изповядали при тях и ги познават лично.

5. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за св. Причастие да бъдат причастявани със запасни св. Дарове, като за това се вземат съответните мерки от свещенослужителите, каквато е установената практика в Църквата.

6. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа лична хигиена, подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати, иконите да се забърсват, килими, пътеки и др. да бъдат отстранени от интериора на храмовете за по-лесна дезинфекция, местата за сядане да се дезинфекцират на няколко часа. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време.

7. Църковнослужителите да използват лични предпазни средства (маски, ръкавици и дезинфектанти).

8. Миряните, посещаващи храма, да ползват предпазни маски, както и да спазват регламентираното разстояние.

9. Свещениците, които имат и най-малки признаци на здравословно неразположение, да се въздържат от богослужения, за което да уведомят епархийския си митрополит.

10. Тайнствата св. Кръщение и св. Венчание да се извършват с ограничен брой хора, при пълно спазване на изискванията.

11. Опело на покойник да се извършва на открито, на гроба на покойника, при присъствието само на най-близките.

12. Св. Синод призовава клира и богохранимото паство да усилят своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

13. Св. Синод изразява благодарност и отправя молитви към всеподателя Бога за правителството, лекарите, медицинските сестри и работници, за всички останали обществени служители – полицаи, военни, служители в транспорта, магазинерите, всички, които се излагат на риск, за да може ежедневния живот да се съхрани в рамките на възможното.

В края на приема патриарх Неофит изрази своята надежда, че с Божия помощ и с общи усилия кризата ще бъде бързо преодоляна и съвсем скоро ще се завърнем към ежедневния си начин на живот в молитва към Бога в храма и с духовна радост ще посрещнем Възкресение Христово.

„И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лука 1:30-33)

В 25-ия ден от месец март година след година Църквата изживява това велико в историята на човечеството събитие, поставящо началото на нашето спасение – зачеването в девствената утроба на непозналата мъж Мария на Спасителя на човешкия род – Господ Иисус Христос. В този ден своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе председателят на храма свещ. Иван Зяпков. Литургичните песнопения бяха изпълнени от монах Дамян, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“, намиращ се край съседното село Паталеница.

Множество жители на селото се стекоха в храма за да се помолят и изпросят помощта и закрилата на своята небесна Застъпница - Пресвета Богородица. Преклонили главите, коленете и сърцата си пред милосърдния и човеколюбив Бог, всички с една уста изрекоха думите на Господнята молитва, просейки да ни освободи от тежките изпитания и да ни избави от лукавия.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на службата епископ Яков честити празника на всички и имения ден на имениците. Архиереят каза още: „Винаги благодарим на Бога, когато по великата Негова милост отслужваме светата божествена Литургия. Но днес още по-голяма е милостта Му към нас, създадените от Него, които благодарение на нашите грехове, благодарение на нашата гордост, благодарение на отдалечаването си от Бога, стигнахме до тези дни на изпитания. Дни, когато душата ни се е свила – и то не защото Христос ще бъде разпнат на Кръста, а защото ни грози опасност. Грози ни невидим враг, който може да влезе в нас и да погуби тялото ни. И пак, въпреки това, ние проявяваме безразсъдство. Не употребяваме ума и разума си да го издигнем към Бога, да потърсим причината, заради която Бог допусна това, да потърсим и видим греховете си, да кажем: „Съгреших, Господи!“, да загърбим материалното и да се обърнем към духовното. Дори в тези дни ние не виждаме кое е ценното, гледаме външното, земното. Къде са ни земните блага и богатства? Който има пари, може ли да си купи ваксина или лекарство и да се предпази от коварната болест? Къде са сега парите, богатствата, славата? Няма ги! Има единствено и само вас - верните Божи чеда, хората, които сте открили Бога и стоите в дома Божи и благодарение на чиято молитва Господ ни опазва. Защото единственото спасение е от Бога. А Той ни казва: „където сте двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред вас!“. Като се погледнем, наистина сме малко, но днес Бог беше между нас – Той слезе и претвори хляба и виното, беше между нас, за да ни помогне и вразуми.

Години наред говорим, как човеците се изменихме, как не можем да се гледаме един другиго, как със съседите си се имаме за най-големи врагове, как, когато видим ближния си, се обръщаме на другата страна, дори не искаме да го поздравим. Всичко това беше отстъпление не само от нравите на нашите родители, деди и прадеди, беше отстъпление и от Бога. И поради тази причина Господ допусна това изпитание. Но Той казва още: „Дерзай и не бой се, Мое малко стадо…портите адови няма да надделеят!“. Няма да надделеят, защото чухме днес в евангелието с каква чистота на сърцето си Света Богородица изрече думите: „Ето рабинята Господня! Нека бъде не според моята, а според Божията воля!“. Тези дни още повече трябва да сме покорни на Бога и като нея да кажем: Ето, Господи, ние сме Твоите раби, нека бъде според Твоята воля!“.

Братя и сестри! Човечеството беше тръгнало стремглаво към погиване. Човеците изповядвахме Бога на устата си, но бяхме далече, много далече от Него с делата си. А Господ ни уверява, че по делата ни ще бъдем познати. И ето, когато дойдѐ моментът, Христос да преброи Своите ученици, днешните апостоли, вижте колко преброи! Но радвайте се и се веселете, защото сте повече от двама и трима, продължавайте усърдието в молитвата си, с още по-голяма вяра, изчиствайте сърцата си и ги изпълнете с любов, премахнете омразата, злобата, алчността! Виждате, че заради греховете в един миг всичко може да бъде унищожено. Но виждате и че в един миг, благодарение на нашата вяра, Господ ще ни избави“.

Архиереят припомни молбата на Високопреосвещения ни митрополит и призова да продължаваме да събираме молитвата си в 21.00 часа на небесата и увери, че Господ несъмнено я чува. Той припомни и това, че в тази молитва именно призоваваме да бъде не нашата, а Божията воля, затова да не бързаме да се стремим да вземем всичко в наши ръце, а да се доверим на Бога. Защото ние не знаем кое е добро и кое е пагубно за душата ни, а Бог всичко знае и когато сме Божии, Той няма да изостави никого от нас. Владиката отправи и своя призив към вярващите никога да не изпадат в отчаяние, припомняйки им думите на църковното песнопение, което всяка вечер през време на Великия пост отправяме: „С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!“. Той припомни, как всички ние сме вкусили и видели колко благ е Бог, усетили сме Неговата безгранична любов – как се е намесвал, когато сме били в затруднение, нямали сме изход, черно е било небето над нас и никаква светлина не сме виждали, Той се е намесвал и е разпръсвал всичко това; как сме почувствали чистотата, силата и помощта на Света Богородица, защото няма никой от нас, на когото тя да не е помогнала в живота. Епископ Яков апелира към вярващите да преклонят смирено главите си към Света Богородица, която винаги бди над нас и над Пазарджишка духовна околия, винаги със сърцата си да викат към нея „Пресвета Богородице, спаси нас!“ и като нея с чисто сърце да изрекат: „Ето рабите Господни! Ние сме в Твоите ръце, Господи, и вярваме, че като любящ Баща никога няма да ни забравиш и никога няма да ни изоставиш! И нека бъде не нашата, а Твоята воля, Господи, защото тя е най-добра за всеки един от нас!“.

Накрая владиката призова да отдадем кесаревото кесарю и изпълняваме законите, които те ни дават, да уважаваме и се молим за лекарите, Господ да им дава сили, да ги укрепява и пази, защото те се грижат за нас с таланта, даден им от Бога, та никога да не отстъпват пред страха. Но да отдаваме и дължимото на Бога – да бъдем още по-усърдни в поста си и да усилим молитвата си.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните домове.

Празникът завърши с многолетствие.

"Колко блага ни е дал кръстът! Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно" (из Слово за Кръста на св. Йоан Златоуст).

В 3 Неделя на Великия пост светата Православна църква издига пред очите и сърцата на своите верни чеда Честния и Животворящ Господен Кръст, та водени и укрепявани от него никой да не отпадне от пътя към светлото Христово Възкресение. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи празничната Архиерейска света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

Верният Божи народ дойде в храма, призовавайки на помощ в изпитанията нашия Господ Иисус Христос, Който се разпна за нас на "Дървото на живота“, както св. Климент Охридски възпява Честния Кръст – "добра надежда на християните, поражение на бесовете, крепост за верните, надежда на отчаяните, сила на немощните, лекар и изцерител на болните". В края на Великото славословие епископ Яков, предвождан от свещоносци и благовонно кадило, изнесе за поклонение кръста, който постави в центъра на храма. Всички запяха тропара на празника "Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победа над враговете и запазваш с Кръста Си Твоето общество", при което архиереят прекади три пъти около кръста, след което му се поклони и го целуна. След него всички минаха и сведоха глави пред Честния Кръст - "велика красота и вечно оръжие".

По време на светата Литургия бяха отправени нарочните молитви и прошения към Вседържителя, щото Той "да помилва нас, грешните и недостойни Свои раби, които с нашите беззакония прогневихме Неговата благост и оскърбихме Неговото добросърдечие, да чуе от светия Свой храм нашия глас и да изцери смъртните болести, които са ни обхванали".

В края на службата епископ Яков прочете молитва за всяка просба, с която призова още веднъж благоутробния Бог да се смили и ни избави от Своето заслужено негодувание, като ни освободи от всяка беда и напаст, скръб и нужда, та да прекараме тих и богоугоден живот в благочестие и чистота.

След това архиереят честити на присъстващите празника и каза: „На Твоя Кръст се покланяме днес, Христе Боже, на който Ти беше разпънат! Кръстът, на който ни изкупи от греха! Кръстът, който освободи душите на нашите праотци Адам и Ева от ада! Кръстът, който победи смъртта! Кръстът, който и до ден днешен осенява целия свят! В древност кръстната смърт се смяташе за най-позорна, но след като на него бе разпнат Христос, от позорна смърт, се превърна в живот вечен и придоби велика слава и величие - не само на земята, но и на небесата! Неслучайно и всяко благословение се предава кръстообразно. Нека с твърда вяра да осъзнаем силата на това оръжие, което Господ даде в нашите ръце! Чрез кръста са печелени битки, обезвреждани са отрови, запазвани са домове.

Колко често ние, човеците, биваме неразумни, като не прибягваме към тази всепобедна защита. Колко често сме неразумни, когато молим Бога и искаме всичко да ни се даде така, както ние го желаем. Ние си мислим, че винаги знаем кое е добро за нас, без да си даваме сметка, че точно в този момент отнемаме властта на Бога и нарушаваме думите на Господнята молитва – нека бъде не моята, а Твоята воля! Това, братя и сестри, издава нашата гордост – че ние всичко държим в ръцете си. Но ето, виждате, че нещо съвсем малко може да ни смути, може да ни докаже, че ние не сме достигнали съвършенство, та всичко да можем да контролираме.

Господ е милостив – едни Той ще изпита дали са твърди във вярата, други ще се помъчи да вразуми, като призовава всекиго да се обърне, да се поспре малко, защото се бяхме улисали, не виждахме децата си, не виждахме домовете си, ламтяхме все повече богатства да имаме, тичахме безумно да не изпуснем кариерата си. И ето, Господ ни спря! Спря ни, защото когато човек бърза, греши. Виждаме безграничната Божия любов и милост. И когато се замислим, ще открием Божия пръст и като вярващи човеци, всички ще възпеем, ще прославим и благодарим. Тогава ще започнем да се молим и за ближния, и за болния, и за врага си, и за всички онези, които не са открили вярата си и не намират утеха, които не знаят и силата на Кръста. От нас се иска да бъдем пример, пример не на думи, а на дела, та човеците да познаят нашия Небесен Отец и да Го прославят“.

Епископ Яков призова да се молим както един за друг, така и за враговете си, та да се усили любовта в нас, да осеняваме често с кръстното знамение и себе си, да прекръстваме и храната си, да усилим поста и молитвата си, та всички тези изпитания, които са бесовско дело, да отстъпят и да ни отмине всяко зло. Той измоли милостивия Бог да запази всички от видимите и невидими врагове, да изцели болящите, да утеши скърбящите, със силата на Своя Кръст Бог да дава сила на лекарите, полицаите и на всички, които непосредствено се борят с болестта, както и на всички, които се намират в днешните трудности и изпитания.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните близки и от негово име помоли всички всяка вечер в 21.00 часа да събираме молитвата си на небесата, та да изпросим Божията милост и за нас, и за чедата ни, и за всички страдащи по цялата земя.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.