На 18 юни, 2-ра Неделя след Петдесетница ­ - на Всички български светии, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълниха с благоговение протопсалт Георги Радев и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова.

       Негово Преосвещенство епископ Арсений произнесе  вдъхновено слово по време на Причастния канон, в което разясни Литургийното евангелско четиво и подвига на първите Христови ученици, оставили всичко, за да последват Спасителя.  „Сърцето, в което живеело Духът Божий подсказало на рибарите, на Симон-Петър и Андрей, на Йоан и Яков, че Този, Който ги призовава, не Е някакъв обикновен човек, а че това E Синът Божий,  Царят на славата, Спасителят на света, и те тръгнали след Него.

     Тази евангелска история се е повтаряла хиляди пъти и в нашата отечествена история с подвига на нашите родни, български светци, чиято памет празнуваме днес. Стотици Христолюбци последвали св. Йоан Рилски в пустинята още по време на земния му живот. Ние виждаме, че светите апостоли не само презрели всичко земно заради Христа, но дори отдали живота си за Него. И хилядите български мъченици също положили живота си заради изповядването на Светата Православна вяра.”

      Епископ Арсений припомни житието на св. вмчца Злата Мъгленска и нейната безкрайна вяра в Господа Иисуса Христа, която тя не пожелала да смени с мюсюлманска.

 „Ние добре знаем и онази история от Баташкото клане, когато нашите родни, български светии, просияли с изповедническия си подвиг и проливането на мъченическа кръв – продължи епископ Арсений. - Особено трогателен е подвигът на двамата пастири- свещеномъченици  - отец Петър и отец Нейчо. Попитали отец Нейчо: „Отказваш ли се от вярата?” И когато отговорил „не”, отсякли главата му. Страшно било мъчението на отец Петър, който имал 7 дъщери и пред очите му избили всичките. Накрая отсекли и нозете му, и ръцете му, отрязали ушите му и изболи очите му. Дивно е мъчението на старецът Трендафил Тошев на 76 години.  Набучили го на кол като агне и го изпекли жив на огъня.  Свещеният дееписател влага следните слова в устата на тези мъченици: „Господи, не мога да се прекръстя с Твоето знамение, защото отрязаха  ръцете ми.  Господи, не мога да погледна висината на Твоята слава, защото избодоха очите ми. В Твоите ръце предавам духа си.”

       Преосвещеният епископ Арсений завърши словото си с тревожно, но изключително важно обръщение към всички:

   „Обични братя и сестри, ние българите не умеем да пазим светлата памет на нашите родни светци и новомъченици, а те са нашето национално богатство. Напразно шумни и кресливи медийни кампании устройват допитвания кои са най-великите българи. Това не са пошли певци или шоумени, това не са спортисти или политици със съмнителен морал. Това са нашите родни български светци, които не се нуждаят от нашата похвала, но ние се нуждаем от тяхната помощ и от тяхното молитвено застъпничество, защото обезверяващи и обезродяващи се с всеки изминал ден, ние погиваме. Сега България е един прикован на болничния одър смъртник и ако ние не изровим от бунището на предателската забрава драгоценния бисер на родната святост, осиромашали, голи и боси духом, ще станем роби на неправославни и нехристиянски цивилизации и култури. Ако ние продаваме православната си вяра и българската свяст кога за 30 сребърника, кога за паница леща, ние ще погинем и духовно, и физически. Някога, в навечерието на турското робство, България е била изправена пред най-голямото си предизвикателство в историята на своето съществуване. Но тя оцелява, защото е имала св. патриарх Евтимий, който я предава на Светата Троица. Днес загива не само държавата ни, но и народността и вярата ни. И затова в този празничен ден, празнувайки деня на българските ни божители, свети и преподобни мъченици, светители и постници, да въззовем: „Боже, пази България! Боже, по молитвите на нашите родни светии, запази страната ни православна и християнска. Амин.”