На 6 май  - Пета Неделя след Пасха, Православната ни Църква чества деня на светия великомъченик Георги Победоносец.

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави Божествена света Литургия в манастир „Св. вмчк Георги Победоносец” край близкото до Пловдив село Белащица. С архиерея съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеници от града и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. Възнесение Господне” в  Пловдив с диригент Дорис Хофман. 

  На храмовия празник присъстваха населниците на светата обител и множество честни поклоници, дошли в дворите на манастира „Св. вмчк Георги Победоносец”, за да изразят почитта си към храбрия и непоколебим Христов воин.

  В края на Великото славословие за четец и певец на църквата ни бе постриган Панайот Поляков от гр. Пловдив. По време на богослужението свещеноиконом Деян Стоенчев прочете житието на празнувания светец, станал пример за храброст и непоколебима преданост на Христа.

  След края на светата Литургия в двора на манастира бе отслужен водосвет. Преосвещеният епископ Арсений се обърна към присъстващите със слово, в което говори за стреса и страховете на съвременния човек, чрез които той е податлив на манипалуцаии и внушения. Владиката посочи силната вяра в Христа на светия великомъченик Георги като пример за преодоляване на всички страхове – от изтезания, мъчения, гонения.     

   "Да се въоръжим с тази любов, която имал св. Георги, да бъдем безстрашни във всички предизвикателства на съвремието ни, та лице в лице да гледаме безстрашно на всички трудности и изпитания, защото с Бога в сърцето страхът изчезва” – призова епископ Арсений. Той честити на всички присъстващи светлия празник и преподаде архипастирския благослов и поздрав на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

  Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от свещеноиконом Деян Стоенчев.   

    На 6 май с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай Преосвещеният Константийския епископ Яков отслужи водосвет в параклис „Св. Георги“ край септемврийското село Семчиново. С архиерея съслужи секретарят на околията прот. Боян Кочев.

  Да отбележат храмовия празник на прекрасния дом Господен бяха дошли много от жителите на селото, които посрещнаха архиерея с букети цветя. Децата се надпреварваха да застанат редом с духовниците, като отпяваха познатите им песнословия и с чистите си сърца възпяваха Бога и Неговия угодник свети Георги. 

  На събитието присъстваха депутатът г-жа Даниела Малешкова, кметът на Община Септември г-н Марин Рачев, бившият кмет на Общината г-н Томи Стойчев, общественици и гости на празника.  След края на водосвета епископ Яков благодари за топлото посрещане и изказа своята радост от детските усмивки, които го заобикаляха през цялото време. Той призова такава духовна чистота да се стремим да постигнем и ние. Архиереят посочи добрия пример на кмета г-н Рачев, който в този ден даде благотворителен обяд за жителите на селото, като предпочете да го раздаде на всички, а не да се затвори сам със семейството си на този светъл празник. Това е и смисълът на благославянето на храната – да се съберем на обща трапеза, всеки да погледне другия в очите и му каже добра дума, всички заедно да прославим Бога и с очистени от злобата и завистта сърца заедно да вървим след Него.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и като поръси приъсъстващите със светена вода, призова Божието благословение над всички тях.

    На 6 май, Пета Неделя след Пасха – на Самарянката, своя храмов празник отбеляза  храм „Св.вмчк Георги Победоносец“ в Пазарджик.  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай светата Литургия беше овъзглавена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на околията прот. Боян Кочев и председателят на храма прот. Петко Еленкин.   

  Много боголюбиви миряни съмолитстваха с духовниците и преживяваха духовната радост от празника. В края на богослужението епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за подвига на св. вмчк Георги, който макар и млад на години, проявил истинско мъжество в изповядването на своята вяра. Архиереят припомни житието на Божия угодник и добави:

  „Не случайно св. Георги е един от най-почитаните светци не само в България, а в целия православен свят. Неговият пример е такъв, че запалва вяра в сърцата на всеки, който се досегне до него. Затова и почитта към него дори и на йота не се е променила от първоначалната след неговата кончина – само двадесетгодишен, той пребъдва векове; неговата памет се е пазила и предавала от поколение на поколение. Всички ние по един или друг начин сме усещали неговата сила и подкрепа. За това свидетелства и вашето присъствие днес в храма. Какво ще оставим обаче ние на нашите деца? Дали следваме примера на светеца, дали пазим неговата вяра? За съжаление голяма част от нас почитаме светеца само като минем набързо през храма да запалим по една свещ. Вместо да останем и потърсим неговата закрила, ние бързаме да отидем да видим дали ангето е готово; бързаме да обърнем внимание само на телесната храна, с която често свързваме неговия празник. Но нека не забравяме, че не агнето ще ни въведе във вечния живот, а добродетелта. Нека не превръщаме днешния ден в ядене и пиене. Целият ден е посветен на светеца - да му принесем своите молитви, в негово име да извършим добро дело, та и той да ни въздаде според нашите нужди.  Двадесетгодишният младеж позна празнотата на телесните наслади и получи небесните - нека и ние следваме неговия пример. Да прекараме деня в молитва към него - днес този Христов мъченик стои пред престола на Бога и моли за призоваващите го Божията милост, опрощение на греховете и Царството Небесно“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай до всички присъстващи.

  Празникът завърши с многолетствие.

      На 5 май, в навечерието на празника на дивния  Божи угодник св. вмчк Георги Победоносец, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Празнична вечерня с петохлебие в храм „Св. Георги Победоносец” в Пловдив. С владиката съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Тодор Цойков, предстоятел на храма, свещеници от града и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Велелепният храм се изпълни в навечерието на своя храмовия празник с боголюбиви миряни, дошли да отправят молитвен взор към Всеподателя Бога и попросят небесната закрила  на св. вмчк Георги Победонесец.  

  В края на богослужението Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете вдъхновено слово за неописуемите страдания на Христовите страстотерпци.  

   „Този празник навежда нашата мисъл към несметното число на мъчениците, на великомъчениците, на изповедниците на вярата Христова.  И логически изниква в съзнанието ни въпросът как е било възможно те да посрещат и да понасят геройски, даже с благодарност и песен на уста, най-ужасни, тежки, жестоки, мъчителни, непосилни от наша гледна точка страдания. С какво са се облекчавали техните страдания? Наистина страданията им са се облекчавали, това не са празни думи, не са голи слова, а самата действителност. Евсевий Кесарийски, бащата на църковната история, пише : „Ние бяхме по тези места и видяхме с очите си как мнозина претърпяха за вярата отсичане на главата или изгаряне на клада. Мечовете се притъпяваха и се пречупваха и самите убийци, изморени, сменяха се по ред един други. А мъчениците приемаха с радост, усмивка и добродушие окончателната смъртна присъда и до последното си издихание възнасяха Богу песни и благодарности.”

   И тъй, с какво са се облекчавали страданията на светите мъчениции великомъченици за вярата В Христа? 

   Първо – облекчавали и утешавали са се с мисълта за Разпнатия и страдащ за нашите грехове Спасител. Утешавали са се мисълта за Светия Животворящ Кръст Господен, с образа на Разпятието. Тази мисъл и този образ са били всякога живи в съзнанието им и те облекчавали, смекчавали и даже услаждали тежестта на техните страдания. Мъчениците и великомъчениците са постъпвали по препоръката на св. ап. Павел: „Нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий” (Евр. 12:2).

  Светите мъченици и великомъченици са гледали на своя подвиг и на своите страдания като на нещо малко, нещо незначително. Те са били уверени, че ги очаква вечно блаженство, че след временното земно страдание те ще минат в оня дивен свят, където, по думите на св. ап. и ев. Йоан Богослов,  те „няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги види слънце и никакъв пек”/Откр. 7:15/. Те са били убедени, като светия апостол Павел, че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”/Рим.8:18/,  те са били убедени, че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”/1Кор. 2:9/.

    Тази надежда за бъдещото въздаяние  е облекчавала и смекчавала горчивината на техните страдания.
Силата на пламенната любов в Христа също е смекчавала болките им. И в проявленията на обикновения живот ние виждаме колко силна е любовта. Представете си нежна, любеща майка, която в силен, палещ пек носи на ръце своя младенец, своето детенце, и върви по неравен, каменист път преуморена и обляна в пот. Попитайте я – идва ли ѝ наум мисълта да хвърли своя товар, своето дете?  Нали този неин товар е тежък и мъчителен? С увереност може да кажем, че всичко тук тя като че ли не усеща, не забелязва от любов към своята рожба. Тя не усеща товара на тежестта. Силният пек, неравният път, умората, потта - всичко това е потънало в нейната майчина любов.  Ако е така силна и действена любовта на човека към човека, то колко повече  е любовта на човека към Бога. Мъчениците и великомъчениците, изпълнени с любов към Христа, не само не са се бояли от страданията, но и с радост и песен са ги посрещали и понасяли. Силата на тази любов св. ап. Павел изобразява така: нищо не е в състояние да я победи и да отлъчи вярващия от Бога – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голотия, нито опастност, нито меч, нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Сили, нито Власти, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар /Рим. 8:35,38-39/. 

   Особена подкрепа в подвига на мъчениците за радостно посрещане на мъки и страдания е била Божията сила, която винаги им помагала в благодатното Божие присъствие,  благодатното Божествено утешение, свише изливано в сърцата им  – или тайнствено, или чрез видимо явяване на небесен Ангел и даже на Самия Иисус Христос. Св. ап. Павел казва: „Както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа”/2Кор. 1:5/. И това той пише от личен опит. Колко пъти, в решителни и тежки часове му се е явявал Сам Иисус Христос и му  казвал:   „Дерзай, Павле!”/Деян.23:11/, „Не бой се, но говори, не млъквай, защото Аз съм с тебе”/Деян.18:9-10/.

   Братя и сестри, чухте чрез какво са се облекчавали страданията на светите мъченици, великомъченици и изповедници на вярата. Нека и ние като тях винаги да помним образа на Разпнатия Господ и Спасител наш Иисус Христос. Нека да имаме в сърцето и душата си, в мислите и съзнанието си Светия Животворящ Кръст Господен,  да бъдем въодушевени от надеждата за бъдещето въздание. Именно с тия добродетели е бил вдъхновен е празнуваният дивен Божи угодник, чрез когото Бог се славно прослави – св. вмчк Георги Победоносец. Да разгаряме в сърцата си пламъка на обич към Господа Иисуса Христа и да вярваме, че в трудни моменти Сам Той ще ни подкрепи при подвига вслужба на истината, на правдата и на доброто.” 

 Негово Високопреосвещенство завърши словото си с думи за св. вмчк Георги Победонесец, презрял всичко земно – обществено положение, слава и благосъстояние заради спасителната Христова вяра. Митрополит Николай се помоли празнувания светец да бди винаги над Отечеството ни и го запази в мир, за да изживеем спокойно дните и годините на нашия живот.  Владиката поздрави отечески и благослови всички, дошли в благодатните обятия на Дома Господен, с благопожеланието да имат винаги закрилата на великия Христов воин –  св. вмчк Георги Победоносец.