Новини

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните на Богоспасаемата Пловдивска епархия

 nikolai new2019  Обични в Господа братя и сестри, 

Само преди няколко дни изпратихме на вечен покой нашия любим Патриарх и Софийски Митрополит Неофит. Всички видяха хилядния народ, който се поклони пред него в катедралния храм „Св. Александър Невски” и го изпрати в последния му път. Това беше истинско тържество на вярата, нагледно доказателство за авторитета на блаженопочившия и приснопаметен наш Патриарх Неофит, за любовта, която народът ни питае към него и за привързаността на нашите верни към Светата Българска Православна Църква. Благодарим му за всичко! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Нямаше как това тържество на вярата да не доведе княза на този свят до ярост. Още пред отворения ковчег на Негово Светейшество започнаха медийните интриги и инсинуации около наследяването на българския патриаршески престол. Едни и същи „експерти” по църковните въпроси, измежду които бивши разколници и агенти на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили публичното пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и богохулен начин започнаха отново да „кадруват” следващия български Патриарх.

Впрочем, през 2013 г. те не познаха. Няма да познаят и сега. Те никога не познават, защото не са познали Иисус Христос, не вярват в Него и поради това не могат да осъзнаят, че Той е единственият кормчия на църковния кораб, Който с въздействието на Светия Дух избира предстоятелите и архиереите на Своята Църква. В Неделята на Прошката ние им простихме. Прощаваме им и занапред скверните думи, които ще изговорят, но ще наблюдаваме дали ще изпитат поне малко срам от себе си и поне в следващите дни на Великия пост ще спрат своята ария на клевети, хули и на омраза срещу Светата Православна Църква. Защото нямаме никакво съмнение, че става дума за дълбока и истинска омраза към Светата Православна Църква – моралната опора и източникът на интегритет на нашия народ. Става дума за война срещу вярата ни и за нищо по-малко. Бъдете готови, че в следващите месеци ще се води война срещу вярата и срещу Църквата, но ви уверявам, че Църквата отново ще победи, защото „портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Това е още една нейна специфична особеност, която е доказана безброй пъти и която нейните врагове отказват да проумеят.

Както и през 2013 г., основната агресия, свързана с избора на следващия Български Патриарх, е насочена срещу мен, вашият митрополит. В това няма нищо ново и нищо изненадващо. Иисус Христос е казал на своите ученици: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил ... Ако Мене гониха и вас ще гонят.” (Йоан 15:18-20). Всички ние, принадлежащите към църковния клир и Негови следовници, сме надлежно предупредени, поради което хулите и клеветите не ни смущават. Знам какво изградихме и постигнахме заедно с вас - благочестивото свещенство и верния Божи народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия през изминалите години на съвместното ни служение и е напълно разбираемо защо то предизвиква такава неприязън. Не мога да допусна, обаче, неприязънта към мен, нагнетявана системно и методично през всичките години на моето служение, днес да става причина за накърняване на достойнството на Църквата, „която няма петно, или порок, или нещо подобно.” (Еф. 5:27) и в частност да се хвърля каквато и да е сянка на съмнение върху нейната независимост и свободния избор на нейните предстоятели.

Поради това обявявам и декларирам, че не желая и няма да приема да бъда включван като кандидат за патриаршеския престол в процедурите, които Светият Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия предстои да проведе в съответствие с нейния Устав. Съобщавам това първо на вас, като за това мое непоколебимо намерение ще информирам и моите събратя – членовете на Светия Синод .

Когато корабът, в който пътувал пророк Йона, бил застигнат от буря, той се е обърнал към спътниците си и им казал: „Тогава той им рече: вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря". (Йона 1:12). Това казвам сега и аз. Ако заради мене е пратена бурята, надявам се след това мое изявление тя да утихне. Ако, обаче, хулите и клеветите продължат и не дай Боже се насочат върху други мои събратя митрополити, то тогава ще стане ясно нещо, в което аз съм дълбоко убеден, а именно, че целта не е да бъде унизен и дискредитиран един или друг архиерей; целта е да бъде унизена и дискредитирана самата Българска Православна Църква.

И тогава ще призова всички да помагат в бранта срещу злото, която ще е особено усилна в предстоящите четири месеца. Вярвам, че Бог ще е с нас и ще ни помогне, сега, както и преди, да преведем безбедно кораба на Църквата Му до спокоен и сигурен пристан, като изберем достоен неин първойерарх – пазител на Светата православна вяра, комуто аз, като скромен съработник в Христа, ще помагам с всичките си сили.

Призовавам всички следващите 40 дни смирено и в тишина да се молим за упокой на душата на блаженопочившия и приснопаметен наш любим Отец Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски и да молим Господ да го постави в сонма на праведниците, откъдето той, застанал пред престола на Господ Иисус Христос и Неговата Пресвята майка Света Богородица, да се застъпва да не спират да закрилят благочестивия православен български народ.
Пожелавам на всички ви благодатен и душеспасителен пост и преподавам над вас Божието благословение.

† Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

Велико повечерие с Първата част от канона на св. Андрей Критски в Пловдив

  Светата Православна църква е установила в първите четири дни от Великия пост да бъде прочетен на части Великият покаен канон, съставен от свети Андрей Критски.

На 18 март Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави Великото повечерие и заедно със свещениците изпя известните великопостни химни „С нас е Бог“ и „Господи на силите“, редувайки се с митрополитския хор „Св. Ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

След славословната молитва митрополит Николай прочете първата част от Великия покаен канон на св. Андрей Критски, а смесеният хор с диригент г-жа Росица Димова изпя ирмосите и припевите на Великия покаен канон.

 Звънът на църковните камбани отново събра верния Божи народ за молитва в тези благодатни дни на поста. Всички присъстващи заедно отпяваха припева: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" и с това съучастваха в така дълбокото по смисъл и трогателно по съдържание молитвено последование, съчинено от архиепископа на Критската църква св. Андрей.

Снимки

Неделя Сиропустна в Пловдив

  На 17 март - Неделя Сиропустна, митрополитският храм „Света вмчца Марина” в Пловдив се изпълни с духовници и миряни, дошли да участват в последованието на специалната вечерня, която съдържа велик прокимен и проникновената молитва на св. Ефрем Сириец, придружена от земни поклони.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави вечерното богослужение, което се отслужва през всички неделни вечери на Великия пост.

В съслужение с Владиката бяха: Викарните епископи Арсений Знеполски и Висарион Смолянски, архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев – епархийски съветник, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Еленко Йосифов, протойерей Никола Янев - епархийски съветник, свещеници от града, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Павлин Ангелов.

За умилителното покайно настроение на множеството вярващи, изпълнили до краен предел храма, допринесе митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Много християни в този ден се събраха да попросят Божията закрила и помощ и да подготвят душите си за предстоящия подвиг на Великия пост. Всички те с едно сърце молиха Бога да благослови спасителните дни на поста да преминат благодатно и душеспасително.

На богослужбата присъстваха: областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев със съпругата си полк. Невяна Митева, архонтът Георги Гергов със съпругата си г-жа Вили Гергова, народният представител от 49-то Народно събрание г-н Радомир Чолаков, г-н Микеле Санторели и г-н Вакрил Запрянов – ктитори на храмове, представители на местната и държавната власт, общественици.  

По време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия велик пост, време за покаяние.

В края на вечернята Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни с архипастирско слово и пръв поиска прошка от всички.

След словото на Владиката всички в храма пристъпиха един към друг, за да се опростят.

Снимки

Заупокойна света Литургия, опело и погребение на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

  Траурният камбанен звън на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ събра митрополитите от Св. Синод, епископи, свещеници, монаси, монахини и църковни делегации от Поместните православни църкви и стотици православни християни да отдадат почит в последния път на упокоилия се Светейши Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Тялото на покойния патриарх Неофит бе положено в центъра на храм-паметника, а потокът от вярващи, които се редяха в продължение на часове на опашка, за да се простят с него не секна и до завършването на Заупокойната света Литургия.

Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, наместник-председател на Св. Синод, който бе в съслужение с митрополитите-членове на Св. Синод – Техни Високопреосвещенства Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Видински Даниил, Доростолски Яков и епископите – Техни Преосвещенства Адрианополски Евлогий - игумен на Рилската св. обител, Велички епископ Сионий - игумен на Троянския и Бачковския манастири, Тивериополски епископ Тихон - патриаршески викарий, Знеполски епископ Арсений – първи викарий на Пловдивския митрополит, Белоградчишки епископ Поликарп – първи викарий на Софийския митрополит, Агатополски епископ Йеротей, Смоленски епископ Висарион - втори викарий на Пловдивския митрополит, Константийски епископ Михаил - викарий на Ловчанския митрополит, Браницки епископ Пахомий - ректор на Софийската духовна семинария, Главиницки епископ Макарий - викарий на Русенския митрополит, Велбъждски епископ Исаак - втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архимандрит Евтимий - духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Максим, архимандрит Стефан - брат на Троянската света обител, десетки свещеници и протодяконите Александър Нешев, Иван Петков, Деян Коруноски, йеродякон Евтимий - брат на Бачковската света обител и йеродякон Николай Аурелян от Румънската патриаршия. За организацията по посрещането на делегациите отговаряше Мелнишкият епископ Герасим - главен секретар на Св. Синод, който взе участие в отслужването на опелото.

За да отдаде последна почит и да отслужи опелото на упокоилия се патриарх пристигна и Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей, който също се прости с новопреставения Български патриарх Неофит и изказа своите съболезнования на архиереите на Българската църква.

Делегациите на Поместните православни църкви включваха Техни Високопреосвещенства митрополита на Халкидон Емануил, Калиополския и Мадитски митрополит Стефан, Великия еклисиарх дякон Аетий, вторият патриаршески дякон Калиник, архим. Харалампий Ничев (Вселенска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Кесарийския митрополит Теофилакт (Александрийска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Вострийския митрополит Тимотей (Йерусалимска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Корсунския митрополит Нестор (Руска патриаршия); Техни Високопреосвещенства митрополита на Гора Андрей и Ахалцийски митрополит Теодор (Грузинска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Нишки митрополит Арсений и Негово Преосвещенство Тимошки епископ Иларион (Сръбска патриаршия); Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, архиепископа на Томи и Констанца Теодосий, Плоещки епископ Варлаам, викарий на Румънския патриарх (Румънска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Китийския митрополит Нектарий (Кипърска архиепископия); Негово Високопреосвещенство митрополита на Димитриада Игнатий (Еладска архиепископия), Негово Високопреосвещенство Корчански митрополит Йоан (Албанска архиепископия) и Техни Високопреосвещенства Преспанско-Пелагонийски митрополит Петър, Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей и Брегалнишки митрополит Иларион (Православна църква на Северна Македония).
Да се поклонят пред патриарха на Българската православна църква в храма дойдоха и митрополит Епифаний (Думенко), Н.В.Пр. Монс. Христо Пройков - Председател на епископската конференция на Католическата църква в България и Архиепископ на Софийската Католическата Епархия от източен обред; Н.Пр. Монс. Румен Станев - генерален викарий на Софийско - Пловдивска епархия за латинския обред, Монс. Джорджо Кецца - шерше д'афер на Апостолическата нунциатура в България, монс. Яромир Задрапа - представител на Папския дикастерий за насърчаване на християнското единство и отговорен за отношенията с православните църкви. Н.Пр. епископ Датев Аготян, предстоятел на Арменската епархия за Румъния и България.

За да изразят своята почит към блаженопочиналия Български патриарх в храм-паметника дойдоха Н.В. цар Симеон II, президентът на Република България Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Росен Желязков, министър-председателят в оставка акад. Николай Денков, вицепремиерът и външен министър в оставка Мария Габриел, кметът на столицата Васил Терзиев, президентът Георги Първанов, министри, депутати от всички парламентарни групи.

По време на причастния канон митрополит Йоан се обърна със слово, в което каза: „Със съкрушени сърца, с голяма болка и дълбока скръб и тъга, но и с неизменна вяра и упование в нашия Господ Иисус Христос и даруваното ни от Него спасение, изпращаме днес, в последния му земен път, Светейшия наш отец и патриарх Неофит. Прекланяме се пред духовното величие и чистота на неговата светла личност и от дълбочината на сърцата си благодарим на Всеподателя Бога задето ни бе удостоил с честта и радостта да го имаме сред нас, като наш духовен водач по пътя ни като човеци и християни.

Земната ни раздяла с него преживяваме тежко и мъчително, но и вярваме, че отсега и занапред православният ни народ има – в лицето на Негово Светейшество – още един усърден молитвеник и горещ ходатай пред Божия престол, който и във вечния живот ще продължава да се застъпва за своето паство, да желае и измолва за Православната ни църква, за земното ни отечество и лично за всекиго от нас Божията милост и любов, благодатна помощ и закрила… Църквата Христова е богочовешки организъм, оставен ни от нашия Господ за наше спасение и наследяване на Царството Божие.

В Църквата Христова всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец, независимо от призванието си и от мястото си в нея, и сме призвани от Всевишния Бог „за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего“ (1 Кор. 1:9). Животът в Църквата е светотайнствен живот в „единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:2), в „единство на вярата и на познаването Сина Божий“ (Еф. 4:13). Това заповядано ни от Господа съвършено единство беше свят стремеж и на Светейшия наш отец Неофит, който най-много от всичко държеше на него. Към него се стремеше, с всички свои мисли и действия, и искаше да вижда и в нас осъзнаването на необходимостта от него и стремежа към неговото осъществяване в живота ни.

Това остава и най-важният негов завет към нас, заедно с беззаветната любов, която имаше към всекиго и към всички, и която сам пръв той ни засвидетелстваше. Нека свято да пазим този негов завет и да се стремим, според силите си, да умножаваме оставеното ни от него богато духовно наследство… Особено сме признателни на Негово Всесветейшество Вартоломей, Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, който с личното си присъствие и с участието си в опелото на Светейшия наш патриарх Неофит засвидетелства още веднъж нашето единство с Църквата-майка – Константинополската Вселенска патриаршия, чиято първородна дъщеря – светата Българска православна църква, днес отдава последна почит и поклон пред един от своите най-достойни предстоятели.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост, Покровът на Божията майка и молитвите на всички отвека просияли Божии угодници да бъдат с всички нас!

Бог да прости и да упокои Светейшия наш първойерарх Неофит новопреставен, да му прости всяко волно и неволно прегрешение, да му въздаде за неговата чиста любов към Господа и Неговата света Църква, да присъедини него – ангелогласния Светейши Български патриарх – към Ангелския хор, който непрестанно възпява Неговата слава, и да го настани там, дето почиват всички праведници!“

През време на цялото богослужение, както и на опелото на Българския патриарх Неофит, гвардейци бяха на почетна стража край ковчега на Светейшия ни патриарх. В храма присъстваха и множество свещеници не само от столицата, но от цялата страна, игумени на манастири, монахини, както и стотици православни християни, които със сълзи на очи се прощаваха с упокоилия се предстоятел на Българската православна църква.

След Заупокойната света Литургия опелото бе възглавено от Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей. Заедно с него митрополитите-членове на Светия Синод, епископата на Българската църква, митрополитите – делегати на Поместните православни църкви, духовенството и честното монашество се помолиха Бог да дари прошка на греховете и вечен живот на приснопаметния и блаженопочинал Български патриарх Неофит.

Патриарх Вартоломей произнесе слово, в което обрисува живота и делото на Българския патриарх Неофит, като каза: „По човешки е време на траур! На църковен и национален траур! Мъчителна е телесната раздяла, жестоко е сиротството, голямо е вълнението! „Плачи за умрял и проливай сълзи... и продължи тъгуването си по него, според достойнството му», ни съветва Премъдростта на Иисуса, син Сирахов (22: 11 и 38:16-17).

Тъгувайте, осиротели православни български братя, честна Йерархия, благочестен клир, благочестиви началници, живеещи в преподобие монаси и скромни монахини; тъгувай Богословски факултет на Софийския университет, чийто пръв декан беше той след неговото възстановяване, както и вие, академични служители на богословието; тъгувайте вие, които сте се посветили на свещената църковна музика, чийто знаменит познавач, преподавател и сладкогласен изпълнител беше приснопаметният; вие, лекари и медицински сестри от Военно-медицинската академия в София, които с научни познания и благоговение послужихте по време на неговата болест и станахте свидетели на неговото страдание, но и на търпението му! Верни и христоименити народе, всички вие! Но не само Вие!

Вашата печал и мъка споделяме всички православни, всички, които «имаме за своя обща майка същото това общо благочестие», по думите на св. Филотей Кокин, патриарх Константинополски. И разбира се, тъгува и нашата света велика Христова Църква в Константинопол, нашата и Ваша обща духовна Майка и Хранителка! И нашето присъствие сред Вас, и молитвата днес от страна на произнасящия тези слова подчертават това… Но, за Бога, братя и чеда, нашата печал не бива да бъде незлечима, нито безутешна, както у другите, които нямат надежда!

Изпращаме човек Божи, който с постоянство във вярата посвети целия си живот на Победителя на смъртта, на нашия Господ Иисус Христос и на служение на Неговата Църква! Погребваме един епископ на любовта, наследник на апостолите, свидетел и проповедник на Възкресението, както апостолите! Неговият изхóд и светло преминаване от печалното към най-радостното и от временното към вечното, от трудовете и борбите към наградите и неувяхващите венци!

Дерзайте и славете за всичко Бога и Господа на Живота!...
Но онова, което увенча неговата беловласа глава с венеца на освещението беше голямото и велико негово търпение в славословие Богу през жестоките часове на неговата многомесечна болест. Той слушаше св. Йоан Златоуст, който казва: „Ако тялото ти е Христово, то носѝ кръста” (Беседа към посланието до ефесяни, 3). И го носеше до края! Пак според свети Йоан Златоуст, търпението е „царица на добродетелите, основа на подвизите, тихо пристанище.” (До Олимпиада, писмо 13).

От това безбурно пристанище на търпението той вече отплува, опазил чиста своята свещеническа одежда, благославя своето обично паство и възлюбленото си земно отечество, облобизава своите свети братя архиереи, върви мирно с надеждата на възкресението и вечния живот, и акостира безопасно към тихия, защитен и мирен небесен пристан на Царството Божие! В своето пътуване той е съпътстван от свети Климент Охридски, свети Йоан Рилски, свети Йоан Кукузел, чиито музикални стъпки той от младост следва, и от други светии, които осветиха българската земя, заедно с неговия покровител свети Неофит…“.

След словото на Вселенския патриарх се пристъпи към полагащото се при кончина на духовник внасяне на тялото му в олтара на храма, където приживе е служил пред Божия Престол. След това ковчегът с тялото на патриарха бе изнесен от храм-паметника и беше пренесен на ръце от гвардейците, под звуците на траурен марш и камбанен звън. Траурната процесия продължи с военен кортеж и литийно шествие до митрополитската катедрала "Света Неделя", където бе извършено погребението на Негово Светейшество патриарх Неофит.

Литийно шествие с тялото на Негово Светейшество потегли от патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" към храм "Св. Неделя", където пристигна малко преди 14 ч. Малко преди 14:30 ч. патриархът беше погребан от южната страна на храма, до гроба на Екзарх Йосиф.

Процесията се движеше бавно, съпроводена от много хора. В шествието участваха духовници, митрополити и епископи, както и учениците от Софийската духовна семинария, присъстваха също така президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът-председателят в оставка Николай Денков, вицепремиерът в оставка Мария Габриел, кметът на София Васил Терзиев, министри от правителството в оставка, народни представители, представители на чужди мисии у нас, на вероизповедания и на институции, военни, както и миряни. Шествието беше водено от Гвардейския представителен духов оркестър.

Площадът пред храма бе изпълнен с придошлите духовници и миряни, които ведно пяха „Христос воскресе“ и „Вечная памят“.

Бог да прости Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит!

Вечна и блажена да бъде неговата памет!

Снимки

Св. Синод на БПЦ-БП определи датите за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит

sv sinod На свое извънредно заседание Св.Синод в пълен състав по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13.IIІ.2024 г., реши:

На основание чл. 42, ал. 1 от УБПЦ - БП старшият член на намаления състав на Св. Синод - Варненският и Великопреславски митрополит Йоан встъпи временно във функциите на Наместник-председател на Св.Синод.

След като обсъди въпроса за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит, Св. Синод реши:

На 15 март т.г. в 9.00 ч. тленните останки на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 16 март т.г. в 9.30 ч. да бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а опелото на блаженопочиналия Предстоятел на БПЦ – БП ще започне след края на св. заупокойна литургия. С литийно шествие тялото на блаженопочиналия Патриарх ще бъде пренесено от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъде положено.