Top Line
JA slide show
Новини
Със съборна архиерейска св. Литургия в Пловдив бе отбелязана 10-а годишнина от интронизацията на митрополит Николай

dsc 1788         Огромен повод за радост, равносметка и благодарност към Всеподателя Бога имаше богохранимата Пловдивска епархия. Тя отпразнува 10-а годишнина от интронизацията на своя многообичан архипастир - Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, за чиито юбилей пристигнаха скъпи гости от цялата страна и от много братски поместни църкви.dsc 1820


         Владиката възглави съборната архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив на 12 февруари, Неделя на Блудния син. Молитвено участие в светата Литургия взе Негово Светейшество Българският патриарх Неофит.  В съслужение с архиерея на Пловдивската епархийска църква бяха Високопреосвещените митрополити-членове на Светия Синод Сливенски Йоаникий, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Старозагорски  Киприян, архиепископът на Йопия Дамаскин от Йерусалимската патриаршия, Борисполски и Броварски митрополит Антоний, управляващ делата на Украинската православна църква - Московска патриаршия, митрополитът на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин от Гръцката православна църква, както и Преосвещените епископи Мелнишки Герасим - главен секретар на Св. Синод, Велички Сионий - игумен на Троянската света обител „Успение Богородично”, Браницки Григорий - викарий на Софийския митрополит, Белоградчишки  Поликарп - викарий на Видинския митрополит, Агатополски Йеротей - викарий на Сливенския митрополит, Знеполски Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, Константийски Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит, схиархимандрит Амвросий - игумен на Зографския манастир „Св. Георги” в Света Гора - Атон, архимандрит  Филип Василцев - предстоятел на Руското подворие в София, ставрофорен свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънската православна църква в България, архимандрит Евтимий от Видинска епархия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев - духовни надзорници при Пловдивска митрополия, игумен Петър Еремеев, ректор на руския православен университет „Св. Йоан Богослов“ и наместник на Високо-петровския мъжки ставропигиален манастир в Москва, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор „Нектарий протопсалт” от Букурещ.

 

 dsc 1871         Стотици хора се стекоха в този светъл ден в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”, за да поздравят своя обичан архиерей, да изразят своята признателност и благодарност към него. Сред тях бяха и Негово Величество Симеон II Цар на Българите, областният управител г-н Здравко Димитров, кметът на Пловдив г-н Иван Тотев, председателят на общинския съвет г-жа Савина Петкова, г-н Емил Велинов, директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”, представители на държавността и местната администрация, политици и общественици.


       След края на светата богослужба, Негово Светейшейство патриарх Неофит се обърна към Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай с думите:


Ваше Високопреосвещенство, всяка годишнина и всеки юбилей ни дават повод да спрем и да се огледаме назад - към онова, което с Божията помощ, с подкрепата на вярващия народ и с личните наши усилия сме сторили на Господния виноград. И, като отчетем стореното, да набележим и нашите бъдещи дела, вършени от нас за Божия прослава и за успеха на мисията на Христовата Църква, Която Господ основа за спасението на човешкия род, отдавайки кръвта Си за нея (Деян. 10:28). С радост днес можем да кажем, че поглеждайки назад към изминалото вече първо десетилетие от митрополитското Ви служение Вие сте принесли богат плод (Иоан 15:5) и сте положили добра основа за още много, което ще доразвивате и ще надграждате и занапред, имайки неизменно на Ваша страна и Божията помощ, и любовта на поверения Ви клир и църковен народ.  От името на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия и от Свое име Ви пожелаваме Бог да Ви дарява с още много здраве и мъдрост, та годините на архиерейското Ви служение бъдат все така доброплодни! Нека и занапред светата Пловдивска епархия продължава да се издига в dsc 2025постоянен възход под неуморните Ваши архипастирски грижи!  На многая и благая лета, Високопреосвещени Владико!  Благодатта и любовта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник!  /цялото слово тук/.


dsc 2822По решение на светия Синод на БПЦ Негово Светейшество патриарх Неофит връчи на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай ордена на Българската православна църква „Св. Йоан Рилски” - І степен „в знак на внимание и за църковни заслуги”. От името на Св. Синод патриарх Неофит подари на архиерея на Пловдивска епархия специален дар – енголпие и кръст.


 Борисполският  и Броварски митрополит Антоний прочете приветствен адрес от името на Негово Блаженство митрополита на Киев и на цяла Украйна Онуфрий:


„Ваше Високопреосвещенство, цялата Украинската православна църква

сърдечно Ви поздравява с 10-а годишнина от избирането Ви на катедрата на древната Пловдивска митрополия. Ние ви познаваме като един активните и деятелни архиереи на БПЦ, от все сърце възлюбил Христа и посветил всичките си дни в служение на Неговата Църква.

Под Вашето мъдро управление  в Пловдивска митрополия се води активна благовестителска, литургическа и мисионерска дейност, строят се нови храмове, развива се монашеския живот. Вие неуморно се трудите на църковната нива, стараещ се, по думите на св. ап. Павел, да се представи на Бога като „достоен, беузкорен работник, който вярно преподава словото на истината” /2Тим. 2:15/.

Нека Господ да преумножава Вашето паство, да Ви благослови с крепки душевни и телесни сили, а годините на Вашето архипастирско служение да бъдат плодотворни и дълги.”dsc 2238


Като знак за братската любов между двете църкви и за изключителните си заслуги, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай получи ордена на Украинската православна църква „Св. Йоан Богослов” от Борисполския и Броварски митрополит Антоний.


Много топли и сърдечни бяха поздравителните адреси от министър-председателя  на Република България Огнян Герджиков и от омбудсманът Мая Манолова, прочетени от г-н Емил Велинов,  директор на Дирекция „Вероизповедания” към МС.


„Това ваше десетилетие бе изпълнено с всеотдаен труд в полза на Българската православна църква, хранителка на родовата ни памет, благочестието и добруването на българския народ. Вие доказахте на всички нас, че в основата на достойното Ви служение като архиерей е отговорността пред Бога и любовта към хората” - се казва в поздравлението на министър-председателя до архиерея на Пловдивска епархия.


 Митрополит Николай бе изненадан приятно от един необикновен и скъп подарък – стотици поздравителни картички, писма и рисунки, направени с обич от деца от Пловдивска епархия, изучаващи православие в училище. Едно от тях се обърна към него с думите:


dsc 3090„Скъпи дядо Николай, наш обичан Пловдивски митрополит, ние, децата от Пловдивска епархия, Ви поздравяваме с Вашия юбилей. От името на всички ученици, изучаващи „Религия  - Православие”, приемете нашите най-искрени поздравления към Вас. Благодарение на Вас над 4000 деца от епархията изучават СИП „Религия” и ще бъдат много щастливи и доволни, ако православието се въведе в училищата като задължителен учебен предмет. Благодарим Ви за учебниците и помагалата,с които всяка година ни дарявате, и винаги, когато имате възможност, сте сред нас. Благодарим Ви за конкурсите, за тържествата, за поклонническите пътувания и за лагерите. С това свое свято дело Вие доближавате още повече нас, децата и младите хора, до храма. В този напрегнат живот ние имаме най-голяма нужда от Божието благословение. Отправяме благодарност към Бог и Го молим да Ви дарява здраве и духовни сили. Бъдете ни винаги пример за душевна красота, смирение и всяка християнска добродетел.”


От името на Пловдивския епархийски съвет, архиерейските наместници, свещенството и монашествуващите, от служителите при митрополитската администрация, екипа на Пловдивска православна телевизия и боголюбивото паство на Пловдивска епархия, Знеполският епископ Арсений се обърна към митрополит Николай с приветствено слово, в което каза:


„Ваше Високопреосвещенство,

Спомняме си,  че съвсем в началото на митрополитското Ви служение, Вие казахте, че в центъра на митрополитското служение е кръстът.


dsc 3118Обръщайки мислен поглед към изминалото време на Вашето служение, можете да свидетелствате пред Бога и хората, че наистина е голяма тежестта на този кръст, и ако не беше помощта свише и молитвите на всички вярващи, то едва ли щяха да стигнат човешките сили да бъде понесен. Този кръст се състои от всекидневни грижи за поверения Ви църковен кораб, от огромната отговорност за всяка дума и действие, от усилията на волята и сърдечната болка на Архипастиря „о всех и за вся” – за всичко и за всички.


Вдъхновено и постоянно извършвайки богослуженията, Вие и извън храма продължавате службата, защото целия Ви живот е служение: извършване на общото съборно дело за слава Божия и за благото на Светата Църква.


Ние, свещенството и миряните,  сме винаги с Вас, подкрепяйки Ви във всяко начинание и дело. Нека Господ Ви съхрани в добро здраве за много и благословени години!”


    dsc 3185  В знак на обич и признателност епископ Арсений поднесе архиерейска митра на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

     В прочувствено и вълнуващо слово митрополит Николай благодари на Бога за всичко, както и на Негово Светейшество патриарх Неофит, на блаженопочившия патриарх Максим, на всички архиереи, дошли отблизо и далеч за неговия юбилей, за многобройните поздравления и награди, но отрече смирено да има каквито и да е лични заслуги за стореното през последните 10 години.


     „Ако нещо е направено, ако нещо е постигнато тук, в Пловдивска епархия, то е защото Господ Иисус Христос го е направил. Не ние, а Той го е извършил.”


      Владиката говори също за опасностите и превратностите, които ни заобикалят, за преломните времена и бездуховното ни съвремие, отричащо Бога, за обективното зло, съществуващо в света и наближаващи тревожни събития в близките години. Митрополит Николай се обърна с топли думи към всички онези, които работят на нивата  на Църквата:


„Благодаря на вярното свещенство на Пловдивска епархия. Благодаря им за тяхното съвестно служение, за грижите, които полагат за енориашите си, за трудовете им за благочинието в богослужението и благолепието на храмовете, за всичко, което тези воини на Бога правят ежедневно и ежечасно и върху чиито плещи се крепи епархийската ни църква. Ако нещо е постигнато в Пловдивска епархия – те са го постигнали. Дано съм успял да ги убедя колко ги уважавам и обичам и колко важен за Църквата е всеки един от тях. Ако те чувстват днес епархийската ни Църква по-силна и по-уважавана, отколкото е била преди десет години, то значи заедно сме били на прав път.


Благодаря на епархийските съветници, на служителите на Пловдивската митрополия и архиерейските наместници, на хилядите църковни настоятели, на клисарите и клисарките, на скромните жени, които безвъзмездно помагат с личен труд в църквите ни, на учителите и учителките по вероучение, на всички благодетели и спомоществуватели на нашите църкви и на църковното дело. За съжаление аз не мога да ви въздам заслуженото, но се моля непрестанно и вярвам безусловно, че Бог ще ви възнагради щедро за всичко, което правите за Неговата Църква.” / цялото слово тук/.


       Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров. Целият храм в един глас запя: „На многая лета!”.dsc 3358

  

      Когато преди 10 години по Божи промисъл той дойде за пръв път като архиерей на Пловдивска епархия, бе посрещнат с надписа: „Благословен идещият в име Господне!”


      Митрополит Николай се оказа необикновена и рядко надарена личност, мислещ с други измерения, виждащ  далеч напред в бъдещето и изпълнен с dsc 3571наистина жертвоготовна, Христова любов към нас. Изключителен и достоен  архипастир, служащ на хората, духовен лидер на нацията и епархията, който не премълчава нито един от болезнените въпроси на съвремието ни,  неуморен благовестител и велик проповедник, утвърждаващ безспир Евангелските истини и Словото Божие, чиито проповеди често разплакват хората в храмовете, милостив закрилник, живеещ с болките на другите, утешител, протегнал ръце и душа на много бедстващи или съкрушени люде, прекрасен събеседник, невероятен певец, интелигентен и внимателен преподавател. Да благодарим на Бога за този пратеник, защото той дойде в Пловдивска епархия само преди 10 години, а извърши дела, за които ще се говори и след векове. Само Бог и неговите посивели коси знаят какви усилия  му струва да носи нелекият кръст като архипастир на богохранимата Пловдивска епархия.


      След време нашите потомци ще говорят за него, а ние и днес можем да кажем, че сме имали радостта да живеем в благодатното време на Пловдивския митрополит Николай, който дойде в име Господне през февруари 2007-а година.

 

        Благословен дошлият  в име Господне!

 

 

 
Празничен концерт по случай 10-та годишнина от интронизацията на Пловдивския митрополит Николай

     dsc 1462Тържествен концерт по повод  на 10-та годишнина от интронизацията на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай бе изнесен в залата на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” на 11 февруари в Пловдив. Събитието бе организирано от Пловдивска митрополия и Гражданска инициатива „Славяни”. Скъпи гости на това духовно тържество бяха Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, Негово Величество Симеон Втори, митрополити от Светия Синод и епископи  на Българската православна църква,  Борисполски и Броварски митрополит Антоний от Украинската православна църква - Московска патриаршия, митрополитът на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин от Гръцката православна църква, представители на братски поместни църкви, много свещеници и монаси от епархията и страната, както и стотици миряни, дошли да засвидетелстват своята  обич и признателност към  своя архипастир – Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.   


  dsc 1491   Зрителите видяха и се насладиха на много прекрасни изпълнения. Концертът бе открит от изключителния хор при храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”- Подворие на Московския и на цяла Русия  патриарх Кирил в София с диригент Василена Ченова – Стефанова, който изпълни „Тропар на Св. Лука Симферополски”,  „Тропар на Св. Серафим Софийски Чудотворец”,  „Трисвятое. Разпев от 17 век” и „Достойно есть”. Тържеството продължи с ангелогласното пеене на хора при храм „Св. Възнесение Господне” в Пловдив с диригент Дорис Хофман, които благоговейно изпълниха „Слава и нине Единородний”  и „Спаси, Боже, люди твоя”.


    Клавирно трио  „Пълдин”  от НУМТИ „ Добрин Петков” в състав Николай Маринов - пиано, Стефан Хубенов - цигулка, Зиад Касем - виолончело  с преподавател и ръководител Детелина Маринкева очарова зрителите с „Салю дамур” на Елгар и  „Ръченица” от сюитата „Тракийски танци” на големия наш композитор Петко Стайнов.dsc 1505


      След тях на сцената излезе прекрасния Хор на Пловдивските момчета „Стефка Благоева” с  диригент Милка Толедова. В клавирен съпровод на Юлия Петрова малките певци накараха  още с първата си песен всички да запеят с тях, защото започнаха с „Де е България?”, известна и като „Питат ли ме де зората” по стиховете на народния поет Иван Вазов, песен, обичана от всяко българско сърце. Малките очарователни артисти представиха още dsc 1511 „Приспивна песен” на  Шуберт и „Светът е хубав, светът е чудесен” на Х. Агасян, преди да пожънат продължителни и заслужени овации.

Александра Тотева от НУМТИ „Добрин Петков” изпълни виртуозно на маримба произведение на Емануел Сежорне.   


    Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев” с диригент Цветан Цветков поздрави Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и всички присъстващи  с три прекрасни акапелно изпълнени български песни.


     Краят на празничния концерт бе за талантливите певци и танцьори от Фолклорен ансамбъл „Тракия” с главен художествен ръководител и хореограф  проф. Даниела Дженева. Те представиха виртуозно истинска феерия от цветове, песни и танци от Тракийската равнина, а изпълненията им не оставиха нито един от зрителите безразличен.dsc 1584


      Кулминацията на тържеството настъпи когато всички участници в концерта излязоха заедно на сцената. Водещият Теодор Данчев се обърна с благодарствени думи към арихипастиря на Пловдивска епархия, а веднага след тях отекна силно и вълнуващо: „На многая лета!”, изпълнено от малките и големи певци и артисти и от всички присъстващи в залата.  Цветя бяха поднесени на Негово Светейшество патриарх Неофит, на Негово Величество Симеон Втори и на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, който развълнуван каза:


    „И нам, и всем вам – многая и благая лета.  Този искрен детски поздрав достигна до сърцето ми и върна мисълта ми в моето детство – тогава, когато бях като тия деца, и когато моята покойна баба ме водеше на църква. В храма в неделния и празничен ден търсех сред народа да видя някое дете – и нямаше. Недоумявах какво ще стане с нашата църква, когато възрастните си отидат. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Бог благоволи щото църквата ни да се изпълни с деца. Деца, които Бог е поставил на пътя на вярата, на доброделта, които са нашето достойно бъдеще, бъдещето на България.  Вижте, Ваше Светейшество, Ваше Величество, какъв народ Бог е дарил на България!  Какъв народ Бог е поверил на Вас, на Вашите грижи, народ достоен, народ православен, благословен от Бога. Народ, над който Бог е излял толкова много талант. Често чуваме „България търси талант”. Ами ако търси, да дойде да ги намери в Пловдив в изобилие!

Благодаря преди всичко на Всеподателя Бога, който по Своя благ и спасителен промисъл преди 10 години ме постави на Пловдивския митрополитски престол и не ме изостави нито за миг. Благодаря на Бога, че ме е дарил  с такова Христолюбиво паство – верен Божи народ, освещен клир и достойни миряни, които познават своя пастир и вървят след него. Благодаря на Бога, че ви имам. Моля се за вас, благославям ви и моля Бог да ви дари с много още благословени успехи.


    dsc 1633Благодаря на Ваше Светейшество, Ваше Величество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства за това, че дойдохте в тия празнични дни, че зачетохте моя скромен труд в тия десет години, години на Божията милост, проявена към мен.Благодаря Ви за молитвите, които възнасяте, благодаря ви за помощта, която ми оказвате, благодаря Ви за това, че сте всякога с нас. Знайте, че и ние сме с Вас, възнасяме молитви Бог да Ви дари с благодатно дълголетие, здраве, сили и благопреуспяване във високоотговорните служения, които Бог е промислил да възложи върху Вас. Молим се тази отговорност да е за Вас „иго благо, бреме леко”, служението Ви – душеспасително и угодно Богу.


     Благодаря на г-жа Недка Чолакова, завеждащ Културно-просветния отдел на Пловдивска митрополия, благодаря и на малките, и на големите за прекрасните изпълнения, с които ни утешихте, вдъхновихте и възрадвахте.


    На всички вас, обични мои чеда, отечески и вседушевно благодаря и благопожелавам благоденствие, здраве и душевно спасение. Амин.”

 

         На многая и благая лета, Високопреосвещени Владико! 

 
Две нови книги и премиера на филм в Дните на св. Лука Симферополски в Пловдив

 dsc 0981     На 11 февруари, първият от Дните в прослава на св. Лука Симферополски , организирани от Пловдивска света митрополия и Гражданска инициатива „Славяни” с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в Драматичния театър в Пловдив бяха представени две прекрасни книги и се състоя премиерата на филм, посветени на великия лекар, архиепископ и светител Лука, Кримски чудотворец. Пред стотиците гости в театър „Н. О. Масалитинов”забележителни доклади изнесоха Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, протойерей Михаил Ковачев от Ловчанска епархия и доц. д-р Николай Янев. Бяха представени книгите „Светителят – хирург” на протодякон Василий Марущак, издадена от Пловдивска митрополия, и „Бърз помощник…Чудесата на св. Лука днес” от Арголидския митрополит Нектарий, издадена с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил. Своята премиера направи филмът „Светителят -хирург” на журналиста Ангел Бончев от Телевизия „Европа”, заснет по поръчка на Пловдивска православна телевизия и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който имаше двоен повод за радост, защото точно преди 10 години, на 11 февруари 2007 г.,  Светият Синод на БПЦ  му повери  архипастирския жезъл на богохранимата Пловдивска епархия, като го избра за Пловдивски митрополит.dsc 1034

     Сред многобройните гости събитието бяха митрополити от Светия Синод и епископи на БПЦ, Борисполски и Броварски митрополит Антоний от Украинската православна църква – Московска патриаршия, представители на поместни църкви, много свещеници от епархията и страната, директорът на Телевизия "Европа" Емил Стоянов, общественици и миряни, дошли да научат още за великия Божи угодник – св. Лука Симферополски. Архиереят на Пловдивска епархия го представи с думите:  

dsc 1043     „Живеем във времена, когато отвсякъде сякаш ни се дава основание да кажем, че вече няма кой да прави добро. Няма нито един. Затова и днес много често чуваме, че днес няма истински достойни примери за подражание в доброто и готовност за саможертва в името на другия. И от тук – че в днешното секуларно време не може да се живее в синхрон с Божиите заповеди и Светото Евангелие да бъде прилагано всекидневно в живота ни. Сигурно и на нас като православни духовници понякога ни се струва, че  е така. Когато си направим равносметка, пребиваваме повече в проблемите на хората, отколкото в техните радости. Но сам Бог разпръсва тези наши маловерни мисли, поставящи под съмнение Неговото постоянно домостроителство за нашето душевно спасение. Как? Като по всяко време, а и днес, издига сред нас светилници, които поставя нависоко, за да светят на всички. Това са светиите от нашето време, за да покажат на скитащите се в днешната духовна тъмнина пътя към светлината, към истината, към Царството Божие. Да ни покажат, че няма време, в което човек да не може целия си живот на Христа Бога да отдаде, че винаги можеш да станеш носител на онази любов, от която по-голяма няма – любовта, даваща ти сила да отдадеш живота си за своите ближни. Зад действията на всеки един човек се крие определен мотив. Мотивът е в основата и на избора ни за път в живота.

Обдарен от Бог с таланта на художник, младият Валентин Войно-Ясенецки, бъдещият светител Лука, докато се обучавал в художествената академия, почувствал силно желание да помага пълноценно на хората. Талантът, който имал, му давал възможност да стане известен художник, но не му давал онова морално удовлетворение, което търсело неговото жертвоготовно сърце. Затова прекъснал обучението си в художествената академия и се записал в медицинския институт. Воден все от това желание, вече практикуващ лекар, Валентин  Войно-Ясенецки отиде доброволно на фронта на Руско-японската война. Сам и доброволно, вече архиерей, въпреки гонението, на което бил подложен от безбожната атеистична власт, и намирайки се в заточение, ще поиска да бъде пратен на фронта във Втората световна война, където в тила да лекува, да спасява, да възкресява за живота стотиците и хиляди ранени войници. И не е ли тогава съвсем естествено на този, който така всеотдайно посветил себе си на спасяването на човешкото тяло, на човешкия живот, Бог му поверил и грижата за човешката душа, за привеждането избрана и възкресена от греховете към вечен живот.  Любовта към Бога и оттам любовта към ближните са били единствените ръководни принципи в живота на архиепископ Лука и като лекар, и като свещеник, по-късно и като архиерей.dsc 1103


  Нашата любов към него, наш съвременник, ни събра отблизо и далеч отново в града на св. ап. Ерм, в града на светите 38 мъченици Пловдивски, на светителя Дионисий, митрополит Пловдивски, град, в който благодарение на ходатайството  на Светейшия Български патриарх Неофит и Светейшия Синод на БПЦ, стана и град на св. Архиепископ Лука, когато през месец ноември на 2016 г.  светителят не просто влезе, той заживя в богоспасяемия ни град чрез дарената ни частица от неговите свети и благодатни мощи. Безбройни са чудесата, ставащи след усърдните молитви, отправени към светителя Лука. Чудо са и тези два съборни дни, организирани от Пловдивската света митрополия съвместно с Гражданска инициатива „Славяни”. Дни, имащи за цел запознаването не само на православното изпълнение, но и на широката общественост с един от най-ярките духовни светилници, който Бог запали, избирайки св. Лука още от майчина утроба да бъде от Бога избран съсъд, за да стане за всички всичко, щото по какъвто и да е начин да спаси душите им.”


    dsc 1111 Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил изнесе подробен и трогващ доклад за живота на светеца, озаглавен „Свети Лука. Пастирът-мъченик”, в който описа  невероятните страдания и изпитания, които изпитал приживе светецът,  запазил непоколебимо своята вяра и любов към хората, лекувайки с невероятната си дарба на лекар телата им и душите им с благодатта на духовник. Архипастирят на Ловчанска епархия цитира думите на св. Лука: „Никога не съдете свещеник. По-добре да осъдите целия свят, отколкото един свещеник” и представи разказа на жена, свидетел на един от арестите му, при който бил удрян, скубан  и заплюван по улиците.


    Протойерей Михаил Ковачев представи вдъхновено книгата на Арголидския митрополит Нектарий, в която са описани близо 100 удивителни чудеса, случили в наши дни в Гърция и Кипър след молитви към св. Лука Симферополски.  В Гърция светителят е изключително обичан и почитан и на него са посветени 28 храма.  Хора от всички прослойки на обществото, дори и невярващи, са били помилвани в страданията си от небеснопросиялия Кримски архиепископ. Техните разкази са смайващи и невероятни, има много описани случаи на несъвместими с живота травми и заболявания, изчезнали по чудодеен начин. Авторът на книгата е пътувал десетки пъти в Русия, за да обиколи всички градове и села, в които е живял светецът, дори и селището Бяла Мурта отвъд Полярния кръг, в което е бил заточен приживе.  


    „Надявам се тази книга да види своя втори том, но този път с чудеса от България. Светителю Лука, моли Бога за нас” – завърши словото си протойерей Михаил Ковачев. 


    Книгата „Светителят – хирург” на протодякон Василий Марущак, издадена от Пловдивска митрополия, бе представена от доц. д-р Николай Янев,  хирург в Специализираната болница за активноdsc 1194 лечение по лицево-челюстна хирургия в София и в „Ройъл дерби хоспитъл” във Великобритания.  Като лекар и хирург д-р Янев говори задълбочено и професионално за гения на проф. Войно-Ясенецки в областта на медицината, чиито великолепни книги и научни трудове в областта на регионарната анестезия изпреварили времето си с десетилетия, а майсторството му в хирургията го превръща в легенда. Само за написването на „Очерци по гнойна хирургия”  бъдещият светител Лука е трябвало да научи френски език , за да прочете 500 тома специализирана литература. Този труд, написан преди повече от 80 години, а актуален и днес.


   Д-р Янев се спря подробно на биографията на светителя-хирург и неговата непоколебима православна вяра, приел смело епископска хиротония на 18 май 1923 г. - по времето на най-страшните чистки и разправа с руското духовенство, когато от Урал до Тихия океан останали едва няколко храма. Бил арестуван само след седмица и подложен в следствието на нечовешки инквизиции, преди да бъде осъден като политически затворник. Но това не намалило вярата му в Бога и в хората и до края на живота си владиката смятал за висш дълг да им служи. Дори в последните години, вече сляп, той продължавал да отслужва светата Литургия.  Д-р Янев завърши с думите, казани от Пловдивския митрополит Николай при връщането на манастира „Св.св. Кирик и Юлита”: „Когато говорим кой ще победи, ние, православните християни, знаем, че това е този, който се бори за истинската кауза”.


  dsc 1226 С голям интерес бе посрещнат и филмът на журналиста Ангел Бончев „Светителят –хирург”. Преди премиерата авторът разказа подробности за заснемането му и за трудностите от различно естество, съпътствали появата му, но и благодатта от това да видиш с очите си безмерната любов на жителите на Крим и Симферопол към  своя велик небесен покровител и тяхната почит към благодатните му мощи. Филмът е поредната творба на Ангел Бончев на православна тематика и зрителите на Пловдивска православна телевизия ще имат скоро радостта да го гледат.  Авторът благодари на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за възможността да се докосне до живота на Симферополския чудотворец. Във филма архиереят на Пловдивска епархия предлага лекарите да използват при получаването на дипломите си клетвата на св. Лука - велик, изключителен пример за безкористна Христова любов към хората, а не Хипократовата клетва, която започва с думите: „В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва”. Без съмнение тези скверни слова са нарушение на първата от 10-те Божии заповеди.


      В края на това истинско духовно тържество митрополит Николай благодари на всички, допринесли за него. Той високо оцени изнесените доклади и филм и каза, че духовната книжнина ни помага да вървим нагоре, „да се възкачим по близо до Бога”. „След всичко, което видяхме, изживяхме, почувствахме – да мълчим, да мислим и да действаме по примера, вдъхновението, насърчението и с благодатната помощ на св. архиепископ Лука. Слава на Бога за всичко!”

 
Слово на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай по повод 10 години от интронизацията му за Пловдивски митрополит

 

Ваше Светейшество,

Ваше Величество,

Достотчими архипастири скъпи гости от поместните православни църкви,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

боголюбиви отци, верни съработници на благодатната нива на Богоспасаемата Пловдивската епархия,

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

 

Приемам, че днес сте се намерили в този храм, посветен на Света великомъченица Марина, в престолния ни град Пловдив, не за да се славослови незаслужено един малък човек, а за да възхвалим заедно Господа и отново да Му благодарим за безкрайната Му милост и за всички чудеса и благодеяния, с които Той ни обсипва. Да кажем: „Не нам, не нам, а имени Твоему!” „Не за нас, не за нас, а в Твоето име”.

 

Преди десет години Бог промисли да ме постави, мен грешния, начело на тази древна апостолска катедра. Промисли Бог да ме вгради като поредната брънка в безкрайната верига на пловдивските архиереи. Верига, която е начената от Свети апостол Ерм, ръкоположен от самия Апостол Павел. Катедра, от която през последните 1981 години (от 36 г.сл. н.е.) непрестанно се е славело името Божие, с извършването на Светата Евхаристия са измолвани Божията милост и Божието благословение над тукашните християни, катедра, от която е било защитавано православието и са били проповядвани принципите на християнската православна вяра. Верига, която ще продължи до края на времената. Това е милост нечувана, за която благодаря Богу непрестанно. И отговорност, пред която изпитвам благоговеен трепет.

 

Същевременно служението на Пловдивската митрополитска катедра не е леко. Знаете, че по време на Сердикийския събор през 343 година арианите са се отделили и именно тук, във Филипопол, са провели алтернативния си паралелен еретически събор. И по-късно, през ХІ и ХІІ век, Пловдив е бил подложен на нашествия на павликяни, манихеи и всякакви други учения, които са претендирали да представят едно алтернативно християнство, една алтернативна вяра. От първите векове буквално до ден днешен, Пловдив е арена на титаничен сблъсък между православната Църква, такава, каквато е основана от Господ Иисус Христос и изградена от отците-светители на православието, от една страна, и всевъзможни псевдо-църковни и пара-християнски организации, които по същество се опитват да изместят или подменят истинското християнство и истинската Църква, от друга страна. Да подмамят, изкушат и отклонят народа от спасителното за него Христово учение. Не че това не се случва навсякъде по християнския свят. Не че на други места православните не биват буквално избивани и прокуждани. Но и тук в Пловдив не е леко. И слава Богу!

 

Щом срещаме трудности, щом имаме изпитания, значи че Бог ни обича, че ще ги преодолеем и издържим. Затова първото, което искам да кажа е: благодаря на Бога. Благодаря Му за благоволението да сложи върху ми тежкия кръст на Пловдивската митрополитска катедра. Благодаря за благодатната Му помощ, която винаги през тези години ми е давал, и че никога в тежки моменти, а те не бяха малко, не ме е изоставял. Единственото, което мога да дам в замяна е да потвърдя вече даденото от мен при хиротонията ми обещание, че никога няма да изоставя или предам светата Христова Църква и православната наша вяра. Никога и при никакви обстоятелства!

 

Съветваха ме да направя преглед на това, което съм постигнали в епархийската ни църква през изминалите десет години. Естествено, че не бих направил такова нещо. Иисус Христос казва: „Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя” (Иоан, 14:13-14). Ако нещо е направено, ако нещо е постигнато тук, в Пловдивска епархия, то е защото Господ Иисус Хрестос го е направил. Не ние, а Той го е извършил. Ние само сме го поискали в Неговото име, за Негова прослава. Ако в момент на човешка слабост сме поискали нещо не в Негово, а в наше име, то просто не се е случило. През изминалите десет години Бог ни даде много благодат, много успехи, но и много уроци. Което се случи, се случи благодарение на Него; което не се случи, се случи заради нашите човешки слабости. Благодарим Му за това, което се случи и Му благодарим за уроците, които ни преподаде. Благодарим на Бога за всичко.

 

Веднага след благодарността към Бога, бих искал да отправя благодарност към тези, които през изминалите десет години наскърбяваха, нараняваха или се опитваха да навредят на Църквата. Тези хора са два вида. Първите са такива, които искат да навредят на Светата Православна Църква по вътрешна убеденост и осъзнат подтик да похулят Бога. Както ние сме приемници на апостолите, така и те са приемници на обективно съществуващото зло, което води война срещу Господа и Неговата Църква от първия ден и ще я води до последния. Те са нищожно малцинство. Молим се за тях и се надяваме на Бога за тяхното изправление. Но докато сме тук и носим отговорността, която ни е възложена, няма да оставяме хулителите на Бога да безчинстват, без да ги назовем и изобличим. Както се казва напоследък: толерантни сме, но не можем да бъдем толкова безкрайно толерантни, че да слушаме как Бог бива хулен и да се усмихваме любезно. Не очаквайте това от нас.

 

В другата, голямата група попадат хора, които неволно и поради човешка слабост са се поддали на козните на представителите на първата група за която говорих и повтарят невнятно техните укори и хули към Църквата, смятайки, че по този начин й правят услуга. Те са добри хора, но за жалост са се поддали на популизма. Популизъм е защото е популярно да се критикува църквата. Впрочем, чуйте едно църковно определение за популизма: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха. Те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.” Това е казал св. апостол Павел. Той веднага ни дава и решението: „Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.” (2. Тим, 4:3-5). Тъй, че, да си гледаме службата, да извършваме дела на благовестие, да потърпим. Бог ще се погрижи за всичко останало.

 

Имало е през изминалите години към нас много упреци и критики. Когато критиките са били справедливи и са били отправяни от въцърковени хора, ние сме ги приемали и сме били благодарни за тях. Когато критиките обаче бяха отправяни от хора, които се водят православни само номинално, а критиките им са израз само и единствено на собствената им суета, когато критиките имаха за цел само да възвеличат критикуващия над Църквата и да го направят „популярен”, то в тези случаи ние разбирахме с болка, че тези хора не вредят толкова на Църквата, колкото на самите себе си. Пак св. ап. Павел е казал на коринтяни: „Ако някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. Доста е за такъв наказание от мнозинството, така, че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб. Затова моля ви да покажете към него любов.” (2 Кор, 2:5-8). Колкото и такива наши „критици” да се опитваха да ни принудят да слезем на нивото на медийния дебат, не успяха и няма да успеят. Прощаваме им, обичаме ги и се молим да спрат навреме, преди да са пропаднали от преголяма скръб, когато осъзнаят какво са причинили не толкова на Църквата, колкото на себе си. Този, който огорчава несправедливо църквата, претърпява наказание от мнозинството. Лично апостол Павел е заострил вниманието върху този факт. Повтарям. Този който огорчава несправедливо църквата, претърпява наказание от мнозинството. Разбирайте го както искате или ако искате се правете, че не го разбирате. С две думи, благодаря на добронамерените ни критици и прощавам на недобронамерените.

 

Нека всички заедно намерим начина да им покажем, че ги обичаме, да ги утешим и в крайна сметка да им помогнем да се спасят.

Благодаря на вярното свещенство на Пловдивска епархия. Благодаря им за тяхното съвестно служение, за грижите, които полагат за енориашите си, за трудовете им за благочинието в богослужението и благолепието на храмовете, за всичко, което тези воини на Бога правят ежедневно и ежечасно и върху чиите плещи се крепи епархийската ни църква. Ако нещо е постигнато в Пловдивска епархия – те са го постигнали. Дано съм успял да ги убедя колко ги уважавам и обичам и колко важен за Църквата е всеки един от тях. Ако те чувстват днес епархийската ни Църква по-силна и по-уважавана, отколкото е била преди десет години, то значи заедно сме били на прав път.

 

Благодаря на епархийските съветници, на служителите на Пловдивската митрополия и архиерейските наместници, на хилядите църковни настоятели, на клисарите и клисарките, на скромните жени, които безвъзмездно помагат с личен труд в църквите ни, на учителите и учителките по вероучение, на всички благодетели и спомоществуватели на нашите църкви и на църковното дело. За съжаление аз не мога да ви въздам заслуженото, но се моля непрестанно и вярвам безусловно, че Бог ще ви възнагради щедро за всичко, което правите за Неговата Църква.

 

Благодаря на Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит и на моите събратя епархийските митрополити – членове на Светия Синод на Българската Православна Църква за братското им разбиране и всегдашната тяхна подкрепа, за насърчението на скромните ни трудове. През каквито и перипетии да е минавал, под какъвто и да е натиск да е бил подлаган, Светият Синод на родната ни света църква винаги е бил сплотен и единен в отстояването на чистотата на православната вяра. За мен е чест да принадлежа към състава на Свети Синод, чието единодушно решение и достойна догматична и канонична позиция във връзка със събора на о-в Крит от миналата година ще бъде вписано в аналите на църковната история на цялата Света, Вселенска и Апостолска Църква. Вярвам и съм убеден в това.

Ваше Светейшество смирено благодаря за оказаната ми висока чест да зачетете с молитвеното си присъствие и първосветителски благослов духовното тържеството по повод изпълнилите се десет години на моят скромен митрополитски труд и служение. И по този повод да ми бъде връчен високото отличие - орденът „Св. Йоан Рилски” 1-ва степен, който приемам не поради моите незначителни заслуги, а като признание за труда на всички мои съработници, викарни епископи, протосингел, духовни надзорници, епархийски съветници, църковни настоятели и всички труженици на Божията нива в диоцеза на Богоспасаемата Пловдвиска епрахия.

Изказвам искрената си благодарност към нашите скъпи гости, архиереите представители на поместните православни църкви. Високопреосвещеният архиепископ на Йопия Дамаскин от Йерусалимската патриаршия, Високопреосвещеният Борисполски и Броварски митрополит Антоний, управляващ делата на Украинската православна църква - Московска патриаршия, Високопреосвещения митрополит на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин от Гръцката Православна Църква, свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх Даниил, а така същи и клиросните певци от хор „Нектарий протопсалт” от Румънската православна църква.

 

Благодаря на блаженопочившия патриарх Максим, който сигурен съм сега ни наблюдава от небето и съпреживява заедно с нас този момент, който нямаше да се случи, ако не беше той, с неговото велико търпение, доброта и щедрост. Винаги съм се осланял и ще се осланям на неговата помощ и подкрепа и се надявам, че и той, бидейки сега от дясно на Иисуса Христа, ме обича така, както аз го обичам.

 

И накрая, но не на последно място искам да изкажа една по- специална признателност. Към едно друго изповедание. Знаете, че в Пловдивска епархия православните християни от стотици години насам живеят заедно с мнозина наши съграждани и съотечественици, изповядващи исляма. Живеем мирно, в съгласие и сговор, при пълно взаимно зачитане и уважение. Чул ли е някой на територията на Пловдивска епархия да е имало прояви на нетолерантност между изповеданията? Да е имало прояви на религиозна вражда? Не, и доколкото зависи от мен, доколкото зависи от православните християни, няма и да чуе.

 

Защо казвам това? Казвам го защото напоследък много се говори за междурелигиозната нетолерантност. Идеята, че светът е обзет от религиозна нетолерантност се разпространява, забележете, не от представители на самите изповедания, а от светски дейци. От държавници, от интелектуалци, от представители на медиите и от други светски лица, които, всеки един взет сам за себе си, са или откровени атеисти или са хора, отрекли се от вярата. Тоест за това, че имало неприязън между религиите говорят лица, които отричат религията по принцип. Районът на света, историческа люлка на православието, е обхванат от пламъците на войната. В район, в който от повече от хиляда години християни и мюсюлмани живееха мирно, изведнъж се наложи да се налага религиозна толерантност! В тази война, както се твърди – в защита на религиозната толерантност – се изпращат армии и ескадрили, за да се налагат толерантност със сила. Те се изпращат от хора, които не вярват, че Бог съществува. Там където през последните години се е случила проява на религиозно насилие, винаги, след като се поразровите в казуса, установявате, че се касае за действия на платени наемници, продали животите и душите си на някой враг на вярата, враг на религията и враг на Бога. Тоест религиозна нетолерантност между двете основни за нашия регион изповедания няма. Тя се провокира, за да може да се оправдае войната.

 

Най-отговорно заявявам: към мюсюлманите, живеещи на територията на Пловдивска епархия, ние сме се отнасяли, отнасяме се и ще се отнасяме и уважение. Точно както и те се отнасят с уважение към нас, нещо, което многократно сме имали възможност да почувстваме. Това е така и така ще бъде. Защото именно религиозните изповедания носят отговорност за мира в страната. Ние сме абсолютно наясно с тази отговорност и понеже я носим от няколкостотин години насам, знаем как се носи. Никой чужд гражданин, особено пък представители на държави, възникнали от гледна точка на историческата перспектива практически онзи ден, няма право да ни обяснява, точно на нас да обяснява, как се гарантира мултикултурното и мултирелигиозното съжителство. Никое българско светско лице, което не е направило нищо за нито едно от исторически съществуващите на територията на днешна България изповедания, няма основание да ни учи как се ръководи религиозна общност и по какъв начин тя следва да общува с представителите на другите религиозни общности. Аз, като представител на традиционното за България източноправославно изповедание и носещ поради тази причина главната отговорност за междурелигиозната толерантност в поверените ми от Бога области, не приемам съвети от външни на църквата лица за това как и по какъв начин ще общувам с представителите на другите общности. Въпросите на междурелигиозния диалог са на първо място вътрешноцърковен въпрос и на второ място въпрос, който засяга само и единствено съответните изповедания. Нямаме нужда от посредници и нямаме нужда държавата или някакви граждански организации да ни учат как да си съжителстваме и как да си общуваме.

 

Прочее и с това свършвам. Ако чуете някога някое светско лице да казва, че Пловдивският митрополит е нетолерантен, то имайте предвид, че това лице казва това не за да укрепи, а именно с умисъл да застраши религиозния мир. Да създаде конфликт там, където такъв конфликт. Точно както стана в Близкия изток. Вярвам, че тези мои мисли биха били споделени напълно и от представителите на мюсюлманското изповедание.

 

Обични в Господа братя и сестри,

 

Всички усещаме, че живеем в преломна историческа епоха. Преди около двеста години по света тръгна да шества идеята, че човекът няма нужда от Бог, че човекът е Бог. През последните сто години, първо в отделни страни, а после навсякъде в християнския свят, Господ Иисус Христос и неговата Църква бяха подложени на гонения, каквито е имало в ранните векове. Не виждам никаква разлика между хвърлянето на християните на лъвовете в римските арени и обезглавяванията на свещеници, показвани днес по телевизията. Не виждам никаква разлика между присмеха и униженията, на които са били подлагани първите християни и присмеха и униженията, на които са подлагани християните днес. И, не е ли чудо! Точно, когато всички решават, че с християнството и с Църквата е свършено, точно в този момент вярата в Бога се завръща. Религиозното чувство в хората започва да се завръща. В момент, в който така наречените „елити” решават, че религията няма значение, същите тези телевизионни екрани, които те манипулират, започват да ни показват, че религията има голямо значение. Точно когато елитите решават, че най-сетне са освободили човечеството от Бога, учени от световна величина заявяват, че всъщност Бог съществува!

 

Чувствам, че в следващите десет години ще се случат събития, които ще убедят и последния отстъпил от вярата, че Бог съществува. Ние, вярващите православни християни, знаем това и за разлика от невярващите можем да разчитаме знаците. Знаците са в едни елементарни причинно-следствени връзки, които гласят, че всяко действие поражда равно по сила противодействие. Или по-простичко казано: Бог поругаван не бива. На нашата отговорност лежи да обясняваме това, внимателно и ненатрапчиво, с любов към всеки човек, в който виждаме изображение на Бога. По този начин ще помагаме на все повече и повече хора да стъпят на спасителния път на вярата. В името на нашите деца, за доброто на Богоспасаемата Пловдивска епархия и на изстрадалия наш народ, който заслужава по-достоен живот.

 

Благодаря още веднъж на всички ви и ви приканвам да се настроим с радост, достойно да посрещнем задачите, които бъдещето ни е подготвило и за чието изпълнение Бог ще ни подкрепи и помогне.

 
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Пловдивска света митрополия и Гражданска инициатива „Славяни” организират  на 11 и 12 февруари 2017 г.  духовни събития под надслов „Дни на свети Лука“, посветени на светителя-хирург, архиепископ и чудотворец Лука (Войно-Ясенецки)  Симферополски.

Духовните мероприятия в прослава на св. Лука ще започнат от 9:00 ч. в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в град   Пловдив, с представяне на две книги за живота и чудесата на св. Лука - издания на Пловдивска и Ловчанска митрополии, както и документалния филм за живота на светеца на Ангел Бончев.

     Тържествен концерт по повод десет години от интронизацията на Пловдивския митрополит Николай. 

 

Програма

 

Събота, 11 февруари

 

            9:00 ч. – Откриване

 

- Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

 

9:30 ч. – Доклад на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил на тема „Свети Лука, пастирят-мъченик”.

 

- Представяне на книга с чудесата на св. Лука от протойерей Михаил Ковачев, издание на Ловчанската света митрополия

 

10:30 ч. - Представяне на книгата „Светителят-хирург“ - издание на Пловдивска света митрополия от доц. д-р Николай Янев (Лицево-челюстен хирург в Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия в София и в Департамента "Глава и шия" на Royal Derby Hospital – Великобритания).

 

11:30 ч. – Представяне и прожекция на филма „Светителят -хирург“ на Ангел Бончев

 

17:00 ч. - Тържествен концерт ще бъде изнесен по повод десет години от интронизацията на Пловдивския митрополит Николай. 

 

 

Входът е свободен

 

 

Неделя, 12 февруари


9:00 ч. - Архиерейска съборна света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ - с изнасяне на светите мощи на св. Лука за поклонение.


На 22 октомври 2016 г. в митрополитския храм „Св. вмчца Марина" беше донесена частица от светите мощи на св. Лука (Войно-Ясенецки) Симферополски Чудотворец от Богородския епископ Антоний от Руската православна църква, дар на Пловдивската света митрополия и православните българи от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Светите мощи се съхраняват в храма и всеки четвъртък, след вечерното богослужение, се отслужва молебен към св. Лука за болни.

 


Свети Лука, хирургът в расо


Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и "рисувално училище", а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет "Св. Владимир". Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява Катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет.

През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей.

Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука - апостол, евангелист, лекар и художник.

Приема архиепископски сан в най-тежките за Руската православна църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. От 1943 до 1946 г. Преосвещеният Лука е последователно архиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин и на Кримска и Симферополска епархия.

Подобно на апостол Лука, и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му "Дух, душа и тяло".

Преставя се в Господа на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука започнали да се случват множество изцеления.  

През 2000 година, с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква, светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии. Мощите му се покоят в катедралния храм на гр. Симферопол.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 2 от 151

Изработка от artWeb.bg