Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

Пловдивският митрополит Николай бе награден с орден „За Дух и непреклонност” първа степен

      dsc 9868Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай беше удостоен с орден „За дух и непреклонност” първа степен заради неговата позиция в защита на паметника на Альоша, категорично изразена по времето, когато се настояваше за демонтирането му. Това се случи по време на честванията, с които бе отбелязана  60-та годишнина от изграждането и откриването на внушителния монумент, посветен на загиналите във Втората световна война съветски войници и превърнал се в един от символите на град Пловдив.

     На 12 ноември Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида в памет на милионите загинали воини през Втората световна война. Заупокойното последование се състоя пред паметника на Альоша на Хълма на освободителите в Пловдив, с което бе дадено началото на тържественото отбелязване на 60-та годишнина от изграждането на монумента, открит на 12 ноември 1957 г.dsc 9577

    С архиерея на епархията съслужиха  Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп - викарии на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при митрополията и митрополитският протодякон Илиян Александров.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. На богослужението присъстваха Н. Пр. Анатолий Макаров - извънреден и пълномощен посланик на Русия в България, Н. Пр. Владимир Воронкович - посланик на Беларус в България, полк. Виктор Адвеев - аташе по отбраната на Руската федерация у нас,   г-н Красимир Велчев - председател на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека, г-н Георги  Маринов, зам.-кмет на община Пловдив, ветерани от Втората световна война, г-н Георги Гергов - почетен консул на Руската федерация в Пловдив, народни представители, гости от Русия и Беларус, представители на патриотични организации, както и много граждани, дошли да почетат 60-та годишнина от откриването на паметника. Митрополит Николай се помоли за вечен и блажен покой на душите на всички руски, украински, белоруски и български воини, паднали по бойните полета през Втората световна война - най-кръвопролитната война в човешката история, отнела живота на повече от 100 милиони души. 

   dsc 9635По време на „Вечная памет” митрополит Николай прикади с тамян. След края на богослужението владиката и придружаващите го духовници се поклониха на паметника, издигнат за спомен на милионите знайни и незнайни воини, дали живота си във войната срещу хитлерофашизма.

   Честванията по случай 60-годишния юбилей на Альоша продължиха с тържествен концерт в Дома на културата „Борис Христов”, на който бяха наградени потомците на неговите създатели и защитниците му във времената, когато определени групи настояваха за демонтирането на монумента.

  За изключителни заслуги за опазването на паметника от разрушение, като представител на БПЦ и заради позицията на Пловдивския епархийски съвет в защита на паметника Альоша, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай беше награден с орден „За дух и непреклонност” първа степен от Фондация „Бъдеще за децата по света”. Наградата бе връчена от директора на фондацията г-н Христо Барутчиев. Архиереят се обърна към всички присъстващи с благодарствено слово, което бе прекъсвано на няколко пъти от  продължителни аплодисменти.

     dsc 9882  „Паметникът „Альоша“ е паметник на безименния руски, украински, казахски, грузински и друг воин, който е изминал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни битки и е проливал несметно количество кръв, за да се възстанови мира в Европа – каза в словото си митрополит Николай. - Мир, впрочем, който трае вече повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е лош? Защо да е виновен? Нима трябва да го презираме или подценяваме и обезценяваме заради това, че е дошъл от Изток, а не от Запад?  В западните страни има паметници на загиналите американски миротворци, в източните – на руските и други миротворци. Такава е историята, такива са фактите. Понеже в конкретния случай и едните, и другите са били достойни да се нарекат синове Божии, затова техните паметници и паметта за тях изобщо трябва да бъде пазена. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са виновни за политическия режим, в който са живели и който за съжаление и в резултат на техните усилия е бил донесен и привнесен и у нас. Не са виновни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един друг антихристиянски режим. Те за себе си са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И затова им подобава вечная памят.”

    С различни възпоминателни отличия бяха наградени г-жа Тамара Аргирова, съпруга на главния проектант на паметника на Альоша инж. Георги Аргиров, бившият областен управител г-н Петко Царев - за заслуги за опазването на паметника, както и всички жители на град Пловдив за мъжеството и самоотвержеността, с която запазиха един от символите на града си от посегателство. Плакет от името на гражданите получи г-жа Савина Петкова - председател на общинския съвет на Пловдив.

Богослужебна прослава на св. вмчк Мина и свещеническо ръкоположение в Пловдив

        

       dsc 8185  На 10 ноември, в навечерието на празника на великия страстотерпец и изповедник на спасителната Христовата вяра - св. вмчк Мина, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска вечерня с петохолебие в храм „Св. апостоли Петър и Павел” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Тодор Тодоров, председател на храма, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Илия Христев. Песнопенията изпълни митрополитският хор с диригент протопсалт Георги Радев.

      dsc 8318 Множество боголюбиви миряни присъстваха на богослужението, дошли да почетат египетският воин св. вмчк Мина, да попросят неговото благодатно небесно застъпничество и се поклонят с вяра и благоговение на чудотворната му икона. В края на богослужението епископ Арсений припомни подвига на св. Мина, мъченията и непоколебимата му вяра. Архиереят поздрави всички с предстоящия празник, като благопожела св. Мина да бъде винаги пример за нас, християните от ХХІ век, и вдъхновител при изповядване на вярата ни. "Ограждайки се със силата на Божествената любов, ние да бъдем наистина Христови, да ни познаят по това, че имаме любов помежду си. Разликата между всички останали човеци и християните е любовта.  Вдъхновявайки се от жертвената любов към Христа на св. Мина, да бъдем негови подражатели - Христови раби, имайки любов помежду си." 

 

      

 

        dsc 8688 В деня, в който  Светата Църква прославя и чества паметта на св. великомъченик Мина Котуански – 11 ноември, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. апостоли Петър и Павел” в гр. Пловдив. С владиката съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, викарии на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом  Тодор Тодоров  - председател на храма, свещеноиконом Васил Кашоров, храмовото духовенство, свещеници от града, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Илия Христев. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

      dsc 8721Стотици боголюбиви миряни изпълниха велелепния храм, известен и с името „Св. Мина” заради благодатната чудотворна икона на светия старстотерпец в него, която в този празничен ден бе обсипана с много цветя  и облъхната с много молитви. Верният Божи народ съучаства в благодатта на светата Литургия, изповяда с едно сърце и уста Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш”. По време на богослужението дякон Илия Христев бе ръкоположен във втората степен на свещенството – презвитерската. В своето напътствено слово към него митрополит Николай изрази радостта си от това, че все повече млади хора искат да станат свещеници, но припомни огромната отговорност и трудностите, които ще имат в това служение. 

   dsc 8960  „Пристъпи към него със страх Божий, с вяра и любов. Страхът Господен е в основата на всички добродетели. Бъди усърден в молитвата, търпелив в изпитанията и знай, че служението на Църквата в нашето съвремие е безкръвно мъченичество. Ще има и да страдаш, да търпиш упреци, хули, клевети, несгоди, обиди, присмех. Но ти никога не забравяй Пастиреначалника Господа Иисуса Христа, Който всичко претърпя. Не забравяй подвига на светите страдалци Христови, не унивай, имай търпение и знай, че Божията благодат възпълва онова, което не ни достига и лекува нашите немощи.”

     По време на Причастния канон вдъхновено  слово за живота, подвига, мъченията и чудесата на св. вмчк Мина произнесе ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев. Към светите Тайни Христови пристъпиха благочестиви християни, които се бяха подготвили старателно с пост и молитва. В края на богослужението Високопреосвещеният Владика поздрави отечески и вседушевно председателя на храма, църковното настоятелство и свещенослужителите.

      Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров

Благодарствено слово на Пловдивския митрополит Николай по повод връчването му на орден „За дух и непреклонност” - първа степен за огромния принос и укрепването на приятелството между народите от фондация „Бъдеще за децата по света”

      DSC 9880    „Не нам, не нам, а имени Твоему!“ Никоя светска награда няма стойност, ако не е поднесена в името Господне, ако не се приема в името Господне и ако нейният смисъл не е да бъдат потвърдени и утвърдени непреходните християнски ценности и принципите, завещани ни от Спасителя на човешкия род Иисус Христос. Един от тези принципи е: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“. Тези, които носят мир, са синове Божии. Така казва нашият Спасител. И кои сме ние, за да оспорваме това твърдение?

        Поначало смятам, че православен клирик и особено митрополит не трябва да получава светски отличия. Отличието за епископа, ако е бил праведен и последователен защитник на нашата вяра, е приготвено не на този свят. Всякакви светски почести са суета, която само може да му попречи да изпълнява дълга си, ако по случайност си повярва, че получаването на светско отличие означава, че той е изпълнил този дълг. Оценката доколко човек се справя с вменените му на този свят задължения, се дава от Висшия Съдия, който е Иисус Христос. Всякакви други оценки имат преходен характер, а често могат да породят и спорове и дискусии в обществото около личността на удостоявания или делото, заради което бива удостоен. Ако приемам наградата, с която сега бивам удостоен, то не е от суета или защото съм си повярвал, а за да мога да кажа няколко думи по тема, която ми се струва важна. Важна за нашето християнско православно себеразбиране като народ.

         Преди време действително се изказах в защита на паметника на руските войни в Пловдив, известният „Альоша“. Определени кръгове настояваха този паметник да бъде разрушен;  а аз казах, че да се поругава или разрушава паметник на покойници е грях и се оказах в групата на тези, които съветваха той да не бъде пипан. Слава Богу, паметникът остана и стои и до ден днешен. Наясно съм с противоположните оценки на този и много други паметници, ознаменуващи победата на антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Разбирам защо има противоречиви оценки. Но в крайна сметка исторически факт е, че воините от народите, включени в състава на тогавашния Съветски съюз, са пристигнали в България  през месец септември 1944 г. тук като миротворци. Както впрочем са влезли като миротворци и във Варшава, Будапеща, Виена, Прага и накрая и в Берлин. Те не са нападали, те са се защитавали. Защитавали са отечествата си и Европа от нацистката орда, която е нападнала всички околни народи, водена от налудната идея за установяването на „нов световен ред“. Ред арогантен, брутален, насилнически, безчовечен и антихристиянски. Агресори ли са били воините от народите на тогавашния Съветски съюз или миротворци? Без съмнение – миротворци. Миротворците ще се нарекат синове Божии. Това изповядваме и в това вярваме.

        Паметникът „Альоша“ е паметник на безименния руски, украински, казахски, грузински и друг воин, който е изминал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни битки и е проливал несметно количество кръв, за да се възстанови мира в Европа. Мир, впрочем, който трае вече повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е лош? Защо да е виновен? Нима трябва да го презираме или подценяваме и обезценяваме заради това, че е дошъл от Изток, а не от Запад?  В западните страни има паметници на загиналите американски миротворци, в източните – на руските и други миротворци. Такава е историята, такива са фактите. Понеже в конкретния случай и едните, и другите са били достойни да се нарекат синове Божии, затова техните паметници и паметта за тях изобщо трябва да бъде пазена. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са виновни за политическия режим, в който са живели и който за съжаление и в резултат на техните усилия е бил донесен и привнесен и у нас. Не са виновни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един друг антихристиянски режим. Те за себе си са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И затова им подобава вечная памят.

       Същевременно, и това трябва да бъде казано също ясно, не е никак без значение дали един политически режим изповядва и спазва свободата на човека, дали уважава неговото достойнство и дали  гарантира и защитава неотменимите му, дадени му от Бога права. Политически режим, който не пази свободата на човека, неговото достойнство и права, е обречен на провал. Ако смятате, че не съм прав – обърнете внимание на края на нацисткия режим, но обърнете също внимание и на края на съветския режим. И нека не мислим, че няма да свърши по същия начин всеки един режим, който си поставя за цел потъпкването и подиграването с ценностите, върху които е изградена Европа и намира за особена проява на гражданска смелост поругаването на Бога. Бог поругаван не бива и това е съвършено ясно. За това всъщност разказва всеки учебник по история, ако можем да го прочетем както трябва.

       Във всеки режим, дори в богоборческите, а особено в тях, има прояви на християнска доблест, смелост и подвиг. Тези прояви на доблест, смелост и подвиг трябва да бъдат помнени и уважавани. Трябва да бъдат помнени и пазени спомените за доблестта, смелостта и подвига на хора, които са извършвали достойни дела не за себе си, не в свое име, а в името на ценности, които са извечни и които Спасителят ни е наредил да пазим.  Затова: „Вечна памет на миротворците, които ще се нарекат синове Божии“! 

      12.11.2017г.

      Гр. Пловдив

Поклонническо пътуване до Румъния на учителите по православие от Пловдивска епархия

2

          С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 40 преподаватели по „Религия – Православие” в училища в Пловдивска епархия имаха възможността да преживеят едно изключително поклонническо пътуване, да посетят прекрасни храмове и манастири и да се поклонят на многобройните светини и свети мощи в столицата на Румъния - Букурещ.  На проведената на 9 и 10 септември Пета конференция на учителите по религия от епархията митрополит Николай оцени високо техния труд,  сравнявайки го с подвиг, и даде своето благословение за пътуването до Румъния. То беше организирано от Пловдивската митрополия и се проведе на 1, 2 и 3 ноември.

          Рано сутринта на 1 ноември всички поклонници влязоха в храма „Св. преп. Петка” в Пловдив, където бе прочетена молитва за успешно и ползотворно пътуване от свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма, и ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов. Веднага след тръгването българските учители бяха вдъхновени от пламенното слово на г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел при митрополията, която ги поздрави с Деня на народните будители – 1 ноември, както и с празника на светите безсребреници и чудотоворци Козма и Дамян. След 400 километров преход учителите по православие видяха Букурещ – градът, известен някога като Париж на Изтока, чийто исторически център с красиви сгради  в по-голямата си част бе разрушен - заедно с 28 храма  - от румънския диктатор Николае Чаушеску  заради мегаломански проекти като т.нар. Дом на народа – най-голямата сграда в света след Пентагона и третата по обем след  космодрума Кейп Каневъръл и Хеопсовата пирамида. Но още с първите стъпки в румънската столица българските учители се увериха, че градът има забележителен духовен живот и че многобройните храмове и манастири – общо над 300 в Букурещ,  са прекрасно поддържани и изпълнени с наистина вярващи православни християни и безценни светини.  И че Румъния в съвременния атеистичен свят е един истински оазис на вярата в Бога, в който православието преживява невиждан Ренесанс.DSC 9077

       Първият храм, който посетиха преподавателите от Пловдивска епархия, беше „Св. Мина”, където се поклониха на мощите на египетския воин и чудотворец и безстрашен изповедник на Христовата вяра. Храмът се оказа изпълнен с толкова много хора, дошли на вечерното богослужение, че за да влезе някой новодошъл, трябваше друг да излезе навън.  Гидът на българската група – прекрасният певец и полиглот Йон от румънския хор за църковно пеене „Нектарий протопсалт”, отведе българските учители в Стария град. Там най-напред те влязоха в храма, посветен на св. Антоний Велики, където целунаха с благоговение раката с мощите на този светилник на вярата и благочестието, прекарал  много години в пълно усамотение и  общение с Бога чрез непрестанна молитва.    

       DSC 9382 С голямо вълнение българската група влезе и в красивия храм „Св. Рождество Богородично”, където се съхранява нетленната ръка на св. свещеномъченик Киприан Антиохийски.  В края на първия ден от своето поклоническо пътуване българите посетиха и велелепния храм „Св. Георги”, в който преклониха глави пред изключителни съкровища на православието.  Там те целунаха десницата на св. Николай Мирликийски  Чудотворец, донесена от Бари, Италия. Поклониха се на мощите на светите мъченици Брънковяну - великия воевода Константин Бранковяну и четиримата му сина, измъчвани зверски и убити заради Христовата вяра от османските нашественици през 1714 г. в Истанбул. Във всички храмове българските поклонници почувстваха и видяха с очите си колко силна и неподправена е вярата на румънските православни християни. Навсякъде те  срещаха хора с най-различен обществен статус и на различна възраст да чакат с благоговение, за да се докоснат до светините, да се изповядат или да поискат благословение от духовник.  

     Във втория ден българските  поклонници посетиха големия манастир "Раду вода", в който се намира Букурещката семинария и който е известен със съхраняваните в него мощи на св. Нектарий Егински и св. Йоан Златоуст.  Светата обител е свързана и с българската църковна история. От вътрешната страна на иконостаса на главния храм е изографисан св. Софроний Врачански, който прекарва последните 10 години от живота си в Букурещ.  Авторът на известния „Неделник” – сборник с проповеди, който е и първата новобългарска печатна книга, е погребан в  метоха Шербан вода, който вече не съществува, а на неговото място днес се намира  Националната банка на Румъния.

     Срещу манастира "Раду вода" българските поклоници видяха  и посетиха за кратка молитва малък старинен храм, построен преди столетия в знак на благодарност и признателност към Бога от Букур Чобанул, основателят на Букурещ. Там те се поклониха на мощите на св. Атанасий Велики, великият изповедник и учител на Църквата, неуморният апологет на християнското учение за Боговъплъщението и борец против арианството. Учителите от Пловдивска епархия имаха и радостта да видят забележителния и величествен храм „Св. Спиридон Нови” - най-големият православен храм в Букурещ. 

DSC 9796

   Поклонниците от България  влязоха и в „Св. Екатерина” - храмът на Богословския факултет, в който се провеждаше час по литургика.  Те се поклониха на мощите на светата великомъченица, която на 18-годишна възраст разобличила езичеството, но била дълго измъчвана, пребивана и обезобразена, преди да предаде на Бога своята пречиста душа. Ангел Господен отнесъл тялото й в Синайската планина.

        Преподавателите от Пловдивска епархия имаха също благодатта да се поклонят в манастира „Св. Антим” на мощите  на св. Акакий, св. Неофит, св. мчца Параскева и на светите 40 мъченици. Светата обител е основана от  канонизирания през 1992 г. св. Антим Иверски,  грузинец по произход, който като дете бил откупен от робство от пазара в Цариград от Йерусалимския патриарх Доситей ІІ. Получил блестящо образование, забележителен писател, юрист, оратор и скулптор, той става митрополит на Унгровлахия, но по-късно е осъден на вечно заточение и убит мъченически от турците заради светата Христова вяра. Стенописи с неговите мъчения и смъртта на много други християни са изобразени на входа на манастира.

    DSC 9430След това българските учители посетиха патриаршеския катедрален храм на Румънската православна църква „Св. св. Константин и Елена”, който се намира на патриаршеския хълм в центъра на града. Там те видяха какво преклонение и почит изпитват румънците към българския светец св. преп. Димитър Басарбовски, покровител на Букурещ. Мощите му били донесени от Басарбовския манастир до Русе във Влашко на 13 юли 1774 г. и оттогава до днес благославят вярващите православни християни.  Днес те са поставени за поклонение до мощите на светите равноапостолни цар Константин и царица Елена, а срещу тях са положени четирима румънски патриарси -  първият румънски патриарх Мирон Кристя (1525-1939), вторият Никодим Мунтенау (1939-1948г.), четвъртият  Юстин Моисеску (1977-1986г.) и петия Теоктист Арапешу (1986-2007).

        На следващия ден българските поклонници посетиха Музея на румънското село, в който видяха старинни, но прекрасни дървени църкви, след което отпътуваха за България. В Гюргево те почетоха  многобройните мощи, светини и икони в храм „Св. Георги” .DSC 9759

       Вдъхновени, изпълнени с благодат и ентусиазъм, духовно обновени и със сърца, преливащи от безмерна духовна радост, преподавателите по „Религия – Православие” от Пловдивска епархия се завърнаха у дома на 3 ноември.  Те помолиха г-жа Недка Чолакова да предаде тяхната огромна благодарност на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай за това незабравимо пътуване и за всичко онова, което е направил и прави за тях и техните възпитаници. Да видят толкова много братя и сестри в Христа, да се докоснат и поклонят на толкова светини и съкровища на православието, за българските учители бе като да изкачат няколко стъпъла по духовната лествица.  Дано успеят да разкажат и преподадат тази благодат и на своите малки Христолюбиви ученици. На раздяла ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов им каза: „Ние, свещениците и учителите, най-трудно напускаме България. И Слава Богу. Защото без вяра и образование нашият народ ще изчезне”. 

  Но докато в него гори кандилото на спасителната Христова вяра, това няма да се случи. Да помним винаги: "Има Православие у нас, има и български народ, няма Православие, няма и български народ."

 

Архангеловден в град Пазарджик

                  dsc02832         Всяка година на 8-и ноември Земната Църква ликува заедно с Небесната и прославя Великия Архистратиг свети архангел Михаил - вождът на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. На този ден своя храмов празник отбеляза и едноименният храм в град Пазарджик.

                          По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия отслужи празнична архиерейска света Литургия. В съслужение с него бяха секретарят на Наместничеството прот. Боян Кочев и председателят на Църковното настоятелство към храма протойерей Витан Йорданов. Молитвено участие в светата богослужба взеха енорийският свещеник Николай Генов, протойерей Димитър Христев и свещеник Сидер Димов от храм ''Св. Петка'' в град Пазарджик.

    В днешния празничен ден храмът беше изпълнен с множество миряни, които участваха молитвено в богослужението. dsc02861

         Литургичните песнопения бяха тържествено изпълнени от хористките при храма.

                           В края на светата Литургия епископ Яков произнесе проповед и припомни смисъла на днешния празник, в който отдаваме почит на ангелските чинове. Той каза още: „Днес в храма се събрахме заедно със светите ангелски воинства да застанем пред лицето на Бога и да просим Неговата милост и благост. Със сърцата си усетихме невидимата връзка между земята и небето, тъй като със всички нас днес тук бяха и нашите ангели-пазители, които също празнуват. Да се пазим от това да принудим тях, своите хранители, да влизат в недостойни места, като сами ние не посещаваме такива. Нека се събираме в светия Божи дом, където винаги присъстват и небесни воини. Нека винаги молим Всеподателя Бога да ни дава ангелска чистота на душите ни, за да Му служим като херувимите и серафимите, да станем и ние Царев престол, та и нашите сърца да бъдат не трънени, а благодатни и ние ще предвкусим Царството Божие още тук, на земята. По молитвите на св. архангел Михаил и на цялото ангелско войнство, Божието благословение да бъде над вас и вашите чеда, над всеки град и село в богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия. И когато дойде денят на заминаването ни от тук, цялото небесно войнство дойде да съпроводи душите ни към вечните обители на Царството Небесно“.

                         dsc02904 Накрая владиката преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай на председателя и енориашите на храма и поздрави всички именници, които празнуват небесния си покровител.

                          Духовното тържество завърши с многолетствие.