На 10 юни, в навечерието на празника на небеснопросиялия светител, хирург, изповедник и чудотворец Лука, архиепископ Кримски и Симферополски, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужена празнична архиерейска Вечерня с петохлебие. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений.  В съслужение с викарния епископ бяха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Георги Димитров, ефимерий на Кукленската света обител, свещеник Димитър Димитров, свещеник Ангел Брусов, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Да почетат паметта на дивния Божи угодник св. Лука, архиеп. Кримски и Симферополски, в храма дойдоха десетки боголюбиви миряни. Те отправиха благоговейни молитви към Кримския Чудотворец, известен със своето човеколюбие, милост и благодатно застъпничество пред Бога както приживе, така и след блаженото си успение. Частица от безценните мощи на светителя бяха поставени за поклонение в центъра на храма. Те бяха дарени на богохранимата Пловдивска епархия през есента на 2016-а година от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.  

   По време на богослужението бе отслужено  и последованието на петохлебието, което бе раздадено на присъстващите благочестиви християни  след  неговия край.  Викарният епископ призова всички отново да се съберем и в утрешния ден, за да изпросим по време на светата Литургия молитвеното застъпничество на св. Лука Кримски и по неговите свети молитви да извървим своя земен път като достойни християни.

       В първата неделя след Неделя на Всички светии Българската православна църква отправя сърдечна молитва към всички български светци за благодатна помощ и закрила. Прославяме и възнасяме молитви към тези, които са просияли от нашия род през вековете и предстоят пред Божия престол.

  На 10 юни, Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии,  с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений отслужи архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Димитър Димитров, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов.  Песнопенията изпълни смесеният хор при храма с диригент Росица Димова. 

  На този значим празник, установен с решение на Светия Синод на БПЦ през 1954 г., митрополитският храм се изпълни с благочестив народ, дошъл да прослави Бога и се обърне с молитва към нашите родни, български светии - светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици. Ние знаем имената на малцина, само Всеподателят Бог знае колко са те, защото неизброимо е числото на българите, увенчали се с мъченически венец през вековете на страшното чуждо владичество, както и на просиялите след  добродетелен, чист и праведен живот в хилядолетната ни история. 

  По време на свещеническото причащение епископ Арсений се обърна към всички с вдъхновено и поучително пастирско слово, в което се спря на твърдата и непоколебима вяра на предците ни.  В началото викарният  епископ разтълкува  прочетеното литургийно Евангелие - повествованието за галилейските рибари, които оставили всичко, за да станат  Христови ученици и апостоли.    

  „Това е велик подвиг. Това е подвиг, който не се вмества в границите на грехопадналия човешки разум – продължи епископ Арсений. -  Да оставиш всичко в момент, когато можеш да придобиеш много пари и да станеш богат, за да тръгнеш след един почти неизвестен проповедник – това е против всякаква логика на практичния човешки ум. Но това, което не може да разбере умът, това, което той не може да схване и проумее, го разбира, схваща и проумява сърцето. Сърцето, в което живеел Божият Дух, подсказало на мъжете галилейци, на тези рибари, че Този, Който ги призовава да станат Негови ученици и апостоли, не бил обикновен човек. Те разбрали, че това е Синът Божий, Царят на вселената, Спасителят на света. И тръгнали след Него.  

  Тази евангелска история се е повтаряла и се повтаря в света хиляди пъти. Тя се повтаря и в нашата отечествена история – в подвига на нашите родни български светии, чиято памет празнуваме днес. Когато закрилникът на нашия народ св. Иван Рилски осиротял, той раздал цялото си наследство на бедните и отишъл в манастир, посвещавайки целия си живот на Христа.  Христос обещал на Симон-Петър и Андрей и на Зеведеевите синове Яков и Йоан, че ако тръгнат след Него, ще ги направи ловци на човеци, т.е. ловци на човешки души, спечелени за Христа. Същото сторил и по отношение на св. Иван Рилски, защото стотици христолюбци последвали блажения наш отец в пустинята още по време на земния му път. От живота на светите апостоли ние виждаме, че те не само презрели всичко земно заради Христа, но и отдали живота си за Него. Така и хилядите български мъченици също отдали живота си за Христа. Когато родителите и сестрите на св. Злата Мъгленска я уговаряли да приеме мохамеданската вяра, тя казала, че „оттук насетне вие не сте мои родители и сестри, а мои родители са Господ Иисус Христос, Света Богородица, мои сестри и братя са всички мъченици и светии”. Въпреки увещанията на своите сестри и родители, св. Злата не се отказала и не се отрекла от Христа и озверелите турци я обесили на една дива круша, а след това няразали тялото й на късове. 

  Много са примерите от житията на българските светии как те последвали и отдали живота си за Христа. Ние виждаме и житието на Баташките мъченици, напоено със страшни страдания за Христа. Спомняме си за дивните свещеници, които служели в баташката църква „Св. Неделя” – свещеномъчениците отец Петър и отец Нейчо. Задали иноверците на отец Петър въпрос: „Ще ли се, папас, потурчиш?” Отговор не последвал и му отрязали главата. Но по-страшно било мъчението на отец Нейчо – пред очите му изклали една по една седемте му дъщери, но не се отрекъл от Христа.  След това отрязали ръцете му, краката му, изболи очите му и отрязали езика му, но оттам вече кръв не потекла, защото той бил вече починал, свидетелства житиеписецът.

  Тук си спомняме и думите на древния химнослов, който влага в техните уста словата: „Как да Те възхваля, Господи, когато отрязаха езика ми? Как да се осеня с Твоето кръстно знамение, когато отсякоха ръката ми, как да погледна към висината на Твоята слава, когато избодоха очите. В Твоя Дух предавам душата си.”  Това свидетелства за непоколебимата и твърда изповедническа вяра на нашите прадеди, на всички онези небожители, които са просияли в святост в нашето Отечество.

  Ние, българите, не умеем да пазим светлата памет на родните светци и новомъченици, а те са нашето най-голямо национално богатство. Напразно шумни и кресливи медийни кампании устройват публични допитвания кои са най-великите българи. Но това не са пошли певци или шоумени, нито спортисти или политици със съмнителен морал. Това са нашите родни светци, които не се нуждаят от нашата похвала, но със сигурност ние се нуждаем от тяхното молитвено застъпничество пред Бога, защото – обезверяващи и обезродяващи се с всеки изминал ден, ние погиваме.

  Ако погледнем реално ще видим, че България сега е един прикован към болничен одър смъртник. И ако не изровим от бунището на предателската ни забрава драгоценния бисер на родната святост, осиромашали, голи и боси духом, ще станем роби на чужди неправославни и нехристиянски цивилизации и култури. Ако не престанем да продаваме православната си вяра и българска свяст – кога за тридесет сребърника, кога за паница леща – то ние ще погинем и физически, и духовно.  Спомняме си, че в навечерието на турското иго, България е изправена пред най-сериозното изпитание от своето съществуване. Тогава тя оцелява, защото има св. патриарх Евтимий, който я предава на Светата Троица. Но днес ние сме пред по-голямо изпитание, защото чезне не държавата ни, а чезне вярата и народността ни. И когато празнуваме Неделята на всички български светии, просияли на нашата земя, ние трябва да въззовем към Бога: „Боже, пази България!” Заради молитвите на всички български светии, запази страната ни християнска и православна! Амин.”

  В края на богослужението епископ Арсений преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

     Във Втора Неделя след Петдесетница Светата Църква почита паметта на Всички български светии – светите Божии угодници, просияли на небосклона на светостта от българския род. В този празничен ден с благословението на Негово Вископреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков възглави архиерейска св. Литургия в катедралния храм „Успение Богородично”  в Пазарджик. В съслужение с него бяха протойерей Боян Кочев, енорийският свещеник Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.

  Храмът се изпълни с млади хора и малки деца, които съучастваха в духовната радост от празника, в молитвите и песнопенията на светата богослужба. Всички изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...“. По време на Причастния беше прочетена проповед за българските светии, търсили с цялата си душа Бога и удостоили се да застанат Нему отдясно. Много от енориашите пристъпиха към Светите тайни и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови, след като се бяха подготвили с усърден пост и молитва и бяха изповядали греховете си. 

  В края на литургията епископ Яков разказа как след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. още на следващата година Светият Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявена за празник на Всички български светии и в този ден да се отдава чест на всички просияли българи. Архиереят призова да следваме родните светии не с думи, а с делата си.

  „Българските светци, знайни и незнайни, с делата си засвидетелстваха вярата си в Бога, отстояха дори до смърт истините на православието и с кръвта си съхраниха Светата Църква, за да я предадат на нас. И Бог ги показа като истински светилници, като чисти съсъди на Божията благодат. Няма светителски чин, в който да няма български светии – светители, преподобни, мъченици. И днес те предстоят пред Престола на Вседържителя Бога и чакат от нас само да ги призовем на помощ и веднага с готовност откликват на търсещите тяхната подкрепа. Да викаме към тях, братя и сестри, от цялото си сърце, та това българско небесно воинство да измоли от Христа спасение за нашите души.

  Ето че отново се намираме в тези най-благодатни за това дни – дните на светия пост, в които всеки да погледне в сърцето си и издири и изгони от там и най-малката нечистота. И днес Бог удостои мнозина да седнат на Неговата трапеза. Който пък не е успял, да скъпи времето и в оставащите дни с усърдие да пости, да си спомни своите грехове и ги изповяда пред лицето на Бога. Така в Тайнството на Светото Причастие и ние да предвкусим небесната радост, която предстои да усетят душите на праведниците. Два са пътищата пред нас – пътят на спасението и пътят на осъждането. Нека всеки от нас си даде сметка на кой от тях стои и със страх Божи, с вяра и любов да тръгне след Христа и Неговите угодници“.

  В края на богослужението епископ Яков поздрави всички с празника и преподаде архипастирския благослов  на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. 

     На 3 юни, в Първата Неделя след Петдесетница - на Всички светии, когато Църквата чества и дивния Божи угодник преп. Атанасий Чудотворец, с празнична архиерейска св. Литургия бе отбелязана 180-та годишнина на храм „Св. Атанасий” в близкото до Пловдив село Дедово. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеник Димитър Карналов, председател на храма, свещеник Величко Кънчев и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.  

  На този светъл празник множество боголюбиви миряни, сред които и кметският наместик на Дедово г-н Стефан Папазов, дойдоха с вяра и благоговение в старинния храм, за да въздигнат своя духовен взор към Всеподателя Бога и Му благодарят за Неговата милост и благодеяния. Някои пристъпиха към Светите Тайни. В края на богослужението Преосвещеният епископ Арсений се обърна към богомолното множество със слово за големия празник, в което каза:  

  „Бог всичко е направил премъдро, всичко е създал величествено, всичко е сътворил непостижимо.  Към това няма какво да се прибави и няма какво да се отнеме, защото всичко разумно възпява славата Му, прекланя се пред величието Му. И днес, по неизказания Божи промисъл, ние сме тук, сред вас, за за отбележим богоблагословения 180-годишен юбилей от изграждането и освещаването на Дома Господен във вашето село – на храма, посветен на великия поборник за чистотата на светата Православна вяра св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски. Църковният празник е велик, събитието – голямо, духовното осенение – услажда, хорското вълнение – радва. Възможно ли е при такъв духовен възторг човек да не възкликне:  „Слава Тебе, Боже, благодателю наш!”  заради 180-те години от венеца от години на Божията милост, проявени тук, в това село, за да имате храм Божий, където преизобилно да тече благодатта на Светия Дух, да се преподават Светите Тайнства на Църквата и да се проповядва и благовести спасителното за всички човеци слово Божие.” 

  Епископ Арсений призова да се помолим за вечен и блажен покой на всички онези, които са се потрудили за изграждането и освещаването на храма, на свещенослужителите, които ревностно и всеотдайно са служили Богу и на народа, извършвайки неуморно своя пастирски дълг,  за допринеслите за благоукрасата и поддръжката на храма и за онези, които не са загасили кандилцето на светата Православна вяра, а са преподавали на деца и внуци истините на Христовото спасително учение.

  „Нека Православната вяра сияе, българският народ да се обича, българското небе да е чисто, българската земя – плодородна и българската сила – непобедима! Отбелязвайки този благословен 180-годишен юбилей, ние, чедата на нашите предци, на нашите майки и бащи, да бъдем достойни техни наследници в изповеданието на светата Православна вяра, полагайки грижи с нужното благоговение към Дома Господен. Оттук човек бива представен пред Бога и оттук човек минава във вечността” – добави епископ Арсений, който преподаде архипастирския светителски поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Духовното тържество завърши с многолетсвие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.