Христос Воскресе!
Обични в Господа, братя и сестри,
И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.
Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“(Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).
Синът Божий се въплати, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна за да ни дарува вечен живот.
„Всички - казва св. Ефрем Сирин, - които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“
Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват. Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.
В дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост. Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща. Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови. Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ. За целта да се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете! Ние знаем, че с Възкресението Си, Иисус Христос е победил лукавия и ще го побеждава до последно, и това го докарва до ярост, а Църквата, която съобщава този факт, му е трън в очите, но този път той - дявола надмина себе си: той се опита да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Иисус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва. Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и, че смъртта е много страшна. С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и, че следователно няма Възкресение. Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавия поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав! Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителя на смъртта Възкръсналия наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18).
Най-категорично, обаче, искам да кажа, че не обвинявам никого от онези, които през последните седмици станаха проводници и изразители на подобни мисли и искания. Те не са виновни! Моля се за тях.
Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край! Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна. Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен. Иисус Христос го доказа със собствения си земен път, със собствената си кръстна смърт и със собственото си Възкресение. И това е исторически доказан факт. Няма как Църквата да се отрече от Истината! Това няма да стане!
Други църкви не издържаха. Без видим натиск от вън сами заключиха храмовете, сами спряха да преподават Свето причастие, сами свещеници започнаха да отслужват Светата литургия. Те знаят, че това не е правилно. Защо го направиха, не знам. Единственото обяснение е: от страх. Те трябва да обяснят какъв точно е този страх. Страх от смъртта? Страх от общественото мнение? Страх от санкции? За последното само ще кажа: църква, която се бои от санкции, църква, която не е готова да приеме несправедливи обвинения и мъченическа участ заради вярата, има проблем. Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха. С което, надявам се, доказа, че е достойна за високата мисия, която й е възложена от самия Иисус Христос. Защото, Той Спасителя Христос е с „нас през всички дни до свършека на света“ (Мат.20:28).
Другаде храмовете бяха затворени с принудата на държавните власти. Нека този грях срещу Църквата и срещу Божия народ да тежи на душите на тези, които го извършиха. Българската държавна власт не сложи такъв грях на душата си, а направи точно обратното. Не знам, братя и сестри, колцина вярват в чудеса, но пред очите ни, през последните десет дни се извърши нещо, което в днешните материалистични, атеистични и богоборчески времена може да се сравни с чудо! Властта, която по Божи промисъл точно в този момент носи тежката отговорност за съдбините на българския народ, не издаде онази заповед, която мнозина очакваха и не затвори храмовете. Имаше силата да го направи, но не го направи. Вярвайте ми, когато чух по телевизията министър-председателят на България да казва: „За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”, се прекръстих и се разплаках. Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува! Този момент, братя и сестри, беше исторически! Един ден в църковното предание ще се разказва как през 2020-тата година от Рождество Христово, в малка България, в дните, в които всички бесовски сили са се били развилняли, за да помрачат празника на Христовото Възкресение, българския министър-председател Бойко Борисов се е изправил със смелост и чиста православна вяра, за да защити православната църква, а църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам. Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза! Бог вижда всичко това и ще запази България, убеден съм.
Сега, след като портите адови за пореден път не можаха да надделеят над Църквата (Мат. 16:18), се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм. Църквата и държавата показаха на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и, че трябва да имаме вяра. В Бог и в себе си. Това ако имаме, всичко останало ще се нареди. Още веднъж ви казвам: стига вече с този страх! Спрете да се страхувате! Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот! Бог да ви благослови всички! Бог да пази България!
Честито Възкресение Христово!
Съгласно типика на светата Църква в първия ден на Пасха преди пладне се отслужва празнична възкресна вечерня "Второ Възкресение", наречено така, тъй като за втори път след полунощ звучи евангелският текст, благовествуващ за възкръсналия Христос. На това тържествено богослужение евангелието се повтаря на различни езици, та словото Божие и вестта за възкръсналия Христос да достигнат до всички народи.
След прочитането на светото Евангелие, епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание към освещения клир и христолюбивото паство.
В неделния ден на 19 април цялата света Църква – земна и небесна посрещна най-светлия ден в историята на творението – светлото Възкресение Христово. Тези, които вчера се разпнаха и умряха с Христа в своето покаяние, днес възкръснаха с Него в славата на Празника на празниците и принасят на Изкупителя в знак на благодарност своето най-драгоценно имане – самите себе си, сърцата и душите си.
Малко преди полунощ духовниците и църковнослужителите изнесоха от светия Олтар запалени свещи и раздадоха на вярващите от Благодатния огън, който миналата година бе донесен от Йерусалим и по молитвите на Света Богородица беше запазен в катедралата през цялата година.
При влизането обратно, изправен пред затворените порти на храма, епископ Яков възгласи: "Издигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:7) и при думите "Господ на силите, Той е Цар на славата" (Пс. 23:10) блъсна и отвори портите, при което всички влязоха в кораба на спасението – светата Църква.
Светата Литургия беше изпълнена с особената Пасхална радост и умиление, които неизменно съпътстват този най-велик ден в годината. По време на причастния беше прочетена проповед за Възкресението, а след призива "Със страх Божий, вяра и любов пристъпете" всички, които се бяха подготвили с многодневен пост и покаяние, пристъпиха към светите Тайни да вкусят "колко благ е Господ" и се приобщят със светите Тяло и Кръв Христови.
разпръснаха! Моля Всеподателя Бога, да разпръсне така „яко дим“ и този вирус, който взема толкова много жертви, от който страдат толкова много човеци. Както чухте и в Синодалното послание, радостта ни не е пълна – защото ние, като истински християни, се сещаме, че и в този момент някой някъде умира, някой някъде се мъчи. Ние ще кажем „Господи, помилуй ги и им помогни!“. Но като християни трябва да се весели сърцето ни и да тържествува, защото смъртта беше победена! Ние имаме и вярата, и упованието, и надеждата – че Бог няма да изостави верния Си народ, че всяко нещо идва от Бога, че каквото и изпитание да ни е дошло, ще го срещаме така, както посрещнахме Възкресението – без колебание във вярата, с твърда и непрестанна молитва, без униние и прекомерна скръб. От какво трябва да ни е страх, щом с нас е Бог? Нека Възкресенската радост да съгрява сърцата ни, да усилва молитвата ни, надеждата ни, любовта ни! Немалко от вас чухте Бащините думи на Спасителя Христос – „Елате, седнете и вечеряйте с Мене!“. Нека всички онези, които в днешния ден се 
причастиха с Тялото и Кръвта на нашия Спасител, да бъдат победители до край, да бъдат твърди и непоколебими във вярата си, в добродетелите си. И онези, които по-рано през поста приеха светите Дарове, нека и те имат същата вяра и упоритост. И когато всички вървим един до друг, с общата си молитва, портите адови никога няма да ни надделеят! Не забравяйте, ликувайте – Христос воскресе!“.
Всяка година на вечерното богослужение на Велики петък в храмовете на светата Православна църква се отслужва последованието на Опело Христово. Събрани около светата Плащаница, символизираща положеното в гроба и покрито с погребални завивки тяло на нашия Господ Иисус Христос, вярващите отправят своите молитви към животочната Лоза, източила нам вино за спасение.
В отредения момент след изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос, за да благодарят за Неговата жертва и да въздадат слава на Христовите страдания и кръстна смърт, с които Той победи смъртта. Съгласно решение на Светия Синод тази година бе нарушена благочестивата традиция за поклонение и целувание на светата Плащаница, поради което вярващите й отдаваха почит с поясен поклон. Въпреки това сърцата на всички се изпълниха с умиление и печал от затрогващите стихове на Опелото, но едновременно с това и с предпасхалната радост от Христовото Възкресение.
След Великото славословие свещениците понесоха светата Плащаница с литийно шествие около храма. Печалният звън на църковните камбани и умилителното пеене съпровождаха траурната процесия, символизираща някогашното пренасяне и полагане в нов гроб на нашия Спасител. При завръщането си в храма Плащаницата беше издигната на високо и всички присъстващи минаха под нея, прекланяйки главите и сърцата си и просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт. При пеене на възкресния тропар "Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!" духовниците внесоха светата Плащаница в светия олтар и след като обиколиха три пъти светия Престол, я положиха върху него.
Накрая епископ Яков благодари на нашия Господ Иисус Христос за това, че ни доведе до тези благодатни дни, в които стоим на прага на нашето спасение, когато Господ слиза в ада, за да изведе от там душите на праведниците и чрез Своето Възкресение ни дарува вечен живот. Архиереят благодари на богомолците за тяхната молитвена подкрепа и за това, че с делата си показаха, че са ученици Христови, спазвайки с благоприличие призивите на светата Църква. Той отчете, че нашите сърца не могат да стоят далече от Бога и затова се събрахме, щото да молим нашия Господ да спаси всички и да ни избави от всяко зло. Владиката припомни, че след Своята жертва Господ ни остави и Своето Тяло и Своята Кръв, та вкусвайки, ние да можем да достигнем до Него – нашия Изкупител. „Всичко е притихнало – завърши архиереят, - защото тялото на нашия Господ лежи безжизнено! Дори небесата са притихнали, ангелското войнство е притихнало, 
"Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение!" /15 антифон/
Един след друг духовниците прочитаха евангелските откъси, изобразяващи в сърцата на вярващите най-трагичните моменти от историята на човешкия род - богопредателството и Христовите страдания и кръстна смърт.
когато небето е притихнало, когато плътта на нашия Господ виси на кръста, да кажем: „Господи, чуй молитвата ни и помилвай всички онези, които страдат, които боледуват, които са в изпитания! Дай им сили, да могат да преборят това препятствие и помогни ни и разпръсни всяко зло, та да можем с мир и любов в сърцата си да пребъдем до свършека на света, прославяйки Твоето свято име!“. Епископ Яков завърши с призива в смирение да преклоним сърцата си и да сведем глави пред Разпятието и Христовата жертва и да не се помрачават сърцата и душите ни, изживявайки отново Неговото славно Възкресение.