На 15 юли, когато Църквата прославя  и отдава богослужебна почит на светите мъченици Кирик и Юлита, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в манастира „Св. св. Кирик и Юлита” край Асеновград. С архиерея съслужиха Белоградчишкият епископ Поликарп - викарий на Видинския митрополит Дометиан, Константийският епископ Яков, втори викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Антипа от Ивиронския  манастир „Успение Богородично” в Света гора – Атон, архимандрит Евтимий от Видинска епархия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев  - протосингел при Пловдивска митрополия,  ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков - архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеници от Пловдив и Асеновград, йеродякон Вартоломей от Видинска епархия, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Духовният празник бе украсен с ангелогласните  антифонни песнопения на митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънския хор за източно-църковно пеене „Нектарий протопсалт” от Букурещ.

     Стотици честни поклонници изпълниха храма и манастирските двори, дошли да почетат благоговейно дивните Божи угодници св. Кирик – увенчал се с ореола на мъченичеството на 3-годишна възраст - и неговата майка св. Юлита, претърпяла немислими изтезания заради изповядване на своята безгранична вяра в нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Същата силна Христова вяра изповядаха и многобройните благочестивите миряни, които с едно сърце и уста казаха Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”  и които  със смирение и любов отправяха молитви към Всеподателя.

     В края на богослужението Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна към верния Божи народ с вдъхновено слово за светите мъченици Кирик и Юлита, прославили Бога в мъченически подвиг, в което описа техните големи страдания и още по-голямата им вяра в Господ Иисус Христос.

„ Мъченицата застанала пред началника с тригодишния си син на ръце. Запитана от него за  името, рода, родината си, тя смело изповядала името на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и дръзновено се нарекла християнка .  „Името, родината и произхода ми е Небесното Царство и моят Христос”.  

    Владиката разказа за смъртта на честваните мъченици и как техните свети мощи били извадени нетленни и благоуханни от земните недра при възтържествуването на истината  - светата Христовата вяра - при император Константин Велики.  Чрез тях болните получавали изцеление.

„Частици от тези благодатни и нетленни мощи почитат векове наред православните християни в тази света обител. И днес те са изложени за честно, благодатно и душеспасително поклонение пред чудотворната икона на св. Кирик и неговата майка св. Юлита  – каза архипастирят на Пловдивска епархия, който поздрави отечески и вседушевно всички със светлия празник. Митрополит Николай говори също и за времето, когато светата обител бе извън лоното на църквата.

„В дългите години на безбожния комунизъм този манастир бе отнет от живота на Църквата. Бе поруган,  превърнат в безнравствено място. Но Бог поругаван не бива! В нашата немощ Бог прояви своето всемогъщество и потвърди за всички нас, че невъзможното на човека е възможно за Бога. И днес, в благодатта на празника на св. Кирик и св. Юлита, ние благославяме Господа с думите на великия псалмопевец: „Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от неговите благодеяния.”   Ние никога няма да забравим що ни стори Господ.  Господ чу молитвите ни, чу просбите на всички православни християни, които осъзнаваха, че един православен храм не може да бъде нищо друго освен Дом Божи, че един манастир не може да бъде нищо друго освен особено благодатно място на Божието присъствие. Не може да бъде ресторант, не може да бъде хотел, не може да се продаде, не може да се купи от никой, защото е Божие. Бог видя, Бог чу вашата молитва и вашата духовна потребност и затова отново ни подари този манастир – да го имаме, да живеем в него, най-сигурното място в този живот – в обятията на Христовата Църква, осенени от Божията благодат под небесната закрила на св. св. Кирик и Юлита, да се стремим да победим злото в нас и около нас - в свят, в който злото се преумножи.  Нека да живеем така, щото Бог никога вече да не ни го отнема, щото този манастир да пребъде до скончание века Дом Божи, дом за молитва, да бъде кораб на ония, които искат да се спасят от бурите и стихиите на житейското море.”

     Митрополит Николай благодари за съслужението на Белоградчишкия епископ Поликарп, Контстантийския епископ Яков и за благословението от Света гора, което преподаде с присъствието си Негово Високопредобие архимандрит Антипа, който донесе благодатното чудотворно копие на иконата на Света Богородица – „Всецарица”.  Иконата, известна с многобройни чудеса и изляване на тежко болни, ще бъде подарена на Пловдивска света митрополия в навечерието на празника на митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.  

      Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

     След края на богослужението фолклорен състав „Надежда Хвойнева” от Неделното училище при храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в Асеновград,  поздрави с няколко прекрасно изпълнени народни песни в двора на светата обител архиереите и многобройните поклонници , дошли за празника на манастира. 

        По покана на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в навечерието на празника на епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в асеновградския квартал „Горни Воден”, Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит, отслужи Празнична вечерня с петохлебие в манастирския храм „Св. вмчца Параскева” на 14 юни. Молитвено участие взеха Високопреосвещеният митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, и архимандрит Антипа от Ивиронския  манастир  „Успение Богородично” в Света гора – Атон.  

      С Белоградчишкия епископ Поликарп съслужиха архимандрит Евтимий от Видинска епархия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия,  ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев - архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков - архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеници от Пловдив и Асеновград, йеродякон Вартоломей от Видинска епархия, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Празничните песнопения изпълниха антифонно  митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене „Нектарий протопсалт” от Букурещ.

      Боголюбиви миряни  от епархията дойдоха в навечерието на празника на светата обител, за да почетат небеснопросиялите изповедници на Христовата вяра – 3-годишния  Кирик и неговата майка Юлита, да се поклонят на светините и светите мощи в манастира и отправят топли и усърдни молитви към Бога. 

     В  слово в края на богослужението Белоградчишкият епископ Поликарп благодари за поканата на Пловдивския митрополит Николай като заяви, че е щастлив, радостен и удовлетворен да бъде в благодатта на празника в дворите на тази прекрасна, обновена вече света обител, за да „почетем заедно паметта на светите мъченици Кирик и Юлита и с едно сърце и уста да възпеем Бога”. Викарният епископ преподаде поздрава на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан до Пловдивския митрополит Николай.

„Нека преклоним коленете на душите и сърцата си пред дивния образ на дивните Божи угодници св. Кирик и св. Юлита и изпросим тяхната благодатна закрила. Сърцето и душата ми са изпълнени с благодарност към Всеоподателя Бога, че промисли да ни събере и тази година в благодатната прегръдка на този древен, велелепен, но многострадален манастир-мъченик. Манастир, който Бог благоволи да спаси, да изтръгне от „мерзостта на запустението” и да подари отново на верния Божи народ, на епархийската ни света църква и на родната ни Българска православна църква” – каза митрополит Николай, който благодари на епископ Поликарп че е откликнал на поканата да съучаства в радостта от духовния празник.  Архиереят поздрави всички с предстоящия празник на светата обител и ги благослови.

      Горноводенският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” бе върнат в лоното на Българската православна църква през 2014 г. Светата обител бе отнета по времето на комунистическия режим и дадена за „творческа  база” на Съюза на архитектите, за да се превърне малко по-късно в огромен и порочен развлекателен център с ресторанти, казина и дискотеки.  Манастирският храм „Св. Параскева”  е бил оставен нарочно с повреден покрив  дълги години, поради което влагата е проникнала в дълбоко стените. Изчезнаха завинаги или бяха силно повредени уникалните и безценни стенописи на възпитаника на атонските ателиета Алекси Атанасов, зографисал храма  между 1847 и 1850 г.

       След  дълги съдебни спорове по Божията милост митрополит Николай успя да върне Горноводенският манастир „Св. св. Кирик и Юлита”  на Пловдивска епархия и верния Божи народ.

         Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, скъпи отци, обични в Господа Иисуса Христа братя и сестри,

       Ето и през тази година се удостоихме със сугубата радост на днешния ден отново да въздигнем глас за молитва към Господа Иисуса Христа за възхвала на просиялата в Негово име Света великомъченица Марина, чието име носи от века този наш митрополитски храм в престолния ни град Пловдив и чийто празник празнуваме днес. Измина още една година от съвместното ни служение в обятията на този тук дом Божий, както и на всички други църкви и манастири из Богоспасаемата ни епархия. Вярваме, че молитвите ни са били искрени и че Бог ги чува и снизхожда с милостта си над нас. Ето и през изминалата година, от предишния до днешния храмов празник на митрополитския ни храм, Епархията ни бе запазена от сътресенията и бедствията, които в сегашните времена ежедневно се случват по широкия свят. Нашият народ, слава Богу, живее мирно и кротко и спокойно се отдава на ежедневните си трудове. Църквите ни са изпълнени с православни миряни, което е най-голямата радост за всеки свещенослужител. Най-голямото наше достояние е въцърковения народ, който с общата си молитва и със съборните си дела укрепва и пази Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. И през изминалата година се радвахме на хиляди и хиляди сътружници на църквата, а тя им помагаше с благодатта на Светия Дух, тайнствата, душевното съпричастие и солидарната взаимопомощ, там където е възможно и доколкото е възможно според силите ни. Нашата църква е толкова силна, колкото е силна вярата на православния народ. Нашата работа, на Божиите свещенослужители е да укрепваме тази вяра, да насърчаваме църковността и добротворството и да измолваме Бог да не ни оставя и да не оставя верния наш православен народ. Слава на Бога за всичко.

       И ето, братя и сестри, на какви милости можем да се зарадваме на днешния храмов празник. Пред нас днес са част от покрова и одеждите на Света Богородица, донесени ни от Високопреподобния игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-Петровския манастир и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богосолв“ в Москва, където те се съхраняват, с благословението на Негово Светейшество Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил.

      Над тези велики светини на християнския свят грее образа на Света Богородица Всецарица, който ни гледа ласкаво и ни облива с любовта си от тази тук свещена икона. Тази икона е точно копие на чудотворната икона на Света Богородица „Всецарица“, която се съхранява в манастира Ватопед на Света гора – Атон. Преди да бъде осветена, тя престоя, отнесена от двама наши братя, докосната до своя първообраз, за да попие чудодейната и чудотворна сила и да я разпръсква отнине и до века в нашия тук митрополитски храм, откъдето да благославя и майчински да се грижи за нашия любим православен народ от Пловдивска епархия.

      В присъствието на такива светини, скъпи братя и сестри, трябва да занемее и да се смири всяка човешка суета. Изправени пред иконата на Света Богородица Всецарица в чието подножие – тук пред нас – са одеждите, с които майката на Самия Господ Иисус Христос е ходила по земята, всякакви думи са излишни. Няма какво да говорим – Света Богородица е тук сред нас, телом и духом. Каквото и да кажем, ще е дребно, жалко и нищожно. Затова ви предлагам малко да помълчим и всеки сам, на ум, да отправи молитва към Божията майка и да й благодари за безкрайната милост, с която тя благоволи да ни удостои днес.

      Не бива в такъв един момент да бъдат споменавани имена на хора, но аз въпреки това ще го направя. И ще ви обясня защо.

     Тук сред нас, виждате, е народният представител г-н Йордан Цонев. Тази чудотворна икона на Света Богородица Всецарица е дарение на Пловдивската Света митрополия, направено лично от него. Нека ви разкажа как стана. Знаете, че на 6 май тази година с голяма група пловдивски свещеници, имахме възложение от Светия Синод да служим на храмовия празник на Зографския манастир „Св. Георги” на Света гора. Когато пристигнахме се оказа, че за празника бяха пристигнали и много миряни, включително и група народни представители, сред които г-н Цонев. Разговорихме се и някак в разговора стана дума за Ватопедския манастир и за светините, които се съхраняват в него. Тогава аз мимоходом и спонтанно казах, че сигурно би било прекрасно ако в Пловдивска епархия се сподобим да получим копие от чудотворната икона на Света Богородица Всецарица, пазена там. Нямах нищо конкретно предвид, просто го споменах, между другото. И тогава внезапно г-н Цонев каза: „Ваше Високопреосвещенство, моля ви, нека аз да подаря иконата. Имам причини да искам да го направя. Моля ви, окажете ми тази милост”. Нямаше как да откажа на такава искрена молба. Дадох съгласие, разбира се. Никой на мое място не би могъл да откаже на такава молба, отправена на такова място. Неведоми са пътищата Божии.

      И още в онзи момент си помислих, че няма нищо случайно. Че така е трябвало да стане. И си помислих също така, че ще е справедливо и редно Църквата да покаже на г-н Цонев, че оценява този негов жест и че насърчава и подкрепя неговото духовно желание да бъде полезен на Светата Православна Църква. Не за това, че е подарил икона. Няма значение колко струва тя. Въпросът изобщо не е в парите. Благодатта на Светия Дух, както знаете, не се продава и не се измерва в пари. А заради това, че той и преди това беше показал, че е готов да помага на Църквата с всички сили и средства, по начин, по който малцина са готови да го направят.

     Не знам дали знаете, че като председател на бюджетната комисия в 41-вото народно събрание г-н Цонев беше човекът, който внесе законопроекта, с който всички храмове в България бяха освободени от данък сгради и такса смет. Благодарение на този закон, тогава, стана изобщо възможно Патриаршеската катедрала в София „Св. Александър Невски” да се сдобие с нотариален акт. Защото редица и редица представители на същата тази българска държавност отказваха да сторят това под предтекст, че Българската православна църква, видите ли, трябвало да плати данък сгради в размер на близо четири милиона лева. Да плати църквата на държавата четири милиона лева, за да признаела държавата, че „Св. Александър Невски” е на църквата. Десет години се водеха разговори с министри, министър-председатели, председатели на народното събрание, президенти ... И никой не можа или не посмя да реши въпроса. Г-н Йордан Цонев каза: „Нека опитам” и го направи! Той и тогава не очакваше отплата и не я и получи. Освен няколко устни благодарности Църквата не показа, че е оценила какво тогава той направи за нея. Нещо, което може да бъде направено само от човек, имащ изключително силна и твърда вяра. Мисля, че поводът е подходящ този пропуск да бъде поправен.

     На базата на всички тези съображения нашият епархийски съвет реши и удостоява г-н Йордан Цонев с ордена „Свети Апостол Ерм” - първа степен за неговите заслуги към епархийската ни църква, с което да бъдат зачетени и заслугите, които той вече има към Българската православна църква, като цяло.

     Искам веднага да кажа още едно нещо. Църковните отличия имат един много специфичен характер, който свещениците много добре разбират, но светските хора по-рядко. Може би защото в светските почести и отличия е много силен елементът на суетата. При църковните това не е така.  Първо, църковните отличия не са индулгенции. Православната църква не раздава и не продава индулгенции. Второ, получаването на такова отличие не означава, че човекът, който го получава, може да се отпусне спокойно и да се наслаждава на вече постигнатото. Напротив. Църковното отличие означава оценка на досега свършеното, но едновременно с това представлява и възлагане на нова, още по-голяма отговорност. Казано е: комуто много е дадено, от него много ще се иска. На Вас, уважаеми господин Цонев, е дадено много. И аз съм сигурен, че Вие осъзнавате отговорността, която имате пред Бога и народа. Знам, че го знаете. Този знак, който получавате днес идва да Ви го припомня, за да не го забравяте.

       Братя и сестри,

      Нека никой не се заблуждава, че пред народа и пред църквата ни не предстоят много и тежки изпитания. Виждате в какви времена живеем. Мракобесни сили се надигат, за да подтиснат и унищожат всяка искрица на свобода, достойнство, почтеност, независимост и морал. Атаката е страшна. И за да устоим, на нас ни трябва всеки един човек, всяка една подкрепа, всяка една помощ, от всеки, който може да я даде и има съзнанието, че трябва да я даде.

     Вижте какво става. От няколко дни четем и слушаме, че Европейският съюз щял да наказва България за това, че нашите закони не позволявали продажбата на българска земя на чужденци. Тоест, позволявали, но не било съвсем либерално, та затова трябвало да стане съвсем либерално. Всеки, от където и да е, с пари, да може да купува българска земя, колкото си иска. Веднага, незабавно, без никакви пречки. Ако не сме съгласни щели да ни глобяват. Защо ще ни глобяват? Защо направо не започнат да ни убиват?!

      Разрушиха ни икономиката. Разрушиха ни образованието и здравеопазването. Отнеха ни децата. И това не им стига! Не! Те искат още! Искат и земята ни! Веднага и ако може без никаква съпротива! В света има безумно количество пари. Ще ни удавят в пари. Ще счупят всяка съпротива с пари. И ще ни купят. Ако продължаваме да смятаме, че всичко е за продан – да, ще ни купят.

     Помните ли, че през 2008 година, в новия си устав Българската православна църква записа едно много просто изречение: църковно имущество не се продава! Църквата земя не продава! Поради една много проста причина. Земята на църквата не е просто земя на юридическото лице църква, а на Неговата, на Божията църква на земята. На народа Божий. Още ли някой ще каже, че църквата ни е глупава, несъвременна, ретрограда и нелиберална? Това ли искаме – един ден да се окаже, че църковната земя е единствената останала българска земя? За жалост тя не е много и няма да може да поеме всички български бежанци, които, за да избегнат египетското робство, ще трябва да станат мигранти в собствената си страна. Впрочем, в държавата Израел, доколкото съм чувал, земята също не се продава. Помислете защо?

     Обръщам се към Вас, господин Цонев,както и към присъстващите и отсъстващите представители на държавността. Моля ви, направете каквото е нужно. Говорете, убеждавайте, увещавайте, напрегнете всичките си сили, всичките си знания, всичкия си капацитет, впрегнете всичко, което Бог ви е дал, но запазете земята ни! Дайте им пари, ако искат, ще им плащаме глобите, но земята ни не давайте! Това е ваша отговорност! Новата ви, следваща отговорност.

     Защото без българска земя няма да има български народ. Без български народ няма да има българска държава. И тогава всичките длъжности, почести, отличия и ордени няма да имат никакво значение.

     Приемете, уважаеми господин Цонев, още веднъж нашите благодарности и приемете отговорността, която ви възлагаме, връчвайки ви сега това наше отличие. И нека Бог Ви закриля и пази!

         Светините - част от покрова и ризата на Света Богородица - ще останат за поклонение в митрополитския храм „Св. Марина“ до 26 юли 2017 г. с изключение на следните дни: 

         На 20 юли 2017 г.  те ще бъдат пренесени в храм „Св. Пророк Илия“ в с. Хвойна за поклонение от вярващите. По повод храмовия празник ще бъде отслужена архиерейска света Литургия от 09:00 ч. Вечерта светините отново ще бъдат върнати в митрополитския храм „Св. Марина“. 

        На 23 юли 2017 г. светините ще бъдат изложени за поклонение в катедралния храм  „Успение Богородично” – гр. Пазарджик от 9.00 ч., където ще останат през целия ден. От 24 юли до 26 юли отново ще се намират в митрополитския храм „Св. Марина” в гр. Пловдив.

      На 27 юли 2017 г. светините ще бъдат пренесени в гр. Хисаря в храм „Св. Пантелеймон“ за поклонение от всички вярващи. От 09:00 ч. по повод храмовия празник ще бъде отслужена архиерейска света Литургия. Светините ще останат в храм „Св. Пантелеймон“ в Хисаря до вечерта.

      На 28 и 29 юли 2017 г. те ще се намират в гр. Смолян в храм „Св. Висарион Смолянски“. В 18 .00 ч на 28 юли 2017 г., петък, те ще бъдат тържествено посрещнати и ще бъде отслужена празнична вечерня. 
На следващия ден - 29 юли, когато се чества паметта на св. Висарион Смолянски, ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия от 09:00 ч.