На 18 януари Православната църква чества паметта на двамата светители Атанасий и Кирил Александрийски. С багословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений възглави архиерейската света Литургия в храм „Св. Атанасий” в гр. Асеновград.

  С владиката съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – епархийски надзорник, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник гр. Асеновград, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, храмовото духовенство, свещеници от града и митрополитският дякон Ангел Ангелов.

     Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   В празничния ден храмът бе изпълнен с множество миряни, дошли да почетат паметта на православните светители Атанасий и Кирил Александрийски.

  В края на светата Литургия епископ Арсений поздрави народа, като преподаде благословението на епархийския митрополит Николай.

     На 11 февруари почина иконом Тодор Вълев, след тежко боледуване. Отец Тодор бе дългогодишен свещенослужител в калоферския храм “Св. Атанасий”, в който храм на 14 януари се извърши опелото от Знеполския епископ Арсений с благословението на Пловдивския митрополит Николай, заедно със свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков – архиерейски наместник на Карловска духовна околия и свещеници от околията.

     Множество енорияши бяха дошли, за да изпратят енорийския си свещеник и да се простят с него. 

     Негово Преосвещенство произнесе заупокойно слово за новопредставилият се отец Тодор, изтъквайки неговите вяра, добродетели и всеотдайно петдесет годишно служение на Бога в свещен сан. Епископа изказа искрени съболезнования от името на Епархийския митрополит Николай към семейството на отец Тодор и опечаленото събрание.

     Иконом Тодор Христов Вълев е роден на 3 март 1942 г. в гр. Казанлък. Завършва духовната семинария през 1963 г. и духовната академия „Св. Климент Охридски” презз 1974 г. Ръкоположен е за свещеник на 4 декември 1968 година от Пловдивския митрополит Варлаам и назначен за втори енорийски свещеник при храм „Св. Архангел Михаил” в гр. Калофер и ефимерий при Калоферския девически манастир „Въведение Богородично”. От 1979 година е назначен за представител на църковното настоятелство и енорийски свещеник при храм „Св. Атанасий” в град Калофер.

     След тежко боледуване тази сутрин на 77 години се представи в Господа  иконом Тодор Вълев, енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Анатасий” в гр. Калофер. Опелото и погребението на новопредставилия се свещенослужител отец Тодор ще се състои на 14 януари от 11 часа в храм „Св. Атанасий” град Калофер.

     Иконом Тодор Христов Вълев е роден на 3 март 1942 г. в гр. Казанлък. Завършва духовната семинария през 1963г. и духовната академия „Св. Климент Охридски” през 1974 г. Ръкоположен е за свещеник на 4 декември 1968 година от Пловдивския митрополит Варлаам и назначен за втори енорийски свещеник при храм „Св. Архангел Михаил” в гр. Калофер и ефимерий при Калоферския девически манастир „Въведение Богородично” От 1979 година е назначен за председател на църковното настоятелство и  енорийски свещеник при храм „Св. Атанасий” в гр. Калофер.

     Бог да го прости!

     Ден, след като отбелязва явяването на света на Единия по същност и троичен по Лица Бог – Отец, Син и Свети Дух – Светата Единосъщна, Неразделна и Животворяща Троица, Православната Църква чества „най-големия сред родените от жена“, сподобил се да види пришествието на Духа и да чуе гласа на Отца от небето, свидетелстващ за Синовството на Христос – светия пророк, предтеча и кръстител Йоан.

     С благословението на Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедралата на Пазарджик "Успение Богородично" беше отслужена от епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на Околията, енорийският свещеник Максим Ничев и дякон Николай Ангелчов.

     Камбанният звън от рано събра благочестивите християни в храма, където да изпросят небесната закрила на определения за велико служение на Всевишния още преди неговото раждане Господен Предтеча. Покланяйки се благочестиво пред образа на светеца, християните отдадоха своята почит пред явилия на света истинската Светлина и велико утешение на всички християни, помагащ на прибягващите към неговата помощ да принасят плодове, достойни за покаяние.

     В края на службата епископ Яков поздрави присъстващите с празника и честити имения ден на всички, носещи името на свети Йоан. Той посочи примера на Предтеча, който, виждайки Сина Божий, се смири пред Него и Го кръсти във водите на река Йордан, показвайки ни с това смирението като основа на християнския живот. „Още от майчината си утроба – каза владиката – свети Йоан се показа като Пророк и Предтеча, възрадвайки се и проигравяйки радостно, когато чу гласа на света Богородица. И от този миг той отдаде целия си живот да изпълни закона, да проправи пътя на нашия Спасител, да помогне за победата над смъртта и отварянето на Царството Божие. Защото Сам Христос ни каза, че „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Затова и свети Йоан не само призоваваше всички към покаяние, но и ги кръщаваше, та да ги направи синове на Бога. Защото сърцето му беше преизпълнено с любов към всички и той изобличаваше нравственото падение, та всички да намерят пътя на покаянието, да се кръстят и влязат в Царството Небесно. Нека и ние, виждайки вярата и добродетелите на Предтечата и чувствайки молитвеното му застъпничество, да отделим умовете и сърцата си от всичко земно, преходно и ги издигнем към Небесата. Нека облагородим сърцата си, та и ние да чуем неговия призив: „Покайте се!“. Да се разкаем за греховете си, но да носим и бодрия дух, който го изпълваше и да проявяваме послушание. Да използваме и ние устата си да въздаваме слава, хвала и благодарение на нашия Спасител, да шепнем молитви и да оказваме любов към ближния. И така, изпълнени с добродетели, живеещи с жива вяра, не само на думи, но и на дела, ще се удостоим и ние със свети Йоан да видим вратите на Царството Божие отворени за нас“.

     Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.

     Празникът завърши с многолетствие, след което архиереят лично раздаде нафората.