Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ДО ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР И ВЕРНИЯ БОЖИ НАРОД НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Христос Воскресе!

Обични в Господа, братя и сестри,

phoca thumb l dsc 5019        И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.

       Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“(Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).

        Синът Божий се въплати, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна за да ни дарува вечен живот.

   „Всички - казва св. Ефрем Сирин, - които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“

    Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват. Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

      В дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост. Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща. Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови. Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ. За целта да се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете! Ние знаем, че с Възкресението Си, Иисус Христос е победил лукавия и ще го побеждава до последно, и това го докарва до ярост, а Църквата, която съобщава този факт, му е трън в очите, но този път той - дявола  надмина себе си: той се опита да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Иисус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва. Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и, че смъртта е много страшна. С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и, че следователно няма Възкресение. Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавия поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав! Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителя на смъртта Възкръсналия наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18).

     Най-категорично, обаче, искам да кажа, че не обвинявам никого от онези, които през последните седмици станаха проводници и изразители на подобни мисли и искания. Те не са виновни! Моля се за тях.

      Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край! Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна. Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен. Иисус Христос го доказа със собствения си земен път, със собствената си кръстна смърт и със собственото си Възкресение. И това е исторически доказан факт. Няма как Църквата да се отрече от Истината! Това няма да стане!

      Други църкви не издържаха. Без видим натиск от вън сами заключиха храмовете, сами спряха да преподават Свето причастие, сами свещеници започнаха да отслужват Светата литургия. Те знаят, че това не е правилно. Защо го направиха, не знам. Единственото обяснение е: от страх. Те трябва да обяснят какъв точно е този страх. Страх от смъртта? Страх от общественото мнение? Страх от санкции? За последното само ще кажа: църква, която се бои от санкции, църква, която не е готова да приеме несправедливи обвинения и мъченическа участ заради вярата, има проблем. Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха. С което, надявам се, доказа, че е достойна за високата мисия, която й е възложена от самия  Иисус Христос.  Защото, Той Спасителя Христос е с „нас през всички дни до свършека на света“ (Мат.20:28).

     Другаде храмовете бяха затворени с принудата на държавните власти. Нека този грях срещу Църквата и срещу Божия народ да тежи на душите на тези, които го извършиха. Българската държавна власт не сложи такъв грях на душата си, а направи точно обратното. Не знам, братя и сестри, колцина вярват в чудеса, но пред очите ни, през последните десет дни се извърши нещо, което в днешните материалистични, атеистични и богоборчески времена може да се сравни с чудо! Властта, която по Божи промисъл точно в този момент носи тежката отговорност за съдбините на българския народ, не издаде онази заповед, която мнозина очакваха и не затвори храмовете. Имаше силата да го направи, но не го направи. Вярвайте ми, когато чух по телевизията министър-председателят на България да казва: „За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”, се прекръстих и се разплаках. Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува! Този момент, братя и сестри, беше исторически! Един ден в църковното предание ще се разказва как през 2020-тата година от Рождество Христово, в малка България, в дните, в които всички бесовски сили са се били развилняли, за да помрачат празника на Христовото Възкресение, българския министър-председател Бойко Борисов се е  изправил със смелост и чиста православна вяра, за да защити православната църква, а църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам. Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза! Бог вижда всичко това и ще запази България, убеден съм.

     Сега, след като портите адови за пореден път не можаха да надделеят над Църквата (Мат. 16:18), се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм. Църквата и държавата показаха на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и, че трябва да имаме вяра. В Бог и в себе си. Това ако имаме, всичко останало ще се нареди. Още веднъж ви казвам: стига вече с този страх! Спрете да се страхувате! Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот!   Бог да ви благослови всички!  Бог да пази България!                 

Честито Възкресение Христово!

Вечерня в първия ден на Пасха - Второ Възкресение в град Пазарджик

dsc02348Съгласно типика на светата Църква в първия ден на Пасха преди пладне се отслужва празнична възкресна вечерня "Второ Възкресение", наречено така, тъй като за втори път след полунощ звучи евангелският текст, благовествуващ за възкръсналия Христос. На това тържествено богослужение евангелието се повтаря на различни езици, та словото Божие и вестта за възкръсналия Христос да достигнат до всички народи.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението в катедралата на Пазарджик "Успение Богородично" беше възглавено от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита. С dsc02379архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

След изпяването на великия прокимен „Кой бог е велик като нашия Бог?“, свещенослужителите прочетоха евангелското четиво на различни езици. В празничната служба богомолците можаха да чуят радостната вест за Христовото Възкресение на български, църковнославянски, гръцки, английски, френски, турски, румънски и испански език.

dsc02381След прочитането на светото Евангелие, епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание към освещения клир и христолюбивото паство.

В края на службата епископ Яков отново честити Великия ден на победата над смъртта и изкуплението от ада. С преизпълнено с Пасхална радост сърце той благопожела на боголюбивите християни благодатта на възкръсналия Господ Иисус Христос да пребъдва с тях през всички дни на живота им.

Накрая архиереят преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит и от негово име честити на всички Празника на празниците.

Възкресение Христово - Пасха в катедрален храм "Успение Богородично" град Пазарджик

„Като пожела да спасиш човешкия род от робството на врага, разпятие и смърт претърпя, Господи, и погребан, в третия ден възкръсна от мъртвите. Затова Ангелът, сияещ в гроба, благовести на жените и рече: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува“ (Акатист на Възкресение Христово, кондак 10)

dsc02172В неделния ден на 19 април цялата света Църква – земна и небесна посрещна най-светлия ден в историята на творението – светлото Възкресение Христово. Тези, които вчера се разпнаха и умряха с Христа в своето покаяние, днес възкръснаха с Него в славата на Празника на празниците и принасят на Изкупителя в знак на благодарност своето най-драгоценно имане – самите себе си, сърцата и душите си.

В този Велик ден на радост и надежда с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Пасхалната света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, енорийските свещеници при храма свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе монахиня Домника.

dsc02184Малко преди полунощ духовниците и църковнослужителите изнесоха от светия Олтар запалени свещи и раздадоха на вярващите от Благодатния огън, който миналата година бе донесен от Йерусалим и по молитвите на Света Богородица беше запазен в катедралата през цялата година.

Всички излязоха в двора на храма, където пред иконата на Победителя на смъртта – нашия Господ Иисус Христос, епископ Яков прочете първото възкресно евангелско четиво и точно в полунощ, при празничен камбанен звън, възвести на присъстващите най-радостната от всички вест: „Христос воскресе!“. Събралото се малко Христово стадо, тези, чиито сърца пожелаха заедно в богослужбата да изживеят пасхалната радост, стоящи на нужното разстояние едни от други, отвърнаха със силно и мощно „Воистину воскресе!“. Всички заедно запяха пасхалния тропар "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот дари!".

dsc02222При влизането обратно, изправен пред затворените порти на храма, епископ Яков възгласи: "Издигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:7) и при думите "Господ на силите, Той е Цар на славата" (Пс. 23:10) блъсна и отвори портите, при което всички влязоха в кораба на спасението – светата Църква.

От солея епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание. Преди началото на празничната света Литургия, с благословението на Пловдивския митрополит, архиереят пострига в първата степен на свещенството – тази на четец, младежа Мариян Петков, на 20 години, родом от град Карнобат. Новият църковнослужител с радост прие обязаностите на светата богослужба, които изпълняваше с усърдие и ревност.

dsc02232Светата Литургия беше изпълнена с особената Пасхална радост и умиление, които неизменно съпътстват този най-велик ден в годината. По време на причастния беше прочетена проповед за Възкресението, а след призива "Със страх Божий, вяра и любов пристъпете" всички, които се бяха подготвили с многодневен пост и покаяние, пристъпиха към светите Тайни да вкусят "колко благ е Господ" и се приобщят със светите Тяло и Кръв Христови.

В края на службата владиката отново поздрави трикратно народа с пасхалния поздрав „Христос воскресе!“. Той благодари на Бога, че ни доведе до този Велик ден на победата над смъртта и вечния живот. „Радвайте се и се веселете – призова владиката, - защото не само ние, земните се радваме, но и небесната Църква заедно с нас пее и възпява Възкресението на нашия Господ Бог Иисус Христос! „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!“ – така днес пее Църквата. Да се разпръснат и всички поднебесни сили, които ни изправяха през тези дни на изпитания, които всячески се мъчеха да ни отдалечат от Бога, да омаловажат поста ни, да създадат съблазън, която да разколебае нашата вяра. Но ето, че дойде часът и мигът, когато всички те се dsc02264разпръснаха! Моля Всеподателя Бога, да разпръсне така „яко дим“ и този вирус, който взема толкова много жертви, от който страдат толкова много човеци. Както чухте и в Синодалното послание, радостта ни не е пълна – защото ние, като истински християни, се сещаме, че и в този момент някой някъде умира, някой някъде се мъчи. Ние ще кажем „Господи, помилуй ги и им помогни!“. Но като християни трябва да се весели сърцето ни и да тържествува, защото смъртта беше победена! Ние имаме и вярата, и упованието, и надеждата – че Бог няма да изостави верния Си народ, че всяко нещо идва от Бога, че каквото и изпитание да ни е дошло, ще го срещаме така, както посрещнахме Възкресението – без колебание във вярата, с твърда и непрестанна молитва, без униние и прекомерна скръб. От какво трябва да ни е страх, щом с нас е Бог? Нека Възкресенската радост да съгрява сърцата ни, да усилва молитвата ни, надеждата ни, любовта ни! Немалко от вас чухте Бащините думи на Спасителя Христос – „Елате, седнете и вечеряйте с Мене!“. Нека всички онези, които в днешния ден се dsc02335причастиха с Тялото и Кръвта на нашия Спасител, да бъдат победители до край, да бъдат твърди и непоколебими във вярата си, в добродетелите си. И онези, които по-рано през поста приеха светите Дарове, нека и те имат същата вяра и упоритост. И когато всички вървим един до друг, с общата си молитва, портите адови никога няма да ни надделеят! Не забравяйте, ликувайте – Христос воскресе!“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички боголюбиви християни.

Тържеството на всички тържества завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

Опело Христово в катедрален храм "Успение Богородично" град Пазарджик

"О, велика и ужасна гледка днес се вижда! Тоз, що извор на живота е, смърт прие, като всички искаше да оживи!" (из Опело Христово).

dsc02056Всяка година на вечерното богослужение на Велики петък в храмовете на светата Православна църква се отслужва последованието на Опело Христово. Събрани около светата Плащаница, символизираща положеното в гроба и покрито с погребални завивки тяло на нашия Господ Иисус Христос, вярващите отправят своите молитви към животочната Лоза, източила нам вино за спасение.

В този най-тъжен в историята на човечеството ден, когато творението вдигна ръка срещу своя Творец, с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието в катедралата на гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник от катедралата свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

dsc02061В отредения момент след изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос, за да благодарят за Неговата жертва и да въздадат слава на Христовите страдания и кръстна смърт, с които Той победи смъртта. Съгласно решение на Светия Синод тази година бе нарушена благочестивата традиция за поклонение и целувание на светата Плащаница, поради което вярващите й отдаваха почит с поясен поклон. Въпреки това сърцата на всички се изпълниха с умиление и печал от затрогващите стихове на Опелото, но едновременно с това и с предпасхалната радост от Христовото Възкресение.

dsc02119След Великото славословие свещениците понесоха светата Плащаница с литийно шествие около храма. Печалният звън на църковните камбани и умилителното пеене съпровождаха траурната процесия, символизираща някогашното пренасяне и полагане в нов гроб на нашия Спасител. При завръщането си в храма Плащаницата беше издигната на високо и всички присъстващи минаха под нея, прекланяйки главите и сърцата си и просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт. При пеене на възкресния тропар "Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!" духовниците внесоха светата Плащаница в светия олтар и след като обиколиха три пъти светия Престол, я положиха върху него.

dsc02131Накрая епископ Яков благодари на нашия Господ Иисус Христос за това, че ни доведе до тези благодатни дни, в които стоим на прага на нашето спасение, когато Господ слиза в ада, за да изведе от там душите на праведниците и чрез Своето Възкресение ни дарува вечен живот. Архиереят благодари на богомолците за тяхната молитвена подкрепа и за това, че с делата си показаха, че са ученици Христови, спазвайки с благоприличие призивите на светата Църква. Той отчете, че нашите сърца не могат да стоят далече от Бога и затова се събрахме, щото да молим нашия Господ да спаси всички и да ни избави от всяко зло. Владиката припомни, че след Своята жертва Господ ни остави и Своето Тяло и Своята Кръв, та вкусвайки, ние да можем да достигнем до Него – нашия Изкупител. „Всичко е притихнало – завърши архиереят, - защото тялото на нашия Господ лежи безжизнено! Дори небесата са притихнали, ангелското войнство е притихнало, dsc02145в очакване на най-великата вест, която небесната Църква е известила на земната – че Христос е възкръснал! Че Той чрез Своята смърт победи смъртта! Нека тази вечер да си отидем в домовете, да притихнем и ние в очакване на Възкресението на нашия Спасител, да молим чрез него да се разпръснат всички поднебесни сили, да се разпръснат всички болести! И така да победим и този невидим наш враг, който се мъчи да ни отдалечи от Бога“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай и от негово име благопожела нищо да не помрачава Възкресението на нашия Спасител.

Последование на 12-те евангелия в катедрален храм "Успение Богородично" град Пазарджик

dsc01950"Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение!" /15 антифон/

При пеенето на този антифон вечерта на Велики четвъртък става изнасянето на Христовото Разпятие. Този трепетен момент е част от последованието на 12-те евангелия, които съдържат дванадесет откъса от Новия завет, разказващи за Христовите страдания.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, служащият в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

dsc01955Един след друг духовниците прочитаха евангелските откъси, изобразяващи в сърцата на вярващите най-трагичните моменти от историята на човешкия род - богопредателството и Христовите страдания и кръстна смърт.

След изчитане на петото поред евангелие епископ Яков и служащите с него изнесоха в центъра на храма Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Негов ученик. Всички сведоха виновни глави пред израненото заради нашите грехове тяло на безгрешния Христос и величието на Голготската Саможертва.

В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите и припомни, че Господ бе разпнат заради нашите грехове. Той обърна внимание на това, че благодарение на тази Христова Саможертва, ние днес очакваме Неговото Възкресение с изпълнени с печална радост сърца. Архиереят отчете, че за жалост тази година е по-тягостна от други, защото както Христос страдаше на кръста, така днес много наши братя и сестри страдат от налегналата ни болест, която е за вразумление и спасение. Владиката прикани в тази нощ, dsc01994когато небето е притихнало, когато плътта на нашия Господ виси на кръста, да кажем: „Господи, чуй молитвата ни и помилвай всички онези, които страдат, които боледуват, които са в изпитания! Дай им сили, да могат да преборят това препятствие и помогни ни и разпръсни всяко зло, та да можем с мир и любов в сърцата си да пребъдем до свършека на света, прославяйки Твоето свято име!“. Епископ Яков завърши с призива в смирение да преклоним сърцата си и да сведем глави пред Разпятието и Христовата жертва и да не се помрачават сърцата и душите ни, изживявайки отново Неговото славно Възкресение.

Накрая владиката преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички.