Новини

Празник на светите Баташки мъченици в храм "Св. Неделя" в гр. Батак

   На 16 и 17 май Българската православна църква отбелязва паметта на светите Баташки мъченици.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, отслужи в навечерието на празника Празнична  вечерня с петохлебие в старинния храм „Св. вмчца Неделя“.

В съслужение с архиерея бяха: свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов – архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, прот. Димитър Семерджиев – председател на храма, свещеници от Пещерска духовна околия и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици пристигнаха в Батак, за да се поклонят на светите мощи на Христовите страдалци в историческия храм. Сред присъстващите бяха кметът на Батак г-н Петър Паунов, зам.-председателят на Народното събрание г-н Мирослав Иванов, народните представители г-н Радомир Чолаков и г-н Владимир Маринов, г-н Румен Петков, общественици и гости на града.

След богослужението бяха поднесени венци и цветя пред мощите на мъчениците в старинния храм „Св.вмчца Неделя”.

На площад „Освобождение“ се проведе празнична заря-проверка, в която участваха представителни подразделения на Съюзното командване на специалните операции с командир ген.-майор Явор Матеев.

На следващия ден Преосвещеният епископ Арсений възглави Архиерейска света Литургия в старинния храм. Преди началото й архиереят пострига Мартин и Симеон от гр. Батак за четци.

По време на причастния епископ Арсений се обърна към всички с прочувствено и трогателно слово за мъченическия подвиг на светите страдалци и преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. 

Снимки от Празнична вечерня с петохлебие
Снимки от Архиерейска света Литургия

Представи се в Господа свещеник Георги Михов

sveshtenij Georgi MIhov   Пловдивска света митрополия съобщава, че на 16 май 2022 г. след продължително боледуване на 64-годишна възраст се представи в Господа Негово Благоговейнство свещеник Георги Михов.

Упокоилият се духовник е роден на 9 май 1958 г. в гр. Ямбол. Висшето си богословско образование завършва през 1989 г. в Духовна академия „Св. Климент Охридски“, гр. София.

На 20 март 1996 г. е ръкоположен за дякон от Пловдивския митрополит Арсений в храм „Св. Марина“ в Пловдив, а три дни по-късно е ръкоположен за свещеник в пловдивския храм „Св. Богородица“. Назначен е за енорийски свещеник и Председател на Църковното настоятелство при храм „Св. Възнесение“ в село Войводиново.

Опелото ще се състои на 19 май 2022 г. (четвъртък) от 11:00 часа в храм „Св. Възнесение“ в сeло Войводиново.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му! 

Освещаване на нова приемна на Митрополията на Западна и Средна Европа в Берлин

   На 14 и 15 май по братска покана на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай присъства на тържества в Берлин, Германия.

На 14 май в престолния град на задграничната ни епархия бе осветен нов приемен офис на митрополията. Освещаването извърши Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай в съслужение със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Величкия епископ Сионий, Смоленския епископ Висарион, архимандрит Максим и страврофорен свещеноиконом Александър Георгиев.

Молитвено участие в освещаването взеха г-жа Росица Кирова, зам.-председател на 47-то Народно Събрание, както и щедри дарители от България, спомоществователи и гости  на митрополията. Архипастирят на Пловдивската епархия поздрави митрополит Антоний от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, а също така и от свое име, с освещаването на новия офис на Западно- и Средноевропейската митрополия като благодари за братската покана и изказа най-искрени и сърдечни благопожелания на Владика Антоний. 

На 15 май, 4 Неделя след Пасха - на Разслабения, съборна Архиерейска света Литургия бе отслужена в българския храм „Св. цар Борис-Михаил“ в Берлин, Германия. 

Светата Литургия възглави Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. В съслужение с архиерея бяха: Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, Преосвещеният Велички епископ Сионий - игумен на Бачковския и Троянския манастир, Преосвещеният Смоленски епископ Висарион - викарий на Пловдивския митрополит, Негово Високопреподобие архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Александър Георгиев и духовници от задграничната ни епархия. 

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор “Св. Ап. Ерм”

Официални гости на празничното богослужение бяха: г-жа Росица Кирова - зам.-председател на 47-то Народно Събрание, Нейно Превъзходителство г-жа Елена Шекерлетова - посланик на Република България във Федерална Република Германия, г-жа Татяна Попова - щедър дарител и спомоществовател на БПЦ, както и много гости, дошли от България, за да споделят духовната радост заедно със сънародниците си в Берлин. 

Верните християни дойдоха отрано в храма и молитстваха с духовниците в тайнството на светата Литургия, благодарейки и възхвалявайки Бога за срещата си с Него.

Божият народ, изпълнил храма, с едно сърце и една уста изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш...”.

Преди “Буди имя Господне…” митрополит Николай освети нова, богато украсена, обкована със сребро, перли и камъни икона на небесния покровител на църковната ни община в Берлин - Св. цар Борис-Михаил Покръстител Български. Иконата е дар за храма от г-жа Татяна Попова - ктитор на БПЦ.

В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Антоний се обърна към боголюбивите миряни с вдъхновено слово, с думи на благодарност към скъпите гости и към г-жа Попова. От своя страна, митрополит Николай също благодари за любезната братска покана и оказаното топло гостоприемство от Владика Антоний към всички. Архипастирят на  Пловдивската епархия преподаде първосветителското благословение и поздрав на Светейшия Български Патриарх Неофит към митрополит Антоний и всички епархиоти на задграничната ни митрополия.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

Снимки

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай по повод 11 май - празника на Светите братя Кирил и Методий

vladika 2019    „Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия  на славянски език. Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа. Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24-май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден. Както Иисус Христос, въплътеният  Бог Слово , е действителна историческа личност, върху чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.

Солунските братя Кирил и Методий разработват първия вариант на славянската азбука и изготвят първите преводи на свещените текстове по поръчение на византийския император Михаил, който с това е отговорил на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат Словото Божие на неговия народ на разбираем език. Буквите са били съставени и преводите са били изготвени на базата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско наречие, което е българският език. Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската вяра всички славянски народи, универсалният език на славянството. Славянските народи са приобщени към цивилизацията, чрез старобългарския език. Буквите са създадени, за да съответстват на фонетичните особености на старобългарския език. В този момент българското придобива глобално значение.

Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има кратковременен успех, доколкото след не много време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени отново с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттам. Прогонени, за да намерят убежище отново в България. Тук, откъдето е започнало всичко. Случайно ли е това? Не, не е случайно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да започне от България, да претърпи перипетии в началото и едва след като се завърне обратно в България да получи онази сила и устрем, които да превърнат българския език на практика в четвъртия официален език на древния свят. Това дължим на първо място на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.

Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния край на българската държава. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където подобрява азбуката, назована после „кирилица“. Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без миг почивка. Когато през 988 година в Киев източните славяни приемат християнството, богослужебните книги пристигат от България. Днес от Адриатическо море до Беринговия проток и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното местно славянско наречие, а Божието име се пише на кирилица благодарение на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил именно България да стане онази трансмисия, на която Той е възложил да научи всички славянски народи и да ги приведе към разум и спасение.

Съвременните наши историци обичат да говорят за „българската империя“, за това, че в миналото България е била империя. България, разбира се, никога не е била империя. Империя, освен всичко друго, означава „мир“, а повечето от нашите царе не са били особено миролюбиви. Да не говорим, че неведнъж са се изкушавали да нападат други православни народи. Православен народ може да вдига меч само в своя защита и никога, никога срещу друг православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, ако светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава много факти и събития щяха да им се изяснят с нов, ясен смисъл. България не е била светска империя, но е станала империя на духа. Духът на тази империя, по сполучливите думи на академик Дмитрий Лихачов е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска солидарност и дух на любов.

Само още един факт ще спомена, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 г., в нашето епархийско училище. Само девет години по-късно пак тук започва движението за самостойна българска църква, след още десет години тя е факт, а след още осем и българската държава. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята? Поставете в началото Бог, поставете  Свв. Кирил и Методий и ще видите как българската история тръгва във възходяща линия.  Заместете Бога с Мамона и виждате как линията тръгва неудържимо надолу.

Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3-ти март, в словото си ви казах, че ще поговорим пак на 11-ти май. Казах, че 3-ти март е ден, на който ние българите трябва смирено да мълчим, а 11-ти май е денят, на който имаме право да говорим. Тогава мнозина не ме разбраха, както обикновено се случва, затова сега ще го кажа съвсем ясно.

Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „всех павших на поле брани.“ Така служа и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето отечество. С това моралният дълг на нашия народ към руските освободители е платен и надплатен. Факт е, че всяка година на трети март избухват дискусии и спорове дали този ден заслужава или не заслужава да бъде национален празник, които тази година приеха съвсем драматичен характер. Факт е, че 3-ти март разделя обществото. Този празник не ни носи мир. Пак казвам, ако е за почитане на паметта на руските освободители и за отдаване на признание, православната църква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това превръща признателността в раболепие. Принуждаването към раболепие поражда гняв. Затова на всеки 3-ти март част от обществото ни е гневна. Никой няма полза от това.

Нека поставим ръка на сърцето си и се запитаме кой е онзи значим ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална идентичност, не е свързан пряко или косвено с участието на друга държава, не обижда никой от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние искаме да кажем на себе си, но и на целия свят? Кой е празникът, чрез който ние българите можем да отправим послание за мир към съседите си и света и то така, че всички да ни разберат? Кой е денят, който демонстрира, че България е държава със значение за световната история? Колко държави могат да имат национален празник, който освен местно, да има и глобално значение?

Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който сам Бог е отредил да е национален празник на България. Тази истина е толкова ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че сега отново ще започнат хулите и обидите срещу мен и знам откъде ще дойдат. От хора, които мразят Христовата църква, и от хора, които искат България да е вечно на колене. Аз съм българин, епископ и митрополит на Светата Православна Църква, и като такъв изповядвам това, което мисля и в което безусловно вярвам.

Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, смирение и благодарност само на Господ Иисус Христос. Никога на светски кумири, идоли и господари, особено пък на чуждоземни. Вярвам, че Бог не случайно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело именно с българския народ и с българската държава, а не просто с някакви си земи от географската карта. Вярвам в Божията милост, Божията благост и Божия промисъл за нас. Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят колко Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а чрез него и на целия свят. И вярвам, че когато започнем да почитаме Бога, да разчитаме правилно неговия промисъл за нас, когато поставим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си редом до българското знаме вместо чужди знамена издигнем църковните хоругви, тогава ще започнем да си имаме себеуважение, тогава и другите ще започнат да ни уважават и тогава ще започне отново възходът на България.

Амин! 

Пловдив, 11 май 2022 г.

Видео от словото на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай

Гергьовден в Пловдив

   На 6 май Светата Православна Църква спомня дивния подвиг на един от най-великите Христови воини, украсили небосклона на светостта със своя изповеднически подвиг на вярата, светия великомъченик Георги. 

Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави Архиерейска света Литургия в едноименния храм в Пловдив.

С владиката съслужиха: архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов - ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“, храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров.  

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Енориашите и гостите на храма с искрена вяра в победоносната сила на Христовия мъченик се поклониха пред неговия образ и измолиха застъпничеството му пред Бога в дните на изпитания. С благоговение те съмолитстваха с духовниците и преживяваха радостта от празника, изричайки с едно сърце и едни уста Господнята молитва “Отче наш” и Символа на нашата вяра.

Сред присъстващите бяха: г-н Бойко Борисов, кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на район „Северен“ г-н Стоян Алексиев, почетният консул на РФ г-н Георги Гергов, г-н Радомир Чолаков, народни представители, държавни и общински служители и общественици.

В края на богослужението архипастирят на Пловдивската епархия се обърна към вярващите с вдъхновено слово, в което говори за подвига на свети Георги и за личното кръстоносене. 

Владиката отличи с офикия „протойерей“ отец Георги Попов от храм „Св. Георги” и поздрави имениците в храма, като поднесе в дар икони с образа на светия великомъченик Георги Победоносец на почетния консул на РФ г-н Георги Гергов, както и на диригента на митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ протопсалт Георги Радев.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки