Новини

Неделя Сиропустна в Пловдив

 Вечерта на 6 март - Неделя Сиропустна, митрополитският храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив беше изпълнен с духовници и миряни, дошли да участват в богослужението, по време на което се пее велик прокимен и се чете молитва на св. Ефрем Сирин, придружена от земни поклони.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Архиерейската празнична вечерня.

С владиката съслужиха: Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Знеполският епископ Арсений и Смоленският епископ Висарион – викарии на митрополита, архимандрит Максим, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Петър Хубенов, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеници от града и епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

За умилителното покайно настроение на множеството вярващи, изпълнили до краен предел храма, допринесе митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Много християни в този ден се събраха да попросят Божията закрила и помощ и да подготвят душите си за предстоящия подвиг на Великия пост. Всички те с едно сърце молиха Бога да благослови спасителните дни на поста да преминат благодатно и душеспасително.
На богослужбата присъства и кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров.

По време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия велик пост, време за покаяние.

В края на вечернята архипастирят на Пловдивска епархия митрополит Николай се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни и пръв поиска прошка от всички.

„Пътят на покаянието е много труден, но той е път благодатен и път спасителен, защото този път се увенчава със Страстната седмица и Възкресението Христово. Ние не можем да станем съпричастни на страданията и смъртта на нашия Господ Иисус Христос, ние не можем да съвъзкръснем с Него, ако не преминем дългия път на покаянието, който продължава цели 40 дни. Обаче на този път ние не можем и да стъпим, ако не си простим един другиму прегрешенията“, каза Негово Високопреосвещенство

След словото, всички в храма пристъпиха един към друг, за да се опростят.

Снимки

СЛОВО НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ПО ПОВОД МОЛЕБЕНА ЗА МИР, ОТСЛУЖЕН НА 3 МАРТ 2022 Г.

nikolai new2019Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,

Днес е 3-ти март. Преди 144 години на този ден, под знамената на победоносните полкове от земите на Москва и Киев започва възраждането на българската държавност. Руските и украинските войни, наред с румънски, финландски, грузински и войни от други народности, са водили тежки битки и са дали стотици хиляди жертви, за да освободят един народ, който са считали за братски, защото е  православен. Водещата идея на войната от 1877-78 година е, че православно християнско войнство, православни християнски народи са освобождавали православен народ. За да получи той правото на свободно вероопределение и вероизповедание. Православно, християнско. Затова онази война е била победоносна, защото е била водена за вяра. Когато войната е спряла да е за вяра и се е превърнала в пазарлък за територии, тоест в геополитика, всичко приключило и то зле.

Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни срещу други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха битка рамо до рамо за свободата на България, водят война помежду си. Днес православни християни водят война срещу православни християни. Русия нападна Украйна. Това е толкова нередно, толкова Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, вярвам, всички други православни по целия свят. Това не е война за вяра. Това е геополитическа война, война от гордост. И понеже това не е просто война между две държави, между два народа, пък били те и в Европа, а именно война между православни братя, и понеже тази война се води от гордост и заради гордост, то тази война нанася такава огромна рана върху тялото на Православната църква,че само с усърдно молитвено призоваване на Божията помощ и на Божията милост можем да се надяваме щетата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни. Само Бог може да помогне.

Затова днес, в катедралния храм на престолния ни град Пловдив, донесохме Светият Кръст Господен, всички св. мощи на светци и всички чудотворни икони, прославили се с чудотворна изцелителна и оздравителна сила в нашата епархия, за да измолим от Господа, от Божията Майка Св. Богородица и от всички светии, да възстановят мира. Трябва ни всичката духовна сила, с която разполагаме, за да спрем това страдание, на което е подложено тялото Христово – Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. Да кажем: грешни сме, Господи, виновни сме, прекланяме се пред Волята Ти Господи, не позволявай да гинат повече хора.

В дните преди Великия пост, всички трябва да се смирим, да укротим страстите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото единствено се уповаваме. В дните на Великия пост в старо време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението - Сирни Заговезни, всички православни трябва да си поискат прошка един от друг. Тези, които започнаха войната, ще я спрат ли? Воюващите страни ще си поискат ли едни от други прошка? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили да спрат войната и да си поискат прошка. Защото иначе няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, разрушение и смърт. Другото би било поругаване на Бога.

Питам се през последните дни как се стигна до тук? Как се допусна Русия да започне братоубийствена война с Украйна, та всички останали православни славянски, а и не само славянски народи да се чувстваме така, сякаш войната се води директно в душите ни? Светските дела са работа на светските власти. Войната е дело на светски власти. Но се питам какво е можела да направи Православната църква, за да не се стига до такава братоубийствена война и какво може да направи сега, за да бъде тя спряна, а раните излекувани?

Знаете, братя и сестри, че преди доста години в украинския диоцез на Руската православна църква започнаха тежнения за отделяне и обособяване на автокефалия. Има древно канонично правило, според което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при създаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Така е създадена Българската, така са създадени Сръбската и Румънската, така е създадена и самата Руска православна църква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се създали съответните съвременни държави. По същия начин сега очакваме Сръбската църква да даде автокефалия на Македонската църква. Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отказва.

Понеже Московската патриаршия я отказваше, Константинополската църква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна църква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредица свои действия започна да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква обяви схизмата и прекрати евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а така също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии. Като последното действие беше провъзгласяването на руска екзархия в Африка, в диоцеза на древната Александрийска патриаршия, създадена от самият апостол и евангелист Марк. Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и тръгна да отцепва част от нея, защото Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна църква. Няколко месеца след тези последни събития войната започна. Русия тръгна да отцепва част от Украйна. Виждате ли връзката, която аз виждам? Или само аз си мисля, че когато започне да страда Св. Христова Църква светските несгоди и страдания следват като по поръчка?

Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкова грехове, че Бог вдигна ръце и допусна всичко това да се случи, за да видят всички докъде могат да доведат гордостта и заслепението. А също така докъде може да доведе поставянето на църквата в зависимост от целите на светските управници и превръщането й в тяхна функция. Което е друг, огромен грях. Православната църква носи отговорност единствено пред Иисус Христос и трябва да свидетелства само и единствено Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой светски властник, не може да става инструмент за постигане на политически и геополитически цели, и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и сега тези, които са го забравили, за съжаление, плащат и ще плащат сурова цена, докато не си го припомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да свидетелствам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно правило, започва да страда, докато не се поправи. Този принцип действа неумолимо и непоколебимо.

Но, да се върнем към днешния ден. Днес е 3-ти март. На този ден ние българите следва да сме изпълнени с благодарност към освободителите. Руси, украинци, румънци, финландци, грузинци и други. Да изпитваш благодарност към някого изисква да го уважаваш и да го слушаш. Не подобава на спасения да говори пред спасителя си, надявам се, ще се съгласите с това. Така, както подобава да изпитваме смирение и да слушаме, а не да даваме съвети на Спасителя Иисус Христос. Тоест, на деня 3-ти март на българския народ му подобава и му е отредено да благодари и да слуша.

Нека, обични мои братя и сестри, да дочакаме и изпитаме радостта от Светлото Христово Възкресение, да се молим усърдно и благодарим Богу за всичко и ще ви поканя отново за един специален благодарствен молебен. На 11-ти май. В деня, в който Православната църква чества Светите братя Кирил и Методий. Това е ден, в който ние, българите, също трябва да благодарим на Господа и на Светите братя, но същевременно е ден, в който вече имаме правото и да говорим. Защото, ако не беше Свети княз Борис-Михаил Покръстител, който разбра, оцени, запази и разви делото им, ако не бяха Светите Седмочисленици, ако не бяха българските църковни книжовници и просветители, то нямаше да го има и Свети Киприан Цамблак Български, митрополит Киевски, а по-късно и митрополит Московски и на цяла Русия и днес кой-знае, може би в Москва нямаше да бият православни камбани, а щяха да стануват наследниците на Тамерлан.

Надявам се всички да осмислят това, което казвам и да разберат, че ако ние, българите, искаме да бъдем зачитани, то ще трябва да приемем един очевиден факт. Той е, че величието на нашия народ не може да се основава на битките, които сме водили в миналото, а още по-малко на чуждите битки и на чуждите политически сметки. Ако нашият народ има някакво историческо значение и историческо величие, то е в това, че Бог е избрал именно българския народ да бъде онази божествена трансмисия, чрез която писмеността, а с нея Божието слово и православната вяра да бъдат отнесени до най-далечните краища на света на Изток. Русите, украинците, а и мнозина други днес са това, което са, благодарение на факта, че Бог е промислил ние да бъдем покръстени първи сред славянските народи и на нас е възложил мисията, която нашите предци са изпълнили с чест. Това е чест, която никой на света не може да ни отнеме и празник, който си заслужава да празнуваме. Празникът на България, който единствен е и празник на цялата вселенска православна църква, от която сме получили всичко, но и на която сме дали толкова много. И можем да дадем и още.

Сега ви призовавам още веднъж да се помолим на Бога и да изпросим от душа и сърце да дарува мир на православните народи, да ги изпълни със своята любов, да ги накара да свалят мечовете и да ги превърнат в плугове, да се прегърнат братски, да си простят и да се обединят в Христа.

Благодатта и мирът от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!

3 март в Пловдив

В деня на националния празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи в катедралния храм „Успение Богородично” в гр. Пловдив молебен за мир.

В храма бяха донесени чудотворните икони и св. Мощи от епархията, както и св. Кръст от манастира “Св. Троица”- Кръстова гора. Миряните се помолиха Господ, Божията Майка Св. Богородица и всички светии да възстановят мира и да не позволят да гинат повече хора в Украйна.

С владиката съслужиха: викарните епископи Знеполски Арсений и Смоленски Висарион, архимандрит Максим,  ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - ректор на ПДСиА “Свв. Кирил и Методий”, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, свещеници от града и епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Сред десетките официални гости бяха: кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров, областният управител на област Пловдив г-н Йордан Иванов, председателят на Общинския съвет инж. Александър Държиков, командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев, зам.-кметове на Пловдив, районни кметове, общински съветници, представители на държавността, политици и общественици.

Много миряни дойдоха в катедралния храм, за да съучастват молитвено в богослужението и коленопреклонно да измолят спиране на кървавите междуособици между православните християни.

Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна с архипастирско слово и призив за мир и прекратяване на братоубийствената война между Русия и Украйна. (Словото публикуваме отделно.)

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

По-късно архипастирят на Пловдивската епархия отслужи панихида на Централни гробища пред паметника на Опълченците, загинали в Освободителната руско-турска война.

Снимки

Съобщение

nikolai new2019

До освещения клир и православните християни в Пловдивска епархия

 

Боголюбиви отци,

братя и сестри,

 в изпълнение на апостолската заръка: „помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.  Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.“ (Рим.12:13-18).

Да усилим молитвата си в тези дни на кръвопролитна война, която се е разразила сред православни народи, вследствие военната атака на Русия над Украйна.

Разпореждаме  в  деня на Националния ни празник 3 март  във всички храмове в диоцеза на Пловдивската епархия от 11 часа - отслужване на молебен за мир.  Защото същият ап. Павел ни казва: „за мир ни е повикал Бог“. (1Кор.7:15).

В катедралния храм на Пловдивска епархия „Успение Богородично“ в гр. Пловдив в 11 часа ще бъде посрещнат Св. Кръст от манастира „Св. Троица“- Кръстова гора, защото Кръстът е знамето на мира и християнската непобедимост. Също така ще бъдат донесени и всички чудотворни икони и св. мощи от епархията.

Отечески призоваваме Божия народ за съучастие в молитвата за мир.

Благодат и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!

†  Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

Съборна архиерейска св. Литургия по повод 15 години от интронизацията на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай

Огромен повод за радост, равносметка и благодарност към Всеподателя Бога имаше богохранимата Пловдивска епархия. Тя отпразнува 15 години от интронизацията на своя многообичан архипастир - Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, за чийто юбилей пристигнаха скъпи гости от цялата страна.

На 17 февруари, когато Св. църква почита паметта св. великомъченик Теодор Тирон, владиката възглави Съборната архиерейска света Литургия в епархийския манастир „Свв. Кирик и Юлита“ край Асеновград.

В съслужение с архипастиря на Пловдивската епархия бяха Високопреосвещените митрополити-членове на Светия Синод Западно- и Средноевропейски Антоний и Доростолски Яков, както и Преосвещените епископи Велички Сионий - игумен на Троянската и Бачковската светa обител, Знеполски Арсений и Смоленски Висарион – викарии на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов - ректор на ПДАиС „Свв. Кирил и Методий“, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев - архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия,  свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов - архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Боян Кочев – архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков – архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеноиконом Петър Хубенов - епархийски съветник, свещеници от епархията и страната, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Молитвено участие в богослужбата взеха свещеници от Пловдивската епархия, монашествуващите и множество християни.  

Службата беше украсена с прекрасни песнопения, изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици хора се стекоха в този светъл ден в епархийския манастир „Свв. Кирик и Юлита”, за да поздравят своя обичан архиерей, да изразят своята признателност и благодарност към него.

Сред официалните гости бяха и посланикът на Руската федерация Нейно Превъзходителство г-жа  Елеонора Митрофанова, посланикът на Гърция Негово Превъзходителство г-н Димитриос Хронопулос, посланикът на Сърбия Негово Превъзходителство доц. д-р Желко Йович, кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, областният управител на Пловдив г-н Йордан Иванов, народният представител г-н Радомир Чолаков, председателят на Пловдивския общински съвет г-н Александър Държиков, кметът на Куклен г-жа Мария Белчева, кметът на Перущица г-жа Мария Вълканова, г-н Георги Гергов, почетен консул на Руската Федерация в Пловдив, представители на държавността и местната администрация, политици и общественици.

След края на светата богослужба Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний прочете поздравителен адрес от Негово Светейшество Българския патриарх  Неофит до Пловдивския митрополит, в което се казва:

„Радвам се, че през тези години се показахте достоен продължител на делото и служението на Вашите бележити предшественици. Постарахте се да опазите и надградите завещаното от блаженопочившите Пловдивски митрополити, като не пожалихте сили за храмостроителството и облагородяването на светите обители, както и за възстановяване на църквата ни на онова, което принадлежи на Бога, и най-вече да изградите живата Христова църква - верният боголюбив народ, който в този край на Тракия и красивите Родопи е известен със своята вяра, ревност и почит към Бога и Св. Богородица, към Кръста Христов и Божиите угодници.”

Викарният епископ Арсений отправи приветствено слово към владиката от името на Епархийския съвет, архиерейските наместници, свещенството, монашествуващите, служителите на администрацията на Пловдивската митрополия и екипа на Пловдивската православна телевизия, поднасяйки букет цветя в израз на синовна обич и признателност към епархийския архиерей.

Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към събралите се с вдъхновено слово, в което направи кратка равносметка на своето архипастирско служение.

“Когато през 2007 г. поех отговорността за Пловдивската митрополитска катедра, църквата ни едва беше започнала да се окопитва след 45 години терор и 13 години разкол. Казвам го, за да разберете ситуацията, в която бяхме поставени и мащаба на задачите, които ни предстояха. От тогавашната ми гледна точка първата задача, която имахме, беше църквата да започне да преодолява материалната мизерия, да бъде изваждана от социалното подземие, да престане да бъде схващана като етнографски реликт или украшение на държавен банкет и да започне да възстановява статута си на основен носещ елемент на обществото и държавата. Тоест, да си възвърне себеуважението и уважението. Не заради себе си, а заради значението, което има за обществото и държавата, независимо че обществото и държавата не бяха, а и понякога изглежда, че все още не са докрай наясно с това. Винаги съм имал съзнанието, че именно чрез укрепването на църквата можем по най-добър и най-правилен начин да помогнем на народа си и на страната си. И когато съм работил за укрепването на църквата винаги съм имал и тази мисъл, и това убеждение”, каза Негово Високопреосвещенство.

Владиката посочи, че през тези 15 години в епархията са ръкоположени 55 нови свещеници. Към възстановената Пловдивска семинария пък беше добавена и Висша духовна академия. В тези учебни заведения бяха обучени 234 семинаристи и 318 студенти - богослови. От 2007 г. насам в общообразователните училища на Пловдивската епархия 40 000 ученици са преминали обучение по вероучение - религия, като всички от тях са получили безплатни учебници. С цел духовна просвета сред обществото е създадена Пловдивската православна телевизия, чиято програма се приема в цялата страна и извън нейните предели.

Ремонтирани са множество църкви и параклиси. Изградени и осветени са 20 нови храма. Възстановени са манастирите "Свв. Козма и Дамян", "Св. Петка", "Свв. Петър и Павел" и "Св. Николай". Построи се нов величествен манастир, посветен на Св. Йоан Предтеча в Кърджали, където е и най-голямото прицърковно училище в България. Пред завършване е и строителството на храма "Св. Архангели" в Пловдив. Сградата на Пловдивското епархийско училище отново е в благодатта на Светата православна църква. В баташката църква "Св. Неделя" и в манастира "Свв. Кирик и Юлита" отново се служи светата божествена Литургия.  

Високопреосвещеният митрополит Николай награди с най-високия орден на Пловдивската епархийска църква „Св. ап. Ерм“ - първа степен, г-жа Мина Николова за значимия й принос в делото на епархийската църква и за заслуги за построяването на параклиса, посветен на Св. Серафим Софийски Чудотворец в манастира „Свв. Кирик и Юлита“.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки