Новини

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай 150-годишнината от Априлското въстание

  Уважаема г-жо Президент на Република България,

Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Градоначалник,

Уважаеми представители на Българската държавност, на местната общинска власт и на Христолюбивото наше войнство,

Боголюбиви отци, възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

В благодатта на светоносните дни на радостта от Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Отечески и вседушевно отправям към всички вас всепобедния поздрав – Христос Воскресе!

Възлюбени,

Моля ви да погледнете внимателно този кръст. Нека нашите погледи, на всички нас, българите в България и извън нейните предели, да се съберат върху този кръст, а сърцата ни да се поклонят пред него.

Това, братя и сестри, е напрестолният кръст от църквата в село Поибрене и знайте и запомнете, че именно този кръст е повел България към нейното Освобождение.

С този кръст на това място в града Панагюрище е осветено знамето, ушито от Райна Княгиня. С него е благословена Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Този кръст, носен от ръцете на двама свещенослужители, отец Недельо и йеромонах Кирил, е застанал пред четата и е предвождал героите по целия техен трагичен, но славен път. Пред него те са се клели, пред него са се молили, него са целували преди битка. На този кръст са се уповавали четниците в сражението при Петрѝч. Бил е с тях на връх Еледжик и в село Мечка. От височините на Средна гора кръстът е видял пожарищата на горящите села. Този кръст е живият свидетел на Априлската епопея.

След разгрома на въстанието четирима души са тръгнали на север - Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца. Те са оставили всичко след себе си, захвърлили са всичко ненужно, но са взели кръста. В студ, сняг, бури и при нечовешки глад кръстът е пътувал с последните герои, скрит под расото на йеромонаха.

Този кръст е видял предателството. Той е бил на Костина, на мостчето до реката и е гледал как режат главата на Георги Бенковски. Пред този кръст смъртта се е превърнала в безсмъртие. От Костина в София са били отнесени две торби. В едната торба е била главата на Бенковски, а в другата - този кръст. Двата най-ценни военни трофея. После кръстът е бил изгубен.

И след няколко години по чудесен начин е бил върнат. За да бъде сред нас, свидетелят на Априлското въстание, носителят на Божието благословение за онова дело. Подобно на кръста, на който е бил разпнат нашият Спасител Господ Иисус Христос, за да възкръсне, пред този кръст е било разпнато въстанието, но е възкръснала България. Затова нека да знаем и помним, че не някой друг, а Православната вяра победи робството.

Едва ли всичко това е случайно. Едва ли е случайно, че от най-важните символи на Априлското въстание е оцелял именно кръстът. Кръстът, който е символ на вечния живот.

Нека  кажа нещо в тази връзка. Обичайно в тържествената заря проверка прозвучават думите: „личният състав е налице, с изключение на геройски загиналите“ и после – нищо. Все едно геройски загиналите ги няма. Госпожо Президент, Вие сте върховен главнокомандващ и със сигурност можете да препоръчате една малка промяна на военния церемониал.

Какво би станало, ако командващите проверката вместо „с изключение на геройски загиналите” кажат: „включително безсмъртните герои”? Така бихме съобщили една истина, а тя е, че, както всички, които са повярвали в Иисуса Христа, имат живот вечен, но включително и особено тези, които са положили животите си за вярата и за своите ближни, са безсмъртни и никога не могат да бъдат изключени.

Те са в строя, завинаги. Сега, в този момент те са тук, в строя, помежду и редом до младите ни войни. Те са тук и ни преподават своята кауза, своята сила, своята жертвена православна вяра и своята беззаветна любов към България.

След малко безсмъртните герои от Априлското въстание ще преминат в тържествения марш заедно със своите наследници – новото българско войнство и за пореден път ще се поклонят на кръста, пред който са се клели, в името на вярата, заради която са гинали.

Нека и ние им отдадем нашата почит. А техният кръст ще пазим за вечни времена и всеки път, когато го издигаме, той ще ни припомня, че няма по-достойна жертва от жертвата за вярата и  Отечеството. Амин!

Бог да пази България!

 

 гр. Панагюрище

 1 май 2026 година

Тържествена заря-проверка по случай 150-годишнината от Априлското въстание в Панагюрище

 На 1 май Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай бе официален гост на тържествената заря-проверка по случай 150-годишнината от Априлското въстание, която се проведе на площад "20 април" в град Панагюрище.

Владиката се обърна към всички с всепобедния поздрав: "Христос воскресе!" и произнесе вдъхновено слово, в което каза:
"Нека помним и знаем, че не някой друг, а православната вяра победи робството". Пред старинния напрестолен кръст от църквата в село Поибрене, изложен пред официалната трибуната, архипастирят на Пловдивска епархия призова: "Нека нашите погледи да се съберат върху този кръст, а сърцата ни да се поклонят пред него. Именно този кръст е повел България към нейното Освобождение.

С този кръст на това място в град Панагюрище е осветено знамето, ушито от Райна Княгиня, с него е благословена хвърковатата чета на Георги Бенковски. Този кръст, носен от ръцете на двама свещенослужители - отец Неделю и йеромонах Кирил, е застанал пред четата и е предвождал героите по целият техен трагичен, но славен път. Пред него те са се клели, пред него са се молили, него са целували преди битка", допълни той.

Този кръст е живият свидетел на Априлската епопея. Този кръст е видял предателството. Той е гледал как режат главата на Георги Бенковски. Пред този кръст смъртта се е превърнала в безсмъртие, каза още Владиката.

Той добави, че подобно на кръста, на който е бил разпнат нашият Спасител Иисус Христос, за да възкръсне, така на този кръст е било разпнато въстанието, но е възкръснала България. "Както всички, които са повярвали в Иисуса Христа, имат вечен живот, но включително и особено тези, които са положили животите си за вярата и за своите ближни, са безсмъртни. Сега, в този момент, те са тук, в строя, помежду и редом с младите воини. Те са тук и ни преподават своята кауза, своята сила, своята жертвена православна вяра и своята беззаветна любов към България", посочи Високопреосвещеният митрополит Николай.

В началото на тържеството президентът на Р България г-жа Илияна Йотова прие почетния строй на Представителната гвардейска част и поздрави гвардейците със 150-тата годишнина от Априлската епопея.

На тържествената заря-проверка присъстваха: президентът на България г-жа Илияна Йотова, председателят на Народното събрание г-жа Михаела Доцова, вицепремиерът и министър на правосъдието г-н Андрей Янкулов, кметът на Панагюрище г-н Желязко Гагов, председателят на Общинския съвет г-н Иван Лалов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, народни представители, областни управители, кметове на населени места, представители на държавността, офицери и войници, общественици и множество боголюбиви и родолюбиви жители на Панагюрище и гости от цялата страна, дошли да почетат паметта и се помолят за своите героични предшественици, загинали през паметната 1876 г.

Снимки

Панихида за загиналите за вярата и свободата на България в град Клисура

  На 30 април в град Клисура с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп - първи викарий на митрополита, отслужи по случай 150-ата годишнина от Априлското въстание панихида за отдалите живота си за вярата и свободата на Отечеството ни герои. Заупокойното последование се състоя в храм „Успение Богородично”, а преди това епископ Поликарп бе посрещнат с тържествен камбанен звън и литийно шествие.

С епископа в съслужение бяха: архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков - архиерейски наместник на Карловска духовна околия, енорийският свещеник Явор Станчев, свещеници от околията и митрополитският дякон Калоян Миндев.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.

На богослужението присъстваха: министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, зам.-министърът на отбраната г-н Йордан Божилов, кметът на град Клисура г-н Ботьо Киров, полк. доц. Петър Маринов - зам.-началник на Военната академия "Г. С. Раковски", подп. Иван Комитов от 61-ва Стрямска механизирана бригада, представители на българската държавност, общественици и множество боголюбиви и родолюбиви жители на Клисура, дошли да почетат паметта и се помолят за своите героични предшественици, загинали през паметната 1876 г.

Присъстващите държаха с благоговение и преклонение запалени свещи. Белоградчишкият епископ Поликарп прочете молитва за вечен и блажен покой за душите на загиналите за вярата и свободата на България. На „Вечная памят” всички наведоха с искрена почит главите си, а епископът прикади поставените на маса червено вино, коливо и пита.

В края на последованието Преосвещеният епископ Поликарп се обърна към всички със слово, в което поздрави присъстващите отечески с Празника на празниците – Възкресение Христово. Архиереят Първият викарий каза, че Клисура този малък град, но велик по дух, се е наредил сред светите места на българската памет по време на Априлската епопея от 1876 г., когато българският народ се изправя, за да засвидетелства своята жажда за свобода и своята вярност към Бога и отечеството. Той допълни, че героите на Клисура, подобно на Христовите ученици, не са се уплашили от страданието, а са го приели като път към истината и път към свободата.

Снимки

Неделя на Св. Мироносици и празник на Св. свщмчк Серафим в град Кардица

  С подобаваща църковна тържественост и благолепие в гръцкия град Кардица бяха проведени честванията в памет на светия свещеномъченик Серафим, епископ Фанарийски и Фарсалски, Чудотворец.

По покана на Високопреосвещения митрополит на Тесалиотида и Фанариоферсалон Тимотей, официален гост на празненствата бе Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай.

Празничните събития започнаха още в навечерието на празника с величествено литийно шествие по централните улици на Кардица. В литията бе пренесена с трепет и благоговение честната и чудотворна глава на св. Серафим.

Хиляди православни християни изпълниха улиците на града, за да се поклонят пред светинята, а военен оркестър и представителни части придаваха допълнителна тържественост на събитието, което завърши в катедралния храм "Св. св. Константин и Елена" с отслужване на празнична Архиерейска вечерня.

На 26 април - Трета Неделя след Пасха – на светите Мироносици, по покана на Негово Високопреосвещенство митрополита на Тесалиотида и Фанариоферсалон Тимотей, Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави Съборната архиерейска света литургия в катедралния храм “Св. св. Константин и Елена” в Кардица по случай празника на именития град и честването паметта на неговия небесен покровител свети свещеномъченик Серафим.

В съслужение с Владиката бяха: Високопреосвещените митрополити: Карпенисийският митрополит Георги, митрополитът на Лимнос и св. Евстратий - Йеротей, и митрополитът на Тесалиотида и Фанариоферсалон - Тимотей, Преосвещеният Белоградчишки Поликарп - викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, архимандрит Методий - игумен на манастира “Света Богородица - Корона”, свещеници и дякони от Гръцката Православна църква.

Литургичните песнопения изпълниха Пловдивският митрополитски хор "Св. ап. Ерм" с диригент протопсалт Георги Радев и протопсалт проф. Йоанис Папахронис, и хорът към митрополията на Тесалиотида.

Честната глава на светия свещеномъченик Серафим бе донесена в престолния град от архимандрит Методий, игумен на манастира “Света Богородица - Корона”. Храмът бе изпълнен с множество благочестиви християни, дошли да съучастват в радостта на празника.
Митрополит Тимотей произнесе кратко слово, в което топло приветства Пловдивския митрополит Николай, както и другите митрополити, епископи и високопоставени лица, изразявайки радостта на местната Църква от тяхното присъствие на празника на Свети Серафим.

В словото си той подчерта, че Съборната света Литургия е живо свидетелство за единството на Православните църкви, особено на Гръцката и Българската църква, като наблегна на важността на братската любов и общението на вярата.

Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна с архипастирско слово, посветено на светите Мироносици и на подвига на Св. свещеномъченик Серафим.

Архипастирят на Пловдивска епархия изрази дълбока благодарност за братолюбивата покана да съучаства в светите празнични богослужби в чест на свети свещеномъченик Серафим, покровител на богоблагословения град Кардица. "Вашето братско разположение и бащинската ви любов са живо свидетелство за неразривните връзки, които обединяват поместните православни църкви и нашите народи в общата вяра и традиция", допълни митрополит Николай.

След това се проведе тържественото литийно шествие, предвождано от честните мощи на Свети Серафим, в което участваха митрополитите, духовниците, представители на държавната и местната власт и хиляди боголюбиви миряни. Шествието завърши на централния площад на Кардица, където бе отслужен молебен.

Снимки от Архиерейска вечерня

Снимки от Съборна архиерейска света Литургия 

Опело и погребение на протойерей Витан Йорданов

  На 15 април 2026 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Смолянският епископ Висарион - втори викарий на митрополита, отслужи заупокойното последование на опелото над новопредставилия се протойерей Витан Йорданов в храм „Св. арх. Михаил” в Пазарджик.

В съслужение с епископа бяха: свещеноиконом Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещеноиконом Запрян Шиков - секретар на Смолянска духовна околия, свещеници от Пазарджишка духовна околия.

Негово Преосвещенство епископ Висарион се обърна към опечаленото събрание и определи кончината на отец Витан Йорданов като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива, изразявайки съболезнования от името на епархийския архиерей митрополит Николай.

След като близките се простиха за последен път с отеца, свещеници понесоха ковчега с тялото и го внесоха в св. Олтар. Така за последен път упокоилият се духовник премина през царските двери и се отправи към гробното място, подготвено в двора на храма, където бе положен за вечен и блажен покой.

Бог да го прости и всели в селенията на праведните!

 Протойерей Витан Йорданов е роден на 3 февруари 1954 година в с. Винарово, общ. Ново село, обл. Видин. През 1974 година завършва 6-годишния курс на Софийската духовна семинария в Черепиш, а през 1980 година - Духовната академия. До 1985 г. работи в администрацията на Видинска света митрополия. През следващата година се жени за своята съпруга презвитера Димана Йорданова и се премества да живее в Пазарджик.

На 9 ноември 1986 г. е ръкоположен за дякон, а на 11 ноември – за свещеник от блаженопочившия Пловдивски митрополит Арсений. Първоначално е изпратен да служи в храм „Въведение Богородично“ в Панагюрище. През 1987 г. му е възложено и обгрижването на християните в панагюрското село Баня.

През 1989 година е преместен и назначен в Пазарджишка духовна околия, където последователно през годините е обслужвал храмовете в селата Величково, Памидово и Юнаците.

От 1 септември 1990 г. е назначен на енорийско служение в храм „Св. арх. Михаил“ гр. Пазарджик и съставната енория на село Добровница, а през 2008 година и за негов председател. Тук отец Витан остава да служи на Бога до последния си дъх.

През 1995 година блаженопочившият Пловдивски митрополит Арсений възлага на отец Витан да състави Църковно настоятелство и да предприеме нужните действия за построяването на най-новата църква на Пазарджик – „Св. Георги“. С грижите и молитвите му храмът е завършен и осветен през 2003 година под негово председателство и тук служи до 2006 г. От митрополит Арсений достойният Божи служител получава и офикия – "протойерей" на Българската православна църква.

Отец Витан оставя след себе си своята съпруга презвитера Димана и своя син Симеон, завършил Пловдивската духовна семинария.

Снимки