В навечерието на Велики Вторник – вечерта на 2 април, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужена втората част на покайното Последование на Жениха. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието бе възглавено от Преосвещения Знеполски епископ Арсений. Красивите покайни песпопения изпълниха викарният епископ, митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и свещеници от Пловдив, сред които бяха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков и др. 
В началото на покайната и страшна Велика седмица верният Божи народ изпълни митрополитския храм, за да въздигне духовния си взор към Бога, да Го съпроводи в дните на Неговите страдания, да отправи всесърдечни молитви и попроси утеха за скръбта си. Боголюбивите миряни чуха от Евангелското четиво за усилията на книжници, фарисеи и садукеи да изкушат Спасителя, както и Неговата присъда над тях: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота” (Мат. 22:27). По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений разтълкува Притчата за 10-те девици, която е в основата на тропара на утренята.
„Основната мисъл на притчата е духовното бодърстване, което се предпоставя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената ни смърт, а също и от необходимостта винаги да бъдем готови за посрещането на Господ и на смъртния ни част. Тази е главната идея на тропара на утренята, който пее: „Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Затова внимавай, душо моя, да не те налегне безгрижен сън, та да не би бъдеш предадена на смърт и да останеш вън, пред затворението врати на Божието Царство. Но стресни се и извикай: „Свят, Свят, Свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!”
Викарният епископ изтъкна и друго важното условие за влизането в брачния Христов чертог – Небесното Царство – липсата на елей в кандилото на неразумните девици - на гръцки език думата „елей” означава и милост. 
„Особено трябва духовно да бодърстваме в тези дни на Господните страдания. Онзи, който не полага грижа да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т.е. онзи, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното Царство” – добави епископ Арсений.
При запяването на “Чертог Твой вижду...” от светия Олтар бе изнесена иконата с образа на Страдащия Спасител. Духовниците и верният Божи народ се поклониха с благоговение и мъка на Господа, закичен с трънен венец.
„Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините!” (Мат. 21:9)
„Чуйте, братя и сестри, Иисус Христос плаче, пролива сълзи. Този, Който със всемогъщата Си десница изтри сълзите от очите на майката, свидетел на смъртта на единствения си син, Който възрадва с всемогъщото си слово тази опечалена майка, сега плаче. Тази гледка е много трогателна. Тя не се поддава на никакво описание, само душата може донякъде да почувства какво ще да е преживявал Иисус Христос. Сълзите са кръвта на душата, казва св. Августин Блажени. Те говорят за много силно преживяване на душата. Има сълзи на скръб, сълзи на радост, на гняв, има и покайни сълзи. Какви са били сълзите на Господа, които пролял, когато видял Йерусалим? Св. ап. и ев. Лука пояснява: „понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен ”(Лк. 19:43-44). Господните сълзи са дълбока и неизмерима скръб. Защо плаче Спасителят? Той не плаче за Себе Си, за Своята предстояща участ, а плаче за нещастната съдба на Йерусалим и йерусалимци. Пред всевиждащия поглед на Господа се представили тези страшни дни, когато враговете ще обсадят града и ще съсипят него и децата му и няма да оставят камък на камък, което буквално се е изпълнило в 70 г., както разказва историкът Йосиф Флавий. Кой е виновен за ужасните бедствия, които ще настъпят? Сам Йерусалим, както става ясно от думите на Господа. Йерусаим не разбрал времето на Божието посещение. Последният благоприятен ден за града и жителите му е днес, тържественият вход на Господа, но Спасителят чувства и има скръбната увереност, че и тази последна благодат и възможност Йерусалим ще отмине неизползвана. Фарисеите, водачите народни, не са трогнати днес, а са пълни с омраза и завист. Но не само за Йерусалим е плакал Господ. Той е плакал изобщо за човеците. Цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще, всичкото зло, цялата мъка на човечеството от създание мира до свършека на света, се изписали на разгъващата се пред взора на Господа картина.
Митрополит Николай честити големия празник на всички присъстващи и поздрави многобройните именници. Владиката подари за благословение икона с образа на Божията Майка на областния управител г-н Здравко Диимитров и на ген. Явор Матеев по случай техния имен ден и заради тяхното високо христолюбиво и родолюбиво съзнание.
На 1 април, Вход Господен в Йерусалим, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм "Успение Богородично" в Пазарджик бе отслужена архиерейска св. Литургия, възглавена от Преосвещения Константийски епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха протойерей Боян Кочев и свещеник Максим Ничев.
„Днес поставяме началото на подготовката за жертвата, която Господ трябва да принесе за всеки един от нас. Той тръгна към Голгота, за да извърви пътя, чрез който ще възкреси всеки от нас, както възкреси четиридневния Лазар. Днес хората Го посрещнаха с „Осанна!“ - това сторихме и ние. Тежка е седмицата, която предстои, защото приближава Разпети петък. Но същевременно е изпълнена и с радост – преминавайки през Разпятието, стигаме до Възкресението. Този път трябва да премине и всеки един от нас. И Църквата ни призовава през следващите дни към усърден пост, към осмисляне на собствената си греховност и към разкаяние, за да не се превърнем на онези, които само седмица след „Осанна“ викаха „Разпни Го“.