Новини

 На 6 март, вторник, от 10:00 ч.

в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”, гр. Пловдив

ще бъде отслужена

панихида по повод

40 дни от кончината на Мариана Великова,

дългогодишен директор на Пловдивската православна телевизия

                   На 4 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Преосвещените епископи Знеполски Арсений, Константийски Яков и Белоградчишки Поликарп – викарии на митрополита, взеха участие в тържественото богослужение в патриаршеския храм „Св. Александър Невски”, кулминация на празненствата по случай един велик юбилей -  140-ата годишнина  от Освобождението на България от турско робство. Българската православна църква имаше и друг значим повод за празник -  на този ден преди 1148 години църковният събор в Константинопол  (870 г.) я признава за автономна, което поставя началото на нейното историческо съществуване. 

  На 4 март,  Втора Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама,  Божествената св. Литургия в патриаршеския храм „Св. Алeксандър Невски” бе възглавена от Светейшия   Московски и на цяла Русия патриарх Кирил и Светейшия Български патриарх  и митрополит Софийски Неофит. В съслужение с първойерарсите на Руската и Българската православни църкви бяха Високопреосвещените митрополити членове на Светия Синод на БПЦ – БП Сливенски Йоаникий, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил,

  Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум,  Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил,  Волоколамски Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки при Московската патриаршия, Преосвещените епископи  Солнечногорски архиепископ Сергий, викарий на патриарха на Москва и на цяла Русия, Мелнишки  Герасим - гл. секретар на Св. Синод и председател на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник  „Св. Александър Невски”, Велички Сионий - игумен на Троянската света обител, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп, ректор на Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий”, Константийски Яков, архимандрит Василий, протосингел при Софийска митрополия, архимандрит Филип (Василцев), предстоятел на Руското подворие в София,  ставрофорен свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънската патриаршия у нас,  архимандрит Самуил – игумен на Бачковския манастир, архимандрит Теоктист – предстоятел на Българското подворие в Москва, архимандрит Пахомий – ректор на СДС „Св. Йоан Рилски”,  ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев – председател на  митрополитския катедрален храм  „Св. Неделя”, ставрофорен свещеноиконом Александър Величков – член на ВЦС при Св. Синод, патриаршеският протодякон Александър Нешев, патриаршеският протодякон Константин Барган, софийският митрополитски протодякон Иван Петков, дякон д-р Деян Коруноски, дякон Антоний Курдишенков и др. Песнопенията изпълниха  патриаршеският хор „Св. Александър Невски” с диригент протопсалт доц. Димитър Димитров и Московският синодален смесен хор с диригент заслужилият артист на Русия Алексей Пузаков.  

  Сред официалните гости на изпълнения с боголюбиви християни патриаршески храм бяха и Негово Величество Симеон Втори, посланикът на Руската федерация у нас г-н Анатолий Макаров, омбудсманът г-жа Мая Манолова, народни предствители,  дипломати, директорът на Дирекция „Вероизповедания” г-н Емил Велинов, представители на държавността. По време на богослужението Мелнишкият епископ Герасим прочете патриаршеското и синодално послание  по случай 140-та годишнина от Освобождението на България, в което се казва:

  „В памет на славната годишнина от Освобождението и в знак за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през настоящата година честванията на Трети март бяха уважени от официална делегация на братската Московска Патриаршия  – представителство, оглавено лично от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещение, което е още една категорична изява на нашето църковно и народно единство и което удвоява радостта ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим усърдно, щото това единство и тази наша братска в Христа любов никога да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, защото животът на светата Православна Христова Църква е живот в единство и в братска любов, в споделена обща вяра, надежда и ценности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, за да живеем в нея заедно – в единство и в единомислие, и заедно да се спасяваме в нея.”

  В края на богослужението Негово Светейшество патриарх Неофит произнесе слово, в което изрази огромната си радост и благодарност от благословеното и благодатно съслужение със „скъпия на сърцето ни наш брат в Христа” патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил.  

  „Вашето, и на всички наши скъпи гости от братска Русия, присъствие сред нас днес е още едно свидетелство за здравите и непрекъсваеми духовни връзки между нашите православни народи и Православните ни Църкви, и за неоскъдяващата любов на оглавяваната от Вас Московска патриаршия към всички нас. Свидетелство за нашето единство и залог за нашето общо бъдеще, в следване на евангелския път и в благодатното наше общение в Христа Спасителя.

  Днес, когато Българската православна църква празнува началото на своето историческо съществуване, всички ние отново обръщаме нашия духовен взор назад във времето – когато са се полагали основите на християнството сред славянските народи и когато равноапостолните наши владетели, подпомагани от велики духовници, са утвърждавали християнската идентичност на нашите братски народи.

  Ето защо в този ден ние отново се прекланяме пред тях, пред величието на тяхното дело и пред техния чутовен подвиг, като още повече се вдъхновяваме да подражаваме на техния пример и вярно да изпълняваме техните завети към поколенията. А най-важният от тези завети е свято да пазим спасителната православна вяра и нашето богозаповядано единство, защото така подобава на истински и верни Христови ученици и следовници – „да бъдат всички едно” (Иоан 17:21)”.

 В отговор Руският патриарх Кирил благодари за съвместната молитва и топлите слова и нарече особено Божие благоволение да бъде заедно с архипастирите, духовенството и вярващите в православна България в тези радостни за всички дни. Той сравни освобождението ни с истинско чудо, дължащо се единствено на Божията милост, припомняйки как нито Русия е била готова за войната, нито обезкръвена България след Априлското въстание е била в състояние да помогне.  

  „Свещената българска земя е напоена с кръвта на много хиляди български опълченци. Тук проливат кръвта си в името на свободата на своите единоверци хиляди руски войници, паднали в битките за Плевен, Пловдив, при Шейново, на Шипка преди 140 години, когато нашите народи, рамо до рамо се сражават за независимостта на България.

  Тази победа носи и духовния смисъл на победата над земното зло и несправедливост. Тя е дадена заради вярата на нашите народи: като награда за беззаветното мъжество на руските войници и в отговор на молитвите и страданията на безчислените български новомъченици, свети ходатаи за своето Отечество. И този дивен храм в чест на светия княз Александър Невски, създаден с общи усилия от нашите предци, е сегашният зрим символ за това, че техните трудове и подвизи в тежкото за България време не са останали безплодни и са принесли плодовете на Христовата вяра за потомците.”

  В края Руският патриарх Кирил поздрави Българския патриарх Неофит с петата годишнина от неговата интронизация, като му поднесе благопожелания Бог да го дари с крепко здраве и всесилната си помощ, а  святата Българска Църква Господ да благослови и да не оставя народа ѝ без Своите милости.

  Духовното тържество завърши с многолетствие.

         На 3 март 2018 година се навършват 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.

  Да благодарят на Всеподателя Бога за великите Му милости към нашето Отечество в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик се събраха родолюбиви българи. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужи благодарствен молебен. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. На молебена присъстваха и двамата зам.-областни управители г-н Йордан Кожухаров и г-н Петър Белчев.

  В края на богослужението епископ Яков прочете Патриаршеското и синодално послание по случай 140-годишнината от Освобождението на България. От свое име той благодари на дошлите да съмолитстват с духовниците. След това архиереят се присъедини към официалните гости на празничния концерт, организиран от община Пазарджик.

  Да благодарим всички на милостивия Бог и измолим, щото Той, „по Своето богатство, да запълни всяка наша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. На Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин“.

               В деня на националния ни празник -  3 март, когато се изпълниха 140 години от Освобождението на България от многовековното турско владичество, в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив бе отслужен благодарствен молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай молитвеното последование възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений.  С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при  митрополията, свещеници от града, сред които бяха предстоятелите на всички пловдивски храмове, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Боголюбиви и родололюбиви миряни дойдоха на Трети март в катедралния храм с изпълнени с благодарност към Бога сърца, за да се помолят за душите на участвалите в Освободителната война и падналите в боевете герои. Сред тях бяха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет  г-жа Савина Петкова, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон,  зам.- областните управители г-жа Евелина Апостолова и г-н Петър Петров,  районни кметове, представители на местната и държавната власт, командири на военни формирования от БА, политици, общественици и членове на патриотични организации.    

  В края на богослужението епископ Арсений прочете патриаршеското  и синодално послание по случай 140-та годишнина от Освобождението на България,  подписано от Светейшия Български патриарх Неофит и митрополитите -членове на Светия Синод на БПЦ, в което се казва:

  „Православна България винаги ще помни и благоговейно ще почита стореното от всички свидни жертви на братските православни народи и на нашия народ, и от поколение в поколение ще предава разказа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в битките при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и особено при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите образи на руските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата руска армия и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени усилия, на днешния ден, преди сто и четиридесет години бе поставен краят на петвековното робство и беше положено началото на новия и свободен живот на съвременна България.

  Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 г., – редом с дължимата благодарност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не припомним, че нашето политическо освобождение бе резултат и естествен завършек на стореното от поколения родолюбиви наши предци, които мечтаеха и които работеха за достоен, свободен и независим живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява никога да не забравяме, че столетия наред за тази възжелана свобода радееха поколения наши предшественици: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не трябва да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата книжовност и родната ни памет, и които – в благоприятното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни движение. С дълбока благодарност и днес ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше не само спасителните Тайнства на светата ни Православна Църква и наставления за вярата и благочестието, но и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.”

  Епископ Арсений честити на всички националния празник на България и преподаде архирастирския и светителски благослов на правоправящия архиерей на Пловдивска епархия - Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, както и неговите благопожелания за повече благост в отношенията и търпение един към друг, за да живеем в мир, единение и братолюбие в свободна и независима България.

    Многолетствие провъзгласи протодякон Илиян Александров.

    Честванията в Пловдив продължиха на Хълма на Освободителите, където се проведе тържествена церемония с полагане на венци и цветя пред Паметника на руските освободители. Сред официалните гости  на празника беше и Негово Преосвещенство епископ Арсений. От името на Пловдивска митрополия  бе поднесен венец пред паметника, издигнат от признателния български народ през 1881 г. в чест на Царя - Освободител  Александър IІ и героите, отдали живота си за българската свобода.

    По-късно през деня епископ Арсений отслужи панихида на Централните гробища в Пловдив, където са погребани много от загиналите в Руско-турската освободителна война. Заупокойното последование се състоя пред Паметника на опълченците в присъствието на официални лица и представителна почетна рота от Пловдивския гарнизон.   Архиереят се помоли Всемилостивия Бог да упокои душите на всички воини, паднали по бойните полета за вярата и освобождението на Отечеството ни. След края на панихидата пред монумента на героите бяха поднесени венци и цветя.